РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1875/26.10.22 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор Д.Молев, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1700/2022г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
М.Н.К.,*** с пълномощник адв.В.С.
обжалва Решение № 737/27.04.2022г., постановено по адм.д.№ 129/2022г. на АС –
Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, до пълния предявен размер на иска
за присъждане на обезщетение. Решението се счита за незаконосъобразно. Твърди
се, че присъденото обезщетение не е съобразено с актуалната практика на ЕСПЧ.
Поискана е отмяна на решението с цялостно уважаване на иска.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. Ч.
– ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив
обжалва Решение № 737/27.04.2022г., постановено по адм.д.№ 129/2022г. на АС –
Пловдив, в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на М. Н. К. сума в размер на 5 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите : от 01.02.2017г.
до 17.03.2021г.; от 26.03.2021г. до 25.04.2021г.; от 27.04.2021г. до
05.08.2021г.; от 11.08.2021г. до 07.09.2021г.; от 10.09.2021г. до 15.09.2021г.;
от 05.10.2021г. до 28.12.2021г., за престоя му в Затвора -Пловдив, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на иска. В
обжалваната част решението се счита за неправилно и необосновано с твърдение за
несъобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства, както и обективната истина. Поддържа се, че не е преценена доказателствената
тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав на
чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Твърди се неустановени по категоричен начин - вреда, бездействие
на администрацията, както и причинна връзка. Заявено е, че М.К. е търпял
присъдата си в Затвора – Пловдив, където : всички спални помещения, в които е
пребивавал, са с тоалетна и течаща вода; през светлата част на денонощието
помещенията не се заключват и лишените от свобода имат възможност да излизат по
коридорите и да посещават съседни спални помещения; два пъти седмично лишението
от свобода имат право да ползват банята с достъп до топла вода. Посочено е, че
действително е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения,
което е компенсирано с възможността за раздвижване по коридорите и престой на
открито. За необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша
хигиена в килиите – същите, ведно с коридорите и сервизните помещения се
почистват ежедневно от лишените от свобода. Налице са сключени договори за ДДД
обработки и представени протоколи за ДДД обработки, които свидетелстват за
полаганите грижи в борбата с насекоми и гризачи. Твърди се, че не са доказани
реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействия на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, в частност – Затвора в Пловдив.
Затворите са пенитенциарни заведения, поради което не следва да се очаква от
тях удовлетворяване на индивидуални битови навици и предпочитания на всеки
лишен от свобода. Поискано е в обжалваната осъдителна част решението да бъде
отменено с отхвърляне претенциите на ищеца или да бъде отменено решението в
частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500лв. до присъдения размер от 5 500лв. Заявена е
претенция за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана
от прокурор Молев счита жалбите за неоснователни.
Касационните жалби са подадени в срок
от страни в първоинстанционно производство, против частите от съдебния акт,
които са неблагоприятни съответно за всяка от страните.
1. Искът пред АС – Пловдив е с цена 50 000лв.
за причинени неимуществени вреди, претърпени при престоя на ищеца в Затвора –
гр.Пловдив за период : 01.01.2017г. – 29.12.2021г. /л.3/ с твърдение, че се
изразяват в : обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и
т.н. и са причинени от – пренаселени килии – под 3 кв.м. нетна жилищна площ;
лоша хигиена – дървеници, хлебарки, гризачи; отсъствие в килиите на течаща
топла вода.
1.1. АС – Пловдив е съпоставил
оплакванията спрямо условията в затвора. Ответникът е уточнил, че ищецът е
търпял в затвора гр.Пловдив наказание „лишаване от свобода” от 01.02.2017г. до
29.12.2021г.
Съдът е събрал относимите доказателства
по отношение претенциите в исковата молба : - протоколи за извършени услуги –
дезинсекция, дератизация, дезинфекция /биологична, химична, против дървеници,
хлебарки, мухи, мравки, бълхи, насекоми, сив плъх, дом.мишка/ от 15.05.2017г.,
21.08.2017г., 21.11.2017г., 17.03.2018г., м.05.2018г., 01.08.2018г.,
27.11.2018г., 16.01.2019г., 06.03.2019г., 22.05.2019г., 11.07.2019г., 08.09.2019г.,
м.03, 08, 09, 2020г., 08.02.2021г., 18.05.2021г., 09.12.2021г.; становище
/л.42/ - от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. в затвора гр.Пловдив не са правени
основни ремонти на помещенията, в които е пребивавал лишения от свобода, но са
извършвани текущи ремонти и се осъществява своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. , вкл. не се
допускат счупени прозорци със своевременна подмяна; през 2017г. е извършено
боядисване на общите помещения на л.св.; дограмата е подменена с нова /ПВЦ/;
поставен е гранитогрес в общите умивални; банята е обща с мозайка на пода и
фаянсови плочи на стените; всички работещи л.св. имат осигурена възможност
всеки работен ден да ползват баня – л.св. К. работи и същият е имал възможност
за ползва баня всеки ден; на всеки л.св. е осигурен комплект спално бельо и по
желание му се осигуряват необходим брой комплекти, вкл. л.св. имат право да
получават от своите близки спално бельо и одеяла с ползване на лични такива в
ротация със служебни; прането е в пералня на затвора, ръчно или с изнасяне за
пране от близките; във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел
с неограничен достъп до тях; отоплението е с централно парно; спалните
помещения са добре осветлени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация;
има утвърден график за извършване на дезинсекция и дератизация на помещенията,
приложен по делото; данни за ищеца – постъпил е в затвора гр.Пловдив на
01.02.2017г. и е освободен на 29.12.2021г., с присъда № 153/12.05.2017г. по
НОХД № 777/2017г. на РС-Пловдив, 7 години лишаване от свобода при първоначален
строг режим /л.44/; становище и таблица
/л.45 и сл./ - в затвора гр.Пловдив и в системата на ГДИН е налице единствено
Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода, което се съхранява
за срок от 3 години по утвърдена номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения, като за периода от
01.02.2017г. до 31.12.2018г. няма подробна информация; за периода от
01.02.2017г. до 29.12.2021г. /освободен/, л.св. К. е обитавал няколко спални
помещения – постъпил е в Приемно отделение стая РЦ с размери 27,04 кв.м. с два
отваряеми прозореца, санитарен възел с прозорец, като със заповед №
187/07.02.2017г. е преместен в трета група, стая № 26 с размери на спалното
помещение 27,80 кв.м., а със заповед № 410/20.03.2017г. е преместен в пета
група, стая № 61 с размери на спалното помещение 27 кв.м.; на 21.03.2017г. е
преместен в трета група, стая № 26; в таблица са отразени данни за периода от
01.01.2019г. до 28.12.2021г за стая № 26 и са съобразени периодите, в които на
площ 27,80 кв.м. е имало по 6 с.св., съответно – в останалите периоди е имало
по 7, 8, 9, 10 и един период /13.03.2020г. – 06.04.2020г. – 11 л.св./; ищецът е
назначен на работа в „Обособено производство” на 15.02.2017г. и е работил до
28.12.2021г.; награждаван е три пъти с писмена похвала и един път с извънредна
хранителна пратка, вкл. е наказван един път с писмено предупреждение.
Разпитаните са свидетели /П. и Б./,
които са заявили, че са били в една килия - № 26. Посочено е, че понякога са
били 7, 8, 9 човека максимум. Има прозорци с алуминиева дограма, които
осигуряват достатъчно светлина и въздух. Почистването на килиите е постоянно и
са извършвани дезинсекция и дезинфекция често. Топла вода в стаите няма, но има
в банята. В стая № 26 има течаща студена вода. Ищецът казвал, че му е тясно,
защото пространството е малко.
1.2. При тези данни АС-Пловдив е
съобразил приложимите норми към заявените претенции в исковата молба - съгласно чл.43 ал.4 ЗИНЗС /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в
сила от 7.02.2017г./, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може
да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20 ал.2 ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. Съгл. чл.20 ал.3 ППЗИНЗС на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Цялостната преценка на
доказателствата обосновала извод за незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установени факти по делото, при съобразяване на информацията от ответника
за период на пребиваване в затвора гр.Пловдив : относно пренаселеност на помещенията в затвора гр.Пловдив за подпериоди в
обхвата на исковия период, като изключенията са за периодите : 18.03.2021г. –
25.03.2021г.; 26.04.2021г. – 27.04.2021г.; 06.08.2021г.-10.08.2021г.
08.09.2021г.-09.09.2021г.; 16.09.2021г.-04.10.2021г., в които не е налице
пренаселеност на килиите, а за останалите от таблицата е налице пренаселеност /в
по-голямата част от исковия период е имало пренаселеност/. По отношение
оплакванията за лоша хигиена и липса на течаща топла вода претенциите
основателно са отречени, предвид описаните по-горе приети по делото
доказателства за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода в стаята и
топла вода в банята, съответно - с оглед представени от ответника доказателства
за извършени в Затвора-Пловдив ДДД обработки.
2. Съдът е обсъдил всяка претенция
поотделно при съпоставка със събраните доказателства за исковия период, при
правилна преценка за допустимост и частична основателност на иска. Анализирани
са приложимите за спора норми с позоваване на съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ.
Основателно е прието, че за по-голяма
част от заявения исков период, при съобразяване с информацията за пребиваване в
затвора гр.Пловдив от 01.02.2017г. до 29.12.2021г., само в конкретни малки
периоди е отсъствала пренаселеност /18.03.2021г. – 25.03.2021г.; 26.04.2021г. – 27.04.2021г.;
06.08.2021г.-10.08.2021г. 08.09.2021г.-09.09.2021г.;
16.09.2021г.-04.10.2021г./, като за останалите ищецът е пребивавал в помещения,
в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. /01.02.2017г. – 17.03.2021г.; 26.03.2021г.-25.04.2021г.;
27.04.2021г.- 05.08.2021г.; 11.08.2021г.- 07.09.2021г.;
10.09.2021г.-15.09.2021г.; 05.10.2021г.-28.12.2021г./. Посочените периоди са
отразени в диспозитива на съдебния акт и за тях е определено обезщетение в
размер на 5 500лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
17.01.2022г. – дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
Несъответствието на жизненото
пространство с предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м. е обстоятелство, което съгласно практиката на
Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС. По отношение останалите оплаквания изводите на съда
произтичат от доказателства, които не са оспорени, нито опровергани. Правилно за неоснователни
са приети оплакванията относно нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
студена вода. Хигиената в затворническата баня е задоволителна, както и
в килията. Приети са множество протоколи за извършена дезинсекция за насекоми и
гризачи.
Размерът на частично уважения иск е
основан на чл.52 ЗЗД - обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. Обезщетението
в размер на 5 500лв. е съобразено със съдебната практика по идентични дела, за
съответните дни по една уважена претенция.
АС – Пловдив е съобразил нормите на
чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ЗИНСЗ – Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно
се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3
ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.; -
въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на
доказване и засилено служебно начало - съдът задължава специализираните органи
по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди
при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето
на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
В реда на изложеното се отбелязва, че
разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 –
ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3
ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения. В тази насока са Минималните стандарти за третиране на
лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените
нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведен в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите - в т.10 от тях е
посочено, че „Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване; т.12- „Санитарните възли трябва да са
достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите
естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност“; т.13 – „Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът
и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите
с умерен климат“. В съдебната практика на ВАС /Решение №10166 от 11.07.2012г. на
ВАС по адм.д. №15508/2011г., Решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., др./ е прието, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност
за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена
среда за осъденото лице. Съобразена в случая е и съдебната практика на Съда по
правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу
България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо
от битовите условия в местата за лишаване от свобода /Решение от 10.06.2006г.
по делото Й. срещу България, Решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу
България, Решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, Решение
от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. на
ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, Решение от 27 януари 2015г. по шест
съединени дела Н. и други срещу България/.
По делото е установено неизпълнение на
задължения от страна на ответника по отношение осигуряване на ищеца в исковия
период на условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство,
а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е
бил настанен. Съобразено е, че ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др.
срещу България и други.
С прилагане правилото на чл.284 ал.5
вр. ал.1 ЗИНЗС, искът законосъобразно е уважен частично по отношение периодите,
посочени в решението, за част от претенциите, които са били доказани и
по-конкретно – една от тях. Възраженията на касационния жалбоподател ГДИН София
за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на претенцията относно
пренаселеност в местата за лишаване от свобода са неоснователни. Ответникът по
иска е бил длъжен да опровергае оплакванията за пренаселеност, което не е направено
при осигурена процесуална възможност. Според ЕСПЧ при оценката на това дали е
налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член. В
тази насока не е основателно твърдението, че пренаселеността се преодолявала
посредством позволено движение по коридора и посещение на други помещения. Така
според пилотното Решение Н. и др. срещу България, при оценката на наличното
пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе предвид
пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва да се
има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва да
осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Тоест, приема се,
че има нарушение винаги, когато в самото спално помещение площта, полагаща се
на един затворник, е по-малка от 4 кв. м. и че има особено съществено
нарушение, когато тя е под 3 кв.м., предвид факта, че основно лишените от
свобода прекарват своето време именно в килиите /спалните помещения/. Тоест,
налице е форма на бездействие на администрацията в местата за лишаване от свобода
и в тази насока пряка причинно - следствена връзка на това установено нарушение
по чл.3 ЗИНЗС и претендираните от ищеца вреди.
В допълнение се отбелязва, че съобразно
с общите принципи, изложени и в Делото А. и др. срещу България - обстоятелството,
че дадено лице търпи наказание лишаване от свобода и именно поради това е в
пенитенциарно заведение, не може да се сочи като основателен доводът във връзка
с това, че именно поради този факт няма как да не му бъдат причинени вреди,
доколкото в случая, обезщетение е присъдено, поради констатирано поведение по
чл.3 ал.2 ЗИНЗС, което е свързано с поставяне на лишен от свобода в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, изрично предвидени в
закона като основание да се приеме нарушение по чл.3 ал.1 ЗИНЗС
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препратка от § 1 от ДР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. При постановяване на решението си
съдът е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл.52 ЗЗД във вр. със
съдебната практика по сходни спорове, като е отчел продължителността на престой
на ищеца при пренаселеност. В тази насока общият размер на обезщетението от 5
500 лв., при преценка на среднодневното, респективно средномесечното
обезщетение, което се получава на база на броя дни на престой в затвора при
пренаселеност, при отсъствие на друго уважено оплакване, се явява съобразен с
принципа на справедливостта, като се има предвид характера и интензитета на
претърпените от страна на ищеца вреди.
Предвид изложеното съдът намира, че касационните
жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №
737/27.04.2022г., постановено по адм.д.№ 129/2022г. на АС – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :