16.09.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на петнадесети септември
две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№766 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.27а от Закона за закрила на
детето.
Образувано е по подадена от М.Г.Г. и Б.Н.Я.
*** жалба срещу Заповед №3Д/Д-Х-089/26.07.2022г. на Директор Дирекция Социално
подпомагане Хасково, с която е наредено настаняване по спешност на малолетното
дете Й.Б.Я. в приемно семейство до произнасянето на съда с решение на основание
чл.28 от ЗЗДт. Твърди се, че родителите не били наясно с мотивите и причините
да бъде предприето действието. Двамата като родители отглеждали 4 деца. Живеели
в жилище под наем, което ремонтирали със съдействието на работодателя на Б.,
който имал трудов договор с Хлебозавод Хасково. Осигурявали финансово
отглеждането на детето със заплатата на Б. и детските надбавки. Финансовите им
затруднения не били по-различни от другите семейства в тяхно положение, но
полагали усИ. да се грижат добре за децата, а и Й. била съвсем малка и досега
не се била отделяла от майка си, която още я кърмила. Смятат, че настаняването
на Й. в приемно семейство щяло да я стресира допълнително. Искат детето да бъде
върнато в познатата ѝ семейна среда и да се отмени заповедта за спешно
настаняване.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателите са изслушани и заявяват пред съда, че искат да се грижат за Й.,
а твърденията на социалните служби не били верни. Имали съсед, който ги гонел
от дома им. Декларацията била подписана от Б. и в нея посочили това, което
социалните им казали.
Ответникът – Директор Дирекция Социално
подпомагане Хасково, взема становище по жалбата, като я оспорва и излага
подробни съображения относно причините, наложили спешното настаняване на детето
в приемно семейство.
Назначеният особен представител на детето Й.
изразява становище, че оспорената заповед е законосъобразна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че жалбоподателите М.Г.Г.
и Б.Н.Я. са родители на малолетната Й., като живеят съвместно от 6 години и
отглеждат още 3 деца – Р. и Д. /на 13г. и 11г., чийто баща е Б., който ги
отглежда по съдебно решение за предоставяне на родителски права/ и И. на 5г. и
10 месеца. За детето И. също има издадена Заповед №3Д/Д-Х-088/26.07.2022г. на
Директор Дирекция Социално подпомагане Хасково, с която е наредено настаняване
му по спешност в приемно семейство до произнасянето на съда с решение на
основание чл.28 от ЗЗДт – а.д.№765 от 2022г. на ХАС.
На 26.07.2022г. е бил получен сигнал от роднина
на съседка на семейството, с опасения за живота и здравето на детето. Майката системно
малтретирала детето и не полагала адекватни грижи за него.
При извършена проверка било установено, че
децата И. и Й. не получавали адекватни грижи от страна родителите. Събрана е
информация за оказвано насилие спрямо тях. И. напускал самоволно дома и се
налагало да го издирват, като съседи го виждали късно вечерта и го връщали в
дома.
В изготвения от социален работник доклад от
26.07.2022г. – л.11, е извършена оценка на постъпИ. сигнал и са събрани данни,
представени от родителите, разширения семеен кръг, данни от детето И., проведен
телефонен разговор с личния лекар и разговори със съседи, както и от извършено
домашно посещение. Данните касаят поведението на майката. Детето Й. била
оставяна без надзор от страна на възрастен в необезопасения двор на къщата, в
която живеели. Когато Й. била неспокойна, тя била слагана в количката и
завързвана с коланите. Детето имало занемарен външен вид, не се хранело редовно
и пълноценно. Няма данни за физическо насилие над Й., но съседите непрекъснато
чували как майката крещи на децата и виждали да ги оставя без надзор навън. От
страна на съседите на семейството била оказвана помощ, като им давали храна за
децата, защото виждали, че майката трудно организира ежедневието си, а и на
преден план поставяла своите потребности /почивала, пиела кафе/ без да се е
погрижила за децата. Майката имала видими интелектуални затруднения, които не
били диагностицирани. Жилището било къща под наем, с три стаи и кухня и
санитарно помещение. Било осигурено пространство за спане на всички членове на
семейството, но обзавеждането било базово, а хигиената – незадоволителна.
Майката била безработна, а бащата бил ангажиран с трудов договор. Подателката
на сигнала съобщавала, че била свидетел как се налага наказание на братчето И.
чрез физическо насилие, а детето Й. била оставяна без родителска грижа. По
сведение от личния лекар децата са във видимо добро здравословно състояние и
развитие, като Й. има необходимите за възрастта имунизации.
В доклада е изготвен анализ на постъпилата
информация – майката поемала обгрижването на децата и домакинството, но трудно
осъществявала родителски контрол, напътствия или необходими ограничения за
децата, поради което братчето И. бягал от дома и се налагало да го издирват, а
майката го наказвала физически за постъпките му. Бащата нямал време за
достатъчно внимание към децата, тъй като бил ангажиран в трудовите си
задължения. По отношение на детето Й. било установено неадекватно задоволяване
на потребностите и неосигуряване на безопасна среда, както и недопустими методи
за справяне с прояви на детето – принудително слагане и връзване в детската
количка, за да бъде осигурен комфорт за майката. Направен е извод, че
родителите със своите действия и бездействие поставят в риск живота и здравето
на детето. Изрично е посочено, че родителите са подали заявление за
невъзможност да се справят с грижите за детето и съгласието да бъде настанено в
приемно семейство. Мнението на социалния работник е, че Й. е дете в риск и е
необходимо да бъде предприета мярка за закрила по чл.26 от ЗЗД с цел
осигуряване живота и здравето на детето.
По делото са приложени протоколи от
26.07.2022г. за проведените срещи, като в тях се съобщава за разговор с И.,
който съобщава, че е бил наказван като било използвано физическо насилие и че
съседите са съобщили, че майката трудно се справя само и оставя децата без
надзор. При подадено заявление от родителите те са били запознати с правните последици
и им бил разяснен редът и условията за вписване на децата в Регистър за деца,
подходящи за осиновяване, за което и са положили подпис в протокола на л.14.
Приложено е и заявлението на родителите относно невъзможността им да полагат
грижи и искането им децата да са настанени в приемно семейство – л.15.
Във връзка с така установеното на 26.07.2022г.
е издадена Заповед №3Д/Д-Х-089/26.07.2022г. от Директор ДСП Хасково, с която на
основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт и
чл.33 от ППЗЗДт детето Й.Б.Я. временно и по спешност е настанено в приемно семейството
до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДт. Заповедта е
връчена на жалбоподателя и баща на детето на 17.03.2021 г.
По делото е представен Доклад от 04.08.2022г.
с предложение за предприемане на мярка за закрила, информация от ОЦПДР Хасково
относно работа със семейството от 2020г., молба до РС Хасково с искане за
налагане на мярка за закрила, решение за лишаване от родителски права по
отношение на детето А., син на М.Г., решение за предоставяне на упражняването
на родителски права върху децата Р. и Д. на бащата Б.Я..
По делото е разпитана като свидетел И.Б. –
социален работник в ОЦПДР Хасково, която познава детето от раждането му, тъй
като работи със семейството от 2020г., като са давали препоръки на майката
относно отглеждането на детето. Жилището било неподдържано и мръсно, а Й. -
неизкъпана, със замърсени дрехи, майката пушела в жилището, а угарките били
навсякъде. Незнае да е осъществявано физическо или психическо насилие върху
детето, но съдействали при настаняване на детето в болница, когато било
установено, че не е в добро здравословно състояние. Жилището и дворът не били
добре обезопасени, имало стълби , от които детето да падне, различни отпадъци,
шишета, където да се пореже. При работата не установили да има подобрение при
поддържането на хигиената, при майката нямало развитие. За бащата споделя, че
има ресурс, но е ангажиран с работата си и не може да отделя допълнително
внимание за децата. Разпитаният свидетел Д. М. е съсед на семейството, една
ограда деляла дворовете. Майката не се грижела достатъчно за детето Й., която
все ходела мръсна с увиснал памперс. В двора имало треволяци, защото не бил
поддържан. Там имало и опасности – външна чешма, покрита с плочи, които били изгнили
и можело да паднат. Спомня си ситуация, когато имало вързано куче и синджира се
замотал, при което се наложило да вика на майката, която все пиела кафета, а
детето било редовно само на двора. Майката вземала една количка с кашон и
ходела по контейнерите да рови, а детето оставало на двора само. Братът на Й.
бил затворен от майката в мазето и викал оттам, чукал по вратата, а Й. ходела и
викала наоколо. Спомня си и че децата играели със запалка и палели тревите на
двора, а това било особено притеснително. Бащата бил свестен човек, работлив,
но се прибирал късно и не можел да гледа децата.
По делото по искане на жалбоподателите е
назначена експертиза, като изготвеното от вещо лице Б. заключение съдът
възприема напълно като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е провело
среща с родителите, детето и приемното семейство, като сочи установена липса на
силна емоционалност, несериозно и недостатъчно отговорно отношение от страна на
родителите – няколкократни договаряния за среща, закъснение, поставяне от тяхна
страна на въпроса за кой от страните е нужна срещата, недобра партньорска и
родителска връзка, без притеснение от страна на майката при заявление от страна
на бащата, че тя не му трябвала без децата и че щял да я изгони, липса на
изразени чувства и преживявания, свързани с липсата на децата. Заявено пред
вещото лице, че искат да си върнат децата, за да ги дадат на сестрата на Б..
