РЕШЕНИЕ№
260302
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на седми април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 13760 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх. А,
против Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
2118/27.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4312/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
състав, както следва: сумата от 5 323,
14 лв. – главница по договор за паричен заем № ****/05.09.2018 г.; сумата
от 1 223, 23 лв. – неустойка по
чл. 7, ал. 1 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г.; сумата
от 1 673, 81 лв. – еднократна
неустойка по чл. 7, ал. 5 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до 28.01.2020
г.; сумата от 1 424, 55 лв. - договорна лихва от 02.02.2019 г. до 28.01.2020
г., сумата от 48 лв. – разноски за
уведомления за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
С
определение № 262969/05.11.2020 г. съдът е прекратил производството по делото
по отношение на ответника „При Деси 2018“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че между него и „При Деси 2018“ ЕООД е сключен договор за паричен заем
№ ****/05.09.2018 г., съдлъжник по който е ответната страна Д.И.Т.. По силата
на така сключения договор заемодателят се задължил да предаде на заемателя
сумата от 5 700 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната.
Твърди, че получаването на сумата от заемополучателя е удостверено в договора
за заем, имащ характер на разписка. Твърди, че длъжникът е погасил сумата от
261, 08 лв. за главница и сумата от 23, 96 лв. за неустойка. Сочи, че с
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Договора е установено, че пи забава за
заплащане на погасителна вноска на уговорения падеж се дължи неустойка в 0, 3 %
от всички задължения по договора за заем. С разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от
Договора е установено, че при забава за заплащане на погасителна вноска с повече
от 40 календарни дни, на 41-ия ден се начислява еднократна неустойка от 20 %
върху всичко дължимо по договора за заем. Твърди, че останало непогасено
задължение за главница и възнаградителна лихва, като е начислена и неустойка.
Поддържа, че са налице обективните предпоставки по чл. 7, ал. 2 от Договора за
обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, за което длъжниците са
уведомени на 28.01.2020 г. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове.
Ответната
страна Д.И.Т. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения й от съда особен представител –
адв. Р.М.. Излага съображения за неоснователност на предявените искове. Счита,
че установената в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Договора е прекомерна.
Твърди, че посочената разпоредба е неравноправна и следва да бъде обявена за
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Същите
съображения излага и по отношение на неустойката, установена в разпоредбата на
чл. 7, ал. 5 от Договора. Твърди, че ответникът не дължи и сумата от 48 лв.,
която представлява разход за кредитора и заплащането й от длъжника не е
договорено. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
и по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед № 2118/27.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4312/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХIХ граждански
състав, както следва: 5 323, 14
лв. – главница по договор за паричен заем № ****/05.09.2018 г.; сумата от
1 223, 23 лв. – неустойка по чл. 7, ал. 1 от Договора за периода от
02.02.2019 г. до 28.01.2020 г.; сумата от 1 673, 81 лв. – еднократна
неустойка по чл. 7, ал. 5 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до 28.01.2020
г.; сумата от 1 424, 55 лв. -
договорна лихва от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата от 48 лв. – разноски
за уведомления за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва за забава
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.03.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в
срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От представения
договор „Fintrade Споразумение“ № **** от 05.09.2018
г. се установява, че между „Финтрейд файнанс“ АД като кредитодател, „При Деси
2018“ ЕООД като кредитополучател и Д.И.Т. като солидарен длъжник е възникнало
облигационно правоотношение, съгласно което в полза на кредитополучателя е
предоставена сумата от 5 700 лв. срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне сумата от 9 398, 88 лв. на 36 месечни вноски с
падеж на първата вноска на 05.10.2018 г. и падеж на последната вноска на
20.08.2021 г. В чл. 3, ал. 1 е уговорено, че с подписване на договора се
рефинансира задължението на кредитополучателя по Договор № ****в размер от
5 697, 54 лв. В договора е установен лихвен процент по заема от 3 %.
В разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Договора е установено, че при забава за плащане на която и да е
погасителна вноска кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0, 3 % върху
забавената за плащане сума, която се начислява до пълното плащане или до
настъпване на предсрочната изискуемост.
С клаузата на чл. 7,
ал. 2 от Договора са установени условията за обявяване на вземанията по
договора за предсрочно изискуеми, а именно – при забава от страна на
кредитополучателя на което и да е дължимо плащане по договора за главница,
договорна лихва или погасителна вноска с повече от 40 дни.
В чл. 7, ал. 5 от
Договора е определена еднократна неустойка – при първа забава в плащане на
погасителна вноска при повече от 40 календарни дни, която се начислява на 41 –
вия ден, която е в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора за кредит –
в това число незаплатена главница, лихва и начислени, но незаплатени неустойки.
В чл. 11 е уговорено, че солидарният длъжник с
подписването на договора се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя
за изпълнението на всички негови задължения по договора.
Предвид уговорената в
договора солидарност е необходимо да се изследва какво е конкретното
правоотношение възникнало в ответницата.
В мотивите към Решение
№ 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че
съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на
закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да
възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за
поръчителство, но двете хипотези са различни. Солидарно съзадължени са лицата,
които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко
едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически,
като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки
един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за
изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем,
поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост.
Солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила,
уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват,
както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието
за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения.
В настоящия случай,
договорът за кредит е сключен с дружеството - кредитополучател, като в клаузите
е уговорено, че сумата се предоставя на същото, от него се дължи
възнаградителна лихва и то се задължава да върне предоставената главница.
Отговорността на солидарния длъжник, е уредена само в чл. 11 като задължение да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на неговите задължения.
Съдът, като анализира
съдържанието на уговорените права и задължения, които не противоречат на
определянето на ответницата в титулната част като "солидарен
длъжник", определянето на нейната отговорност за чуждо задължение, чрез
използването на думата "неговите" в чл. 11, реалното предаване и
преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя- чл. 2, очакването
същият да погаси дълга- чл. 6 и посочването единствено на кредитополучателя във
всички съществени клаузи, намира, че намерението на страните по договора и
преследваната от тях цел, е ответницата да обезпечи дълга на кредитополучателя.
Задължението й е акцесорно на това по кредита и е уговорено като поръчителство-
чл. 138, ал. 1 ЗЗД. Поради това тя отговаря солидарно на самостоятелно
основание и доколкото съществува задължение за дружеството по договора за
кредит.
Предвид извода за
качеството на ответницата като поръчител следва да се съобрази, дали исковата
претенция е предявена в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е краен и
преклузивен и за изтичането на който съдът следи служебно.
Ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
Съгласно даденото
разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
В случая, с оглед
акцесорния характер на отговорността на поръчителя, следва вземането да е
надлежно обявено за предсрочно изискуемо чрез изпращане на уведомление до
главния длъжник. Отговорността на поръчителя е обусловена от отговорността
на длъжника по договора за банков кредит. Това следва от акцесорния характер на
договора за поръчителство.
Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
От представените по
делото доказателства се установява, че предсрочната изискуемост е надлежно
обявена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на адреса на дружеството –
кредитополучател, чрез залепяне на уведомление, като уведомлението следва да се
счита за редовно връчено с изтичане на двуседмичния срок за получаване на
книжата – или на 28.01.2020 г.
Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение е депозирано в 6-месечният преклузивен
срок, считано от датата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо,
поради което поръчителството не е прекратено.
Следва да се посочи,
че към настоящия момент е настъпил падежът на последната вноска по договора за
кредит, поради което дори да не се споделят горните доводи на съда за обявяване
на вземането за предсрочно изискуемо, настъпването на крайния падеж на задължението
е обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК.
Правното основание, на
което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на
останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Изискуемостта означава, че
кредиторът може да отправи искане до длъжника за плащане на дължимите по
договора за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като
предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК и съответно
предяви установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 или
осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен
осъдителен иск по общия исков ред с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост
в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В мотивите на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС
са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото
го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право
след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при
преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
в полза на кредитополучателя е отпуснат кредит от 5 700 лв., като е
начислена възнаградителна лихва от 3 698, 88 лв. Вещото лице е установило,
че по договора е погасена сумата от 1 068, 28 лв., разпределена за
погасяване на задължението за главница от 376, 86 лв. и задължението за
възнаградителна лихва от 691, 42 лв. Експертизата е установила размера на неустойката
за забава по чл. 7, ал. 1 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до 30.11.2019
г. – за сумата от 1 267, 90 лв. Вещото лице е посочило, че общият размер
на непогасените задължения за заплащане на главница, лихва и неустойка за
забава е от 8 015, 59 лв., като неустойката в размер на 20 % върху
посочената сума е от 1 603, 12 лв.
Съдът цени
съдебно-счетоводните експертизи като компетентно и безпристрастно изготвени,
дали пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
Предвид така
изложеното и на основание сключения между страните договор са възникнали
задълженията за заплащане на главница, доколкото се установява, че заемната
сума е усвоена от кредитополучателя. Основателна и исковата претенция за
заплащане на възнаградителна лихва, която е начислена – до датата на настъпване
на предсрочната изискуемост на задължението, като размерът на възнаградителната
лихва е съобразен с периода за заплащане на задължението от 36 месеца.
Съдът намира, че
посочените в отговора на ответницата нарушения на ЗЗП не могат да бъдат взети
предвид по процесното правоотношение. Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Физическо лице -
съдлъжник по договор за кредит или обезпечаващ такъв /вкл. като поръчител/ може
да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на
клаузи по договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка
съобразно обстоятелствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“,
но обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице не може да се
приеме като дадено за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, след като физическото лице има тесни професионални /функционални/
връзки с дружеството, като например неговото управление или мажоритарно участие
в същото. В случая ответницата е управител на „При Деси“ ЕООД и едноличен
собственик на капитала му и поради това не може да се ползва от предвидената
потребителска защита. В този смисъл Решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. №
2754/2015 г. на ВКС, I т. о.
Въпреки това съдът
дължи произнасяне по действителността на клаузите предвид наведените възражения
за противоречие с принципите на добросъвестността.
В разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Договора е установена неустойка за забава от 0, 3 % на ден върху
забавената за плащане сума до окончателното й погасяване. Същевременно в
разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от договора е предвидено задължение за заплащане
на еднократна неустойка при забава от 40 дни, при което на 41 – вия ден се
начислява неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора за кредит
– в това число непогасена главница, лихва и начислени, но незаплатени
неустойки.
Двете неустойки за
забава са предвидени кумулативно, като след забава повече от 40 дни, на 41-вия
ден се начислява неустойка от 20 %, ведно с неустойката от 0,3 %, като
неустойката по л. 7, ал. 5 от Договора се начислява освен върху незаплатената
главница и лихва, а и върху начислената неустойка за забава по чл. 7, ал. 1 от
Договора.
Съдът намира, че двете
неустойки са установени в разрез с нормите на добросъвестността, като размерът
на неустойката е несъотносим с вредите на дружеството от неточно изпълнение на
задължението за заплащане на погасителните вноски – в срок. С Решение № 165/02.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК, е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост
на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В този смисъл,
преценени с оглед нормите на добросъвестността, клаузите за неустойка
установяват необосновано завишено обезщетение за забава, като забавата води до
кумулиране на две неустойки.
В този смисъл
посочените клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което
предявените искове за установяване на задълженията за неустойки следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Не следва да се
присъжда и сумата от 48 лв. – разноски за обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо, доколкото в договора не е установено основание за
начисляване на посочената такса. Нещо повече – в договора е установен ред за
електронна размяна на книжа.
Претенцията се явява
установена единствено по отношение на иска за главница и възнаградителна лихва
с оглед приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, като предявените искове по отношение на тези вземания са
основателни в пълния им предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца,
съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 4312/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 876, 94 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност
– за сумата от 585, 79 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски
в общ размер от 2 195, 80 лв., от които за заплащането на държавна такса в
размер от 193, 85 лв., на депозит за особен представител от 815 лв., депозит за
съдебно-счетоводна експертиза от 210 лв. и сумата от 976, 95 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед частичната основателност на предявените
искове следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 1 528, 63 лв.
В полза на ответната
страна се следват разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като такива не са
сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес
***,
дължи на „Финтрейд
Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх. А, сумата от 5 323, 14 лв. – главница
по договор за паричен заем № ****/05.09.2018 г. и сумата от 1 424, 55 лв. - договорна лихва от
02.02.2019 г. до 28.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена Заповед № 2118/27.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4312/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХIХ граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Финтрейд
Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх. А, е предявил против Д.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1 223, 23 лв. –
неустойка по чл. 7, ал. 1 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до 28.01.2020
г.; сумата от 1 673, 81 лв. –
еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до
28.01.2020 г., сумата от 1 424, 55
лв. - договорна лихва от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г. и сумата от 48 лв. – разноски за уведомления за
предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена Заповед № 2118/27.04.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4312/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
състав.
ОСЪЖДА
Д.И.Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „Финтрейд
Файнанс“ АД, ЕИК *********, сумата от 585, 79 лв. – разноски в заповедното
производство по ч ч.гр.д. № 4312/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХIХ граждански
състав
и сумата от 1 528, 63 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 13760/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК