Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. С., 16.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12819 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 184096/25.08.2020г. по гр.д. № 8384 по описа да 2020г. на
Софийски районен съд, 179-ти състав „Д.з.”АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Н.Д.А., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
3147,78лв., ведно със законната лихва
от 12.11.2019г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени при ПТП от 23.01.2018г., изразяващи се в разходи за
проведено лечение, съставляващи сбор от разходи за лекарства в размер на 304,78лв,
разходи за храна усилена диета в размер на 720лв. за периода от
23.01.2018г. до 23.05.2018г.; разходи за закупуване на медицински консумативи в
размер на 820лв.; разходи за потребителски такси от 158лв.; разходи
за възнаграждение за болногледач в размер на 600лв; разходи за
възнаграждение за рехабилитатор в размер на 200лв.; разходи за
закупуване на кожени подложки в размер на 45лв; разходи за специализиран
транспорт в размер на 300лв. за периода от 19.02.2018г. до 29.03.2018г.;
както и съдебни разноски от 322,20лв., Д.з.”АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски в размер
на 319,24лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горница над
3147,78лв. до предявен размер от 4884,68лв. и Н.Д.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Д.з.”АД, ЕИК ******** съдебни разноски от 35,56лв.
Срещу така постановено
Решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. №
25136951/30.09.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 28.09.2020г.
от ищеца Н.Д.А., ЕГН ********** в
частта в която исковете са отхвърлени. Изложила
е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че по делото
било доказано че разходите за усилена
диета са в размер на 1440лв. и
неправилно СРС приел, че иск е основателен само за 720лв. Здравословното й състояние
било тежко увредено и се нуждаела от специална храна, която да й помогне да се
възстанови по-бързо. Приетото по делото заключение установило, че се е нуждаела
от диета за по-бързо зарастване на
костта, която оскъпявала храната й с по 6лв. на ден, необходимо било да поема
бульони от телешко и пилешко месо, които оскъпявали храната й, повече плодове и
зеленчуци от нормалното хранене, сокове, неузряло сирене, което не се продавало
в търговска мрежа и било по-скъпо от това в магазините. Уврежданията й били
тежки, обездвижването й било за много дълъг период и неправилно СРС приел, че е
само 2-3 месеца. Неправилно СРС приел, че разходите й за болногледач са 600лв., установено било, че те са 1200лв., лихвата върху тази сума се
дължала от 12.03.2018г. Нужда от такъв болногледач имала не само за 3 месеца, както
приел СРС. Приетото по делото заключение
по медицинската експертиза и свидетелите установявали, че се нуждаела от рехабилитатор и че разходите само 10 сеанса се поемали от здравната каса.
Следвало да й се присъдят и разходите за
паркинг от 16,90лв. заедно със законната лихва върху тази сума от
17.02.2018г. Следвало да й се присъдят и разходите за специализиран транспорт от 200лв., основателността на претенцията се доказвала
от събрани гласни доказателства. Претендирала е разноски
Въззиваемият- ответник по исковете Д.з.”АД, ЕИК ******** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело
е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че били
преклудирани твърденията на ищеца по въззивната жалба в частта за
необходимостта от усилена храна – бульони, плодове и зеленчуци, неузряло сирене,
такива твърдения нямало в производство пред СРС, а и не били събрани
доказателства за употреба на такава храна и честотата на същото, средната
пазарна цена на оскъпяването на храната с тези продукти. Не били ангажирани
доказателства за разходи за транспорт от 200лв. , за гориво и за винетки, както
и причинно-следствената връзка между тези разходи и ПТП, това били обичайни
разходи от ежедневието. Не се дължало
обезщетение за забава на плащането на сумите в периода на обявено извънредно
положение обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., поради което и не дължал
такова за периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. Претендирало е разноски,
оспорило е поради прекомерност претенцията на ищеца за възнаграждение за
адвокат.
