О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./02.10.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
проведено на 02.10.2020г. в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
1252
по описа за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 и
следващите от ГПК.
Постъпила молба
от 18.06.2020г. от К.А.А., ЕГН ********** с адрес: *** за допускане на обезпечение
на предявените от нея срещу В.Н.Н.,
ЕГН ********** и Й.В.Н., ЕГН **********
*** субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК /съгласно уточнителната молба от 01.10.2020г./ за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижими имоти находящи се
в гр.Варна, район Аспарухово, местност „Ракитника“, представляващи: 1) ПИ с ид.10135.5426.445 по Кадастралната карта на
гр.Варна, с площ от 698 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна
сграда с обща РЗП 399,47 кв.м. състояща се от: 2) Първи етаж, представляващ
самостоятелен обект с ид.10135.5426.445.2.1 с площ от 131,81 кв.м.; 3) Втори
етаж представляващ самостоятелен обект с ид.10135.5426.445.2.2 с площ от 129,94
кв.м. и 3) Тавански /складов/ етаж, представляващ самостоятелен обект с
ид.10135.5426.445.2.3 с площ от 122,72 кв.м., ведно с прилежащия избен етаж, въз
основа придобиване по давност в следствие на осъществявано трайно, явно и
необезпокоявано владение на имотите с намерение за своене, както следва: за ПИ
с ид.10135.5426.445 – в периода от м.04.2005г. до настоящия момент, а за
жилищната сграда - в периода от м.12.2006г.
до настоящия момент.
В
исковата и уточнителните молби ищцата излага, че е получила владението на
поземления имот от момента на сключване с ответниците В. и Й. Ненчеви на
предварителен договор от 04.04.2005г., а владението на сградата – от м.12.2006г.
Твърди, че от тези моменти владее
процесните имоти трайно, явно и необезпокоявано, поради което излага, че ги е
придобила по давност. Посочва, че ответниците и оспорват собствеността като са сключили
договорна ипотека на 28.01.2011г. върху имотите предмет на предварителния
договор и понастоящем върху тях се изпълнява за дълг на трето лице. Образувано
били изпълнително дело № 20158080400319 по описа на ЧСИ Захари Димитров, като
понастоящем делото е висящо. Молят да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на имота на въведеното оригинерно придобивно
основание. Моли да бъде допуснато обезпечение на предявените искове чрез
налагане на обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнението“ по цитираното
изпълнително дело.
Във
връзка с исканото обезпечение е представено удостоверение от ЧСИ Захари
Димитров, видно от което предмет на изпълнението по изп.дело № 20158080400319
са й процесните имоти - ПИ с ид. 10135.5426.445
по КК на гр>Варна, ведно с построената в него жилищна сграда. Посочено е, че
към настоящия момент делото е висящо.
Предпоставки за допускане на
обезпечение на иск по висящо производство е допустимостта на последния,
неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност
на обезпечителната мярка с тази нужда. В случая от наведените твърдения в
исковата молба съдът приема, че е сезиран с допустима искова претенция за
установяване правото на собственост на ищцата по отношение на ответниците, които
легитимирайки се като собственици са обезпечили чуждо задължение чрез
сключването на договорна ипотека по отношение на процесните имоти, за които се
твърди че се владеят от ищцата.
С уточняващата молба от 01.10.2020г.
във връзка с изричните указания на съда в този смисъл, ищцата е уточнила, че не
предявява специалния установителен иск по чл.440 от ГПК срещу длъжника и
взискателите по изпълнението, а единствено положителен установителен иск срещу ипотекарните
длъжници – ответниците В. и Й. Ненчеви. По основателността на обезпечаваните искове
съдът ще се произнесе с решението си по същество, поради което към настоящия
момент не формира изводи в тази насока.
Съдът обаче намира, че поисканата
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело е
неадекватна на обезпечителната нужда на ищеца. В случая ищцата е предявила
обикновени положителни установителни искове срещу ответниците, които са и
длъжници по изпълнението, за установяване на правото си на собственост по
отношение на недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението. За разлика
от иска по чл.440 от ГПК, искът по чл.124, ал.1 от ГПК не съставлява форма на
защита на трето лице, засегнато от изпълнението. Силата на присъдено нещо по иска
по чл.124, ал.1 от ГПК ще се формира досежно принадлежността на правото на
собственост по отношение на имота в патримониума на ищеца само спрямо
посоченият ответник /длъжник по изпълнение/. Уважаването му не може да обвърже
взискателя и няма да рефлектира върху изпълнителното производство, тъй като не
може да предизвика прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал.1, т.7 ГПК,
каквато следва да е целта на защитата на третото лице. По същество поисканата обезпечителната
мярка „спиране на изпълнението” ще засегне единствено интереса на трето за
спора лице - взискателя, но по никакъв начин няма да способства за реализиране
правата на ищцата спрямо ответниците при евентуално благоприятно решение,
каквато е целта на обезпечението. В този смисъл Определение № 57/29.03.2018г.
по гр.д.№ 1169/2018г. на ВКС, ГК, II г.о.,
което е допуснато до касационно обжалване именно по въпроса дали е подходяща и
адекватна обезпечителната
мярка „спиране на изпълнението” при предявен установителен иск за собственост,
по който взискателят не е страна, като е прието, че не е. В този смисъл е и
определение № 720 от 30.10.2013 г. по ч.т. д. № 3323/2013 г. на ВКС ІІ т.о., с
което е прието, че обезпечителната мярка се приема за неподходяща, когато
засяга правната сфера на трети за спора лица /взискатели в изпълнителното
производство/, на които влязлото в сила решение не би могло да бъде
противопоставено.
Мотивиран от изложеното съдът намира,
че молбата за допускане на обезпечение на предявените искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.А.А., ЕГН ********** с адрес: *** за допускане на обезпечение на предявените от нея срещу В.Н.Н., ЕГН ********** и Й.В.Н., ЕГН ********** *** субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК /съгласно
уточнителната молба от 01.10.2020г./ за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на недвижими имоти находящи се в гр.Варна,
район Аспарухово, местност „Ракитника“, представляващи: 1) ПИ с ид.10135.5426.445 по Кадастралната карта на
гр.Варна, с площ от 698 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда с обща РЗП 399,47 кв.м. състояща се от: 2) Първи етаж,
представляващ самостоятелен обект с ид.10135.5426.445.2.1 с площ от 131,81
кв.м.; 3) Втори етаж представляващ самостоятелен обект с
ид.10135.5426.445.2.2 с площ от 129,94 кв.м. и 3) Тавански /складов/
етаж, представляващ самостоятелен обект с ид.10135.5426.445.2.3 с площ от
122,72 кв.м., ведно с прилежащия избен етаж, въз основа придобиване по давност
в следствие на осъществявано трайно, явно и необезпокоявано владение на имотите
с намерение за своене, както следва: за ПИ с ид.10135.5426.445 – в периода от
м.04.2005г. до настоящия момент, а за жилищната сграда - в периода от м.12.2006г. до настоящия момент, чрез налагане на обезпечителна мярка
"СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО"
по изп.дело № 20158080400319 по описа на
ЧСИ Захари Димитров, на основание
чл.389, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца, с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за постановяването му.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД: