Р Е Ш Е Н И
Е № 261874
гр. Пловдив, 29.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10476 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.108 ЗС, предявен от Ю.Г.С. против И.И.Р., Д.А.В. и И.А.Р..
Ищцата
твърди, че е собственик на 1/9 идеална част (от която 1/18 идеална част – по
наследство от баща й Г. Я. Р. и 1/18 идеална част – на основание дарение,
обективирано в нотариален акт № ***, том *** от 13.05.2004 г.) от поземлен имот
с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., ул. „******* с площ от 248 кв.м.
Сочи, че първата ответница И.И.Р. била призната за собственик на 2/3 идеални
части от имота на основание завещание с констативен нотариален акт № **, том**
от 19.09.2007 г., а ответницата Д.А.В. придобила 1/9 идеална част от имота на
основание договор за продажба на общински недвижим имот по реда на НДИ от
04.12.1995 г. и 1/9 идеална част на основание дарение, обективирано в
нотариален акт № ** том ** от 18.07.2018 г. Сочи, че при същите квоти
притежавала и сграда с идентификатор № **** с площ от 13 кв.м. Твърди, че в
имота имало две жилищни сгради – една с вход от към ул. „****“ и една с вход от
към ул. „****“, като за дворното място и за селскостопанската сграда вход имало
единствено откъм ул. „****“. Дворното място и селскостопанската постройка се
ползвали единствено от ответниците, само те имали ключ от двора. Ищцата
поканила ответниците да й предадат ключ от входната врата за дворното място
първоначално през есента на 2017 г., след това - лятото на 2018 г., както и
чрез нотариална покана през 2019 г., но те не й предоставили ключ в указания
срок. С молба вх.№ *** г. ищцата изрично заявява, че оттегля иска си по
отношение на сградата с идентификатор № ***** с площ от 13 кв.м. С молба,
представена в откритото съдебно заседание на 20.01.2020 г., ищцата излага
твърдения, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том **
дело № ****от 29.06.2018 г., И.А.Р. е придобил собствеността по отношение на
2/3 идеални части от поземления имот, като прехвърлителката – ответницата И.И.Р.,
е запазила за себе си правото на ползване по отношение на имота пожизнено и
безвъзмездно. Посочва, че приобретателят на имота оспорвал правото й на
собственост, като отричал тя да притежава права по отношение на поземления имот,
както и ползвал свободната част от парцела, като паркирал там собствения си
автомобил. Поради това насочва иска си за собственост и срещу И.А.Р.. Претендира
да бъде установено правото й на собственост по отношение на 1/9 идеална част от
ПИ на посочените основания, както и да се осъдят ответниците да й предадат
владението по отношение на този имот.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците И.И.Р. и Д.А.В., чрез адв. Г.М., със становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорват, че ищцата и ответницата Д.А.В.
са съсобственици на процесния поземлен имот, при посочените в исковата молба
квоти за всяка от тях. Сочат, че ответницата И.И.Р. не е собственик, тъй като с
нотариален акт за дарение на недвижими имоти №***, том ***, рег. № ****, дело №
*** от 29.06.2018 г., е прехвърлила на своя син И.А.Р. притежаваните от нея 2/3
идеални части от имота, като си е запазила правото на ползване. Поддържат, че
реално И.Р. не упражнявала правото си на ползване върху земята, тъй като синът
й И.Р. бил във владение на сградата и държал ключовете от нея, а през безистена
на сградата бил единственият достъп до процесното дворно място. Ответницата Д.В.
също нямала ключове от единствения вход, през който можело да се стигне до
вътрешността на поземления имот. Затова намират, че искът за предаване на
владението бил неоснователен. Изтъкват, че притежаваното от ответницата И.Р.
