Присъда по дело №444/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 8
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20215640200444
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. гр. Хасково , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
и прокурора Санко Сабинов Банчев (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20215640200444 по описа за 2021 година
и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЛЮБ. СТ. Л. роден на ********* г. в град Х.,
българин по произход, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, със
средно специално образование, безработен, живущ в град Х., ул. „*********“
№ *, ет. *, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 27.01.2021 г. в град
Хасково, управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Аурис“ с peг. ******, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда установено по надлежния ред - с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ № 7510 с фабричен № ARBA 0088 -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1, вр. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, както и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 190 /сто и
деветдесет/ лева, като признава подсъдимия ЛЮБ. СТ. Л. за невинен в това,
че е осъществил управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ № 7510 с фабричен № ARBA 0088,
след като е осъден с влязъл в сила на 08.03.2017 г. съдебен акт за деяние по
чл. 343б, ал.1 НК, а именно с Определение № 46/08.03.2017г., с което на
1
същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 259/2017г. по описа на
Районен съд – Хасково и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2,
вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
НАЛАГА на подсъдимия ЛЮБ. СТ. Л., ЕГН: ********** наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 НК, при изпълнение на
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, времето през
което подсъдимият е бил лишен от възможността си да упражнява това право
по административен ред, считано от 27.01.2021 г.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 14.09.2021 г., като съдът ОБЯВЯВА, че мотивите към нея ще
бъдат изготвени в срок до 29.09.2021 г.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 8 от 14.09.2021 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 444 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Л. С. Л. от
град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс за
това, че на 27.01.2021г. в град Хасково, управлявал моторно превозно
средство — лек автомобил марка „Тойота Аурис“ с peг. № *************, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,29 на
хиляда установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ № 7510 с фабричен № ARBA 0088, след като е осъден с влязла в сила
на 08.03.2017г. присъда за деяние по чл. 3436,ал.1 НК, а именно
Споразумение № 46/08.2017г. по НОХД № 259/2017г. по описа на Районен
съд - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, не поддържа
обвинението във вида, в който е предявено, тъй като деецът бил реабилитиран
за процесното осъждане по НОХД № 259/2017г. по описа на Районен съд –
Хасково и поради това не бил осъществен елемент от фактическия състав по
чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като развива подробни съображения в тази
насока, отнасящи се до приложение на института на реабилитацията,
основани и на съдебна практика, задължителна за приложение от съдилищата
– ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 2/2017 г. Същевременно, счита
че било осъществено деяние по чл. 343б, ал. 1 НК и същото, както и
авторството били несъмнено установени и доказани от събраните по делото
доказателства, които подлага на съответен анализ. След обсъждане на
установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи отговорността
такива, предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, да му определи
наказание по реда на чл. 55 от НК, а именно по вид „Лишаване от свобода”
под законовия минимум, за срок от 5 месеца, чието изпълнение нямало
формална пречка да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 години, както и глоба, на основание чл. 55, ал. 2 НК в
размер на 190 лева. Счита, че следвало да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 10 месеца с приспадане, на основание чл. 59, ал. 4 НК, при
изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”, времето през което подсъдимият е бил лишен от възможността да
упражнява това право по административен ред, считано от 27.01.2021 г.
Защитникът на подсъдимия Л. С. Л. от град Хасково – адв. Р.Ж. от АК –
1
Хасково пледира за невиновност на нейния подзащитен по предложения от
прокурора в обвинителния акт текст от закона – чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
тъй като бил заплатил глобата, наложена по НОХД № 259/2017г. по описа на
Районен съд – Хасково и бил реабилитиран за това осъждане. Пледира обаче
подзащитният й да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, но при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено
процесуалното му поведение, както и поведението му по време на извършване
на проверката от органите на МВР – Хасково. Предлага наказанието
лишаване от свобода да бъде определено в рамките на 5 месеца, както
предлагал и представителят на държавното обвинение, така също глобата да
бъде наложена съобразно минималния предвиден в закона размер, а
наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“,
счита че следвало да бъде индивидуализирано и наложено за срок от 10
месеца.
Подсъдимият Л. С. Л. от град Хасково, редовно призован, се явява
лично и заявява, че разбира повдигнатото му обвинение и признава
извършването на деянието. В хода на съдебното следствие, дава подробни
обяснения за случилото се, а в хода на съдебните прения отново поддържа
тезата, заявена от неговия защитник. В дадено му право на последна дума
заявява, че няма какво да добави и предоставя на съда да реши.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. С. Л. е роден на ******* г. в град Х., същият е
българин по произход, български гражданин, със средно специално
образование, безработен, живущ в град Х., ул. „******“ № ***, ет. ***.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 222,
издадена от Районен съд – Хасково на 27.01.2021 г. подсъдимият Л. С. Л. от
град Хасково не е осъждан към датата на деянието, след като е реабилитиран
за осъждането му с Определение № 46/08.03.2017 г., с което на същата дата е
одобрено споразумение по НОХД № 259/2017 г. по описа на Районен съд -
Хасково, и са му наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 190 лева, както и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца,
изтърпяно на 18.02.2018 г., като доводи за извода на съда относно съдимостта
ще бъдат изложени по същество. В тази връзка установено е от Писмо, изх. №
60981 от 04.02.2021 г. на РС – Хасково и Писмо, изх. № 1258 от 26.02.2021 г.,
Писмо, изх. № 902 от 15.02.2021 г. и Писмо, изх. № 5287 от 13.08.2021 г. по
делото няма данни глобата да е заплатена, а за събирането й е издаден
изпълнителен лист на 05.05.2017 г., изпратен за събиране на ДСИ при РС –
2
Хасково, като въз основа на него е образувано и.д. № 207/2017 г., перемирано
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 17.02.2020 г., а след изискване на
изпълнителния лист и изпращане повторно за събиране на вземането е
образувано изп. дело № 115/2020 г. по описа на СИС на РС – Хасково, а
внесената от длъжника сума от 200 лева недостатъчна да покрие всички
вземания, след като с разпореждане от 01.06.2020 г. на ДСИ, Държавата е
конституирана за дължимите й публични задължения и има наложени
обезпечителни мерки – запор върху моторни превозни средства, посочени в
писмата, цитирани по – горе. На 15.07.2021 г. е насрочено изпълнително
действие – предявяване на разпределение и с пл. нареждане от 21.07.2021 г. е
платена частично глоба в размер на 1.21 лева по сметка на взискателя. От
събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по
отношение на същия има данни за криминални регистрации, свързани с
осъждането по НОХД № 257/2017 г. на РС – Хасково, но не са вписани данни
за нарушения на обществени ред, не поддържа връзки и контакти с лица от
криминалния контингент, а в квартала, в който живее се ползва с добро име и
уважение сред живущите в същия квартал. В подадената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние сочи, че получава
доходи от трудова дейност без да е учредено трудово правоотношение,
притежава недвижимо имущество – апартамент 60 кв.м в град Хасково и има
регистрирано на свое име моторно превозно средство лек автомобил марка
„Мазда“.
Според данните в приложената справка за водач/нарушител от региона,
издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, подсъдимият Л. С. Л. от
град Хасково има издадено на негово име Свидетелство за управление на
МПС № ********* със срок на валидност 16.01.2023 г. и се води на отчет в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, като последните години
има налагани наказания за нарушаване правилата за движение по пътищата.
На 26.01.2021 г. подс. Л.Л. консумирал алкохол - бира. Вече на
27.01.2021г., въпреки приетото количество алкохол и поради факта, че не се
чувствал повлиян от него, макар и да знаел, че бил осъждан за управление на
МПС след употреба на алкохол, подсъдимият се качил в лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Аурис“ с peг. № ***** и го привел в движение. Той се
движел в град Хасково по бул. „Никола Радев“. По същото време на работа
били свидетелите Ив. Р. М. и Р. Б. Т., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в
ООР на РУ на МВР - Хасково. В около 02:10 часа на 27.01.2021 г. те се
движели с патрулния си автомобил по бул. „Никола Радев“, когато забелязали
лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ с peг. № PA 0859 КР. В
изпълнение на своите служебни задължения подали сигнал по образец -
светлинен и звуков за спирането му. След като видял подаденият сигнал подс.
Л.Л. спрял управлявания от него лек автомобил до ЦПЗ - Хасково в посока
към „Икономическия техникум“ - Хасково.
3
В проведения между свидетеля И.М. и подс. Л.Л., разговор, на първия
му направило впечатление, че водачът на МПС бил в неадекватно състояние,
видимо притеснен и се усетил мирис на алкохол в издишания от него въздух.
Пред органите от състава на РУ на МВР - Хасково, след като бил запитан,
подсъдимият Л. С. Л. заявил, че бил изпил 5 бири. В тази връзка, те поискали
от ОДЧ при РУ на МВР – Хасково съдействие от органите на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково и за оказване на такова, на място
пристигнал екип, включващ в състава си свидетеля Ант. К. Анг. и Матей
Димитров, двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в С“ПП“ при ОД на
МВР - Хасково. След пристигането им, в около 02:28 часа, подс. Л. бил
тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № 7510 с № AREA 0088,
което отчело положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта му, а
именно 1,29 на хиляда. В резултат, на място, в негово присъствие, срещу
водача на превозното средство в лицето на подс. Л. С. Л. бил съставен от
свид. Ант. К. Анг. Акт за установяване на административно нарушение,
Серия GA, акт № 317649, който подсъдимият подписал, а в съответната графа
за обяснения и възражения вписал, че няма такива. Бил издаден и Талон за
медицинско изследване с № 0051422 в който били отразени показанията на
техническото средство, които подс. Л.Л. приел и написал собственоръчно
„Приемам показанията“. Въпреки това обаче, той се явил и в СО „МБАЛ –
Хасково“, АД, град Хасково, където пред дежурен лекар, отказал да му бъде
взета кръв за химическо изследване.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост и бюлетини за съдимост, справки за водач,
акт за установяване на административно нарушение, както и от събраните
гласни доказателства, включително и чрез приобщаване по съответния ред на
събраните такива в хода на досъдебното производство, а именно обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Ив. Р. М., Р. Б. Т. и Ант. К. Анг.,
дадени в хода на съдебното следствие. Необходимо, най – напред, както е
изтъквано и в във всички останали случаи, е да се има предвид, че
обясненията на подсъдимия в наказателния процес, освен средство за защита,
са основно гласно доказателство и следва да се ценят наред с всички
останали. В тази връзка, съдът дава вяра на изложеното в обясненията на
подсъдимия относно разигралите се събития на инкриминираната дата и най –
вече относно факта на употреба на алкохол от негова страна и на
предприемане и извършване на процесното управление на МПС, като следва
да се отбележи, че всъщност липсва спор относно осъществената фактическа
обстановка. Описаната такава в обвинителния акт, освен че се признава от
подсъдимия, се и установява по безпротиворечив начин от останалите гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на изброените по – горе
4
свидетели, които като еднопосочни и логически последователни се
кредитират изцяло от съда. Единственият спорен момент всъщност се явява
този за съдимостта на подсъдимия и оттам за възможната правна
квалификация на деянието, като относимите писмени доказателства в тази
насока са събрани, а доводи в тази насока ще бъдат изложени по същество
при мотивиране на правните изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил незаконосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият Л. С. Л. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс,
за което същият е привлечен към наказателна отговорност и основателно не
поддържа в съдебно заседание обвинението за това престъпление, приемайки,
че всъщност е осъществен съставът по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Решаването на всъщност единствения спорен въпрос в настоящото
наказателно производство, а именно дали подсъдимият е реабилитиран за
осъждането му с Определение № 46/08.03.2017 г. по НОХД № 259/2017 г. по
описа на Районен съд – Хасково, с което е одобрено споразумение и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години,
както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ от 190 лв. и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, изтърпяно на
18.02.2018 г. е с определящо значение за преценката установени ли са всички
признаци от обективна страна, за да се приеме, че деянието е съставомерно по
чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Липсва съмнение, че изпитателният срок, за
