Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, ............................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен
състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора при
Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов и при секретаря Камелия
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас. адм. нак.
д. № 2233/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, подадена чрез ст. юриск. Р.Б.,
срещу Решение № 904 от 01.07.2022 г., постановено по АНД № 1459/2022 г. на
Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 03-2100259 от 08.12.2021 г., издадено от
Директора на ДИТ - Варна, като с последното на „М. “ ЕООД, с ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Според касатора, решението на РС -
Варна е неправилно и незаконосъобразно, постановено „при неправилно тълкуване
на приложимия закон от установената фактическа обстановка“. Настоява се, че изводите
на въззивния съд са неправилни поради неправилно тълкуване на материалния закон
и на това, че не е имало на разположение на контролните органи поименни графици
за работа, което е било вменено като задължение с даденото предписание и води
до извода за неизпълнено предписание на контролен орган, което е заявено от
актосъставителя при разпита му в съдебно заседание. Изтъква се, че НП е
законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е отнесъл
фактическите констатации към съответстващата правна норма. Искането е да се
отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП. В хода по същество на
спора, касаторът, чрез ст. юриск. Н. сочи, че фактическият състав на изпълнителното
деяние е реализиран и поддържа доводите и направените искания с касационната
жалба. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
като се отправя и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в касационното
производство – „М. “ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А.А., с писмен отговор по касационната
жалба и с писмена молба по делото поддържа становище за неоснователността на
жалбата. Ответникът изтъква, че касаторът не е разбрал решението на РС – Варна
и за какво е отменено НП, а оплакванията и твърденията в касационната жалба са
декларативни, общи и неверни. Настоява се, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата по делото, а
правните изводи са обосновани и правилни. Споделя се изводът на съда, че
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, налагайки
наказание за нарушение, което не е установено да е извършено от дружеството.
Ответникът се позовава на мотивите на решението на въззивния съд. Искането е да
се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна и да се присъдят разноски по
делото за двете инстанции.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че решението на
въззивния съд е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и
липсват основания за отмяната му.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „М. “ ЕООД срещу НП №
03-2100259 от 08.12.2021 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
Според НП дружеството в качеството
на работодател не е изпълнило дадено задължително предписание т. 11 от Протокол
№ ПР 2115178/25.05.2021 г. на ДИТ – Варна относно
изискването „работодателят да държи на разположение на контролните органи във
всички свои обекти, в които се полага наемен труд от неговите работници, в т.ч.
и в обект - кулинарен магазин М. , ***, документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа –
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ“, със срок на
изпълнение – 08.06.2021 г., тъй като при извършена последваща проверка по
работни места в кулинарен магазин М. , стопанисван от дружеството, се
установило, че не се държат на разположение на контролните органи документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа –
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време – един месец, съгласно Правилника за вътрешния
трудов ред, а именно – за месец ноември 2021 г.
В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 03.11.2021 г. в гр. Варна, кулинарен магазин М.
, ***, към който
момент е следвало да е изпълнено даденото задължително предписание, а като
доказателства са посочени: Протокол № ПР 2115178/25.05.2021 г. и сведение от 03.11.2021 г. За процесното
установено нарушение е съставен АУАН на 30.11.2021 г. Наказващият орган е
обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен случай.
За да отмени НП, районният съд
приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок, но в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалния закон - нарушението
не е ясно описано от фактическа страна, не става ясно в какво се изразява и не
е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на вмененото нарушение
от дружеството.
Въззивният съд констатира, че въпреки
посочването на НП на дата и място на извършване на нарушението, нарушението не
е описано в пълнота, т.к. декларативно се сочи, че процесните документи не се
държат на разположение, без да е посочено изискани ли са били документите, от
кого и били ли са представени, с което се ограничава правото на защита на
нарушителя.
РС – Варна приема, че посоченото в
НП, че нарушението е извършено на 03.11.2021 г. е в противоречие с
обстоятелствената част на НП, където е визиран срок за изпълнение на
предписанието – 08.06.2021 г. Въззивният съд посочва, че доколкото не е
извършена проверка от служители на ДИТ на 09.06.2021 г. (първата дата, на която
евентуално би могло да се приеме, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ), няма как да се приеме, че предписанието към тази дата не е било изпълнено
и че процесните документи не са се намирали в обекта. Според РС – Варна фактът,
че процесните документи не са били представени на 03.11.2021 г. не води до
единствено възможния и категоричен извод, че съответните документи и конкретно
графиците за съответния месец не са били налични към 08.06.2021 г. С
обжалваното решение е прието, че на 03.11.2021 г. дружеството би могло да
извърши ново нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ (каквото очевидно е било
констатирано и при проверката на 25.05.2021 г., във връзка с което е дадено и
конкретното предписание за отстраняване), а не на чл. 415, ал. 1 КТ, но
нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ не е описано от правна страна и за такова
нарушение наказващият орган не е приел, че следва да се ангажира отговорността
на дружеството.
Предвид
отмяната на НП, въззивният съд е присъдил в полза на наказаното дружество
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението на РС – Варна е правилно.
Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на
всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност.
Правилно въззивният съд приема, че НП
страда от пороци от процесуалноправно естество, както и че неправилно е
приложен материалният закон, което обуславя извод за наличие на основания за
отмяна на НП. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към тях.
Касационната жалба не съдържа
конкретни доводи във връзка с направените от въззивния съд изводи по фактите,
липсва позоваване на конкретни доказателства, от които, разгледани поотделно и
в съвкупност, районният съд неправилно да е извел фактите, които се установяват
и неправилно да е отнесъл тези фактите към приложимите правни норми.
При извършената проверката от
касационната инстанция по отношение приложението на материалния закон съдът
съобрази следното:
С т. 11 по Протокол № ПР 2115178/25.05.2021 г., получен от „М. “ ЕООД на
25.05.2021 г., от контролни органи на ДИТ – Варна е дадено предписание
работодателят да държи на разположение на контролните органи във всички свои
обекти, в които се полага наемен труд от негови работници, в т.ч. и в обект –
кулинарен магазин М. , находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 83, документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работата –
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ, като определеният
срок за изпълнение на предписанието е 08.06.2021 г.
Предвид въведеното от работодателя с Правилника за вътрешния трудов ред в „М. “ ЕООД с обект
– магазин за месо в гр. Варна, ***, сумирано отчитане на работното време с
период на отчитане един месец, по аргумент от чл. 403а, ал. 1 КТ, поименни
графици за работа,
които работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи в
процесния по делото обект следва да са за всеки текущ месец. Тоест задължението
на наказаното дружество да се държи във въпросния обект поименен график за
работа за всеки текущ месец, произтича от закона. От друга страна, с оглед
даденото конкретно предписание по т. 11 на Протокол № ПР 2115178/25.05.2021 г. и
най-вече предвид определения срок за изпълнението му – 08.06.2021 г., следва,
че с предписанието е създадено конкретно задължение в срок до 08.06.2021 г.
дружеството-работодател да осигури в обекта поименен график за работа, като
този график, доколкото в предписанието не е посочено за кой период да е
поименният график, правилата на логиката сочат, че следва да е за месец юни
2021 г.
Безспорно съгласно чл. 404, ал. 1,
т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда по своя инициатива могат да прилагат принудителни административни мерки,
като дадат задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство.
Неизпълнение обаче на процесното
предписание по т. 11 на Протокол №
ПР 2115178/25.05.2021 г., за което е ангажирана
отговорността на дружеството-работодател, правилно районният съд приема, че не
се установява по делото.
Както се посочи, предвид въведеното
сумирано отчитане на работното време с период един месец, директно от закона произтича задължението
дружеството-работодател да държи в обекта си поименен график за работа за всеки
месец. Независимо от това, посочвайки като срок за изпълнение на въпросното
предписание датата 08.06.2021 г. (а не постоянен), с предписанието контролните
органи на ДИТ – Варна са създали конкретно задължение за
дружеството-работодател – най-късно до 08.06.2021 г. от работодателя да бъде
осигурен поименен график за работа за съответния месец, т.е. за юни, който да
се държи в обекта. Така обективираният в предписанието подход на контролните
органи на ДИТ за предотвратяване и преустановяване на установеното през месец май 2021 г.
нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ, не подлежи на преценка в настоящото
производство.
Изпълнението на задължението по чл.
403а, ал. 1 КТ предполага периодично предприемане на действия от работодателя
за осигуряване в обекта на поименни графици – за всеки съответен месец, т.е.
неизпълнение на задължението по чл. 403а, ал. 1 КТ може да има за всеки един
отделен месец, в който е установено, че не се държи съответният поименен график
за работа при сумарно отчитане на работното време. В този смисъл установената
от контролните органи на ДИТ – Варна на 03.11.2021 г. липса в кулинарен магазин
„М. “ на поименен график за работа за периода – месец ноември 2021 г., който да
се държи на разположение на контролните органи, правилно районният съд приема,
че би могло да се приеме за извършено ново нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ, но
не и на предписанието от 25.05.2021 г., което е със срок за изпълнение
08.06.2021 г. Правилно районният съд приема, че липсата на поименен график в
обекта за месец ноември 2021 г. не обосновава извод, че съответният такъв
график за месец юни, към 08.06.2021 г. не е бил налице, за да се приеме, че е
налице неизпълнение на конкретното предписание, респ. че е налице нарушение на
чл. 415, ал. 1 КТ.
Касационната инстанция съобрази, че
изводът за неяснота на описанието на нарушението се подкрепя и от така
посочената дата на извършване на нарушението – 03.11.2021 г., състоящо се
в неизпълнение на предписанието от
25.05.2021 г., с определен срок за изпълнение 08.06.2021 г., разгледана и в
съвкупност с описанието на нарушението.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението
не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Касационната жалба
се явява неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение на РС -
Варна като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на
спора, искането на ответника по касационната жалба за осъждане на касатора да
му заплати направените разходи за адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 500 лева се явява основателно, предвид доказателствата за
реалното плащане и следва съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
3 АПК да се уважи.
На основание чл. 221, ал. 2, първо предл. АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 904 от 01.07.2022 г. по АНД № 1459/2022 г. на
Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" да заплати на „М.
“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ж.П.Л., сумата в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.