2. въззивна жалба вх.№ 25128247/15.09.2020г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 14.09.2020г. от ответника по исковете Д.з.”АД,
ЕИК ******** в частта в която исковете са уважени за горницата над 1623,60лв. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно
били присъдени суми за усилена диета от
720лв. Не било установено, че такива
разходи са направени, както и че е дадено лекарско предписание за усилена
диета, че такава храна е била неизбежно нужна за лечението и без нея
възстановяване да не може да се постигне.
Обичайно предписанието на лекарите при травми налагащи залежаване били
обратните – без калорична храна, защото тя бил давела до повишаване на телесна
маса, което било негативна последица. В случая това правило следвало да се
приложи и поради възрастта на ищеца и
вредните последици от наднормено тегло. Не било установено и в какво се
изразява тази „усиленост „ на диетата.
Посочената от вещото лице диета била подходяща за всеки, това била диета
за здравословно хранене, а не такава за усилено хранене. Възможно било е преди травмата обичайното
хранене на ищеца да включва богати на витамин д и калций храни, поради което и
недоказана била промяна на диетата й след травмата. Заключението по медицинската експертиза и
решението на СРС в тази част били повърхностно мотивирани.. Неправилно бил
уважен иска за разходи за болногледач.
Не било доказано, че такива разходи са направени по делото, а получените
увреждания не изисквали задължително такъв. Не била установена в какво се
изразявала задължителна нужда от болногледач, травмата била сред най-масовите и
обичайно не налагала ползването на болногледач. Болногледачът не бил домашен
помощник, последният винаги можело да се ангажира за удобство. Заключението по медицинската експертиза и
решението на СРС в тази част били повърхностно мотивирани. Неправилно бил уважен
иска за разходи за рехабилитатор. Не било доказано, че такива разходи са
направени по делото, а получените увреждания не изисквали задължително такъв.
Не било доказано лекарско предписание за такава процедура и че тя е
задължителен елемент от лечението. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията за възнаграждение за адвокат на насрещната страна.
Въззиваемият-ищец Н.Д.А., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения,
че решението в обжалваната част е правилно. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2003409/17.02.2020г. по регистъра на СРС на Н.Д.А., ЕГН ********** срещу Д.з.”АД, ЕИК ******** , с
която е поискала от съда осъди ответника да му заплати сумата от
4884,68лв., , представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, претърпени при ПТП
от 23.01.2018г. настъпило от виновно
противоправно поведение на водач на „Киа
Спортидж”, рег. № ********, застрахован при Д.з.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”, полица № BG/08/117001456561 , изразяващи се
в разходи за проведено лечение, съставляващи сбор от разходи за лекарства в
размер на 304,78лв, разходи за храна
усилена диета в размер на 1440лв.
за периода от 23.01.2018г. до 23.08.2018г.-по 6лв. на ден, ведно със
законната лихва от 23.01.2018г. до изплащането им; разходи за закупуване на
медицински консумативи в размер на 820лв.; разходи за потребителски
такси от 158лв.; разходи за възнаграждение за болногледач в размер на 1200лв. за периода от
27.03.2018г. до 27.09.2018г.-по 200лв. на месец ведно със законната лихва
от 27.03.2018г. до изплащането им; разходи за възнаграждение за рехабилитатор в размер на 400лв.
за периода от 17.06.2018г. до
17.08.2018г. – за 20 сеанса по 20лв. всеки ведно със законната лихва от
17.06.2018г. до изплащането им; разходи за закупуване на кожени подложки
в размер на 45лв; разходи за специализиран транспорт в размер на 300лв.
за периода от 19.02.2018г. до 29.03.2018г.; разходи за паркинг в размер на 16,90лв. за периода от 17.02.2018г. до
03.05.2018г. ведно със законната лихва от 17.02.2018г. до изплащането им; разходи за транспорт в размер на 200лв.
за такси, автобус, винетки и гориво за контролни прегледи и лечение ведно
със законната лихва от 23.01.2018г. до изплащането им. Навела е твърдения, че на 23.01.2018г. пресичала ул. „Смърч” в
гр. С. *** била блъсната от застрахования при ответника автомобил, попаднала
под автомобила и гумата му преминала през десния й глезен и така ищцата
получила бималеоларна фрактура на дясна глезенна става със сублукация, глезен
бил силно оточен, насинен, невъзможни били движенията му. Посочила е, че по
спешност била приета във ВМА, направена й била операция и било проведено
лечение , движенията с десния долен крайник били невъзможни и до момента състоянието
й не се било подобрило. На 26.03.2018г. отново била приета във ВМА за екстракция
на остеосинтезен материал, била оперирана, била напълно обездвижена и не била в
състояние да излиза от дома си, болките й все още били изключително силни. Това
наложило нова хоспитализация на 17-06.2018г. в СБР”Сапарева баня”АД, проведена
била рехабилитация, но все още изпитвала болки и ограничени движения в дясна
глезенна става. За лечението направила разходите, за които предявила претенции.
Претендирала е разноски.
Ответникът Д.з.”АД, ЕИК ******** в
предоставения му срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че ищцата
допринесла за настъпването на вредите, защото нарушила правилата на 113 от
ЗдвП. Не било доказано, че ищцата направила разходите за които предявила претенции,
че са в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при
процесното ПТП. Не било доказано, че са направени разходи за усилена диета,
рехабилитатор, болногледач, че е имало лекарско предписание за същите, че
същите са били неизбежни, за да се възстанови ищцата. Обичайно предписанието на
лекарите при травми, налагащи залежаване били обратните – без калорична храна,
защото тя бил давела до повишаване на телесна маса, което било негативна
последица. В случая това правило следвало да се приложи и поради възрастта на ищеца и вредните последици от
наднормено тегло. Болногледачът не бил
домашен помощник, последният винаги можело да се ангажира за удобство. Не било доказано, че са направени разходи за
транспорт от 200лв. и за паркинг и причинно-следствената връзка между тези
разходи и ПТП, това били обичайни разходи от ежедневието. Ищцата имала само една травма и тя била
успешно лекувана. По доброволно предявена от ищеца претенция бил определил
обезщетение на имуществени вреди от 1623,60лв. и поканили ищеца да посочи
банкова сметка, ***, но това не било направено от ищеца. Не бил изпаднал в
забава от момента посочен от ищеца. Забавата следвало да е след покана по
правилата на чл. 429 вр. с 430 от КЗ или от уведомяването му, ответникът бил
уведомен на 20.02.2018г., за всеки разход забава не можела да бъде по-ранна от
момента, в който е направен. Претендирало е разноски.
С определение от
12.05.2020г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за водач
на „Киа Спортидж”, е имало валидно
сключена при Д.з.”АД застраховка
„Гражданска отговорност” към
23.01.2018г., че ищцата е изпълнила задължението си да уведоми ответника за
настъпило ПТП.
По делото са приети неоспорени от
страните констативен протокол К-16/23.10.2018г.
съставен от служител на КАТ, влязло в сила на 14.03.2019г. Решение от
26.02.2019г. по НАХД № 20451/2018г. по описа на СРС, 108-ми състав, съгласно
които К.И.Г.е признат за виновен за това, че на 23.01.2018г. в гр. С. ***” при
управление на „Киа Спортидж”, рег. № ******** при извършване на маневра завой
надясно е нарушил правила за движение по пътищата по чл. 25 , чл.116 от ЗДвП,
като не се убедил, че не създава опасност за останали участници в движението и
не съобразил маневра с тяхно положение и движение, не бил внимателен и
предпазлив към пешеходците и реализирал
ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец Н.Д.А. и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда, изразяващо се в двойно счупване на десния крак с непълно ставно изкълчване на
тало-круралната става на същия крак, трайно затруднило движенията й за повече
от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б” пр. 2 вр. с чл. 342, ал.1
пр. 3 от НК , на основание на чл. 78а, ал.1 от НК вр. с чл. 378, ал. 4 от НПК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба от 1000лв.
Приети са неоспорени от страните
Епикриза от 30.01.2018г., Епикриза от
02.04.2018г. издадени от „Военно медицинска академия – МБАЛ С., Епикриза от 24.06.2018г., издадена от
СБР-Сапарева баня”АД, съгласно окито на
23.01.2018г. ищцата е била приета в болница за 8 дни, поставена е диагноза
„фрактура бималеоларис крусис декс.кум, блуксационем аткс.декс.ст.пост рс ом
крурис декс.”, направена е операция- репозиция, дефинитивна остеосинтеза със
семитубуларна плака и винтове, при изписването е дадено предписание за
антитромботична профилактика, на 26.03.2018г. ищцата е била приета в болница за
8 дни със същата диагноза, направена е операция за премахването на поставените
винтове, при изписването е дадено предписание за антитромботична профилактика и
за ЛФК, на 17.06.2018г. ищцата е постъпила в болница за рехабилитация за 8 дни
и при изписването е дадена препоръка за физиотерапия и за повторна балнеотерапия в рамките на 1
година.
Прието е искане от ищеца до
ответника , отговор на ответника, съгласно които на 21.10.2019г. ищецът е
поискал от ответника да й заплати на обезщетение за имуществени вреди от поцесното
ПТП, за които са предявени исковете, на 12.11.2019г. ответникът е посочил,
че дължи на ищеца 1623,60лв., но не дължи суми за рехабилитатор от 400лв.,
за болногледач от 1200лв., за усилена храна от 1440лв., за транспорт от 200лв.,
както и разходи за паркинг, поискал е да му се посочи банкова сметка, ***,60лв.
Приети са фактури издадени на
името на ищеца за закупени от нея медицински изделия, лекарства, платени такси
за прегледи, специализиран транспорт в
периода от януари 2018г. до 17.06.2018г., лекарства за закупувани до април
2018г. включително, посленият разход е за потребителска такса от 17.06.2018г
издаден от СБР-Сапарева баня”АД.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с документите по
делото е посочило, че при процесното ПТП ищцата получила увреждане бималеоларна фрактура на дясна глезенна става
със сублукация на ставата, лечението на същото задължително било оперативно и
такова било проведено от ищеца. Следоперативния период след първата
операция включвал ходене с две патерици
или канадки и поне 60 дни да не се
обременява този крайник, 30 дни е следвало да приема антикоагулант. Втората операция била по лека и антикоагулант
се приемал 20 дни. Обичайно общо 4 месеца бил възстановителния период. Посочило е, че би следвало ищцата да
приема и калциев препарат и витамин „Д“ за период от 60-90 дни. Вещото лице е
посочило, че при такава травма по време на възстановителния период от около 120
дни е необходимо да се приема богата на калций и на витамин Д храна – мляко и
млечни продукти, пастет от гъши дроб, червено месо и риба. От болногледач ищцата имала нужна първите 60
дни, през които не следвало да
обременява крайника. След втората операция по правило нямало нужда от
болногледач, защото тази операция била по-лека, възможно било за около 15-20
дни след този период ищцата да се нуждаела от такъв. Не било прегледало ищцата
и не можело да каже нещо различно от данните по документите. Рехабилитацията
била абсолютно задължителна при такава травма, период на същата по правило бил равен
на този на обездвижването - в случая 60
дни. Обикновено здравната каса поемала
разходи за 20 процедури тоест за 20 дни рехабилитация – 10 процедури по
назначение от личния лекар и 10 процедури по назначение от травматолог. След
това било необходимо да се постъпи в болница за рехабилитация за провеждане на
5-7 процедури. Така здравната каса поемала около половината от необходимите
процедури. Лечението на ищеца в болницата за рехабилитация било поето от
здравната каса.
Разпитан по делото св.В.В.А.е заявил, че е съпруг на ищеца,
на 23.01.2018г. ищцата претърпяла ПТП-блъснал я автомобил, докато пресичали ул.
Дойран и ул. „Смърч”. Посочил е, че следоперативното лечение на ищеца включвало
рехабилитация, научили я да ходи с патерици. Посочил е, че ищцата се наложило няколко
месеца да приема специална храна, което
се отразило на бюджета им - повече млечни продукти, телешко месо, фрешове. Направили
разходи за паркинг от около 20лв. в периода, в който ищцата ходела в
последствие на рехабилитация, както и разходи за гориво - ползвали собствен
транспорт. Направили 10 сеанса рехабилитация, за всеки плащали по 20лв. Посочил
е, че първите няколко месеца се наложило да се грижат за ищцата, защото тя не
можела да се движи сама, редували се свидетелят, синът им и дъщеря им.
По-късно, когато отпуските на децата им
приключили, се наложило да ангажират близка да им помага за по няколко
часа на ден и на нея плащали по 200лв. на месец. Платили й за 6 месеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2018г., то съдът
приема, че приложимият материален закон
за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие,
противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите,
както и че ищецът е предявил
иска за имуществени вреди, както и че такива вреди са претърпени, че ответникът
е изпаднал в забава на плащането на обезщетението, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен , но не е
платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365,
ал.2 от КЗ.
Разходи, които подлежат на обезщетяване както по реда на чл. 432
от КЗ, както и на тази по чл. 45 от ЗЗД,
така и по реда на чл. 226 от КЗ /отм./ могат да бъдат и заплащането на възнаграждение на придружител и/или на болногледач, когато това се налага, както и за рехабилитационни
процедури. На обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Когато се касае до влошаване на здравословното
състояние, пряка и непосредствена последица от увреждането е не само това
влошаване, но и разходите, свързани с лечението на пострадалия. Така при
определяне размера на имуществените вреди при увреждането на здравето на репариране подлежат извършените разходи за лекарства, за обслужване на
болния, за усилена храна, за курортно лечение и т.н. (В този смисъл т. 4 от Постановление №4/1975г. на Пленума на
ВС; Постановление № 4/1968 на Пленума на ВС).
В конкретния случай с въззивната
жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за съществуване към
23.01.2018г. на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника по исковете и водача на автомобил „ Киа Спортидж”, рег. № *******,
че на 23.01.2018г. К.И.Г.като водач на този автомобил в гр. С. ***” при
извършване на маневра завой надясно е нарушил правила за движение по пътищата
по чл. 25 и чл.116 от ЗДвП и реализирал
ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец Н.Д.А. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в двойно счупване на десния крак с непълно ставно изкълчване на
тало-круралната става на същия крак, че ищцата е провела лечение на тези травми
– две операции в болница и отделно рехабилитация в болница за 8 дни. При така проведеното поведение от страните по делото и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, както и че районния съд не
е допуснал нарушение на императивна норма при обосноваване на тези изводи,
съдът приема тези обстоятелства за установени по делото. Те се установяват и от
приети по делото неоспорени от страните епикризи, решение по НАХД, фактури,
констативен протокол за ПТП. Отделно, решението на СРС в частта, в която искове
за потребителски такси, медикаменти, медицински консумативи и изделия, кожени
подложки, специализиран транспорт са уважени е влязло в сила и обвързва страните и съда със сила на на пресъдено нещо за горепосочените
обстоятелства.
Спорни въпроси по делото са дали
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла имуществени
вреди, представляващи направени от нея разходи за възнаграждение на болногледач
в размер на 1200лв., за възнаграждение на рехабилитатор от 400лв., за стойност
на хранителни продукти по усилена диета от 1440лв., за паркинг в размер на
16,90лв. ; за транспорт за прегледи и
рехабилитация в размер на 200лв.-таксиметрови
услуги, автобусни билети, гориво, винетки.
Правилно районният съд е приел за
недоказани по делото исковете за сумата от 16,90лв., представляваща платени такси за паркинг, както и за сумата от 200лв.,
представляващи направени разходи за
таксиметрови услуги, за автобусни билети, за гориво, за винетки. Ищецът не е
ангажирал доказателства, че е направил такива разходи, отделно не е ангажирал
доказателства за конкретни дати , когато
направил тези разходи и че те са били за паркинг, за таксиметрови услуги, за гориво, за
винетки , за автобусни билети. Това прави невъзможен извода по делото, че
такива разходи са направени от ищеца, както и че те са в причинно-следствена
връзка с лечението на травмите, получени при процесното ПТП. Единственото
ангажирано от ищеца доказателство за тези обстоятелства са показанията на св. А..
Свидетелят е посочил, че за рехабилитациите ищцата е ползвала личен транспорт,
което обосновава извод, че претенции за ползвани таксиметрови услуги и
автобусни билети са неоснователни. Не е установено рехабилитацията, съответно
контролните прегледи на ищеца във връзка с която се претендират тези разходи за
транспорт, да са извършени извън гр. С., поради което искането за заплащане на
сума за винетка съдът приема за неоснователно. Неустановяването на горепосочените обстоятелства препятства и извод
за основателност на претенцията за разходи за гориво и за паркинг – не е
установено точно кога са направени, тоест че имат връзка с уврежданията от процесното ПТП, какво е
изминато разстояние. При така възприето съдът приема, че следва да се потвърди
решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за сумата от 16,90лв.,
представляваща платени такси за паркинг,
както и иска за сумата от 200лв. , представляваща платени суми за таксиметрови
услуги, автобусни билети, гориво, винетки. Неоснователен е акцесорния иск за
обезщетение за забава на плащането на тези суми.
Правилно районният съд е приел,
че ищецът за лечение на травмите, получени от процесното ПТП е направил разходи
за рехабилитация в размер на 200лв. Необходимостта от рехабилитация е
установена по делото от приети по делото епикризи и заключението на вещото
лице, което съдът изцяло кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите доказателства по делото. Насоки за извършване на рехабилитация са
дадени в приети по делото епикризи. Вещото лице
е било категорично в извода си, че рехабилитацията е задължителна за
възстановяване на ищеца от получените при ПТП увреждания, че такава следва да
се проведе за същия период, за който е било и обездвижването, тоест за 60 дни,
че здравната каса поема разходи само за 27 процедури, тоест за 27 дни рехабилитация.
Установено по делото от приета епикриза е, че ищцата е провела рехалибилитация
за 8 дни в болницата СБР-Сапарева баня”,
разходи за което са платени от здравната каса. Установено по делото от
свидетелските показания, че ищцата е
заплатила допълнително 10 сеанса рехабилитация по 20лв. всеки. Съдът кредитира
показанията на св. А. в тази им част като неопровергани от останалите събрани
по делото доказателства, последователни и резултат от личните впечатления на свидетеля.
При така възприето съдът приема за
установено по делото, че заплатените от ищеца 200лв. за 10 бр. сеанса
рехабилитация са били необходими за лечението на уврежданията й, получени при процесното
ПТП и правилно районният съд е уважил иска за тази сума. По делото не са
ангажирани доказателства за други платени от ищеца суми за рехабилитация,
поради което правилно районният съд е отхвърли иска за горницата над 200лв. до
400лв. С оглед гореизложеното съдът приема, че следва да се потвърди решението
на СРС в частта, в която е уважил иска за разходи за рехабилитация в размер на
200лв. и е отхвърлил този иск за горницата над 200лв., съответно за лихва за
забава на плащането на тази горница.
Правилно районният съд е приел,
че ищецът за лечение на травмите, получени от процесното ПТП е направил разходи
за усилена храна в размер на 720лв. за период от 4 месеца. Необходимостта
от специална храна за възстановяване от
травмите на ищеца получени при процесното ПТП за 120 дни е установена по делото
от заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото. Вещото
лице е било категорично в извода си,
че тези травми налагат приемането на
богата на калций и на витамин „Д” храна - риба, червено месо, млечни продукти, пастет от гъши дроб. Свидетелят А. е посочил,
че освен витамините първите няколко месеца ищцата приемала повече млечни
продукти, фрешове, телешко месо и това се отразило на месечния им бюджет. Съдът
кредитира показанията на св. А. в тази им част като неопровергани от останалите
доказателства по делото , резултат от личните впечатления на свидетеля.
Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че било възможно ищцата и
преди ПТП да е приемала такава храна. Доказателства за тези твърдения на
ответника по исковете не са ангажирани делото. Отделно, показанията на св. А. сочат, че закупуването на млечни продукти,
телешко месо и фрешове се отразило на бюджета им, че ищцата приемала „повече“ такива продукти, което обосновава извод, че такива храни и в
количества, които ищцата ги е приемала след ПТП
не са обичайни за диетата на ищеца. При така възприето доказан по основание
е иска за разходи за усилена храна на ищеца за 4 месеца. Период на същото е
установено по делото от заключението на вещото лице посочил необходимия период
на тази диета, свидетелските показания установяват2 че ищцата е спазвала тези
предписания. Съдът приема, че с оглед вида на необходимата храната, обичайния порцион за зрял човек на
възрастта на ищцата към 2018г., цената
на хранителните продукти в страната през първите месеци на 2018г., то правилно
районният съд е приел, че сумата от 6лв. е дневния разход на ищеца за
необходимата с оглед възстановяването й от травмите усилена храна. При така
възприето съдът приема, че следва да се потвърди решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за разходи за
усилена храна в размер на 720лв. и е отхвърлил този иск за горницата
над 720лв., съответно за лихва за забава
на плащането на тази горница.
Правилно районният съд е приел,
че ищецът за лечение на травмите, получени от процесното ПТП е направил разходи
за болногледач в размер на 600лв. за период
от 3 месеца. Необходимостта от болногледач за възстановяване от травмите на ищеца
получени при процесното ПТП за период от 3 месеца е установена по делото от
заключението на вещото лице и от свидетелските показания. Съдът заключението и
показанията по съображения, изложени по-горе. Вещото лице е било категорично в извода си, че за този
период ищцата не е могла да натоварва
увредения крайник и е имала нужда от чужда помощ, обичайния период бил 60дни
след първата операция и 15-20 дни след втората операция, но конкретния период
бил индивидуален и зависел от възстановяването на ищеца. Свидетелят А. е
посочил, че ищцата е била обслужвана от него, от децата им, а след това и от
тяхна близка, на която платили по 200лв. месечно за период от 6 месеца. Така
събраните доказателства установяват, че ищцата е имала нужда от болногледач и е
ползвала такъв за период от 3 месеца, необходимата грижа е била за ищцата
поради уврежданията на здравето й, тази грижа не е била от типа домашен
помощник и доводите на ответника по
исковете в обратния смисъл са неоснователни. Не е установено по делото
здравословното състояние на ищцата да се е възстановявало по начин, различен от
обичайното, поради което и твърденията на ищеца, че имала нужда от болногледач за повече от 3
месеца съдът приема за недоказани по делото. Доколкото в случая претенцията е
за по 200лв. месечно, което не надхвърля възнаграждение за болногледач за
2018г., то съдът приема, че правилно районният съд е приел за доказан иска за
600лв. При така възприето съдът приема ,
че следва да се потвърди решението на СРС в частта, в която е уважил иска
за болногледач в размер на 600лв. и е
отхвърлил този иск за горницата над
600лв., съответно за лихва за забава на плащането на тази горница
По иска за обезщетение за забава за сумите, за които съдът прие че иск е
основателен:
В случая районният съд е уважил
иска за забава считано от 12.112019г. По делото не се спори, че ищецът е
поканил ответника за му плати обезщетение на 21.10.2019г. Същото изрично е
посочено в писмото на застрахователя на
от 12.11.2019г. Не е установено в
по-ранен момент ищецът да е поканил ответника да му заплати процесните суми.
Приетото по делото искане не носи дата, поради което и съдът приема, че на
21.10.2019г. ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на процесните
суми. Правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 496 вр. с чл. 497,
ал.1 КЗ и по-краткия срок по чл. 497, ал.1 от КЗ - 15 работни
дни след 21.10.2019г. Не са навадени
твърдения и не са ангажирани доказателства, че приложим е по-дългия тримесечен
срок по чл. 497, ал.2 от КЗ.
Неоснователни са доводите на
ответника по исковете въведени с отговора на въззивната жалба за приложение на
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
въведено с Решение на НС от 13.03.2020г. /ЗМДВИПОРНС/.
Същата в редакцията в сила от 09.04.2020г. въвежда забрана за начисляване лихви за
забава и неустойки до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции. В случая вземането не е по договор за финансиране предоставено от
финансова институция, поради което и няма пречка на ищеца да се присъдят лихви
за забава за целия период след 12.11.2019г. Съдът приема, че тази разпоредба на
чл. 6 от ЗМДВИПОРНС и в първоначалната й редакция от ДВ бр. 28/24.03.2020г. в
сила от 13.03.2020г. не е приложима за
процесния случай. Съгласно първоначалната редакция
на тази разпоредба, действала в периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. „до отмяната на извънредното
положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи“. При тълкуване на разпоредбата съдът приема , че целта на законодателя е да регламентира последиците при договорни правоотношения. Посоченото в разпоредбата „право
да се изземват вещи“ е непрецизно и не позволява обосноваване на еднозначен извод за възможното основание на
това вземане. Същевременно останалите посочени в разпоредбата последици от
забавата, обосновават извод, че се създаденото правило е за забава на
изпълнение на договорни задължения. Този
извод следва при съобразяване , че само договор може да бъде източник на
вземане за неустойка, на право да се обяви за предсрочно изискуемо задължение и
на право да се развали договор. В подкрепа на извод на съда е и последвалата само
16 дни след обнародване на ЗМДВИПОРНС на промяна на разпоредбата на чл. 6, с която
законодателят прецизира и изяснява първоначалната си воля, като пояснява, че същата
касае само договорни правоотношения и то такива с определен предмет и страни. В случая отговорността на
ответника е пряко и функционално обусловена от отговорността на деликвента, поради което и същата не може да
се приеме, че е договорна. Правоотношението между страните се основава на закона и
извършения деликт, а смисълът, вложен от законодателя в приетите норми на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, е докато е налице
извънредно положение да не се прилагат последиците от неизпълнение на договори
в този срок.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника
по исковете. Ищецът не е представил доказателства, че е направил разноски за производство пред СГС,
поради което и претенцията му за такива не следва да бъде уважавана.
Ответникът по исковете следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал.
6 от ГПК сумата от 34,74лв., представляваща държавна такса за производство пред
СГС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184096/25.08.2020г. по гр.д. № 8384 по описа да
2020г. на
Софийски районен съд, 179-ти в обжалваната
част.
ОСЪЖДА състав „Д.з.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК сумата от 34,74лв. /тридесет и четири
лева и 0,74лв/, представляващи държавна такса за производство пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Д.А., ЕГН ********** за присъждане на разноски за производство
пред СГС в размер на 300лв. /триста
лева/, представляващи възнаграждение за
адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.