който е било отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
изтекъл на 08.03.2020 г., ясен е и моментът на изтърпяване на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“. Следва, за да се изясни настъпила ли
е реабилитация, да се отбележи, че липсват доказателства наложеното
наказание „Глоба“ в размер на 190 лв. да е изпълнено, доколкото макар да са
внесени суми по последващо образуваното изпълнително производство за
нейното събиране, то същата не е погасена. Всъщност, правилно се сочи от
прокурора, че в настоящия случай по този въпрос намират приложение
тълкувателните разяснения, дадени в т. 3 и т. 4 на Тълкувателно решение №
2/28.02.2018 г. на Върховния касационен съд по ТД № 2/2017 г. на Общо
събрание на Наказателната колегия със съдия-докладчик Петя Шишкова, с
което е прието, че образуването на изпълнително производството е пречка за
изтичане на срока на абсолютната давност, но в рамките на самото
изпълнително производство, тече т. нар. относителна давност, която в случая
е 2 години. Следва в рамките на този двегодишен срок, за да бъде прекъсната
давността, да бъде образувано изпълнително производство по така
наложеното наказание „Глоба“ по НОХД № 259/2017 г., каквото – в случая -
5
ИД № 207/2017 г. е образувано на 09.08.2017 г., тоест същото е образувано в
рамките на двегодишния срок и както е отбелязано в т. 4 на цитираното
тълкувателно решение, образуването на изпълнителното производство по
своята същност е действие, което прекъсва давността, тоест от
осъществяването му започва да тече нов двегодишен срок, ако в този срок не
се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „Глоба“ става
неизпълнимо в принудителен ред на основание чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК. В
случая образуваното и.д. № 207/2017 г., перемирано на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК на 17.02.2020 г. Тоест, на 10.08.2019 г. наказанието „Глоба“,
наложено му по НОХД № 259/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково
„Глоба“, е станало неизпълнимо, с оглед липсата на предприети
изпълнителни действия за събирането в рамките на образуваното изп. дело.
От тази дата започва да тече едногодишният срок по чл. 86 от НК за
реабилитацията му по това осъждане, и въпреки че след изискване на
изпълнителния лист и изпращане повторно за събиране на вземането е
образувано изп. дело № 115/2020 г. по описа на СИС на РС – Хасково, това
действие не може да доведе до прекъсване на реабилитационния срок. С
образуването на изпълнителното производство се прекъсва давността, но не и
реабилитационния срок, поради което подсъдимият Л. С. Л. към 10.08.2020 г.,
откъдето следва и извода, че към датата на процесното деяние – 27.01.2021 г.
е реабилитиран за осъждането му по НОХД № 252/2017 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наказателния кодекс,
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение
със закон или указ е установено противното. В текстовете на чл. 85, ал. 2 и
88а, ал. 5 от НК изрично са посочени случаите, при които тя не може да
настъпи. Осъдените за престъпления против мира и човечеството не подлежат
на реабилитация, а осъдените за тежки престъпления против републиката не
получават пълна реабилитация. Посочването е изчерпателно. Следователно, с
настъпване на този юридически факт се опровергава обвинителната теза в
акта на държавното обвинение по чл. 246 от НПК за едновременно наличие на
всички предпоставки по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за ангажиране на
отговорността на подсъдимия по този текст. Поради това, подсъдимият бе
признат за невинен в това, че е осъществил процесното управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,29 на
хиляда установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ № 7510 с фабричен № ARBA 0088, след като е осъден с влязъл в сила
на 08.03.2017 г. съдебен акт за деяние по чл. 343б, ал.1 НК, а именно с
Определение № 46/08.03.2017г., с което на същата дата е одобрено
споразумение по НОХД № 259/2017г. по описа на Районен съд – Хасково и на
основание чл. 304 от НПК бе оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния
кодекс. Поставя се въпросът, доколкото липсва изменение на обвинението от
6
страна на прокурора, при същите установени фактически положения, описани
и в обвинителния акт, налице ли е основание да се приеме наличието на друго
еднакво или по – леко наказуемо деяние и конкретно такова по чл. 343б, ал. 1
от Наказателния кодекс.
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно
определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в
кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за
разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където
минимумът е по – занижен – 0,5 на хиляда. Следователно, точното й
определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца.
Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на
чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба № 30/2001 г. и в случая специалните
правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в
хода на разследването и конкретно в дадените на досъдебното производство и
приобщени от съда обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено и
от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта – 1,29 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за
определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето отказва да даде
кръвна проба за изследване, независимо от това дали в даден предходен
момент е проявило съгласие и воля да съдейства за вземането на кръв и
извършването на лабораторно изследване за определяне концентрацията на
алкохол.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на
подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание
на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно 1,29 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната
норма, е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на
което концентрацията в кръвта му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал
моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е
7
налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание
основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 1 от
НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на
това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто
извършване и за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на
съставомерни последици.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
така и от изявлението на самия подсъдим, съдържащо признание на факта, че
той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „Тойта“, модел
„Аурис“, с рег. № РА 0859 КР при извършване на проверката, наличието на
деяние и неговото авторство.
От субективна страна, следва да се отбележи, че подсъдимият е бил
наясно относно факта, че на инкриминираната дата поема управлението на
процесния лек автомобил и след като е употребил алкохол, поради което
налице е интелектуалният момент при формиране на умисъла. Деянието е
извършено виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл, тъй като установено е наличието и на волевия
момент, въпреки това съзнаване, той е осъществил инкриминираното
управление на МПС.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след
като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе
предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
8
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца
в контекста на отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в
кръвта 1,29 промила, надвишаваща прага от 1.2 на хиляда, но не значително.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие необремененото съдебно
минало, с оглед настъпилата реабилитация и цялостното процесуално
поведение на подсъдимия, което може и следва да бъде окачествено като
положително – подсъдимият се явява и дава обяснения по случая пред съда.
Налице са обаче други факти, които следва да бъдат интерпретирани в
светлината на отегчаващи отговорността обстоятелства, като осъждането на
подсъдимия по НОХД № 259 по описа за 2017 г. на РС – Хасково следва да се
приеме за недобър атестат за личността, в контекста на регистрирани
нарушения на правилата за движение по пътищата в последните години.
Въпреки това, не следва да бъдат пренебрегнати и останалите фактически
данни за личността на подс. Л. С. Л. – за него са събрани данни, които го
характеризират в положителен план, същият реализира доходи от заетост,
която, макар и не по трудово правоотношение, сочи на изградени трудови
навици, които факти в съвкупност при преценка степента на отговорността,
обосновават приложението на чл. 55 от НК.
Предвид изложеното, преценявайки поотделно и в съвкупност
доказателствата от значение за преценката, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът прие за подсъдимия Л. С. Л. то да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, в хипотезата на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства за основното наказание. По този начин,
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
за срок от 6 месеца – под установения специален минимум, но над общия
предвиден за това по вид наказание, като изпълнението на същото на
основание чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки
за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане
целите на наказанието. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе
отмерен и размерът на наказанието „глоба“ - малко под установения
специален минимум, като бе съобразено и с имущественото състояние на
подсъдимия, а именно 190 лева, както и срокът на кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. На основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия
съдът наложи кумулативно предвиденото наказание от посочения вид,
ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани по – горе, от
значение за индивидуализацията. По този начин това наказание бе
9
определено за срок от 1 година, отчитайки, че подсъдимият е следвало да
проявява по – голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната
правно – регламентирана дейност и за този срок наказанието би изиграло
своята възпираща и превантивна роля по отношение на подсъдимия. По
силата на чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наложеното наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” бе постановено приспадане на
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 27.01.2021 г.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.

Председател:
10
Съобщи за изтекли лични данни