Двамата родители приемали детето като свое и полагали грижи за него, но
начинът, по който са го правели, не обслужва и не е фокусиран около нуждите на Й.,
а уменията на майката в тази и роля не били добри, тъй като липсвала мотивация да дава на децата си,
както и достатъчна загриженост за тях, съчетана и с по-висока взискателност
въпреки, че основната фигура на привързаност за детето Й. била майката. Вещото
лице сочи установена при срещите липса от страна на майката на възможност да
откликва адекватно на емоционалните състояния на детето, като по-често налага наказания
при определяне на граници и правила. При срещата с детето вещото лице
установява физическо занемаряване – забавени подходящи медицински грижи,
неадекватен надзор, липса на внимание и грижа към опасности в дома, физическо
занемаряване, неадекватна грижа към развитие на уменията на детето според
възрастта и липса на осигуряване на нужни занимания и подходяща комуникация. Вещото
лице прави извод за поведение на децата, които опитват да превъзмогват загубата
и липсата на грижа, като отказват да търсят такива , привързват се към предмети
и не молят за помощ и грижа, опитват се сами да решават своите проблеми, без
плач и тъга, когато фигурата на привързаност отсъства.
В писмо от РС изх.№5032 от 14.09.2022г. се
сочи, че е образувано гр.д.№2101/2022г. по описа на съда – по искане за
определяне на мярка за закрила с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗДт спрямо
детето Й., като делото не било приключило и съдебното заседание било насрочено
за 13.10.2022г.
При така установените факти и като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, срещу годен за обжалване административен акт, и от надлежна страна по
смисъла на чл.27а, ал.1 от ЗЗДт. Не е спорно, че до
настоящия момент липсва окончателно произнасяне на Районен съд Хасково по реда
на чл.28 от ЗЗДт, поради което жалбата
е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.27, ал.1 във
вр. с пар.1, т.15 от ДР на ЗЗДт и отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, тъй като е издадена в писмена форма и съдържа всички предвидени в
тази норма реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването ѝ.
Мотивирана е в достатъчна степен, за да може да се установи защо органът е предприел
по спешност настаняване на детето в приемно семейство. Изложените мотиви са
както в самата заповед, така и в социален доклад, предхождащ издаването на
заповедта, а и в цялата административна преписка, по която е издадена
процесната заповед. При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до
неизясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства или
накърняване правата на страните в настоящото производство. Оспорената заповед е
издадена в хода на производство по постъпил по реда на чл.10, ал.1 от ППЗЗДт сигнал за дете в риск и извършена оценка на същия по
реда на чл.9, ал.1 от ЗЗдт. Извършено е проучване и оценка на сигнала по реда на чл.14, ал.1 от ППЗЗДт., като на основание чл.15 от ППЗЗДт
случаят е открит. Жалбоподателите са били уведомени своевременно за започване
на административното производство по издаване на оспорената заповед, като видно
от представената декларация от 26.07.2022г., те са декларирали, че са получили
от ДСП разяснения за същността и последиците от допускане на настаняването в
приемно семейство. Съгласно чл.25, ал.2
от ЗЗДт настаняването извън семейството следва да бъде извършено след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, като това условие не
се спазва в случаите, когато се налага спешно извеждане на детето по реда на
чл.33 от ППЗЗДт – при установена опасност за здравето и живота на детето. Поради
това съдът счита, че при постановяване на процесната заповед ответният орган не
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съгласно процесуалното
правило на чл.142, ал.1 от АПК преценката за съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. По
силата на чл.1, ал. 2 от ЗЗДт държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички
сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния
статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на
всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода
на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения и при
осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето
следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия,
отнасящи се до децата и техните семейства. Органите за закрила на детето са
длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за
неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими
административни мерки. В изпълнение на функции си компетентният орган е длъжен
да съобразява всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на
лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за
отглеждане на едно дете, както и съществуването на обстоятелства, които биха
навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.
Съгласно чл.33 от ППЗЗДт
спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето и се извършва незабавно след
получаването на сигнала със заповед на Директор Дирекция Социално подпомагане.
