Присъда по дело №2/2022 на Районен съд - Трън

Мотиви към присъда № 5/11.05.2022 г. по нчхд № 2/2022 г. по описа на Трънски
районен съд.
С частна тъжба Б. Н. С. от гр. С. и адрес за кореспонденция: гр.П., *** е повдигнала
обвинения срещу Б.Л.С., с ЕГН ********** за престъпления по: чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1,
вр. с чл.147, ал.1 от НК за това, че на 16.07.2021г. в дадено от него сведение по образувана
преписка по описа на РУ-Трън по жалба № 361000-1131/10.07.2021г. пред трети лица -
служители на РУ-Трън приписал престъпление на Б.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
***, като твърдял, че е обсебила вещи на братовчед му Н. Б. С.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет предявеният от
частният тъжител Б.Н.С. граждански иск срещу подсъдимия Б.Л.С. за сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат на престъплението по-горе
неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до датата на окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят Б.С. е конституирана като граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец Б.С. лично поддържа повдигнатото
обвинение и пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен, да му бъде наложено
предвиденото за престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 147,
ал. 1 от НК наказание. По отношение предявения граждански иск излага доводи за
основателност на същия и пледира да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият Б.Л.С. дава обяснения, но не се признава за виновен.
Защитникът му – адв. Г.Т. - САК, пледира подзащитният му да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, поради липса на умисъл за клевета в
действията му.
Излага доводи, че давайки сведението до началник РУ – Трън, същият е упражнил
конституционното си право на лично мнение, съобщавайки за увреждащи негов роднина
действия, срещу които Н.С. е потърсил защита и не е действал с умисъл за престъпление.
Изтъква, че именно за да не набеди неоснователно лицето, за което е имал съмнения за
съпричастност към описаните в жалбата действия, подсъдимият е изразил само свое
съмнение спрямо частния тъжител, което е израз на субективното му мнение, а не твърдение
с конкретно съдържание, свързано с личността на засегнатия, каквото само може да бъде
предмет на клевета. Като последица от оправдаването на подсъдимия, защитникът пледира
за отхвърляне на предявения граждански иск срещу него, като неоснователен и недоказан.
Трънският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна съдът приема следното:
Подсъдимият Б.Л.С. е роден на *** в гр.Трън, общ.Трън, обл.П., ***, с постоянен
адрес: гр.С., *** и настоящ адрес: гр.С., ***, ***, с ЕГН **********.
Частният тъжител и майка му притежават къща, находяща се в гр.Трън, ***, както
и 1/6 от дворното място. Тъй като подсъдимия от години живее в гр.С. и рядко идва в
гр.Трън решили с майка му да продадат въпросният имот. На място като посредник при
продажбата ангажирали св.Н.Й. К. - *********** на подсъдимия. На нея оставили
ключовете за имота да го показва на евентуални кандидат-купувачи. Именно с нея през
2021г. се свързала частният тъжител Б.С. и сина й Н.Б.Б. Двамата извършили оглед на имота
и се договорили за изповядването на сделката за продажба на описаният по-горе имот. На
18.06.2021г. били предадени ключовете от имота на частният тъжител и сина й като
1

уговорката била до две седмици братовчед му Н.С. да си изнесе неговите вещи от имота, тъй
като същият ползвал с разрешение на подсъдимия дълги години част от имота и имало
много вещи негова собственост вътре. На 09.07.2022г. била изповядана сделката пред
нотариус в гр.Трън. След подписване на договора за покупко-продажба и разплащането по
сделката синът на частния тъжител попитал подс.Б.С. какво да прави с вещите на Н.С., тъй
като същите не били изнесени от имота. Подсъдимият уверил купувачите, че ще се обади по
телефона и за десет минути братовчед му ще си изкара вещите от имота. Не са се уговаряли
въпросните вещи да останат собственост на купувачите. На въпроснатата дата 09.07.2021г.
при опит да си изнесе вещите от имота между Н.С. от една страна, и частният тъжител и
синът й от друга страна възникнал спор за собствеността на вещите, като последните му
забранили да изкарва вещи от имота, защото с реализиране на сделката всичко вътре в него
ставало тяхна собственост. По повод депозирана жалба от 10.07.2021г. от Б.Н.С. била
образувана преписка с рег.№ 361000-1131/10.07.2021г. по описа на РУ-Трън. На 14.07.2021г.
от служители на РУ-Трън било снето обяснение на подс.Б.Л.С., в което той описал, че на
09.07.2021г. реализирали сделка с частният тъжител като закупила от него процесния имот.
Във въпросната къща не е живял от 20 години, същата се стопанисвала от братовчед му Н.
С., който държал багаж в нея и всичко, което е в къщата и около нея е негова собственост.
Описва въпросните вещи, а именно: газов бойлер в помещение, обособено за баня, газова
бутилка за бойлера, шнек с бункер за пелети и ел.мотор към него, компресор за въздух и
неща, които не може да опише. Твърди, че по предварителен договор за покупко-продажба
сделката трябвало да се осъществи до 15.07.2021г. и за това обстоятелство знаел братовчед
му Н. С., като уговорката била да си изнесе до тогава неговите вещи. Подсъдимия не
уведомил братовчед си, че имат час за сделка при нотариус на 09.07.2021г. и това е забавило
изнасянето на вещите му. От проведените разговори със С. тя била наясно, че вещите в
къщата са собственост на друго лице и не е давала индикация, че ще обсеби въпросните
вещи. При подписване на предварителния договор за продажба на имота г-жа С. поискала от
подсъдимия да й даде ключовете от имота, което той и сторил. Именно липсата на ключове
осуетило изнасяне на въпросните вещи.
С постановление на прокурор при РП-гр.Трън от 21.09.2021г. е отказано да се
образува досъдебно производство. В постановлението са обсъдени резултатите от
извършени предварителни проверки по жалба и съответно образувани прокурорски
преписки рег.№2072/2021г., №2069/2021г., № 2076/2021г., по която е образувано ДП
40/2021г. по описа на РУ-Трън, №1958/2021г., №2011/2021г. и №1947/2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид писмените доказателства, приети по делото.
При извършване на всестранен анализ на събрания доказателствен материал, съдът
прие за недоказано, че с инкриминираните действия подсъдимият е извършил престъпление
по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК.
За престъплението "клевета" е необходимо да бъдат разгласени позорни
обстоятелства, които са неистински или да бъде преписано престъпление, което не е
извършено. Позорните обстоятелства преставляват конкретни факти от миналото или
настоящето, които дават конкретна информация за определени негативни прояви на
личността, т. е. определят личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на
морала и добрите нрави. Обобщено, в съдебната практика се приема, че "позорни
обстоятелства" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за
доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до
служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни
качества на личността, които я характеризират негативно.
2

В този смисъл сочения в тъжбата израз че, „на дата 16.07.2021г. в дадено от него
сведение по образуваната преписка в РУ-Трън, по жалбата ми с рег.№ 361000-
1131/10.07.2021г. е представил списък на предмети, за които декларира, че са собственост на
братовчед му Н.Б.С., които са закупени от нас при изповядване на сделката на 09.07.2021г.,
но които аз съм обсебила“ сочи на клевета, при втората форма на изпълнително деяние -
приписване на пострадалата на неизвършено от нея престъпление, доколкото приписването
на неизвършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство. Това е така, тъй като приписаното престъпление следва да бъде достатъчно
конкретизирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване, които
обстоятелства в случая са налице. При тези теоретични разсъждения, изложени през
призмата на реалните твърдения в тъжбата, съдът очерта рамките на обвинението, като го
квалифицира, "клевета", под формата на разпространение на приписване на престъпление,
което обвинение следва да обсъди от обектива и субективна страна въз основа на събраните
доказатества.
От обективна страна на Б.Л.С. е вменено във вина, че е осъществил състава на
престъплението по-горе във втората форма на изпълнителното деяние – приписване на
неизвършено престъпление на тъжителя, обективираното в сведение дадено на дата
16.07.2021г. по преписка рег.№ 361000-1131/10.07.2021г. по описа на РУ Трън.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на престъпния
състав, са безспорни по делото:
От страна на защитата не се оспорва, че подсъдимият Борислав Станков е автор на
сведение, но не от 16.07.2021г., а от 14.07.2021г. (л.71 от делото). Нещо повече –
подсъдимият поддържа и изнесените в тях твърдения, свързани с личността на тъжителя,
доколкото последната е назована с името си.
Не е спорно, че предмета на обвинението, очертан в частната тъжба и потвърден в
о.с.з. от 25.03.2021г., е че на 16.07.2021г. в сведение пред служители на РУ-Трън писмено е
декларирал, че частният тъжител обсебила вещи собственост на братовчед му Н.С. и тези
вещи са обособени в описа инкорпориран в процесната жалба.
Тези елементи от обективна страна са безспорни по делото, потвърждават се от
събрания доказателствен материал, поради което и съдът не ги обсъжда подробно. При
анализ на така очертано повдигнато и поддържано обвинение се налага извода за
несъставомерност от обективна и субективна страна на деянието клевета. Описаното
сведение не е от 16.07.2021г., а от дата 14.07.2021г. В този смисъл очертаното обвинение по
време на извършване на престъплението се явява недоказано, предвид това че никой не е
оспорвал датата на даване на процесното сведение. За да се конкретизира престъпното
деяние, е достатъчно в тъжбата да се посочи времето и мястото на извършването му, както и
неговите фактически обективни и субективни признаци. Чрез тъжбата частният тъжител
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В
обстоятелствената част на тъжбата частният тъжител трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му.
Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни
за личността на подсъдимия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение
води до ограничаване на правата на подсъдимия в съдебното производство, като тези
неточности следва да бъдат отстранени преди започване на съдебното следствие. Така
очертания предмет на обвинение респективно на доказване по несъмнен и безспорен начин
не включва твърдението във въпросното сведение от 14.07.2021г. Чрез тъжбата тъжителят
развива своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Действително съдът не е
3

обвързан с правната квалификация, дадена от частният тъжител в тъжбата, но фактическите
твърдения за извършено престъпление клевета при дадена възможност на частният тъжител
в първото о.с.з. да конкретизира в какво точно обвинява подсъдимия дава рамката на
доказване на това деяние. В случая обвинението е за приписване на престъпление от страна
на подсъдимият Б.С. чрез даване на сведение на 16.07.2021г. до РУ-Трън, в което се твърди,
че частният тъжител е обсебил вещи, собственост на Н.С., намиращи се в имот в гр.Трън,
*** вещи собственост на Н.С. Дори да се приеме за неволна грешка изписването на
въпросната дата и инкриминираният документ е именно въпросното сведение, настоящият
съдебен състав намира, че в сведението данено от подсъдимият до РУ Трън не се съдържат
данни за престъпление по чл.147 ал.1 от НК. По отношение на описаните в
инкриминираното сведение от 14.07.2021г. изрази следва да се вземе предвид, че от
субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в
случаите, когато деецът, в съответната форма изнася определени факти, обективно основани
на неговата увереност за истинността им. Твърденията за описаният инцидент от
09.07.2021г. при описаните по - горе обстоятелства, подсъдимият действително е свързал с
личността на тъжителя. Същият обаче е обяснил причините, поради които у него е
възникнало съмнението по-горе – изложил е, че от двадесет години Н.С. стопанисва имота,
който е продаден на 09.07.2021г. и в който са се намирали вещи на братовчед му, описани
подробно, че поради неуведомяване за по-ранна дата на сделката същия не е предупреден да
си изнесе вещите, както и че частният тъжител е знаела за тези обстоятелства, че в къщата,
която се продава има вещи, които не се продават с имота, че на въпросната дата на Н.С. не
му е даден достъп от частният тъжител и сина й да си ги прибере, и че предвид всичко
изброено по-горе С. не е давала индикации, че възнамерява да му обсеби вещите.
За се приеме, че е осъществена клевета във форма приписване на престъпление е
необходимо в разгласеното ясно и недвусмислено да са изложени конкретни факти, които
подведени под състава на съответната наказателна норма, да изпълват елементите от
обективната й страна, което в случая не се констатира. При цялостен прочит на писмените
изложения на подсъдимия Б.С. е видно, че в тях той пресъздава факти за увреждащи
действия от страна на частният тъжител по отношение на братовчед му Н.С., в чиято
истинност е бил уверен от личните си възприятия за състоянието на вещите в имота, както и
конфликтната ситуации между братовчед му, частния тъжител и синът й. Именно тази му
увереност е обективирана и във въпросното сведение „..По предварителен договор за
покупко-продажба сделката трябваше да се осъществи на 15.07.2021г. като това нещо го бях
съобщил на Н. С., но пропуснах да му кажа, че на 09.07.2021г. имаме час при нотариуса в
гр.Трън за реализиране на сделката..Според мен това нещо е забавило изнасянето на багажа
от страна на братовчед ми Н. От проведените разговори със С., тя беше наясно, че вещите в
къщата са на братовчед ми Н. С. и по никакъв начин не даваше индикация, че възнамерява
да му обсеби вещите в къщата. При подписване на предварителния договор С. ме помоли да
и дам ключа от къщата, който съответно и го дадох, за да може да почисти къщата, с което
най-вероятно е осуетила навременното изнасяне на багажа от страна на братовчед ми Н. С“.
Обвързването от подсъдимия на увреждащите действия по отношение на Н. С. с личността
на частният тъжител е израз на формирани от подсъдимия логически съждения и
заключения, обусловени от собствените му субективни изживявания и преценки за събития,
които пряко са го засягали като собственик на имота предмет на сделката. Оценъчния
характер на изявленията му убедително следва от изказа му в дадените обяснения в хода на
съдебното следствие: "... Вещите в къщата са на братовчед ми Н. С….Уговорката беше, че
нещата са негови и той ще си ги вземе..Ясно беше, че са запознати всички, че тези вещи са
на братовчед ми Н. Изрично им казах, че тези вещи са на братовчед ми. Вещите са много по-
скъпи от имота, който съм им продал. Не сме се разбирали, че вещите вътре стават тяхна
собственост със сделката. Половин час след сделката братовчед ми е тръгнал да си изнесе
вещите и те са му казали, че са собственици на имота и той няма работа там. Ако има
4

претенции да докаже с документи за собственост на вещите, че са негови и тогава ще може
да си ги вземе. В следствие на това ме викаха в полицията да давам показани...Сигурен съм
за вещите, че са били налични, защото съм ги виждал преди капарото, когато да й дадем
ключа. ..Аз съм дал показания и съм дал коректни показания. Обяснил съм на купувача, че
вещите в имота са на братовчед ми, затова на сделката съм заявил, че нямам претенции,
защото ми е изплатено всичко, за което сме се разбрали. Бяхме се разбрали за всички впроси
относно сделката, но устна уговорка. Устната уговорка беше направена със сина на
тъжителката. Не съм подвел никого с нищо.“ Очевидно е от цитираните писмени изявления,
че същите имат характер на извод, до който С. е достигнал и отразяват начина му на
възприемане на поведение и действия на тъжителя. Същият е изложил информацията, с
която е разполагал и именно тя, пречупена през призмата на субективна оценъчна дейност, е
фактическото основание за направените изявления.
Такава е и тезата на подсъдимия. В обясненията си същият е категоричен, че не е
желаел никого да клевети, че е изложил действителни факти относно сделката с недвижимия
имот и вещите на братовчед му, намиращи се в къщата и двора.
В показанията си свид.Н. К. сочи следното: „с г-жа Б. С. се запознах по повод
продажбата на къщата. Братовчед ми Б.С. продаваше къщата и беше дал моя телефон. ..По-
точно ключовете бяха в Н.С., защото той стопанисваше къщата от много години и ми ги
предостави на мен. Съатветно аз я заведох в къщата, показах й цялата къща.. Тя много добре
знаеше, че вътре има вещи, които са на Н.С. и той ще си ги изнесе, ако тя купи къщата.
Много вещи имаше: дрехи, инструменти, фитнес уреди.., в банята имаше газов бойлер.
..Първо се продаде къщата на И.С. и след неговата, тя прояви интерес и към средната
къща… Предполагам, че и в двете къщи е имало вещи на Н.С...“
В показанията си св.Й. Л. И. обяснява, че след сделката е проведен разговор между
подсъдимия и сина на частният тъжител, в който последния е поискал съвет какво да правят
с вещите на Н.С., при което Б.С. е обещал да се обади на братовчед си да си изнасе вещите.
Тогава синът на частния тъжител казал: „ Ако не е горе, ние ще ги изнесем отвън и той ще
си ги вземе“ Тогава частният тъжител заявила:“Ние да не сме му хамали на него, за да му
изнасяме багажа“ и това приключи“. Тя също знае, че в имота има множество вещи,
собственост на Н.С., тъй като Б.С. му е разрешил през последните 20 години да ползва
имота. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното
следствие.
В контекста на събраните доказателства преценката на естеството на изявленията
на подсъдимия не мотивира извод, същите да са направени с умисъл за клевета. Дали
изложените от подсъдимия причини, формирали у него подозрение към частния тъжител, са
основателни и състоятелни е без правно значение. Меродавна за субективната
съставомерност на престъплението клевета е личната преценка на дееца за тях. В случая е
очевидно, че изложеният от подс.Б. С. случай и поведение на частния тъжител, са утвърдили
у него съмнение, в което при последвалата проверка от служители на МВР е бил принуден
да съобщи. Обстоятелството, че в хода на извършената проверка по образуваната
преписката не са събрани доказателства за умишлено присвояване на имущество на
подсъдимия, като и за съпричастност на частният тъжител към твърдяното престъпление, е
ирелевантно относно субективния признак от състава на престъплението. Наличието му се
преценява към момента на разгласяването на съответните твърдения (в случая към датата на
подаване на сведението), и то съобразно субективното отношение на дееца към тях.
Доказателствата събрани по делото мотивират у съдебния състав убеждение, че в
случая подсъдимият е упражнил конституционните си права на лично мнение, на
съобщаване на информация, като не констатира злоупотреба при упражняването на тези
права, следователно действието му не е противоправно и престъпно.
В практиката на Европейския съд по правата на човека, а и в тази на националната
5

висша съдебна инстанция е утвърдено разбирането, че начинът на мислене, изказването на
мнение, изразяването на становище, своя субективна оценка или извод, не могат да се
криминализират, тъй като резултатите от тях са нееднозначни и не подлежат на доказване,
следователно не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
клевета и не са елемент от престъпление. Същото се отнася и за случаите на упражняване
право на искания, от които произтичат определени правни последици. Приема се, че във
всички тези хипотези, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и
законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права,
като реализира предоставени му за тази цел правни възможности /в т. см. са Решение № 70
от 25. ІІ. 2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г. на ВКС, ІІ н. о.; Решение № 272 от 28.08.2015 г. на
ВКС по н. д. № 596/2015 г., III н. о. НК, Решение № 299 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. №
679/2012 г., III н. о., НК, Решение № 104 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 178/2013 г., III н.
о., НК и много други/.
В същото време, в практиката на ЕСПЧ, при преценка нарушен ли е баланса
между защитените и от еднакъв ранг права - право на зачитане личния живот и репутация
/чл. 8 КЗПЧОС/, и свободата на изразяване на мнение /чл. 10 КЗПЧОС/, защитени и с
Конституцията на Р. България /чл. 39/, като основни критерии са утвърдени наличието или
липсата на фактическо основание за изказването и добросъвестността на говорещия. В
конкретния казус действията на подсъдимия попадат в този стандарт, тъй като изявленията
му почиват на съответни фактически данни, които подробно е съобщил.
Необходимият баланс между двете защитени от ЕКПЧ и Конституцията ценности
в случая категорично не е нарушен с коментираните изявления, от които тъжителят се е
почувствал засегнат.
По тези съображения, съдът прие обвинението срещу подсъдимия Б.Л.С. за
недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, поради
което го призна за невинен в това, че на 16.07.2021г. в дадено от него сведение по
образувана преписка по описа на РУ-Трън по жалба рег.№ 361000-1131/10.07.2021г.
приписал престъпление пред трети лица - служители на РУ-Трън на Б.Н.С. с ЕГН:
**********, с адрес: гр.П., ***, като твърдял, че е обсебила вещи собственост на братовчед
му Н.Б.С. - престъпление по чл.148 ал.2 вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147 ал.1 от НК и на основание
чл. 304 от НПК, го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода на делото, съдът отхвърли изцяло предявеният от частния тъжител
и граждански ищец Б.Н.С. граждански иск срещу подсъдимия Н.Б.С. за сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от инкриминраното престъпление по чл. 148, ал.
2, вр.ал.1 т.1 , вр. чл. 147, ал. 1 ,от НК неимуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от завеждането на делото до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъжда
частния тъжител за разноски, тъй като се установява, че подсъдимият действително е
направил такива за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 01.02.2022г., конкретно възнаграждение е договорено и са налице
данни за заплащане на такова.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
6

Номер на акта:	5
Дата:	16 май 2022 г.
Съдия:	Петър Симеонов Петров

Дело:	20221740200002
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 януари 2022 г.

Присъда по дело №2/2022 на Районен съд - Трън

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите