Р Е
Ш Е Н
И Е
№111/31.3.2020г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 04.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 999 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от ***, ЕИК ***,
против И.И.Г., ЕГН **********, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК.,
която в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги. Услугите
се ползват и отчита по партида с абонатен №***, чийто титуляр е ответника.
Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което
ответника не е направил.
Моли се съдът, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 162,38 лв
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида
с аб. №***, за периода от 16.01.2017 г. до 19.09.2017 г. за обект-имот, находящ
се в ***, сумата 27,36 лв,
представляваща обещетение за забава за периода от 15.03.2017 г. до 27.03.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Назначеният от съда особен представител по реда на чл. 47 ГПК за ответника оспорва
качеството на потребител на ответника по смисъла на ОУ на ищеца и наличието на
облигационно правоотношение между страните. Сочи, че липсват доказателства,
установяващи факта на реално доставяне и надлежно отчитане на количества вода за процесния период. Моли
за отхвърляне на исковете
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител,
назначеният на ответника по реда на чл 47 ГПК особен представител моли за
отвърляне исковите претенции.
Доказателствата
по делото са писмени - заверено “ВО” копие от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК Оператор ***”; ведно със заверено “ВО” копие от извадка на
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР и два броя публикации във в-к;
заверено “ВО” копие на извадка на Решение № БЦ-Ц-3 от 28.04.2017 г. на КЕВР;
ведно с 1 бр. обяви във в-к ”, заверено “ВО” копие на Решение № Ц-23 от
30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с 1 бр. публикация във в-к ”, Справка от
02.07.2019 г. за недобора на частен абонат №*** за периода от 15.02.2017 до
07.03.2019 г.; незаверени копия от карнети и справка по лице за И.Г. ***, направена по ел.
път. Изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С.,
неоспорено от страните.
Исковете
са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на
длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед представените доказателства от
ищеца съдът прави извод, че между страните е налице валидна облигационна връзка
за предоставяне и ползване на ВиК услуги, като ответника е имал задължение да
заплаща тези услуги. Съгласно чл.8 от Наредба №4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на ВиК услуги се урежда от публично
известни ОУ на оператора. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия / ОУ / за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането. ОУ съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да
бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат
различни условия. Неподписването на индивидуално споразумение обаче не
препятства приложимостта на ОУ, чиято задължителност остава приложима.
Следователно ако между страните няма подписан индивидуален договор, то
отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават подчинени на
публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението следва да се добави
и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид
договори. По делото от представените писмени доказателства се установява факта
на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат за всички потребители
на вода и ВиК услуги, посочени в чл.2 от Общите условия. Представено е и Решение на ДКЕВР от 11.08.2014г., както и всички останали
решения за промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. Съгласно
представено копие от справка по ел. път от СВ Девня точния административен
адрес на ответника е ***, не ***, както е посочен от ответника, като в тази
връзка длъжностното лице по връчването на два пъти е отбелязало, че в гр. Девня
на улица ***не съществува номерация на
блок №9 - л.37 от материалите по гр. д.
№999/2019г. на РС Девня и л.12 от материалите по ч. гр. д. №535/2019г. на РС
Девня. Тъй
като ответникът съгласно справката от СВ
Девня се легитимира като собственик само
на един имот в град Девня, задълженията към ищеца за ВиК услуги на този обект
се определят въз основа на доставените количества питейна вода, отчетени чрез СТИ
с конкретен номер за абонат също с определен абонатен номер. За казуса процесните количества вода са отчетени чрез
водомер №***с пломба №***и за абонатен номер № ***, съответстващи на тези,
записани в справката за недобора и копие от карнет за имота в гр. Девня, като
съвпадението на горните показатели е достатъчно за индивидуализирането на
потребителя, щом не се твърди, той да притежава друг имот в същото населено
място въпреки разликата в наименованието на улицата във фигуриращия при
ответника административен адрес и при отбелязаното от длъжностното лице по
връчванията за липса на номерация на бл. 9 на улица „ Украйна „ в гр. Девня – в
този смисъл Решение по гражданско дело № 17712/ 2017 г. на РС Пловдив и Решение по възз.дело №135/2015г. на ОС - Варна. Стойностната претенция на ищеца е проверена и
установена от заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито доказва, че за процесния
период е заплащала стойността на доставените му от ищеца ВиК услуги. Предвид
изложеното съда намира, че исковете са доказани по основание и размер, като
приема, че дружеството - ищец е предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за
периода 16.01.2017г. до 19.09.2017г., като за същото е възникнало основанието
да търси от ответника тяхната стойност. Като не е платила цената на доставената услуга, в
качеството си на потребител на същата, ответника се е поставила в положението
на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане
на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/.
При
този изход на спора между страните и
направени своевременно искания по реда на чл.78 ГПК, ответника следва да плати на ищеца разноски в
размер на 725 лева и разноски за
заповедното производство в размер на 25 лева
съобразно размера на предявените искове. Съдът намира, че
съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявените
искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника И.И.Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА ***ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 162,38
лв./сто шестдесет и два лева и 38 стотинки/, представляваща общ сбор на
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от 16.01.2017г.
до 19.09.2017г. по партида с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.04.2019г.,
както и сумата от 27,36 лв./двадесет и седем лева и 36 стотинки/,
представляваща сбор от мораторна лихва за ползвани и неплатени ВиК – услуги по
партида с абонатен номер ***, за периода от падежа на съответната фактура до 27.03.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №395/05.04.2019г., постановена
по ч.гр. дело №535/2019г. на ДРС .
ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 750 лева /седемстотин и петдесет
лева/ , представляваща сторени в заповедното и в исковото производство
разноски съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него с отбелязването върху него
за датата му на влизане в сила да се докладва по ч.гр. дело №535/2019г. по
описа на ДРС
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:....................................