В тези случаи проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от
издаване на заповедта. В оспорената заповед, предмет на разглеждане в настоящото
производство, обосновано и аргументирано е изложено защо детето Й. се нуждае по
спешност от специализирана социална закрила, както и че е дете, за което
съществува опасност за здравето и живота му. Към момента на издаване на
заповедта за детето най-подходяща мярка е настаняването в професионално приемно
семейство, които да поемат грижата за нея до произнасянето на съда в
производството по чл.28 от ЗЗДт, като в тази насока е изследвано и че то не
може да бъде настанено при близки и роднини, тъй като не са установени такива
семейства, които да искат да поемат грижите за Й.. Изготвеният доклад от
социален работник, представен в административната преписка, представляващ
доказателство - официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след
извършена проверка по установения ред и форма, установява факти и обстоятелства
с правно значение и е основание за издаване на обжалваната заповед. От
събраните допълнително доказателства по делото – разпитаните свидетели,
заключението по назначената експертиза, се установяват неадекватен надзор и
недостатъчна грижа /детето е оставяно само извън къщата в неподдържан двор;
игра със запалка в двора с непочистени сухи треви; физическо занемаряване на
детето, изразяващо се в неподходящо и нечисто облекло; липса на внимание и
подходяща комуникация с детето, изразяващо се в налагане на наказания – не се
дава на детето да суче, шамари/, които преценени с оглед установеното трайно
поведение на майката, са водещи към сигурен извод за опасност за здравето и
живота на детето. Поради това съдът приема за установена фактическата
обстановка, описана в доклада и заповедта. Доказателства, оборващи
констатациите на социалните работници, както и показанията на съседа на
семейството - Д., в настоящото съдебното производство не са представени. Изслушването
на родителите в съдебно заседание също сочи, че липсват адекватни възможности
за жалбоподателите като родители да полагат грижи за малолетното дете, въпреки
че заявяват категорично желание да продължат да отглеждат Й.. Така въз основа
на доклада е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на
основание чл.27, ал.1
във вр. с чл.25, ал.1, т.4
и чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДт и чл.33, ал.1 от ППЗЗДт е наредено временно настаняване на малолетното дете в
професионално приемно семейство, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е
предвидена в чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДт и е временна, като се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за дете, при което е установена опасност
за здравето и живота. В случая събраните по делото доказателства установяват,
че административният орган е разполагал с безспорни данни, че по отношение на Й.
родителите нямат възможност да полагат грижи и с поведението си я поставят в
риск живота и здравето ѝ, както и липсват близки и роднини, които
непосредствено да полагат необходимите за детето грижи. Необходимо е да се
посочи и че обстановката установена по отношение грижите за другото дете – И.,
който е напускал къщата и двора и е бил наказван чрез затваряне в мазе, е силно
обезпокоителна, и не следва да бъде пренебрегвана и при преценка
осъществяването на грижи за Й.. Още повече, че има свидетелски показания, че тя
е възприемала непосредствено затварянето на братчето ѝ в мазето. В
конкретния случай съдът намира за правилна констатацията на административния
орган, че се налага прилагане на мярка за закрила – "настаняване в приемно
семейство по спешност", предвидена в чл.33, ал.1 от ППЗЗДт. Доколкото мярката е предприета в условията на
незабавност, то тя е обоснована с изводите на социалния работник в доклада, че
неадекватните родителски грижи създават риск за здравето и живота на Й.. В този
смисъл съдът счита, че към момента на издаване на оспорената заповед същата е в
съответствие с материалния закон. В рамките на производство по чл.27а от ЗЗДт
предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на
заповедта са били налице. С предприетата мярка се постига целта на закона да
бъдат защитени интересите на детето и неговото физическо и психическо здраве.
Приоритетно е правото на детето да се развива физически и социално по
здравословен и нормален начин, както с предприетата мярка по най-добрия начин се
защитават неговите интереси. Целта на процесната мярка за закрила не е
прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигането на
максимална защита на интересите на детето, които са поставени от националното и
международното законодателство над тези на родителите му. Производството по
чл.28 от ЗЗДт пред РС Хасково има за предмет определяне мярка за закрила след
постановяването на настоящата мярка, определена при условията на незабавност, а
така в правомощията на компетентния районен съд е определянето на това при кого
и къде да живее детето в бъдеще. В случая следва да се има предвид и
принципната възможност за реинтеграцията на детето в семейството, но същата е
самостоятелна процедура и наличието или липсата на предпоставките за
провеждането ѝ не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Поради изложеното съдът счита, че
обжалваната заповед е законосъобразна, издадена при спазване на
материалноправните разпоредби и процесуални правила, а жалбата срещу заповедта
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г. и Б.Н.Я. ***
срещу Заповед №3Д/Д-Х-089/26.07.2022г. на Директор Дирекция Социално
подпомагане Хасково, с която е наредено настаняване по спешност на малолетното
дете Й.Б.Я. в приемно семейство до произнасянето на съда с решение на основание
чл.28 от ЗЗДт.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия: