№ 24
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500252 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба от ищците по
спора М. СТ. П., ЕГН – ********** и Б. П. П., ЕГН - ********** срещу
Решение № 260 394 от 17.03.2021 г., пост. по гр.д. № 2471/20** г. на Окръжен
Съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу
въззиваемите – ответници Д.С. Д., ЕГН - ********** и М. Н. СП., ЕГН –
********** обективно съединени при условия на евентуалност искове както
следва: Главен иск – за осъждането на Д. и С. да заплатят на П.и на основание
чл. 72 ал. 1 от ЗС сумата 39 003,67 лв., представляваща увеличената стойност
на собствен на ответниците недвижим имот – апартамент, подробно описан
в резултат на извършени от ищците в качеството им на добросъвестни
владелци подобрения в този имот и Евентуален – за осъждането на Д. и С. да
заплатят на П.и на основание чл. 59 от ЗЗД същата сума от 39 003,67 лв., с
която Д. и С. са се неоснователно обогатили като собственици на имота за
сметка на П.и, извършили подобренията в този имот.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането за
неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на главния иск, а
при неговото отхвърляне – уважаване на евентуалния иск. Претендират се
Д.одните разноски, направени за две инстанции.
Въззиваемите Д. Д. и М.С. са депозирали отговор за неоснователност на
жалбата. Претендират разноските за въззивното производство.
1
Съдът установи следното:
Производството пред окръжният съд е образувано по субективно и
обективно съединени – при условие на евентуалност, искове.
Главният иск е за осъждането на Д.С. Д., ЕГН - ********** и М. Н.
СП., ЕГН – ********** да заплатят на М. СТ. П., ЕГН – ********** и Б. П.
П., ЕГН – ********** на основание чл. 72 ал. 1 от ЗС сумата 39 003,67 лв.,
представляваща увеличената стойност на собствен на ответниците недвижим
имот - Апартамент с идентификатор **********20, вследствие извършени от
ищците в същия подобрения в качеството им на добросъвестни владелци.
Евентуалният иск е за осъждането на Д.С. Д., ЕГН - ********** и М. Н.
СП., ЕГН – ********** да заплатят на М. СТ. П., ЕГН – ********** и Б. П.
П., ЕГН – ********** на основание чл. 59 от ЗЗД същата сума от 39 003, 67
лв., с която ответниците са се неоснователно обогатили за сметка на
обедняването на ищците, извършили процесните подобрения в имота.
По делото е безпротиворечиво установено че с договор за покупко-
продажба от 01.08.2006 г., обективиран в н.а. № *********************
ищцата М.П. по време на брака й с ищеца Б.П. е придобила възмездно от
лицето С. Й. С. ограниченото вещно право на ползване – пожизнено, върху
Апартамент № **, находящ се на четвърти жилищен / пети /етаж в
новопостроена жилищна сграда в поземлени имоти №№ ***и***, включени в
УПИ ********* в гр. Пловдив, П. г. ч., ведно с принадлежности към
апартамента – избено помещение № ** и 5,24% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена.
Със същия договор правото на собственост върху описания имот е
продадено от С. С. на дъщерята на ищците – А. Б. П..
По сега действащата кадастрална карта на гр. Пловдив гореописания
имот съставлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********20, находящ се в Сграда с идентификатор ********** построена в
Поземлен имот с идентификатор *********.
С влязло в сила на 12.11.2013 г. Решение № 371/24.09.2009 г., пост. по
гр.д. № 1616/2006 г. на Районен Съд – Пловдив е признато за установено по
отношение на А. Б. П. че настоящите ответници Д. Д. и М.С. / ищци по гр.д.
№ 1616/2006 г. / са собственици на гореописания недвижим имот – на
основание учредено в тяхна полза през 1997 г. и реализирано през 2005 г.
право на строеж върху същия, съответно А. П. е закупила имота от
несобственик.
С окончателно Решение № 11/13.07.20** г., пост. по гр.д. № **51/2017 г.
на ВКС, I г.о. е отменено въззивно Решение № 225 от **.12.2016 г., пост. по
2
гр.д. № 491/2016 г. на Апелативен Съд – Пловдив в частта, с която е
потвърдено първоинстанционното Решение от 25.05.2016 г., пост. по гр.д. №
3521/2013 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен иска на М.С. и Б.
П. П.и за признаване за установено по отношение на Д.С. Д. и М. Н. СП. че
П.и притежават вещното право на ползване върху гореописания апартамент
на основание придобивна давност и е Признато за установено по отношение
на Д.С. Д. и М. Н. СП. че М. СТ. П. и Б. П. П. притежават ограниченото
вещно право на ползване – пожизнено, по отношение на този имот на
основание придобивна давност – кратката 5 годишна като добросъвестни
владелци на това право с начален момент на владението 1.8.2006 г., които не
са знаели че праводателят им не е собственик – чл. 77 предл. 2 вр. чл. 70 ал. 1
предл. 1 и ал. 2 вр. чл. 111 от ЗС.
Предвид така приетото с Решението на ВКС, I г.о. по негово гр.д. №
**51/2017 г. ищците П.и твърдят че в периода 2006 г. – 2007 г. са направили
подобрения в апартамента в качеството си на добросъвестни владелци, поради
което считат че собствениците на този апартамент – ответниците Д. и С., им
дължат на основание чл. 72 ал. 1 от ЗС увеличената стойност на същия
вследствие извършените подобренията, която е в размер на исковата сума от
39 003,67 лева. Главният иск е за осъждането на ответниците да им заплатят
тази сума на така поддържаното основание. Евентуално, в случай че съдът
намери то да не е налице, се претендира осъждането на ответниците да им
заплатят същата сума на основание чл. 59 от ЗЗД, като считат че именно с нея
последните са се неоснователно обогатили за сметка на обедняването на
ищците.
Подобренията като вид, стойност и дата на извършване са посочени в
допълнителната искова молба – лист 32 от първоинстанционното дело.
Същите съставляват шпаталовки и боядисване с латекс на вътрешните стени
и таваните на апартамента, поставяне на подови настилки от теракот,
облицоване с фаянс на стените в баня и тоалетна, поставяне на моноблок и
фаянсова мивка с конзола, електрически бойлер и душ батерия, монтиране на
кухненско обзавеждане, на климатик, на ел. контакти и ключове и
осветителни тела.
Като свидетел на ищците е разпитан П. М. П., който депозира показания
че е съсед на ищците, че състоянието на апартаментите при предаването на
сградата от строителя е било на замазка и шпаталовка и всички собственици
сами и за своя сметка извършили довършителните СМР. Процесните
довършителни СМР били извършени от ищците в период от края на 2006 г.
до края на 2007 г., като свидетелят има лични и непосредствени възприятия,
тъй като по същото време завършвал и своя апартамент и виждал майсторите
у ищците. След това ищците обзавели апартамента си и се нанесли да живеят,
не са излизали от него и са там и понастоящем въпреки съществуващи
спорове за апартамента, за които се водели и дела.
3
Назначена е СТЕ, чието заключение установява наличността на
претендираните подобрения в апартамента, стойността, с която те увеличават
неговата стойност, както и стойността на СМР / разходи за труд и материали /
към датата на тяхното извършване и към датата на предявяването на иска.
От ответниците е депозиран отговор за неоснователност на
исковете.Заявените възражения са ищците в качеството си титуляри на
вещното право на ползване – пожизнено върху апартамента да нямат право да
получат на предявените правни основания нито увеличената стойност на
имота вследствие направени от тях подобрения в същия, нито разноските за
тях, тъй като подобренията са предприели и осъществили в свой интерес и
единствени се ползват от тях, съответно собственикът не се ползва от същите
по никакъв начин. Отделно от това се оспорва подобренията да са извършени
от ищците, стойността им да е изключително завишена, част от подобренията
– изрично посочени, да са движими вещи, които могат да се отделят от
апартамента без значителни затруднения и без да нарушат неговата цялост.
Заявено е и възражение за погасяване на вземането за подобрения по давност,
която се счита да е с начален момент датата на тяхното извършване.
Ангажиран е един свидетел - относно факта и конкретно за
опровергаване на факта на извършване на подобрения от ищците.
Показанията му не опровергават този факт, установен от свидетеля П..
С оглед така установеното окръжният съд е приел че ищците нямат
твърдяното качество добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 от ЗС, тъй
като съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестен е владелецът, който владее вещта на
правно основание годно да го направи собственик, без да знае че
праводателят му не е собственик или че предписанана от закона форма е била
опорочена, а в случая те не са владели – и не твърдят да са владели,
апартамента, предметът на тяхното владение е само ограниченото вещно
право на ползване на същия и само на това право те са признати за титуляри с
влязлото в сила съдебно решение като придобито по давност на основание
добросъвестно владение. С този единствен довод главният иск по чл. 72 ал. 1
от ЗС е отхвърлен. Евентуалният иск е отхвърлен с единствен също довод –
погасяване на вземането за подобрения по давност, чийто начален момент –
според окръжният съд, е датата на извършване на подобренията.
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се че в качеството
си на добросъвестни владелци на вещното право на ползване въззивниците –
ищци имат качеството на добросъвестни подобрители и съответно правото да
получат увеличената стойност на чуждия имот вследствие извършените от
тях подобрения в същия. Поддържа се още че в случая не е съобразен от съда
специфичния правен способ, въз основа на който са придобили ограниченото
4
вещно право на ползване - че това право не им е учредено от собствениците
на имота чрез правна сделка и като така имотът не им е предаден от
последните във вид, годен за ползването му по предназначение – за живеене.
Затова извършването на процесните СМР в апартамента от тях било
необходимо и наложително, за да може той да се ползва като жилище.
По делото е установено че въззивниците – ищци са извършили
процесните подобрения в чуждия имот в периода след 1.8.2006 г. до края на
2007 г., през който период те са имали качеството на добросъвестни владелци
на ограниченото вещно право на ползване по отношение на този имот. Като
така към този момент те са добросъвестни подобрители с правата по чл. 72 ал.
1 от ЗС.
Междувременно обаче, на основание така осъществяваното
непрекъснато и необезпокоявано добросъвестното владение с начален момент
01.08.2006 г. те са придобили ограниченото вещно право на ползване на имота
– пожизнено, с изтичането на краткия 5 годишен срок на владението –
деривативното основание по чл. 77 предл. 2 вр. чл. 70 ал. 1 предл. 1 и ал. 2 вр.
чл. 111 от ЗС – установено със сила на пресъдено нещо.
Няма спор и че след 1. 8.2011 г. и понастоящем въззивниците – ищци
упражняват /владеят / това свое право непрекъснато и несмущавано от страна
на собствениците на имота, респ. на трети лица, претендиращи правото им за
себе си. Така към момента на предявянето на настоящите искове те нямат
качеството на добросъвестни владелци на имота, чието владение да е
прекъснато или да е смутено чрез предявяване на иск за имота от
собствениците, а качеството на титуляри на пожизнено вещно право на
ползване върху имота. Ответниците притежават единствено „ голата „
собственост върху имота. Ето защо, макар подобренията ищците да са
извършили в течението на давностния срок по осъщественото през 2011 г.
деривативно основание, но преди изтичането на този срок, с оглед
последващото осъществяване на придобивното основание, по силата на което
те са придобили ограниченото вещно право на ползване предявените искове
ще се разгледат именно с оглед качеството на ищците на титуляри на това
право – пожизнено, а не като добросъвестни владелци, извършили
подобрения в чужд имот.
Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо на всички,
вкл. и на собственика на имота. Съгласно чл. 56 от ЗС то включва правото да
се ползва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават
добивите от нея /т.е. и плодоползването /, без тя да се променя съществено.
Срещу тези си права титулярът на вещното право на ползване има
задълженията да плаща разноските, свързани с ползването, вкл. данъците и
другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я
върне в това й състояние на собственика след прекратяване на правото на
5
ползване / чл. 57 от ЗС /.
Вещното право на ползване се прекратява с изтичането на срока / в
случая то е пожизнено и се прекратява със смъртта на ищците /, при
погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5
години / чл. 59 ал.ал. 1 и 3 от ЗС /. Вещното право на ползване може да се
прекрати и с иск на собственика по чл. 61 от ЗС, както и с отказ от него на
титуляра / чл. 99 предл. 2 вр. чл. 111 от ЗС /.
Нито една от така посочените хипотези в случая не е налице. Както се
каза по горе въззивниците – ищци упражняват / владеят / вещното си право на
ползване и понастоящем и от момента на установяването му владението им
не е било прекъсвано или смущавано чрез предявяване на иск срещу тях от
ответниците – собственици на имота. Ползвайки имота, въззивниците - ищци
се ползват изцяло и от подобренията в него - които са извършили в свой, а не
в чужд интерес. Ответниците – собственици на имота не се ползват от тях,
съответно към момента на завеждане и приключване на делото не са се
неоснователно обогатили нито с увеличената стойност на апартамента
вследствие подобренията, нито с разходите за тяхното извършване.
Или титулярът на вещното право на ползване докато упражнява това
свое право няма изискуеми вземания по чл. 72 – чл. 74 от ЗС, нито по чл. 59
от ЗЗД към собственика за извършените в имота подобрения.
Този извод не се променя от факта че в случая вещното право на
ползване не е учредено на ищците от ответниците – собственици на имота с
правна сделка и съответно имотът не им е предаден от последните в годен за
ползване по предназначението му вид – за жилище, поради което процесните
подобрения се явявали необходимите и полезни такива така щото те да могат
да упражняват вещното си право на ползване върху вещта съобразно нейното
предназначение. Това действително е така, но то не променя извода за липса
на неоснователно обогатяване на собствениците като лишени от ползването
на имота си, съответно и от ползването на подобренията в него.
Собствениците са лишени от правомощието да ползват имота си, това им
правомощие принадлежи единствено на титулярите на правото по чл. 56 от
ЗС, които ползват имота изцяло за себе си, ведно с подобренията в него.
За пълнота следва да се отбележи че е неправилен извода на окръжния
съд че евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен поради изтекла
погасителна давност на процесните вземания за подобрения. Давността по чл.
59 от ЗЗД тече от тече от получаването на престациите, а не от извършването
на подобренията – както неправилно е приел съдът.
С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и правилно са
били отхвърлени. Макар и с мотиви, различни от изложените от настоящия
6
съд, обжалваното първоинстанционно решение е като краен резултат
правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат въззивниците се осъждат да
заплатят на въззиваемите направените от последните разноски за
производството пред настоящия съд – сумата 1 200 лв., представляваща
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 394 от 17.03.2021 г., пост. по гр.д. №
2471/20** г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Осъжда М. СТ. П., ЕГН – ********** и Б. П. П., ЕГН - ********** да
заплатят солидарно на Д.С. Д., ЕГН - ********** и М. Н. СП., ЕГН –
********** Д.одни разноски за въззивното производство в размер на 1 200 /
хиляда и двеста /лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7