Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........................................
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2614 по описа на СГС, ТО, за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано
е по жалба на „К.р.“ ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез адв. Т.Т., срещу отказ №
20191126161903/02.12.2019 г. на Агенция
по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20191126161903/26.11.2019 г.
В
жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че мотивите на отказа са идентични с тези по
предходен отказ, който вече е бил отменен от съда с решение по т.д. № 1594/2019
г. Сочи, че при разглеждане на
образуваното в изпълнение на това решение служебно заявление не са съобразени задължителни указания на съда и процесният
отказ е постановен без да се дадат надлежни указания по реда на чл. 22, ал. 5,
изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, като му бъдат
присъдени направените в производството разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт
и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За
да постанови обжалвания отказ №
20191126161903/02.12.2019 г., длъжностното лице е приело, че заявителят не е представил
доказателства за внесена държавна такса по заявените за вписване промени, като
не се откриват и данни за извършено плащане по електронен път. Изложени са
мотиви, че не могат да бъдат дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТР,
тъй като към момента на разглеждане на заявлението срокът по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ вече е изтекъл на 02.02.2019 г.
Невъзможността заявлението да бъде разгледано в този срок е обоснована с
наличието на предходно заявление от същата дата – 26.11.2019 г., до приключване
производството по което, следващото по ред заявление, каквото се явява
процесното, не се разпределя на
длъжностно лице.
От
служебно извършена проверка в АВ-ТР се установява, че със заявление Образец А4
с вх. № 20190802141307, заявителят е поискал вписване на ново обстоятелство, а именно
- в поле 5 по партидата на дружеството да се впише интеренет страница. Това
заявление е подадено по електронен път, като към него са приложени единствено
адвокатско пълномощно и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. По това
заявление е постановен отказ на АВ, с
мотиви сходни на тези по отказ № 20191126161903/02.12.2019 г., по повод, на
който е образувано настоящото производство. Така постановеният отказ е обжалван
от заявителя пред СГС, а с решение № 1499 от 16.08.2019 г., по т. д. № 1594/2019
г., СГС, ТО, VI-3 с-в, отменя отказа, като са
дадени указания на длъжностното лице да даде на заявителя указания по реда на
чл. 22, ал. 5 от ЗТТРЮЛНЦ. Писмото с приложеното към него решение на съда за
отмяна на отказа е регистрирано от АВ-ТР на 16.08.2019 г. с вх. № 20190816163430.
Въз основа на така постановеното решение и дадени указания на АВ-ТР, е
регистрирано с вх. № 20191136161903 заявление Образец А4 за вписване по
партидата на „К.р.“ ЕООД на заявеното със заявление с вх. № 20190802141307
обстоятелство, като по партидата на дружеството не е посочен заявител, тъй
като заявлението е подадено служебно въз
основа на дадените от съда указания. Липсват дадени по това заявление указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а
подаденото от заявителя заявление образец Ж1 от 29.11.2019 г. не касае заявление с вх. № 20191136161903, а образуваното
служебно на същата дата такова с вх. № 20191126161529.
Настоящият
състав счита, че предвид дадените указания на АВ-ТР с решение на СГС № 1499 от
16.08.2019 г., длъжностното лице по регистрацията е образувало ново регистърно
производство, идентично с това по заявление вх. № 20190802141307, което се явява продължение на производството по заявление вх. № 20190802141307 /производството по което е приключило с отказ,
който е отменен от съда, но без задължителни указания да се извърши обявяване
на представения със заявлението акт/. Затова Съдът счита, че служебно
образуваното регистърно производство /с
нов номер/ по съществото си не представлява служебно подаване на заявление, тъй
като същото вече е било подадено. Обстоятелството, че АВ-ТР изпълнява дадените
указания на съда с решението от 16.08.2019 г., като образува ново регистърно
производство не лишава жалбоподателя от възможността своевременно да вземе
отношение по направените от АВ констатации и да предприеме действия по
отстраняване на констатираните нередовности. Както по това заявление, така и по
подаденото на същата дата, но в по-ранен част друго заявление А4 /предмет на което
е вписване на телефонен номер/ липсват доказателства за внесена държавна такса.
Обстоятелството, че предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ
процесното заявление не може да бъде разгледано, съответно разпределено на
случаен принцип от информационната система на ТРРЮЛНЦ на длъжностно лице по
регистрацията за разглеждане преди приключване на производството по заявление с
вх. № 20191126161529 /видно от уникалния входящ номер във формат „година,
месец, ден, час, минута, секунда“ това заявление предхожда процесното заявление
с вх. № 20191126161903/, обосновава извод, че технически няма как да бъдат
дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ в срока по чл. 19, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ по заявление с вх. № 20191126161903. Липсата на дадени такива указания
не обосновава извод, че процесният отказ е незаконосъобразен само на това
основание. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на
търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон,
длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване
на нередовността, като указанията се оповестяват по електронната партида на
търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в
търговския регистър. Тези указания следва да бъдат изпълнени до изтичането на
срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. От систематичното тълкуване на горепосочените
норми на чл. 19, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ може да се направи извод, че
сроковете за произнасяне на длъжностното лице и за даване на указания от страна
на същото са инструктивни, а не
преклузивни. Затова и произнасянето на длъжностното лице извън рамките на тези
срокове не се отразяват на
законосъобразността на неговите актове. Обстоятелството, че длъжностното лице
може да постанови валиден, съответно задължаващ и обвързващ заявителя акт извън
сроковете по чл. 19, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, означава че и срокът за
изпълнение на указанията от страна на заявителя също няма преклузивен характер,
съответно липсата на дадени от длъжностното лице указания не обосновават извод,
че постановеният от длъжностното лице отказ следва да бъде задължително отменен
на формално основание. В случая жалбоподателят е имал възможност с обжалването
на настоящия отказ да предприеме действия по отстраняване на констатираните
нередовности, а именно да представи доказателства за внесена държавна такса по
заявлението, дължима по раздел ІІа от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенция по вписванията /чл. 16а, ал. 4, т. 2 /. Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ,
жалбите срещу отказите на АВ-ТР се
разглеждат по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК,
по отношение на които се прилагат съответно
разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК. В този смисъл
жалбоподателят е можел да представи необходимите документи пред съда /доказателства
за платена държавна такса по сметка на АВ-ТР/ и с отмяната на постановения
отказ да бъдат дадени указания на АВ-ТР да впише заявеното обстоятелство –
интернет адрес. Жалбодателят е имал многократно
възможност да плати дължимата държавна такса по заявлението, но не е предприел
действия за това.
Горното
обосновава извод, че постановеният отказ следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Съдът.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К.р.“ ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез
адв. Т.Т., срещу отказ № 20191126161903/02.12.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по
заявление с вх. № 20191126161903/26.11.2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в
7-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: