МОТИВИ НОХ 148/2013г.
Против
подсъдимия Д.П.Д. *** е повдигнато обвинение от
Районна прокуратура гр. Р. по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НК,
вр. чл.194 ал. 1 от НК.
Прокурора
поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен за извършеното престъпление и да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
две години, като на основание чл.66 ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.
Подсъдимия
Д.П.Д. се
явява лично и с адв.С.Р. и поддържат
становище, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Защитник на подсъдимия
Д.П.Д. е адв.С.Р., който поддържа становище подзащитния му да бъде
оправдан. Алтернативно моли съда да постанови наказание под минимума предвиден
в закона.
СЪДЪТ след като съобрази
събраните по делото гласни и писмени доказателства във връзка с повдигнатото
обвинение, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.П.Д., роден на ***г. в
гр.Н.
З.,
с настоящ адрес гр.Н. З. ул.”Н. К.” № Х, ет.Х, ап.ХХ, български
гражданин, женен, със средно образование, работи като механик минни машини в
участък РТНК 5 в рудник „Трояново-север” с.К., неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите Д.П.Д. и Ж.Г.Г.
се познавали от месец септември 2012
г., когато Г. започнал работа като шофьор на автобус в
“Дорис”ООД, гр.С. С автобуса /марка «.....» с рег. № ...../,
превозвал работници от гр.Нова Загора /където живеел Д./ до Рудник “Трояново
север”, с.К. и обратно. Д., който работел като
механик минни машини в смяна «В» на участък РТНК-5 в Рудник «Трояново-север»,
с.К., пътувал с автобуса, управляван от Г. по вътрешната линия от с.К. до
участъка и обратно.
На 19.04.2013 г. Д. бил нощна смяна на работа.
Около 19,00 часа, докато Г. изчаквал качването на работниците в автобуса, на
паркинга в с.К., Д. се приближил до него и го попитал дали е съгласен да
превози «някакъв» багаж до гр.Нова Загора. Когато пристигнали в участъка, Г.
влязъл в «назначението», за да изчака работниците от дневната смяна. След около
20 минути Д. го извикал навън.Там били чувалите с кабелите. Тогава, двамата
качили в багажното отделение на автобуса, приготвените три чувала, в които
имало различни по дължина парчета кабел ШКПТ 10х2,5 кв.мм. и ШКПТ 19х2,5
кв.мм., като общата дължина на първия тип кабел била 106,50 м., а на втория - 16,25 м. Тези кабели Д. взел
преди това от две места както се
установи от разпита на свидетелите П. и Д.Н.
- от склад до който имал достъп
подсъдимия и от някаква задвижваща
станция ,която не работи .Самият
подсъдим при запитване от страна на
двамата си началника на свидетелите П. и Н.
е признал местата от които е отнел кабелите. Това се установи по категоричен за
съда начин при очните ставки,проведени в
последното по делото заседание.Отнетия
кабел бе предявен на двамата ръководители
П. и Н. и двамата установиха, че точно в техния участъкРТНК 5- е полаган
такъв кабел , който е напръскан с такава
жълта боя ,каквато има и по кабелите ,а последните са веществени
доказателства по делото.След като качили чувалите с кабелите в автобуса, Г.
блокирал капаците на багажниците, така, че да не могат да се отворят отвън.
Около
20,30 часа, след връщането в участъка на работниците от дневната смяна, Г.
потеглил за с.К. Около 20,56 часа, на Контролен пункт №5 – Вторични суровини,
автобуса бил спрян за проверка от св. И.П.Х. - ст. полицай при Сектор Охрана
«ММИ» ЕАД, гр. Раднево в Рудник «Трояново-север», с. К. при РУП – Р., който бил
назначен наряд за времето от 20,00 часа
на 19.04.2013 г. до 08,00 часа на 20.04.2013 г. При извършената проверка Х.
установил наличието на чувалите в багажното отделение на автобуса. Г. веднага
посочил Д. като лицето качило чувалите с кабел, като се опитал да уговори
свидетеля “този път” да не предприема действия срещу тях и да ги пусне. След
като на място пристигнал св.Д.В.П. - командир на отделение към група ОП, Рудник
„Трояново – север”, с.К. към РУП, гр.Р., Г. бил съпроводен до полицейския
участък с.К., където с протокол за доброволно предаване от 19.04.2013 г. предал
3 броя чували, сини на цвят, пълни с кабел, гумиран – 10 /десет/ жилен и 19
/деветнадесет/ жилен от типа ШКПТ.
Свидетелят
М.
установи , че се е
разпоредил в качеството си
на началник сектор «Охрана» към ММИ да
се установи кое е лицето ,което е натоварило кабела в
автобуса и да се доведе за разпит.След
което подсъдимия бил задържан за разпит в РУП Р.На твърденията на
подсъдимия Д., че само и единствено
здравословното му състояние,виското му кръвно налягане и задържнате за 24 часа
в поделението на РУП допринесли за направените самопризнания съдът не споделя.Показанията на свидетелката
К.Н.М. са достатъчно показателни
за състоянието на подсъдимия при
задържането му .Дословно тя установи
пред съда следното :
«Той
си каза:»Аз съм виновен.поемам цялата вина» Това точно каза.За кражбата на
кабел става въпрос.той каза ,че той накарал
шофьора да вземе тези три чувала
и му казал да ги предаде на някакъв човек в Нова Загора.той не искал да ги взема , но той му ги е дал, убедил го е.
Извикаха
ме да присъствам на разпита, защото се обучавам
в момента.
Спомням
си какво му беше състоянието на подсъдимия.даже
се учудих, че е доста спокоен , усмихнат беше.Учуди ме това , защото
очакваше да е доста по-притеснен, отчаян, ако може така да
се каже , но той беше усмихнат»
Никакво
насилие не е упражнявано върху подсъдимия-по време на разпита- нито психически натиск под каквато и да е
форма,тъй като същата установи, че е
влязла две минути след свиделя М..
Съдът
не споделя направеното възражение от страна на адв.Р., че подсъдимия е бил
през цялото време пред погледа на
свидетелката Ж.И.С. и на св.И.Д.Ц.. И
двамата свидетели са били на работа и са си изпълнявали служебните задължения,поради което не могат категорично да устоновят ,че подсъдимия
не е имал каквато и да е физическа възможност да постави чувалите в
багажниците на автобуса.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че
стойността на 106, 50 м.
кабел ШКПТ 10х2,5 кв.мм. и 16,25
м. кабел ШКПТ 19х2,5 кв.мм. като вещи годни за втора
употреба е 208,36 лв.Експертизата е приета ,не е оспорена от никоя от страните
,компетентна и законосъобразна,отразява дейсвителната стойност на кабелите ,поради което и съдът се
ръководи от установената с нея стойност на отнетото.
Извършеното от подсъдимия Д. деяние, осъществява състава
на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 от НК, вр. чл.194 ал.1 от НК, а именно: на 19.04.2013 год. в Рудник “Трояново-север”,
с.Ковачево, общ.Р., чрез използване на моторно превозно средство – автобус “.....”
с рег.№ ..... и след като предварително се сговорил за осъществяването на
кражба, която не представлява маловажен случай, с Ж.Г.Г. отнели чужди движими
вещи – 106, 50 м.
кабел ШКПТ 10х2,5 кв.мм. и 16,25
м. кабел ШКПТ 19х2,5 кв.мм. на обща стойност 208,36 лв.,
от владението на Рудник “Трояново-север”, с.К., общ.Р. – клон на „Мини Марица
изток” ЕАД гр.Р., без съгласието на негов представител, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Подсъдимия Д. е извършил престъплението при общ умисъл и при условията на чл.195,
ал.1, т.5 от НК, т.е. след предварителен сговор по между си със Ж.Г., тъй като
са взели решение да отнемат вещите с намерение да ги присвоят и след това са
започнали осъществяването на деянието. Постигнато е било
съгласие и взето решение между тях по всички детайли на изпълнението, и то във
време предхождащо това на осъществяването на деянието.
На досъдебното производство обвиняемият Ж.Г.Г. признава вината си, а Д.П.Д.
отрича да е съпричастен към престъплението.В хода на съдебното
следствие се събраха достатъчно
данни Д. да е признал за извършеното
престъпление пред свидетелите Д.Н.,Г.П.,Д.М. и К. М..
Съдът намира обвинението срещу подсъдимия Д. за безспорно установено,поради следните
съображения:
Обвинението
се подкрепя от следните гласни и писмени
доказателства, а именно: съобщение (л.3), докладна записка (л.4), протокол за
доброволно предаване (л.8), констативен протокол (л.10), служ. бележка
(л.11-12), трудов договор (л.15-20), длъжностна характеристика (л.21-23),
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л.24-27),
постановления за привличане на обвиняеми и вземане на МН (л.28, 33), протоколи
за разпит на обв. (л.29, 34), справки за съдимост (л.30, 35), ДСМПИС (л.31,
36), оценителна експертиза (л.45-48), протокол от очна ставка (л.49-50),
протоколи за предявяване на разследване (л.51-52, 57-58), карти на обв. лица
(л.61-62), справка за съдимост № 656/ 23.10.2013г. на РС гр.Раднево ,както и
разпитите на свидетелите П., С., Х.,П.,М.,М.,Ц.,Й.,С. и разпита на разпитания
вече в качеството си на свидетел Г..
ДОСЕЖНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По
описания начин подсъдимия Д.Д. на 19.04.2013г. в рудник „Трояново-север” с.К., общ.Р., чрез
използване на моторно превозно средство – автобус „.....” с рег.№ ..... и след
предварителен сговор с Ж.Г.Г. за осъществяването на кражба, която не
представлява маловажен случай, отнели чужди движими вещи – 106,50 м кабел ШКПТ
10х2,5кв.мм и 16,25 м
кабел ШКПТ 19х2,5 кв.мм на обща стойност 208,36 лв., от владението на рудник
„Трояново-север” с.К., общ.Р.,
без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвоят-
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, т.е.
съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните му последици. След предварителен сговор
между подсъдимите тъй като са взели
решение да отнемат с намерение да ги присвоят и след това са започнали осъществяване
на деянието, постигнато е било съгласие и взето решение между подсъдимите по
всички детайли на изпълнението и то във време предхождащо това на
осъществяването на деянието.
Причината за извършване на престъплението е стремеж за лично
облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на установения законов
ред.
За подсъдимия Ж.Г.Г. производството по делото е
приключило със споразумение.
ДОСЕЖНО НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия
принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години с правно основание в чл.195 ал.1 т. 4 и
5 от Нк ,във вр. с чл.194 ал.1 от НК..
С оглед
спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. съдът приема
като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало,добрите
му характерстични данни,семейното положение. Отегчаващи обстоятелства
– високата степен на обществена опасност на
извършеното престъпление .
При определяне
на наказанието, съдът не констатира наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното, от типичната за този вид
престъпления.
При
индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер за подсъдимия Д. за извършеното
от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5
от НК, вр. с чл. 194, ал.1 от НК съдът отчете чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни за подсъдимия и при превес на смекчаващи
обстоятелства му наложи наказание една година и два
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години и два
месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Така
индивидуализираното по вид и размер на Д. , наказание,
съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
На основание чл.53 ал. 1 от НК съдът
постанови веществените доказателства приложени по делото след минаване нуждата от тях да бъдат върнати на Рудник “Трояново-север”,
с.К., общ.Раднево – клон на „Мини Марица изток” ЕАД гр.Р.
Съдът осъди подсъдимия
Д.П.Д., със снета по-горе самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР – С. З. направените разноски по досъдебното производство в размер
на 38 лв., както и да заплати в полза на Държавата по сметка на РС-Р. държавна
такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: