Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2400 10.06.2019
година град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 121 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
430 от ТЗ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против М.М.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** и К.И.М., ЕГН ********** с адрес: ***.
Ищецът в исковата си молба
твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от **** г. предоставил
на ответника М.М. кредит в размер 6000 лв. със срок на издължаване от 48 месеца
и уговорена възнаградителна лихва в размер на 13,95%. Уговорено било
погасяването да се извършва на месечни вноски с падеж 20-то число на месеца,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Неразделна част от
договора били и Общи условия, приети от ответника. В чл. 19 и сл. от ОУ било
договорено начисляването на санкционна надбавка към възнаградителната лихва –
10% върху падежиралата и неиздължена главница. В чл. 20 от ОУ била уговорена
възможността кредиторът да обяви вземането си за предсрочно изискуемо при всяко
неплащане в срок. Кредитът е изцяло усвоен на **** г., като погасяването
започнало на 20.12.2011 г. На 12.08.2015 г. между страните е подписано
допълнително споразумение, съгласно което новият размер на главницата е 1676
лева, срокът за издължаване на кредита е удължен, като крайния падеж настъпва
на 12.08.2017 г. Променена е договорената възнаградителна лихва на 14,95%
годишно, като се договорила вноска в размер на 82,57 лева. За обезпечаване на
вземането на 12.08.2015 г. бил сключен договор за поръчителство с К.И.М., която
се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
подписания договор за кредит и допълнителното споразумение към него. Поради
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни на 12.06.2017 г. ищецът
изпратил уведомление до кредитополучателя, с което обявил кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Уведомлението с изх. № ****/12.06.2017 г. е редовно
връчено на М.М. на 15.06.2017 г. На 05.07.2017 г. кредитът е осчетоводен като
изцяло и предсрочно изискуем.
В молба – уточнение от
04.05.2018 г. ищецът излага подробни съображения за начина на формулиране на
претендираните вземания. Съгласно чл. 9 от Допълнително споразумение от *****
г., кредитополучателят заплаща такси, дължими по Тарифата за извършени услуги
от ищцовото дружество към датата на извършване на услугата. В Тарифата,
подписана от кредитополучателя към Договора за кредит е посочено, че се дължи
такса за „оперативно обслужване на кредити, в случаите, в които същите стават
изискуеми“. Към 05.07.2017 г. дължимата такса е в размер на 120 лева.
На 20.07.2017 г. ищецът
предприел действия за принудително събиране на вземането си, във връзка с което
се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и с изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и поръчителя, издадени по ч.гр.д. № ****/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна, ** състав. Въз основа на изложените обстоятелства и
доколкото се твърди, че ответниците са възразили срещу заповедта за изпълнение
в срока по чл. 414 ГПК, са предявени настоящите установителни искове. Моли се
за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 647,38 лева – главница по договор за кредит от 23.11.2011 г.,
Допълнително споразумение от 12.08.2015 г. и Договор за поръчителство от
12.08.2015 г., предсрочно изискуем, считано от 05.07.2017 г., сумата от 62,31
лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 28.11.2016 г. – 19.07.2017
г., сумата от 17,03 лева лихва за забава за периода 28.11.2016 г. – 19.07.2017
г. и сумата от 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането. Претендират се
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. Подробни
съображения се излагат в писмена защита.
В срока по чл.
131 ГПК, ответниците не са депозирали отговори на исковата молба.
В хода на настоящото производство
лично се явява ответницата К.М., която признава задължението и представя
доказателства за извършено плащане на претендираните от ищеца суми.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед № ****/25.07.2017г.,
постановена по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на Районен съд – Варна, ** гр.
състав е разпоредено длъжниците М.М.М., ЕГН ********** и К.И.М.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********
следните суми: сумата от 647,38 лева – главница по договор за кредит от
23.11.2011 г., Допълнително споразумение от 12.08.2015 г. и Договор за
поръчителство от 12.08.2015 г., предсрочно изискуем, считано от 05.07.2017 г.,
сумата от 62,31 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 28.11.2016
г. – 19.07.2017 г., сумата от 17,03 лева лихва за забава за периода 28.11.2016
г. – 19.07.2017 г. и сумата от 120 лева – заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането и
направените в заповедното производство разноски.
Страните не
спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява факта, че
в хода на настоящото производство сумите по изпълнителния лист са изцяло
изплатени, поради което и изпълнителното производство образувано срещу
ответните страни е прекратено.
След обявяване на
този факт за безспорен /с протоколно определение, обективирано в протокол от
съдебно заседание, проведено на 15.11.2019г./ е безпредметно да обсъждат
останалите приети по делото писмени доказателства и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, които изцяло подкрепят извода за дължимост на сумите,чието
установяване ищецът цели и плащането им в ходана процеса потвърждава този факт.
Единствените
спорни въпроси в процеса касаят тежестта за разноските направени в заповедното
и в настоящото производство, доколкото плащането е извършено в хода на
процеса и след реалната им направа.
Безспорно плащането е извършено в
хода на настоящия процес и след подаване на заявлението, респективно – на
исковата молба, от което следва извод, че законната лихва върху главницата е
дължима за периода от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 21.07.2017г.
до датата на плащане.
Вземането за разноски по
заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а
именно- основателност на исковата претенция /доколкото единственото основание
за отхвърлянето му се явява извършеното от ответника в хода на процеса плащане/, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се
претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева,
платен депозит за вещо лице в размер на 150 лева и възнаграждение за юрисконсулт,
определено от съда в размер на 100 лева, поради което те следва да се възложат
в тежест на ответните страни. Дължими са и разноските, направени в заповедното
производство в размер на общо 75 лева /заплатена ДТ в размер на 25 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева/ които също следва да се възложат в тежест на ответните
страни.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Банка ДСК” ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 против М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** и К.И.М., ЕГН **********
с адрес: *** иск за признаване за установено спрямо ответните страни, че дължат
солидарно на ищеца следните суми: сумата от 647,38 лева –
главница по договор за кредит от 23.11.2011 г., Допълнително споразумение от
12.08.2015 г. и Договор за поръчителство от 12.08.2015 г., предсрочно изискуем,
считано от 05.07.2017 г., сумата от 62,31 лева – договорна /възнаградителна/
лихва за периода 28.11.2016 г. – 19.07.2017 г., сумата от 17,03 лева лихва за
забава за периода 28.11.2016 г. – 19.07.2017 г. и сумата от 120 лева – заемни
такси, за които е издадена Заповед № ***/25.07.2017г., постановена
по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на Районен съд – Варна, ** гр. състав, поради
погасяване на задължението чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
ответниците М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** и К.И.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
че дължат солидарно на ищеца законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в
съда – 21.07.2017г. до датата на плащане на сумите.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** и К.И.М., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплатят на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 направените по настоящото производство
разноски в размер на общо 275 лева /двеста
седемдесет и пет лева/, от които –заплатена ДТ в размер на 25 лева, заплатен депозит
за вещо лице в размер на 150 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75 лева /седемдесет и пет лева/, от
които- заплатена ДТ в размер на 25 лева
и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала!
Д. К.