МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №2565/2019г., по описа на
РРС, ХІ-ти н.с.
Русенска Районна прокуратура
е обвинила Н.В.А., с ЕГН-**********, в това, че на
02.12.2018г. в гр. Русе, се заканил с убийство на А.Н.Я. *** с думите: „Ще те
убия!, Или ще бъдеш моя, или ще
си мъртва!“, и посегнал към нея с ръчен трион, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у А.Н.Я.-престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият е редовно
призован /уведомен в разпоредително с.з. за насрочване на делото по общия ред/,
не се явява. Делото се разглежда в негово отсъствие и при условията на чл.269,
ал.3, т.1 и т.3 от НПК. Защитникът му излага мотиви Съдът да постанови
оправдателен съдебен акт по повдигнатото обвинение или алтернативно да се
приложи чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.В.А. е роден на ***г***, с основно образование,
вдовец, безработен, осъждан.
Подс. А. и свид. А.Я. се познавали
от много години. От около осем години двамата
поддържали по- близки приятелски отношения, а през м.май 2018г. заживели на семейни начала в квартирата на свид. Я. ***.12.2018г.
по обяд, в дома на свид.Я. гостувал свид. Я.П., с когото и двамата се
познавали и се намирали в приятелски отношения. Свид.
П. донесъл алкохол /ракия и вино- собствено производство/, а целия следобед на същия ден компанията употребила значително от
този алкохол. В един момент, около 16.00 часа, свид.Я.
станала от леглото, където седяла заедно със свид. П., отишла до другия край на масата, където на стол седял
подсъдимия, и на шега го ударила леко с ръка /шамар/ по лицето. Първоначално, подсъдимият
не реагирал по никакъв начин. След известно
време /около 20 минути/, изведнъж, без да е
предизвикан от някакво раздразнително отношение от свидетелите Я. и П., подсъдимия
ударил силно с юмрук св.Я. по лицето. Когато посегнал отново да удари св.Я., свид. П. се намесил и го
изблъскал назад. Тогава подс.а. седнал на мястото си, но скоро след това отново станал и
ударил отново свид. Я. с отворена ръка /шамар/ по лицето. След това подс.А.
я хванал за косата и я повалил на земята, като
я ритнал няколко пъти в тялото. Взел в ръце ръчния трион, който се намирал до печката в стаята и замахнал с него към свид. Я. изричайки думите : „Ще те убия!“. Когато замахнал към тялото на свид. Я. с ръчния трион, св.Я.
се предпазила с ръка, вследствие на което получила порезна рана на ръката, а
също така и порезна рана по седалищните й части с дължина около 15 см, като
панталона й също се скъсал в тази част. През това време свид.П.
застанал между подсъдимия и свид.Я., като застъпил с
крак ръчния трион на земята, след което успял да избута подсъдимия в коридора
на апатамента. Св.Я. влязла в друга стая /спалня/ на
апартамента си, а подсъдимия решил да я последва там, но св.Я. затиснала с тяло
вратата на стаята. Въпреки това подс.А. успял да
отвори вратата и отново я ударил с шамар през лицето, като продължавал да й
крещи думите „Ще те убия!“. Тогава свид. Я. се
промъкнала покрай него и изтичала на междуетажната
площадка, където позвънила на свид. М.С. и го
помолила за помощ. Последният веднага тръгнал към жилището на свид.Я., като позвънил и на ЕЕН 112 с искане за съдействие
от пол. органи. Когато изпратеният полицейски екип в състав- свидетелите Й.П. и
А.П. пристигнал на мястото, подс. А. вече бил
напуснал жилището на св.Я., а полицейските служители провели беседа със
свидетелите Я. и П.. Поради видимите наранявания на свид.Я.,
на мястото бил извикан и екип на ЦСМП- Русе, който прегледал пострадалата.
Тъй като свид.Я. се страхувала от последващи
действия на подс.А., с които същият да й навреди и да
застраши телесната й неприкосновеност и живота й, по нейна молба, в следващите
няколко месеца, свид.С. заживял в дома й. Наред с
това, свид. Я. променила номера на телефона си, а при
излизанията й навън тя винаги била придружавана от свид.
С., т.к. се страхувала подс.А. да не изпълни заканата
си за убийство спрямо нея.
Така изложената фактическа
обстановка се установява частично от прочетените обяснения на подс.Н.А. на основание чл.279, ал.2, вр.
с ал.1, т.2 от НПК, от свидетелските показания на А.Я., Я.П.,
М.С., А.П. /и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.
с ал. 1, т.2 от НПК/ и Й.П./ и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. с ал. 1, т.2 от НПК/, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства- протоколи
за очна ставка, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Анализ на доказателствата и
правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита,
че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи
факта на извършени престъпления, за които е обвинен
подс. Н.В.А.. Доказателствата,
имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото
са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянията. В събрания
доказателствен материал по делото не
съществуват такива
съществени противоречия,
от които съдът да обоснове извод за невиновно поведение на подс.А.
във връзка с повдигнатото му обвинение. От събраните
доказателства, съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия по обвинението за което е предаден на съд и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът не кредитира прочетените
на осн. чл.279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК в с.з. обяснения на подс.А., т.к. те
са изолирани от останалия доказателствен материал и
не съответстват, на обективно установените факти и обстоятелства по делото. Нито
св.Я., нито св.П. свидетелстват, че св.Я. е държала тухла или ръчния трион в
ръцете си, още по-малко да е нанесла някакви телесни повреди на подсъдимия с
тези предмети /с изключение на лекия удар-шамар преди инцидента-предмет на
обвинението/.
Съдът намира за несъмнено
доказано по делото, че с деянието си подсъдимия Н.В.А. осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 02.12.2018г. в гр. Русе, се
заканил с убийство на А.Н.Я. *** с думите: „Ще те убия!“, и посегнал към нея с ръчен
трион, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у А.Н.Я..
Извършените от него
действия- отправяне на заплашителните думи „Ще те убия!“, и опита му да нанесе
на св.Я. значителни наранявания посредством ръчния трион, подсъдимия обективно
отправил реални закани за засягане живота и телесната неприкосновеност на св.Я.,
които в съвкупност могат да се свържат с причинно- следствен процес, годен да
увреди пострадалата, то така отправените закани са могли, а и обективно са
породили у същата основателен страх за осъществяване им.В тази насока са и
свидетелските показания на св.П., според който св.Я. непосредствено след
инцидента е била изпаднала в тежко емоционално състояние /шокирана, трепереща/.
Подс. Н.А. е осъществил деянието с пряк умисъл. Същият много
добре са съзнавал противоправния характер на
извършеното, като е целял настъпването на общественоопасните
последици- пораждане на основателен страх у пострадалото лице Я. от
действително осъществяване на отправените към него закани за засягане на
телесната му неприкосновеност и живот.
Причини за извършване
на престъпленията- грубо незачитане правата на личността на другите, ниско правосъзнание.
Съдът е признал подс. Н.В.А. за невинен в това, на 02.12.2018г. в гр. Русе, да се заканил с
убийство на А.Н.Я. ***, изричайки думите „Или ще бъдеш моя, или ще си мъртва!“,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
у А.Н.Я., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение в тази му част.Това е така, т.к. при разпита й в
с.з., св.Я. не твърди, че такива думи са изричани от подс.А.
спрямо нея, а свидетелства, че основателния страх за телесната й
неприкосновеност е бил възбуден у нея от заканата на подсъдимия с думите „Ще те убия!“.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – множеството конфликтни
ситуации между подс.А. и св.Я. в предходни моменти на
времето през което е извършено деянието, за което е предаден на съд подсъдимия,
както и семейното му положение /вдовец/. Съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство – предишните осъжданията за извършени престъпления от общ
характер.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил на Н.В.А. наказание малко над
минималния законов размер на предвиденото в чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, а именно “Лишаване от
свобода”, за срок от 5 месеца, което следва да се изтърпи при първоначален общ
режим, т.к. не са налице законовите основания за приложението на чл.66, ал.1 от НК.Съдът не намира основание за приложението на чл.55 от НК, т.к. по делото не
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива,
които да мотивират приложението на тази материална норма.
Определеното наказание Съдът намира
за справедливо и съобразено както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: