№ 41
гр. Шумен, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20233600900047 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Екомакс Европа“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...., № 24, вх.3, ет.3,
ап.49, представлявано от управителя Д.С.К. със съдебен адрес в гр. Шумен, ул. „.... № 9-13,
офис 13, адвокат С. Б. против ISD BUL LIMITED,ЕИК: IE 4105580SH със седалище и адрес
на управление ...... представлявано от Ю.Я.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 17.02.2023 г., между него и ответника е
сключен договор за превоз въз основа, на който в периода от 06.03. 2023 г. до 28.04.2023 г.,
ищецът е извършил възложени от ответника международни превози по маршрут България –
Ирландия – България. За извършените въз основа на договора превози през периода са
издадени съответно 5 бр. фактури, №№ 1727/06.03.2023 г.; 1742/20.03.2023 г.;
1767/08.04.2023 г.; 1773/20.04.2023 г. и 1778/28.04.2023 г. Ответникът е заплатил част от
дължимата сума по първата фактура № 1727/06.03.2023 г., като задължението по
горепосочените фактури остава в размер на 17 637.00 евро, равняващи се на 34 494.98 лв.
Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът до предявяване на
иска не е заплатил дължимата сума. Поради неизпълнение на задължението си да заплати
договорената цена за извършване на транспортните услуги, ответникът дължи уговорената
между страните с договора неустойка в размер на 5 054.99 лв. Ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 39 549.97 лв., от които
34 494.98 лв., представляваща дължима цена за извършени превози въз основа на сключен
между тях договор за превоз от 17.02.2023 г., но незаплатени от ответника, конкретизирани в
приложените исковата молба фактури №№ 1727/06.03.2023 г.; 1742/20.03.2023 г.;
1767/08.04.2023 г.; 1773/20.04.2023 г. и 1778/28.04.2023 г. за извършени международни
1
превози на товари и 5 054.99 лв., представляваща дължимата по договора неустойка, върху
незаплатената стойност на превозите, считано от падежа по всяка една фактура до датата на
подаване на исковата молба – 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените
разноски по делото. В съдебно заседание, ищецът поддържа предявените от него искове.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника изразява становище, че
предявените искове са допустими и основателни и не оспорва твърдените факти и суми.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Страните поделото са търговски дружества. На 17.02.2023 г. между тях е сключен
договор за превоз. По силата на договора ответникът е възложил, а ищецът се е съгласил да
извърши международен автомобилен превоз на стоки по заявка със собствени превозни
средства по маршрута България – Ирландия – България срещу съответното възнаграждение
– чл.1 от договора. Всеки отделен превоз се извършва въз основа на подадена от ответника
заявка съдържаща задължителна информация за параметрите на товара (обем, тегло и
размери), включително и точен адрес за приемане и доставка на товара – чл.2.2.
Заплащането на превозите се извършва но посочената в чл.5 от договора банкова сметка на
ищеца. Дължимите суми се заплащат на петнадесето и тридесето число на текущия месец
въз основа на издадени фактури – чл.6. За всеки спор възникнал между страните по
действителността и изпълнението на договора се прилага българското право и при
непостигане на съгласие спорът се решава от компетентния български съд.
В периода от 06.03.2023 г. до 28.04.2023 г. ищецът е осъществил възложени от
ответника международни превози на товари, предоставени от последния, като за всяка една
от извършените сделки са издадени общо 16 бр. международни товарителници CMR и 5 бр.
фактури №№ 000000 1727/06.03.2023 г.; **********/20.03.2023 г.; 000 0001767/08.04.2023 г.;
**********/20.04.2023 г.; и **********/28.04.2023 г. на обща стойност 21 637 евро. В
товарителниците са конкретизирани извършените превози чрез посочване на
регистрационните номера на автомобилите, с които е осъществен конкретния превоз,
изпращач и получател, местата на натоварване и разтоварване, товара който е превозен и
количеството му.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните се установява, че търговските книги на ищеца „Екомакс Европа“
ООД са водени редовно и записванията в тях са верни. Процесните пет фактури са
осчетоводени правилно, като вземания по дебита на сметка 411 Вземания, партидата на ISD
BUL LIMITED и по кредита на сметка 703-1 Приходи от транспортни услуги. С
извършените частични плащания вземанията са намалени по кредита на сметка 411 и е
дебитирана сметка 504 Разплащателната сметка във валута.
По фактура № **********/06.03.2023 г. са извършени частични плащания на
2
08.05.2023 г. – 1 000 евро; на 16.05.2023 г. – 1 000 евро; на 23.05.2023 г. – 1 000 евро и на
30.05.2023 г. – 1 000 евро, общо 4 000 евро или 7 823.32 лв. Незаплатените задължения от
ответника по процесните пет фактури е в общ размер на 17 637.00 евро или 34 494.38 лв.
Дължимата неустойка за забава върху неизплатеното възнаграждение за
транспортните услуги, считано от падежа на всяка една фактура до датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2023 г. е в размер на 5 054.99 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор с международен елемент между търговски дружества, чийто седалища са в две
различни страни , членки на Европейския съюз. Спорът касае изпълнението на задължение
на ответника в качеството му на товародател да заплати дължимото от него възнаграждение
за осъществените от ищеца в качеството му на превозвач превози. Налице са и акцесорни
претенци за неустойка върху неизплатеното възнаграждение за съответния превоз, считано
от падежа на всяка една фактура за неизпълнение на задължението да се заплати в срок
дължимото за превозите възнаграждение и законната лихва за забава от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Съгласно чл.5, т.1, б. “а” и “б”
от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. по дела свързани с продажба на
стоки компетентен би следвало да е съдът по мястото в държава-членка, където съгласно
договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на
предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са
били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Но в конкретния случай, в чл.23
от сключения между страните договор за превоз от 17.02.2023 г. изрично е посочено, че се
прилага българското право и българската юрисдикция. Тази клауза от договора, съгласно
чл.23 от Регламент № 44/2001 дерогира установената с чл.5 т.1, б. “а” и “б” компетентност.
Разпоредбата на чл.23 дава възможност страните да договорят, че съдилищата на държава
членка са компетентни за разрешаване на всички спорове, които са възникнали или могат да
възникнат във връзка с определено правоотношение. За учредяване на договорна
компетентност е необходимо и достатъчно да се уговори, че споровете са от компетентност
на съдилищата на съответната държава членка. Компетентният вътре в системата на
съдилищата на тази държава съд ще се определи по правилата на родовата и местната
компетентност по националното право на съответната държава. Следователно, предвид
чл.104, т.4 и чл. 107, ал.1, предл. посл. от ГПК, предявените обективно и комулативно
съединени искове, с правно основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49 от ЗАвт.П, чл.92, ал.1 от
ЗЗД и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД са процесуално допустими и подсъдни на
ШОС.
Разгледани по същество исковете са основателни, поради следните съображения:
Не се спори между страните за наличието на валидно сключен между тях рамков
договор, с който са уговорени условията, при които се осъществяват международни превози
на стоки. По силата на договора ищецът въз основа на направени от ответника заявки е
осъществявал превози на стоки по договорената релация: България – Ирландия – България.
Отделните превози са обективирани в издадените международни товарителници и фактури,
3
съдържащи основните елементи на съответната сделка. Липсата на оспорвания и
възражения от страна на ответника за неточно изпълнение на отделните превози, дава
основание на съда да приеме, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях, визирани в
чл.368, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.49 от ЗАвП товародателят е длъжен да заплати
уговореното между страните възнаграждение. По делото не бяха ангажирани доказателства
от страна на ответника, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че
същия е заплатил изцяло дължимите възнаграждения за извършените от ищеца превози.
Напротив в първото по делото заседание ответника, чрез процесуалния си представител
изрично заявява, че не оспорва основателността на предявените искове и с това по същество
признава, че не е изпълнил изцяло задължението си да плати уговореното с договора
възнаграждение. Видно от съдебно-счетоводната експертиза задължението на към ищеца е
в общ размер 34 494.98 лв.
С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49
от ЗАвт.П иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната
акцесорна такава за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска – 23.10.2023 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно
неизпълнение на парични задължения от ответника, по сключените между страните
договори за превоз.
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Налице е валидно сключен търговски договор, съгл. чл.286, ал.1 от ТЗ. Страните по
договора са търговски дружества, които съгл. чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ са търговци. Ответникът по
насрещния иск не е депозирал отговор по чл.367 от ГПК и съответно не е направил
възражение за прекомерност, респективно за нищожност. На следващо място съгл. чл.309 от
ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци. Независимо от това съдът следва да прецени дали
претендираната от ищеца неустойка се явява прекомерна и съответно нищожна.
Прекомерната неустойка излиза извън присъщата й санкционна функция и може да накърни
добрите нрави, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. В този смисъл мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Задължението да следи служебно за спазването на добрите
нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши
самостоятелна преценка за действителността на клаузата за неустойка, независимо дали
страните са се позовали на нищожността й. Засиленото служебно начало при съблюдаване на
добрите нрави и на императивните правни норми, които имат значение за спорното
търговско правоотношение, изключва приложението на преклузията по чл.367, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.370 от ГПК спрямо възражението на ответника по иск с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка. С оглед на това съдът следва да извърши
служебна проверка и да обсъди евентуалната нищожност на клаузата за неустойка.
4
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД има за цел да обезпечи изпълнението на
поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им
неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката
да надхвърля този на реално претърпените вреди, тя има и наказателна функция, а именно
да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на клауза,
предвиждаща неустойка е проявление на свободата на договаряне изрично уредено в чл.9 от
ЗЗД. Но разпоредбата ограничава приложното поле на автономията на волята. Страните
могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.
За да бъде присъдена претендираната неустойка е необходимо наличието на няколко
предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон
или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов
да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го
е изпълнил лошо, или със забава. В конкретния случай съконтрахентите са включили в
договора за превоз от 17.02. 2023 г. клауза за неустойка (чл.10.1), съгласно която при
забавено изпълнение на задължението да се заплати дължимото за съответния превоз
възнаграждение възложителят заплаща на изпълнителя неустойка върху дължимата сума за
всеки просрочен ден. Налице е мораторна неустойка за забавено изпълнение. Ищецът е
изпълнил задълженията си и е осъществил възложените му международни превози, а
ответникът не е изпълнил точно основните си парични задължения по договора.
Уговорената в договора неустойка е в размер на 0.07% върху просрочените парични
задължения за всеки просрочен ден. Целта е да се предотврати забавено изпълнение от
страна на ответника на основните му задължения по договора, което има за предмет
плащане на уговорената цена за доставените стоки и ежемесечните възнаграждения.
Вследствие на забавеното изпълнение от страна на ответника, ищецът е бил лишен от
възможността да се ползва от парите, които му се дължат от деня на забавата. В хода на
процеса не са представени доказателства за размера на реално претърпените от ищеца вреди.
С оглед на това и предвид обстоятелството, че налице е забавено изпълнение на парично
задължение, съдът, приема съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че размера на претърпените от ищеца
вреди не надхвърля размера на дължимата законна мораторна лихва върху дължимите суми.
С оглед санкционната й функция, размерът на мораторната неустойка може да надвишава
размерът на законната мораторна лихва. Дължимата законна мораторна лихва върху
просрочените възнаграждения за превоз, считано от падежа на всяка една фактура до датата
на подаване на исковата молба 23.10.2023 г. е в размер на 2 478.13 лв., съгл. ПМС № 426 от
18.12.2014 г. и разпоредбата на чл.162 от ГПК. Т.е. уговорената с договора мораторна
неустойка надхвърля около 2.04 пъти размерът на законната мораторна лихва за съответния
период. С оглед спецификата на съществуващото между страните търговско
правоотношение, вида на уговорената неустойка, наличието на съществено неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му произтичащи от договора, съдът приема, че
неустойката не е излязла извън присъщите й функции и не води до неоснователно
5
обогатяване на ищеца. Санкционният характер на неустойката не е ескалирал до нива, които
са несъвместими с добрите нрави и необходимата добросъвестност в търговските
взаимоотношения. Ответникът не е ангажирал доказателства, с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса, че е погасил задължението си. С оглед на това съдът,
счита, че предявения на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва
да се уважи изцяло.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предявената
акцесорна такава за заплащане законната лихва. Върху неустойката следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.10.2023 г. до
датата на окончателното й заплащане. Обезщетителният и санкционен характер на
неустойката не препятства приложимостта на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо нея.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече възникналото и неизпълнено задължение на неустойка. В този
смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 65/24. 04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС,
ТК ІІ о. и Решение № 73/29.06.2011 г. по т. д. № 683/2010 г. на ВКС, ТК, І о.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 5 682.00 лв., представляващи направените от него разноски по делото
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ISD BUL LIMITED,ЕИК: IE 4105580SH със седалище и адрес на управление
...... представлявано от Ю.Я.да заплати на „Екомакс Европа“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...., № 24, вх. 3, ет.3, ап.49, представлявано
от управителя Д.С.К. сумата от 39 549.97 лв., от които 34 494.98 лв., представляваща
дължимо и незаплатено възнаграждение за извършени превози по фактури №№
**********/06.03.2023 г.; **********/20.03.2023 г.; **********/08.04.2023 г.;
**********/20.04.2023 г. и **********/28.04.2023 г. издадени въз основа на сключения
между страните договор за превоз от 17.02.2023 г. и 5054.99 лв., представляваща неустойка,
предвидена в чл.10.1 от договора, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2023 г. до окончателно заплащане на сумата,
както и да заплати сумата от 5 682.00 лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6