РЕШЕНИЕ
№ 1084
Варна, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
КРАСИМИР
КИПРОВ |
Членове: |
РАЛИЦА АНДОНОВА |
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА кнахд № 20237050700998 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Д.В.Р.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.З.С. ***, против решение
№396/13.03.2023г по АНД №2324/2022г на ВРС, ХІІІ с-в, с което е потвърдено
издаденото от началник на група към ОДМВР-Варна, сектор „ПП”, НП
№21-0819-004147/11.10.2021г и наложената на касаторката глоба в размер на
200лв. на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП. Релевирано е основанието на
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН
– неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Главното възражение визира факта, че мястото на ПТП не е кръстовище
на равнозначни пътища по см.чл.48 от ЗДвП; че Р. е карала велосипед по паркова
алея – публична държавна собственост, която е главен път, а другият участник в
ПТП е управлявал л.а. по алея – частна собственост, която е път без предимство,
и двете в границите на Морската градина във Варна, обявена за паметник на
градинското и парково изкуство; в този смисъл се твърди обективна
несъставомерност на вмененото на Р. административно нарушение и се оспорват
изводите на ВРС в обратния смисъл; поддържа се, че и вината й за настъпилото
ПТП не е доказана по несъмнен начин. С тези аргументи се настоява за отмяна на
обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, и се
претендират сторените в производството разноски по списък. В съдебно заседание
по същество адв.С. поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Касационният ответник началник
група в сектор „ПП” при ОДМВР-Варна, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К.Л.
– А., е депозирал писмени бележки, изразявайки становище за неоснователност на
жалбата срещу законосъобразното решение на ВРС, с молба за оставянето му в сила
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност
на жалбата, респективно – за правилност и законосъобразност на решението на
ВРС.
Касационната инстанция
преценява жалбата като неоснователна.
В производството пред ВРС,
образувано по въззивната жалба на Д.Р., са събрани допустимите и релевантни
гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто съвкупен анализ съдебният
състав приел за установено от фактическа страна, че на 24.09.2021г около 18:30ч
Р. управлявала велосипед, придвижвайки се в Приморски парк, местност
„Салтанат“, по алеята от Делфинаруима към ресторант „Класик“. Достигайки до
кръстовището с алеята, идваща откъм жилищните сгради в посока КПП, което не
било урегулирано с пътни знаци, Р. навлязла в него без да се огледа и без да
спре. Настъпило ПТП с материални щети с навлизащия от дясната й страна по
другата алея л.а. „Нисан“ с рег. №В 0870 ТС, управлявано от св.Росица Стойнова.
Р. ударила велосипеда в предната лява врата на автомобила, в резултат на което
я огънала, след което паднала. Пристигналите на място служители на сектор ПП
при ОДМВР-Варна, в т.ч. св.Филипов, извършили оглед на кръстовището и
установили, че и за двамата водачи в посоките им на движение няма поставени
пътни знаци, регулиращи движението в кръстовището, поради което приели, че
пътищата са равнозначни; констатациите им са отразени в изготвения Протокол за
ПТП от същата дата. След оглед на велосипеда и автомобила св. Филипов съставил
АУАН против Д.Р. за нарушение по чл.48 пр.1 от ЗДвП – за това, че при
управление на ППС на кръстовище с равнозначни пътища не пропуска и се блъска в
идващия от дясно на ляво по алеята посока бул.“Княз Борис І“ л.а., като
предизвиква ПТП с материални щети. При личното предявяване на акта и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения. Въз основа на АУАН било издадено
и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5
пр.4 от ЗДвП наложил на Р. Глоба в размер на 200лв.
При така установената фактология
ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица, в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – такива, ограничаващи или
осуетяващи правото на защита на наказаното лице, те съдържат всички императивно
изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително пълно и конкретно
описание на нарушението, поради което констатирал липса на основания за отмяна
на постановлението на процесуално основание.
По приложението на материалния
закон въззивният съд приел, че със събраните в производството доказателства е
установено, че на посочените в НП дата и място Р. не е изпълнила задължението
си по чл.48 от ЗДвП в качеството си на водач на ППС на кръстовище с равнозначни
пътища да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна.
ВРС посочил, че съгл. §6 т.8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно ниво, а според т.1 на
същия текст „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначено или
обикновено използвано за движение на ППС или на пешеходци, като към пътищата се
приравняват и улиците. Съдът е посочил, че специалният ЗДвП е приложим за
всички пътища, независимо дали са част от републиканската и общинска пътна
мрежа, или са част от второстепенната пътна мрежа на съответното населено
място; че кръстовищата са два вида в зависимост от наличието или липсата на
регулиращи средства: ако единият от пресичащите се улици е сигнализиран със
съответни пътни знаци като път с предимство, кръстовището е регулирано, а при
липса на сигнализация то е неурегулирано и предимство да премине пръв през него
има дясностоящия съгл. предвиждането на чл.48 от ЗДвП. Позовавайки се на
събраните в хода на АНП доказателства въззивният съд приел, че ПТП в случая е
възникнало на неурегулирано кръстовище поради отразената от полицейските
служители липса на сигнализация на някой от пътищата, по които са се
придвижвали двете ППС, като такъв с предимство. Приел е, че независимо че
управлява велосипед, като участник в движението Р. е задължена да спазва
правилата на ЗДвП, което тя не е изпълнила в случая, тъй като не е пропуснала
идващия отдясно л.а. и е причинила ПТП с материални щети.
По-нататък въззивният съд обсъдил
и отхвърлил като неоснователни възраженията на Д.Р. за липса на умисъл за
извършване на нарушението с аргумент, че транспортните нарушения по ЗДвП в
общият случай се осъществяват при форма на вината непредпазливост, и като
такива са субективно съставомерни; относно поправката в часа на нарушението в
АУАН е достигнал до заключение, че след като такава фигурира и в екземпляра,
връчен на нарушителя, тя е направена преди връчване на акта, т.е. липсва
основание да се счита за съществено процесуално нарушение; посочил, че липсата
на мотиви защо АНО не прилага чл.28 от ЗАНН няма стойност на съществено
процесуално нарушение, понеже те не са задължителен реквизит по чл.57 ал.1 от ЗАНН, а и издаването на НП красноречиво обективира становището на АНО, че
случаят не е маловажен. Не на последно място въззивният съд коментирал, че
наложената глоба е в абсолютния размер по приложимия санкционен текст и не са
налице основания за изменението й. С тези съображения ВРС потвърдил НП, като
присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Варна.
Настоящият касационен състав
преценява така достигнатите от предходния правни изводи като доказателствено
обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221
ал.2 изр.2 от АПК. Касационните възражения са изцяло неоснователни.
Без съмнение е вярно всичко
изложено относно Морската градина на гр.Варна като паметник на градинското и
парково изкуство – това обаче се отнася до т.нар.Историческо ядро в централната
градска част, където безспорно и категорично е забранено движението на МПС.
Конкретното ПТП обаче е настъпило другаде - в Приморския парк, местност
„Салтанат“, където има построени множество жилищни сгради, обитавани от
постоянно живеещи в тях граждани на града. На всички варненци е добре известен
дългогодишният проблем с непоследователната политика на Община Варна относно
наличието на контролно-пропусквателни пунктове, разрешителния режим за движение
на автомобили в парка, и т.н. Никоя от тези обстоятелства обаче не е предмет на
настоящото производство. Релевантните факти са два – управление на ППС
(велосипед) от страна на Д.Р., и настъпилото ПТП, като спорният въпрос е
единствено дали то се е случило на нерегулирано кръстовище, т.е. извършила ли е
касаторката вмененото й административно нарушение по чл.48 от ЗДвП.
Въззивният съдебен състав е дал
убедителен положителен отговор на всички тези въпроси. В допълнение към
изложеното от него и в отговор на твърденията в касационната жалба следва да
бъде посочено и следното: Обстоятелството, че пътят с идентификатор
10135.536.29, представляващ алея в Приморски парк, по който се е придвижвала Р.,
е публична държавна собственост, е ирелевантно за квалифицирането му като
главен спрямо пътя с идентификатор 10135.536.56, представляващ също алея в
Приморски парк, по който се е придвижвала другата участничка в ПТП, който е
частна собственост. От общодостъпната база данни на КАИС е видно, че двете алеи
са с еднаква ширина, като първата е успоредна на бреговата линия, а втората е
перпендикулярна; липсват обаче основания да се приеме, че единият от тези
пътища е обслужващ и второстепенен спрямо другия. Главното основание за това е
безспорната между страните и потвърдено с писмените доказателства по АНП липса
на пътни знаци, обозначаващи някой от тези пътища като път с предимство;
същевременно ноторен факт е, че и двата пътя са асфалтирани, т.е. никой от тях
не е черен, ерго – второстепенен спрямо другия. Всички тези факти в
безпротиворечивата си съвкупност налагат извод, че кръстовището между двете
алеи, на което е настъпило ПТП, е такова на равнозначни пътища, на което
предимство има дясностоящия, т.е. л.а., управляван от св.Стойнова, а не
лявостоящия, т.е. велосипедът, управляван от касаторката Р.. Задължение на
последната е било да даде предимство на навлизащия в кръстовището отдясно лек
автомобил, което тя не е спазила, в резултат на което е предизвикала ПТП с
материални щети, т.е. вмененото й административно нарушение по чл.48 от ЗДвП е
обективно съставомерно.
Противно на поддържаното от касаторката,
същото е и субективно съставомерно. Като участник в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване (в случая – алея в Приморски парк), и
независимо от вида на управляваното ППС (в случая – велосипед), Р. е била
длъжна да възприеме и да се съобрази с пътната сигнализация и маркировка, а в
случая – липсата на такава, обозначаваща пътя, по който се придвижва, като път
с предимство. Изхождайки от нормалната житейска логика, че никой не желае да
предизвика ПТП със своя участие поради големия риск от неблагоприятните
имуществени и неимуществени вреди, и от факта, че касаторката е имала обективна
възможност да възприеме липсата на сигнализация на пътя, по който се придвижва,
като такъв с предимство, следва извод, че нарушението е извършено от нея при
форма на вината несъзнавана непредпазливост, наричана още престъпна небрежност.
При тази форма на вината деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването им. Безспорно Д.Р. е можела да съобрази, че се придвижва по път,
който не е обозначен като такъв с предимство, можела е и била длъжна да
съобрази, че на кръстовище с равнозначен път от дясната страна по посока на
движението й, тя е длъжна да пропусне придвижващия се по него лек автомобил, и
че ако не го стори, ще настъпи ПТП. Изложеното квалифицира извършеното от нея
административно нарушение като непредпазливо, а в случая то изпълнява и
изискванията да е резултатно и увреждащо, каквито са всички съставомерни
непредпазливи нарушения. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, както е в
настоящия казус, а според ал.2 на текста непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, какъвто нарушението по чл.48 от ЗДвП не
представлява. Поради гореизложеното санкционираното с НП административно
нарушение е и субективно съставомерно, като вина (под формата на небрежност) за
извършването му има Д.Р..
В заключение – недоказано е
твърдението в касационната жалба, че касаторката била направила всичко
необходимо за да избегне удара, като спряла велосипеда си и се е огледала в
двете посоки – събраните по делото доказателства (свид.показания на Росица Стойнева)
са в смисъл, че Р. е била със слушалки на ушите, слушала е музика, и изобщо не
е спряла. Ако беше постъпила така, както се твърди в касационната жалба, изобщо
нямаше да настъпи ПТП. Твърденията, че била направила всичко необходимо, за да
минимизира вредоносния резултат от инцидента, е общо и неконкретизирано, а
освен това касае период след причиняването на ПТП, който би имал отношение
единствено при определяне размера на наложената й глоба.
По отношение на същата, и както
правилно е преценил ВРС, тя е наложена в специалния минимум по чл.179 ал.2
вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП от 200лв, поради което липсват основания за
изменението й.
В заключение на изложеното
настоящият касационен състав намира, че проверяваното решение на ВРС, с което
НП е потвърдено, не е обременено с възведените касационни пороци, а при
задължителната служебна проверка по ред ана чл.218 ал.2 от АПК не бяха
констатирани други основания за отмяна или ревизия, което безалтернативно
налага оставянето му в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.
При този изход на делото
претенцията на касаторката за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на
АНО е основателна в хипотезата на чл.143 ал.3 от АПК, и следва да бъде уважена
чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80лв.
по чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
ниската степен на фактическа и правна сложност на казуса.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№396/13.03.2023г по АНД №2324/2022г на ВРС, ХІІІ с-в, с което е
потвърдено издаденото от началник на група към ОДМВР-Варна, сектор „ПП”, НП
№21-0819-004147/11.10.2021г и наложената на Д.В.Р., ЕГН **********,***, глоба в
размер на 200лв. на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.В.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател: |
||
Членове: |