№ 330
гр. София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000046 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№56864 от 22.06.2020г. по описа на Софийски
градски съд на Община Асеновград, Булстат: *********, с адрес: гр.Асеновград,
пл. „акад.Н.Хайтов“ № 9, чрез адв. Х.М., против решение № 504 от 12.03.2020г.,
постановено по т.д. № 1581/2018г.по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав,
с което са отхвърлени предявените от Община Асеновград с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, срещу
„ИнтегРеджио“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Борово №41, ап.22 и „Проинфраконсулт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Васил Левски №50, ет.1, осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 36 530,00 лв. - платено
възнаграждение, което подлежи на връщане съгласно чл.5, ал.1 от договор
№BG161PO001/5-03/2013/026-U-11 от 05.09.2014г., и осъдителни искове с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7 625,64 лв. - обезщетение за забава за
неизпълнение на главното вземане в периода от 01.07.2016г. до 20.07.2018г., и
Община Асеновград с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
пл. Акад. Н. Хайтов №9, е осъдена да заплати на „ИнтегРеджио“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Борово №41, ап.22,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 880,00 лв. - разноски за адвокатско
1
възнаграждение по делото.
Въззивникът поддържа, че в обжалваното решение е неправилно, по подробно
изложени доводи, като иска да отменено и да бъде постановено ново решение, с което да
бъдат уважени изцяло предявените искове и му бъдат присъдени направените съдебни
разноски в първата и въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ИнтегРеджио“ ЕООД с ЕИК *********,
и „Проинфраконсулт“ ООД с ЕИК *********, са представили отговор на
въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата,
съответно за правилност на решението, по подробно изложени съображения, и
претендират направените разноски в настоящето производство.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивните жалби
срещу атакувания съдебен акт, намира следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени искове по
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Община Асеновград с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, срещу
„ИнтегРеджио“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
Борово №41, ап.22 и „Проинфраконсулт“ ООД с ЕИК *********, с които ищецът иска
солидарното осъждане на ответниците да му заплатят главница в размер на 36 530 лв.,
представляваща изплатена от Община Асеновград сума по Договор № BG161PO001/5-
03/2013/026-U-ll/05.09.2014г., изменен с Допълнително споразумение (Анекс) от
06.01.2015г., подлежаща на възстановяване на основание чл.5, ал.1 от същия Договор №
BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г., изменен с Допълнително споразумение
(Анекс) от 06.01.2015г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
7 625,64 лв., начислено за периода от 01.07.2016г. до 20.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските за настоящото дело.
Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен договор
№BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г. е между него, като възложител, и
консорциум „ИнтегРеджио“ като изпълнител, за изработване на интегриран план за
градско възстановяване и развитие на гр. Асеновград за периода 2014 - 2020г. срещу
възнаграждение в общ размер 438 360,00 лв. с включен ДДС, дължимо съгласно чл.4, ал.1
от договора на четири плащания (авансово плащане в размер на 30%, две междинни
плащания в размери от по 25% и окончателно плащане след представяне на приемо -
предавателен протокол и влязло в сила решение на Общински съвет Асеновград за приемане
на интегрирания план за градско възстановяване и развитие).
В договора от 05.09.2014г. и в документите за участие в процедурата за възлагане на
обществена поръчка, въз основа на която е сключен, е посочено, че разходите на
2
Община Асеновград за осъществяване на предмета на договора е предварително
осигурени със средства по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“ въз
основа на договор №BG161PO001/5-03/2013 от 20.12.2013г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие" /2007-
2013/, сключен между ищеца, като бенефициент, и Министерство на регионалното развитие,
като договарящ орган. С клаузата по чл.5, ал. 1 от договора от 05.09.2014г. е
предвидено, че в случай, че управляващият орган не сертифицира платени от възложителя
разходи, констатирани като неправомерно изплатени суми, изпълнителят се задължава да
възстанови съответните дължими суми в срок от 5 работни дни от получаване на искане за
това.
Консорциум „ИнтегРеджио“ е гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, в което към
датата на сключване на договора от 05.09.2014г. съдружници са „Юнайт Консултинг“ ЕООД
(с универсален правоприемник ответникът „ИнтегРеджио“ ЕООД) и
„Проинфраконсулт“ ООД.
Община Асеновград е изплатила изцяло на консорциум Консорциум „ИнтегРеджио“
ДЗЗД договорената сума, възлизаща на 438 360лв., по посочения начин в исковата молба,
и е приела извършената работа по договора.
С писмо изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. управляващият орган на Оперативна
програма „Регионално развитие“ (2007-2013) е уведомил Община Асеновград, че отказва за
верификация сума в размер на 36 530,00 лв. по договор №BG161РО001/5-03/2013/026-U-11
от 05.09.2014г. с изпълнител консорциум „ИнтегРеджио“, тъй като бенефициентът не е
представил доказателства за изработване/актуализиране на ПУП за зоните за въздействие и
за изготвено предпроектно проучване за проект за интегриран градски транспорт съгласно
т.12 от предмета на договора от 05.09.2014г. и съгласно т.5.12 от документацията за участие
в процедурата за обществена поръчка, а освен това бенефициентът не е представил разбивка
на ценовата оферта, в която сумата е оферирана общо.
Ответниците са оспорили предявените искове по основание и размер, по подробно
изложени съображения. Правят възражения за нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от
процесния договор и пълно изпълнение на задълженията им по договора.
В обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел
предявените искове за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните
мотиви:
Процесният договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г. е сключен
между Община Асеновград – възложител, и консорциум „ИнтегРеджио“ – изпълнител, за
3
изработване на интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр.Асеновград за
периода 2014 - 2020г. срещу възнаграждение в общ размер 438 360,00 лв. с
включен ДДС. Консорциум „ИнтегРеджио“ е гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, в което
към датата на сключване на договора от 05.09.2014г. съдружници са „Юнайт Консултинг“
ЕООД (с универсален правоприемник ответникът „ИнтегРеджио“ ЕООД) и
„Проинфраконсулт“ ООД.
Разходите на Община Асеновград за осъществяване на предмета на договора
са финансирани с договор №№BG161PO001/5-03/2013 от 20.12.2013г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално
развитие“ (2007-2013), а в чл.5, ал. 1 от договора от 05.09.2014г. е предвидено, че в
случай, че управляващият орган не сертифицира платени от възложителя разходи,
констатирани като неправомерно изплатени суми, изпълнителят се задължава да възстанови
съответните дължими суми в срок от 5 работни дни от получаване на искане за това.
Община Асеновград е изплатила изцяло на консорциум Консорциум „ИнтегРеджио“
ДЗЗД договорената сума - 438 360лв., и е приела извършената работа по договора без
възражения.
С писмо изх.№99-00-6-354/17.12.2015г. управляващият орган на Оперативна
програма „Регионално развитие“ (2007-2013) е уведомил Община Асеновград, че отказва за
верификация сума в размер на 36 530,00 лв. по договор №BG161РО001/5-03/2013/026-U-11
от 05.09.2014г. с изпълнител консорциум „ИнтегРеджио“, тъй като бенефициентът не е
представил доказателства за изработване/актуализиране на ПУП за зоните за въздействие и
за изготвено предпроектно проучване за проект за интегриран градски транспорт съгласно т.
12 от предмета на договора от 05.09.2014г. и съгласно т. 5.12 от документацията за участие в
процедурата за обществена поръчка, а освен това бенефициентът не е представил разбивка
на ценовата оферта, в която сумата е оферирана общо.
Страните спорят, представлява ли отказът за верификация на разходи в цитираното
писмо изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. основание за възникване на задължение на
ответниците по чл.5, ал.1 от договора от 05.09.2014г. за връщане на част от полученото
възнаграждение в размер на непризнатите от управляващия орган разходи на
възложителя за изпълнението на договора.
Съдът е приел, че отговорът на този въпрос се предпоставя на първо място от
изясняване на съдържанието на правилото, предвидено с чл.5, ал. 1 от договора от
05.09.2014г.
Възраженията на ответниците за нищожност на клаузата поради противоречие със закона,
биха се явили основателни, но само при буквално тълкуване на клаузата, според което при
всеки отказ на управляващия орган да верифицира разходи на възложителя изпълнителят ще
дължи връщане на полученото възнаграждение за извършената работа по договора (клауза с
4
подобно съдържание очевидно е лишена от легитимно основание, тъй като не обусловя
предвиденото с нея парично задължение на страна по облигационното правоотношение от
изпълнението на задълженията й по това правоотношение, а освен това дава възможност за
възникване на парично вземане на насрещната страна по правоотношението като последица
от неизпълнение на задължения именно на тази страна и то по правоотношения с трето
лице, в които длъжникът по предвиденото с клаузата вземане не участва).
Клаузата на чл.5, ал.1 от процесния договор следва да се тълкува по правилата на
чл.20 ЗЗД, което в случая означава, че предвидената с клаузата договорна отговорност на
изпълнителя за възстановяване на получени суми по договора не може да има различно
основание освен неизпълнение на задължения на изпълнителя по договора,
респективно недостатъци в извършената работа по договора, а регулативният
потенциал на самата клауза се изчерпва до това в отклонение от общите правила на чл.264 и
чл.265 ЗЗД да предвиди възможност за ангажиране на отговорността на изпълнителя и
след приемане на работата от възложителя, но при установяване на неизпълнение или
недостатъци в изпълнението на възложената работа от управляващия орган на
програмата, чрез която са финансирани разходите на възложителя за изпълнение на
договора (в противовес на възраженията на ответниците разпоредбите на чл. 264 и 265 ЗЗД
не представляват императивни правила от публичен ред и могат да бъдат дерогирани или
изменени по съгласие на страните съгласно принципа на договорна автономия по чл.9 ЗЗД).
От изложеното съдът е извел извод, че основателността на исковете предпоставя - отказ за
верифициране на разходи на ищеца за изпълнението на процесния договор и квалифициране
на основанията за отказа като неизпълнение на задълженията на ответниците по договора с
ищеца.
Изявленията в писмото от управляващия орган на Оперативна програма „Регионално
развитие“ (2007-2013) с изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. за отказ за верифициране на разходи
на ищеца касаят неизпълнение на задължения на бенефициента по договора за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, но реферират и към неизпълнение на задължения на
изпълнителя по финансирания договор за изработване/актуализиране на ПУП за зоните за
въздействие и за изготвено предпроектно проучване за проект за интегриран градски
транспорт.
Изпълнителят по процесния договор не е изготвил проект за изменение на ПУП, но
изготвянето на такъв проект е предвидено с техническата спецификация към
документацията за участие в обществената поръчка и в техническата оферта на
изпълнителя, които съгласно чл.28, т.1 и 2 от процесния договор са неразделна част от него,
като задължение на изпълнителя към възложителя само в хипотезите, при които изработения
интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Асеновград налага
промяна в действащия ПУП.
Не са ангажирани доказателства и твърдения за такава необходимост, поради което
5
съдът е приел, че липсата на изготвен проект за изменение на ПУП не съставлява
неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, което да
е основание за възникване на договорна отговорност на изпълнителя, в хипотезата на чл.5,
ал.1 от процесния договор. Изготвянето на предпроектно проучване за проект за интегриран
градски транспорт не е предвидено с техническата спецификация към документацията за
участие в обществената поръчка и в техническата оферта като задължение на изпълнителя
за съставяне на самостоятелен проект, а именно като част от изискванията към интегрирания
план за градско възстановяване и развитие и съобразяването на този план с възможни
проекти за интегриран градски транспорт.
Изявлението от името на ищеца за приемане на изработения от консорциума на
ответниците интегриран план за градско възстановяване и развитие, което е безспорно по
делото и установява от представения с отговорите на ответниците приемо-предавателен
протокол, е извънсъдебно признание на ищеца, че планът отговоря и на посочените
изисквания за съобразяване с възможните бъдещи проекти за интегриран градски транспорт,
и при липса на доказателства, от които да се установява обратното (диспозитивното
изявление на управляващия орган в писмото с изх. №99-00-6-354/17.12.2015г. не
представлява такова доказателство), съдът в приложение на последиците на доказателствена
тежест по чл.154, ал. 1 ГПК е приел, че втората група обстоятелства, изложени от
управляващия орган като основание за отказа за верифициране на разходи на ищеца, не са
основание за възникване на вземане на ищеца срещу ответниците за връщане на част от
платеното възнаграждение.
Третата група обстоятелства, изложени в отказа за верифициране на разходи - липса
на разбивка на цените в ценовата оферта, подадена от консорциума на ответниците, не
касаят въпроси от значение за изпълнение на задълженията на консорциума, и по
изложените съображения също не са основание за ангажиране на договорната отговорност
на ответниците по чл.5, ал. 1 от договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
6
решение, обсъди доводите на страните и събраните доказателства, съобразно
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна в процеса, имаща правен интерес
от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Ищецът Община Асеновград е предявил обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
солидарното осъждане на „ИнтегРеджио“ ЕООД и „Проинфраконсулт“ ООД да
му заплатят сумата 36 530,00 лв. - платено възнаграждение, което подлежи на връщане
съгласно чл.5, ал. 1 от договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11 от
05.09.2014г., както и сумата 7 625,64 лв. - обезщетение за забава за неизпълнение
на главното вземане в периода от 01.07.2016г. до 20.07.2018г.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:
- на 20.12.2013г. Министерството на регионалното развитие - управляващ
орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ /ОПРР/ - Главна дирекция
„Програмиране на регионалното развитие“ и Община Асеновград - бенефициент, са
сключили Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма „Регионално развитие“/2007-2013/, с предмет предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Разработване на интегриран план
за градско възстановяване и развитие на гр. Асеновград“.;
- след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка са сключили
Договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г., по силата на който Община
Асеновград, като възложител, възложил на „Консорциум „ИнтерРеджио“ ДЗЗД,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, като изпълнител, изработването на интегриран план за градско
възстановяване и развитие на гр.Асеновград за периода 2014г.-2020г., в съответствие с
условията по договора;
- консорциум „ИнтегРеджио“ е гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, в което към
датата на сключване на договора от 05.09.2014г. съдружници са „Юнайт Консултинг“
ЕООД (с универсален правоприемник ответникът „ИнтегРеджио“ ЕООД) и
„Проинфраконсулт“ ООД;
7
- на 06.01.2015г. е сключено допълнително споразумение / анекс/ към Договор
№BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г., с което страните уточнили съдържанието
на чл. 5, ал.1, ал.2 и ал.3 от договора;
- уговореното възнаграждение по Договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-
11/05.09.2014г. в размер на 438 360лв. е заплатено от възложителя на изпълнителя,
както следва: по фактура № **********/29.09.2014г. сумата от 131 508 лв. -
платежно нареждане от 30.09.2014г.; по фактура № **********/18.11.2014г. сумата от 109
590 лв.-платежно нареждане от 28.11.2014г.; по фактура № **********/01.07.2015г. сумата
от 109 590лв. - платежно нареждане от 27.07.2015г.; по фактура
№**********/02.07.2015г. сумата от 87 672 лв. -платежно нареждане от 27.07.2015г.;
- с приемо-предавателни протоколи от 19.09.2014г., 30.09.2014г., 07.11.2014г. и
01.05.2015г. Консорциум „ИнтегРеджио“ предал на Община Асеновград изпълнената по
договора работа, която е приета от последния без забележки;
- с писмо изх. № 99-00-6354 от 17.12.2015г. на Главна дирекция „Програмиране на
регионалното развитие“ при Министерството на регионалното развитие, адресирано до
кмета на Община Асеновград, е отказана за верификация сума в размер на 37 731,06 с ДДС
по следните причини: 1,06лв.- поради превишение на отчетените разходи за месец март
2015г.; 36 530лв. с ДДС – тъй като бенефициера не е представил доказателства за
изработване/актуализиране ПУП за зоните за въздействие и за изготвено проектно
проучване за проект Интегриран градски транспорт, съгласно чл.12 от предмета на
договора с изпълнителя „ИнтерРеджио“ДЗЗД, респективно 5.12. от Документацията за
участие на обществената поръчка в глава II техническа спецификация; бенефициера
не е представил разбивка на ценовата оферта, в която сумата е оферирана общо; 1
200лв. – 25% отчетени и подлежащи на верификация разходи, поради регистрирана
нередност с НИН ОПРР/15/РР/1207.
- с покана с изх. № 14-00-2000/05.05.2016г. Община Асеновград е поканила
Консорциум „ИнтегРеджио“ ДЗЗД да възстанови сумата от 36 530 лв.
Страните спорят, представлява ли отказът за верификация на разходи в писмо
изх.№ 99-00-6354 от 17.12.2015г. на Главна дирекция „Програмиране на
регионалното развитие“ при Министерството на регионалното развитие основание за
възникване на задължение на ответниците по чл.5, ал.1 от договора от 05.09.2014г. за
връщане на част от полученото възнаграждение в размер на 36 530лв. - непризнатите от
управляващия орган разходи, съответно дължат ли обезщетение за забава, начислено върху
претендираната сума, за периода 01.07.2016г. до 20.07.2018г.
Настоящият състав на съда споделя крайният извод на първоинстанционният съд за
неоснователност на предявените искове, по следните съображения:
8
С процесната клауза страните са уговорили, че „В случай, че управляващият орган не
сертифицира платени от възложителя разходи, констатирани като неправомерно изплатени
суми, изпълнителят се задължава да възстанови съответните суми в срок от 5 работни дни от
получаване на искането за това“.
С отговорите на исковата молба ответниците са направили възражение за
нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от Договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-
11/05.09.2014г. поради противоречие с добрите нрави, което настоящият състав на съда
приема за основателно.
Според мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
т.д.№1/2009г., ОСTK - „Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг.
от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им съдът следи служебно“.
В този смисъл е и постановеното с решение № 88 от 22.06.2010г. на ВКС по
т.д.№911/2009г., I т.о., ТК, което настоящият състав на съда споделя - „Разпоредбата
на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки. В цитираната
норма не е дефинирано понятието „добри нрави“, но тъй като законодателят е придал
правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на
закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория
попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права
и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. В тази връзка, въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде
решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при
отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между
страните….“.
Като съобрази горното и извърши преценка към момента на сключване на договора,
9
настоящият състав на съда приема, че в хипотезата на чл.5, ал.1 от процесния договор,
за изпълнителят се поражда задължение към възложителя, като последица от
действия на трето лице /„отказа на управляващият орган да сертифицира платени от
възложителя разходи, констатирани като неправомерно изплатени суми“/, срещу които той
не може да се защити, т.е. налице е една безусловност на задължението, която не е
свързана с неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя по смисъла
на чл.63, ал.1 ЗЗД или неполагане на грижата на добър търговец от негова страна по
смисъла на чл.302 ТЗ, което прави клаузата несъвместима с принципите на
равнопоставеност, справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения, и обосновава извод за нищожност на същата на основание
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Възможността изпълнителят да оспори изявлението на административния орган по
пътя на инцидентния съдебен контрол, в какъвто смисъл е възразил ищецът в първото
съдебно заседание на направените възражения от ответниците, не променя горния извод,
тъй като това не е предвидено в договора и не променя волята на страните, съобразена
към момента на сключване на договора, която в случая е релевантни за преценката за
наличието на твърдяната нищожност. Тълкуването договорите по реда на чл. 20 ЗЗД също
не променя горния извод, тъй като действителната обща воля на страните в процесната
клауза е изразена ясно в посочения по-горе смисъл, който както бе разяснено е в нарушение
на изброените правни принципи и обосновава извод за нищожност на същата.
След като клаузата на чл.5, ал.1 от Договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-
11/05.09.2014г. е нищожна, то тя не е породила правно действие и за изпълнителя не е
налице задължение да възстанови на възложителя претендираната сума от 36 530лв.,
съответно сумата от 7 625,64 лв. - обезщетение за забава за неизпълнение на главното
вземане в периода от 01.07.2016г. до 20.07.2018г., поради което предявените искове са
неоснователни.
Предвид изложеното възраженията във въззивната жалба са неоснователни.
Възраженията, че не може да се приеме договореност между страните, която се
отклонява от диспозитивните норми на чл. 258-269 ЗЗД, поради което не е налице
нищожност, е неоснователно, тъй като настоящият състав на съда приема, че е налице
нищожност на процесната клауза по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, а не по чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, която е обсъдена от градския съд.
Твърдението във въззивната жалба, че функцията на спорната договорна клауза има
преимуществено гаранционен /обезпечителен / характер, тъй като изпълнителят бил наясно
с произхода на финансирането, доразвито в жалбата, не обосновава неправилност на
решението, съответно на изводите на настоящият състав на съда. Знанието на изпълнителя
за произхода на финансирането на процесният договор и твърдяния характер на процесната
клауза не променя изводите на настоящият състав на съда, тъй като не отстраняват
10
допуснатите нарушения на изброените по - горе правни принципи - „които са общи за
всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло“/ Решение № 88 от 22.06.2010г. на ВКС по т.д.№911/2009г., I т.о., ТК/, поради което
възражението в тази насока е неоснователно.
Поддържа се, че „изпълнителят е поел отговорност изпълнението на неговата работа
да бъде годно да послужи на възложителя за изплащане на безвъзмездна финансова помощ“,
което не кореспондира със съдържанието на договора и конкретно с разпоредбите на
чл.1, ал.1 и ал.2 от Договор №BG161PO001/5-03/2013/026-U-11/05.09.2014г., в
които е определен предмета и целените резултати с изпълнението на договора.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни, приемайки, че не е
налице нищожност на клаузата на чл.5, ал.1 от процесния договор по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и не налице неизпълнение на задължения от страна на
изпълнителя, което да обосновава пораждане на твърдяното от ищеца задължение. Този
извод не се споделя от настоящият състав на съда, тъй като е налице нищожност на
процесната клауза по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, което изключва необходимостта
от преценка налице ли е изпълнение или неизпълнение на задълженията по договора от
страна на изпълнителя, но това не обосновава неправилност на обжалваното решение.
Неоснователността на главният иск обосновава неоснователност и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Предвид изложените мотиви за
неоснователност на възраженията на въззивника по главния иск, неоснователни са и
възраженията за неправилност срещу отхвърлянето на акцесорния иск.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд за
неоснователността на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника „ИнтегРеджио“ ЕООД сумата от 2000лв. - разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, за което са представени доказателства, че е заплатено.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 504 от 12.03.2020г., постановено по т.д. № 1581/2018г.по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Община Асеновград с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, да заплати на
11
„ИнтегРеджио“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 2000лв./две хиляди лева/ - разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12