право на ползване по отношение на имота изключвало фактическия състав на
ревандикацията. Посочват, че поземленият имот бил застроен с 201 кв.м. сгради и
оставало единствено незастроена площ от 47 кв.м. Считат, че собствениците на
земята имали задължението да търпят сградите отгоре, т.е. собствениците на
сградите имали законово право да ползват земята, което представлявало правно
основание по смисъла на чл.108 ЗС. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответницата Д.А.В. е депозирала молба от
10.09.2020 г., с която излага твърдения, че има сключен граждански брак с Т.Г.В.,
считано от 04.12.1995 г. Намира, че доколкото е придобила 1/9 идеална част от
поземления имот чрез възмездна правна сделка по време на брака, то съпругът й
също бил собственик и като такъв следвало да участва в производството по делото
като ответник.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника И.А.Р., с който излага становище за допустимост и
основателност на предявения иск за собственост. Признава, че ищцата е
собственик на 1/9 идеална част от процесния поземлен имот с площ от 248 кв.м.,
от която 201 кв.м. били застроени със сгради, а останалите 47 кв.м. били
свободни. Твърди, че има правно основание да ползва тази свободна част, което
основава на правната норма на чл.64 ЗС. Посочва, че достъпът до дворното място
бил възможен единствено през входната врата от ул. „****“, където се намирала
притежаваната от ответника жилищна сграда с идентификатор № ****. Сочи, че
ищцата не е демонстрирала желание да й бъдат предадени ключове от входната
врата, като във всеки един момент имал готовност да и предостави достъп. Поради
това намира, че не е станал повод за завеждане на делото и моли да бъде
освободен от отговорността за разноски. В откритото съдебно заседание,
проведено на 24.06.2020 г. процесуалният представител на страната заявява, че оспорва
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предмета на правния спор:
Предмет
на делото е установяване на претендираното право на собственост по отношение на
1/9 идеална част от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в гр. П. ул. „*******
и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението по отношение на
имота. С първоначално депозираната исковата молба ищцата е предявила и иск по
отношение на 1/9 идеална част от сграда с идентификатор № ***** с площ от 13
кв.м. С молба вх. № **** 22.07.2019 г. ищцовата страна е десезирала съда по
отношение на иска за сградата, като е оттеглила в тази част исковата си
претенция. Предвид изричното изявление на ищцата, с определение № *****
22.11.2019 г. съдът е прекратил частично производството по делото в частта му
по отношение на предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание
чл.92 ЗС по приращение на 1/9 идеална част от сградата с идентификатор № *****,
както и за осъждане на ответниците да предадат владението на ищцата по
отношение на сградата. Затова предмет на настоящото дело е предявен иск по
чл.108 ЗС с предмет претендираното от ищцата право на собственост досежно 1/9
идеална част (от която 1/18 идеална част – по наследство от баща й Г. Я. Р. и
1/18 идеална част – на основание дарение, обективирано в нотариален акт № 27,
том 25 от 13.05.2004 г.) от поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в
гр. П., ул. „****** с площ от 248 кв.м., както и за осъждане на ответниците да
предадат владението по отношение на имота на ищцата.
По допустимостта на иска:
Съдът
е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от съсобственик,
който твърди да притежава 1/9 идеална част от поземлен имот срещу другите
съсобственици, за осъждането им да му предадат владението по отношение
притежаваната от него идеална част, доколкото няма достъп до имота. По въпроса
„При иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи
искането за предаване на владението върху претендираната идеална част?“ е
образувано тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради
противоречивото му разрешаване от различни състави на ВКС. Доколкото
образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото
производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен от
поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето
становище, която е в следния смисъл: С иска по чл.108 ЗС се търси защита на
нарушеното владение от страна на собственик срещу всяко лице, което владее или
държи вещта без основание. Ревандикационен иск може да бъде предявен от
съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу трето за съсобствеността
лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е така, доколкото всеки
съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от правомощия на
правото на собственост – да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като
се имат предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато съсобственик не е
допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и никога не е упражнявал
правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от съда предаване на
владението по отношение на притежаваната от него идеална част. В
действителност, останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената
вещ, но то не изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС, предявен от
невладеещия съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012 г. по гр.д.
№ 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о.,
решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения се приема, че исковете
по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на владението на
съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се
трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да
се ползва реална част от имота, ако е
възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от
трите иска не може да замести защитата, която дава иска по чл. 108 от ЗС -
предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да търси защита
чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява
фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да
се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението на
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също
форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Приема се
още, че искът за собственост по чл. 108
ЗС на идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим,
като проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение
не са от категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване правото
на иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част
от съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по
чл. 108 ЗС.
В част
от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с което е
направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например, решение №
100/ 02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им,
интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа
власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза
търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след
разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на
когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да
иска предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки
съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва
цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения,
произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект.
Разрешението, дадено с това решение, не намира приложение в настоящия случай,
доколкото фактическата обстановка е различна. В случая, ищцата твърди да е
лишена изцяло от възможността да ползва съсобствения имот, докато в цитираното
решение всички съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от
притежаваната от тях част. В последния случай, допустимостта на
ревандикационния иск е обусловена от провеждането на производство за
разпределение на ползването, което обаче не е необходимо по настоящия казус.
Предвид
изложените по-горе принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от
съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу съсобствениците е
допустим и следва да се разгледа по същество.
По легитимацията на ответниците:
С
първоначалната искова молба ищцата е насочила исковата си претенция срещу двете
ответници И.И.Р. и Д.А.В., с твърдения, че са съсобственици на процесния
поземлен имот и оспорват притежаваното от нея право на собственост, като не я
допускат до дворното място. Впоследствие, след депозирането на писмените
отговори, преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, ищцата
е направила искане за конституиране на нов ответник – И.А.Р., който е придобил
2/3 идеални части от поземления имот от ответницата И.И.Р. през 2018 г., преди подаване
на исковата молба, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване
пожизнено и безвъзмездно. С протоколно определение от 20.01.2020 г., съдът е
допуснал добавянето на нова страна – ответник. В случая, правно основание за конституирането
на нов ответник се съдържа в нормата на чл.228, ал.3 ГПК. След депозиране на
писмения отговор от ответниците, за ищцата е станало известно, че съсобственик
на имота към датата на предявяване на иска е И.Р., а не И.Р.. Затова в хода на
процеса ищцата е предявила иск и срещу настоящия съсобственик (за който е
неприложима нормата на чл.226 ГПК – приемство в хода на процеса), на същото
правно основание – чл.108 ЗС. Добавянето по този начин на нов ответник се явява
и процесуално целесъобразно – предотвратява воденето на нов иск със същия
предмет на доказване като настоящия, в отделно производство. Същият правен
ефект би се постигнал, в случай че ищцата беше предявила иск срещу
приобретателя в отделно производство (или пък заявеният в настоящото
производство иск беше отделен в отделно дело), доколкото биха били налице
основанията по чл.213 ГПК за обединяване на двете дела – връзка между тях,
обусловена от общия предмет на доказване.
Дадените задължителни разяснения с т. 5
от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в смисъл, че е недопустимо в образувано дело
срещу прекия причинител на вредата, да бъде конституиран като евентуален
ответник, по реда на чл.228, ал.3 ГПК застрахователя на гражданската
отговорност, не биха могли да намерят приложение в случая. Това е така,
доколкото тълкувателното решение касае случаите на последващо субективно
съединяване на искове, при условията на евентуалност, при което се добавя както
нов ответник, така и ново правно основание на претенцията – изцяло нов иск. В
мотивите на решението се приема, че въпреки че исковата претенция по чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) е недопустимо въведена по реда на чл. 228, ал.3 ГПК във висящото
производство по предявен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД, то тя не е процесуално
недопустима. От това следва, че постановеното по нея решение не е недопустимо.
Още повече, приема се, че не съществува правна пречка след оттегляне на
първоначално предявения деликтен иск, прекият иск да бъде самостоятелно
разгледан и съдът да се произнесе по него, ако са спазени изискванията за
родова подсъдност по ГПК и за редовност на исковата молба.
Процесуално
допустимо е и насочването на иска за собственост, както срещу прехвърлителя,
така и срещу приобретателя на имота. В този смисъл са задължителните постановки
на т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които ищецът има правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило
с имота преди завеждане на делото. В случая, ответницата И.Р. е прехвърлила
правото си на собственост по отношение на притежаваните от нея идеални части,
но е запазила за себе си правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.
На
следващо място, в последното по делото съдебно заседание ответницата Д.В.
възрази, че като ответник по делото следва да бъде конституиран и нейният
съпруг, доколкото също е съсобственик на поземления имот, придобит в режим на
СИО. Възражението е неоснователно. Съгласно приетото в ТР № 3/2016 г. на ОСГК
на ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или
имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са
необходими, но не са задължителни другари. При необходимото другарство на
съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната
съвместна процесуална легитимация – липсва процесуална норма, която да изисква
задължителното им участие по тези искове. Поради това за съда не съществува
задължението да следи служебно за тяхното участие в тези производства, както
твърди ответникът. От преценката на ищеца зависи срещу кое лице ще насочи
исковата си претенция, като не представлява нередовност на исковата молба
предявяване на иск за собственост само срещу един от съпрузите.
По същество на правния спор:
С
ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на накърненото право на
собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно
задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в
себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се
произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на
правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно
предаване на владението на имота.
В
случая, по делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесния
поземлен имот. Ответниците не оспорват, че ищцата е собственик на 1/9 идеална
част от имота на наведените от нея правни основания. За установяване на този
факт са представени и надлежни доказателства. Съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, том **** рег. № ***,
дело № 350 от 13.05.2004 г. ищцата е придобила 1/18 идеална част от дворно
място, находящо се в гр. П., ул. „*****, цялото застроено и незастроено с площ
от 252,60 кв.м., ведно с ½ идеална част от целия първи жилищен етаж,
обособен в отделен апартамент с площ от 56 кв.м., от построената в дворното
място триетажна масивна жилищна сграда. С констативен нотариален акт за право
на собственост № **, том ***, рег. № ***
дело № *** от 13.05.2004 г. ищцата е призната за собственик по наследство от
баща й Г. Я. Р., бивш жител ***, починал на 28.03.2000 г., по отношение на 1/18
идеална част от дворно място, находящо се в гр. П., ул. „********** цялото
застроено и незастроено с площ от 252,60 кв.м., ведно с ½ идеална част
от целия първи жилищен етаж, обособен в отделен апартамент с площ от 56 кв.м.,
от построената в дворното място триетажна масивна жилищна сграда.
Видно от
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот (констативен) № ***,
том ***,
рег. № ****, дело № 517/ 19.09.2007 г., ответницата
И.И.Р. е призната за собственик по завещание на 2/3 идеални части от имота, ведно
с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 103 кв.м., с вход откъм
улица „******* С нотариален акт за дарение № **** том ***, рег. № **** дело № ******** от 29.06.2018 г. И.Р. е
прехвърлила на сина си И.Р. притежаваните от нея самостоятелни обекти, както и
2/3 идеални част от процесния поземлен имот, като си е запазила правото на
ползване по отношение на имотите пожизнено и безвъзмездно.
С
договор за продажба на общински недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 04.12.1995 г. Д.А.В. е придобила собствеността по отношение на тавански
жилищен етаж, ведно с 1/9 идеална част от общите част и 1/9 идеална част от дворното
място с площ от 252 кв.м. С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № ****, том ****, дело № *****от
18.07.2018 г. Д.В. е придобила собствеността по отношение на 1/9 идеална част
от процесния ПИ с идентификатор № ******, както и СОС с идентификатор № ******,
представляващ жилище, апартамент с площ от 59,70 кв.м.
Видно от
скица № ****** г. процесният поземлен имот е нанесен в Кадастралната карта и
кадастралните регистри като имот с идентификатор № **** с адрес: гр. П. ул. „*****,
с площ от 248 кв.м., в който са построени три сгради с обща площ от 201 кв.м.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като на всяка от
страните е разпитан по един свидетел при режим на довеждане. От показанията на
свидетеля Н.Й.С., съпруг на ищцата, се установява, че входът за дворното място
бил от ул. „*****“ № ****. Свидетелят изяснява, че ищцата многократно е искала
ключ за дворното място, считано от 2017 г., но такъв не и бил предоставен. През
месец май 2020 г. ответникът И.Р. имал готовност да и даде ключ, но само за да
се извърши саниране на сградата на ищцата, след което отново щял да преустанови
достъпа. Изяснява, че от сградата, в която се намира самостоятелния обект, в
който ищцата живее, с излаз към ул. „******“, нямало достъп до дворното място.
Установява, че ключ за имота имал И.Р..
От
показанията на свидетеля К.Х.М. се установява, че процесният поземлен имот е
ъглов, имал излаз на ул. „********“ и ул. „****“ в гр. П.. Изяснява, че е
виждал съпругата на И.Р. да паркира лекия си автомобил в дворното място; не е
виждал ищцата да влиза в двора.
Oт така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че ищцата е собственик на 1/9 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № *****, находящ се в гр. П., ул. „*****, на наведените от нея
правни основания – дарение и наследствено правоприемство от своя баща Г. Я. Р..
Поради това следва да се установи в отношенията между страните притежаваното от
ищцовата страна право на собственост.
За
уважаване на ревандикационния иск в осъдителната му част следва да се установи,
че ответниците упражняват фактическа власт по отношение на имота. По отношение
на ответницата Д.В., ищцата не доказа тя да има достъп до дворното място.
Еднопосочно се установи по делото, че процесният поземлен имот има излаз на две
улици – ул. „****“ и ул. „*****“, както и че от страната на всяка от улиците са
построени сгради. Самостоятелните обекти в сграда, с излаз към ул. „***“ се
притежават от ищцата и от ответницата В.,*** е собственост на И.Р., като неин
вещен ползвател е ответницата И.Р.. Безспорно се установи, че достъп до
вътрешността на дворното място е възможен единствено от ул. „*****“, от
сградата, притежавана от Р. Също така от приетата за послужване полицейска
преписка, заведена с рег. № ****** г., се установява, че по повод жалба от
ищцата на ответниците И.Р. и И.Р. са съставени предупредителни протоколи от
21.11.2018 г. да се въздържат от самоуправни действия и да осигурят достъп до
двора на съсобствения имот, като предоставят ключ от входната врата откъм ул. „********
№ ***. В хода на полицейската преписка ответницата Р. е дала обяснения на дата
28.11.2018 г. пред полицейските органи, като е заявила изрично, че никога нито
ищцата, нито нейните праводатели, са имали претенции към дворното място и не са
ползвали същото. Също така собственоръчно в обясненията си ответницата е
записала, че „няма да предостави ключ за двора на Ю.С.“. Поради изложеното
съдът приема, че само ответниците И.Р. и И.Р. следва да бъдат осъдени да предадат
владението по отношение на съсобствения имот на ищцата, а искането за предаване
на владението от ответницата Д.В. следва да се отхвърли. В., както се посочи
по-горе, притежава самостоятелни обекти в сградата от ул. „****“, от която няма
достъп до дворното място. От друга страна, ответницата Р. е титуляр на правото
на ползване по отношение на сградата на ул. „*****“ и на 2/3 идеални части от
парцела, а ответникът И.Р. държи ключа от имота (в този смисъл показанията на
разпитаните по делото свидетели). Също така, от изявлението на И.Р., направено
пред полицейските органи на дата 28.11.2018 г. (след прехвърляне на имота на сина й на дата 29.06.2018 г.) се прави
извод, че ответницата има фактическа власт по отношение на дворното място,
която упражнява в качеството си на вещен ползвател, чрез „голия собственик“. Посочените
обяснения имат доказателствена сила, като съдът ги цени с оглед нормата на чл.
175 ГПК. Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на
неизгодни за тях факти имат материалната доказателствената сила на извънсъдебно
признание – преценяват се по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички
обстоятелства по делото, в т.ч. обстоятелствата, при които е направено
признанието. Когато изявлението е направено в друго производства, то се доказва
чрез представения в това производство подписан документ, изходящ от страната
или чрез съответния официален документ, съставен по реда на съответното
производство. Така – решение № 198/ 10.08.2015 г., гр.д. № 5252 по описа за
2014 г., ВКС, IV г.о.
В хода на делото се установи, че упражняването
на фактическата власт се реализира чрез другия ответник – И.Р., който притежава
„голата собственост“ по отношение на имотите. Изявленията на ответника Р. в
писмения отговор, че признава иска и е в готовност да предаде ключ от имота на
ищцата, не кореспондират с последващото му поведение в процеса. По време на
първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.06.2020 г. процесният му
представител – адв. Ж.М. оспори предявения срещу него иск. Също така, от
показанията на разпитания на ищеца свидетел, се установи, че макар Р. да е имал
желание да предостави ключ от двора на ищцата, то е било единствено с цел да
бъде извършен ремонт по саниране на сградата, а след това достъп отново нямало
да бъде даван. Въпреки тази готовност, до края на съдебното дирене в настоящата
инстанция – 10.09.2020 г., не се установи, ответната страна да е дала ключ на
ищцата.
Възраженията
на ответниците, че имат правно основание да ползват имота, основано на нормата
на чл.64 ЗС, не изключват правото на ищцата да има достъп и да ползва
съсобствения между страните поземлен имот. Ищцата, както и всеки от
ответниците, притежава право на собственост по отношение на самостоятелен обект
в сграда, построена в парцела, като също се ползва от цитираната правна норма. Маломерността
на незастроената част от парцела (48 кв.м.) също не се отразява на извода на
съда за основателност на ревандикационния иск. Ищцата, на основание чл.31, ал.1
ЗС, има право на достъп до дворното място, от което притежава 1/9 идеална част,
независимо от неговия размер.
Предвид
изложените съображения ответниците Р.следва да бъдат осъдени да предадат
владението по отношение на притежаваната от ищцата идеална част от поземления
имот. Макар да се установи ответникът И.Р., който е „гол собственик“, да държи
фактически ключа от входната врата за дворното място, ответницата И.Р., която е
вещен ползвател, също упражнява фактическа власт, макар и чрез И.Р.. Ответницата
Д.В. няма достъп до имота, поради което няма как да бъде осъдена да предаде
владението по отношение на него.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцата в
размер на 565 лв., съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК, за която сума
следва да бъдат задължени само ответниците Р.. Ответницата Д.В. има право на
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но по делото не се доказаха да са
сторени такива. Съдът приема за неоснователно искането на ответника Р. да бъде
освободен от отговорността за разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК. Както се
посочи по-горе, ответникът не признава еднозначно иска, а освен това преди завеждане
на делото не е изпълнил, т.е. не е предал на ищцата владението по отношение на
притежаваната от нея идеална част. Предаване на ключа не се реализира и в хода
на настоящото производство. Поради това не би могло в случая да намери
приложение нормата на чл.78, ал.2 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Р.,
ЕГН: **********, Д.А.В., ЕГН: ********** и И.А.Р., ЕГН: **********, тримата с
адрес: ***, че Ю.Г.С., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на 1/9 идеална част (от която 1/18 идеална част – по
наследство от баща й Г. Я. Р., бивш жител ***, починал на 28.03.2000 г. и 1/18
идеална част – на основание дарение, обективирано в нотариален акт № ***, том ***, рег. № *** дело № *** от 13.05.2004 г., вписан в СВ
Пловдив по акт № ***, том *** от *** г.) от поземлен имот с идентификатор № *****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № *****. на ИД на АГКК, находящ
се в гр. П., с административен адрес: ул. „****“, ГРАО ***, № ****с площ от 248
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от предходен план: ***, квартал: ***,
парцел ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***,
№ **.
ОСЪЖДА И.И.Р., ЕГН: ********** и И.А.Р., ЕГН: **********, да предадат владението на Ю.Г.С., ЕГН: **********
по отношение на 1/9 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ****
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „Отец
Паисий“, ГРАО **** с площ от 248 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от
предходен план: ***, квартал: *** парцел ***, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: № ****, № ****, № ****, № ***.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ю.Г.С., ЕГН: ********** за осъждане на Д.А.В.,
ЕГН: ********** да и предаде владението по отношение на 1/9 идеална част от поземлен
имот с идентификатор № ****, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ***** г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр. П., с административен адрес: ул. „****, ГРАО -****, № *** с площ от 248
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от предходен план: ****, квартал:
***, парцел ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: №***, № ****, № ****,
№ ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.И.Р.,
ЕГН: ********** и И.А.Р., ЕГН: ********** да заплатят на Ю.Г.С., ЕГН: **********
сумата от 565 лв. (петстотин
шестдесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.