МОТИВИ:
Подсъдимият
А.А.Й. е предаден на съд ЗА ТОВА, че на 23. 04. 2020
год. в местността С.край гр. Търговище, в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия К.А. с насилие, изразяващо се в нападение с железен
предмет, направил опит умишлено да го умъртви, нанасяйки му множество удари с
нож в областта на главата и тялото, и от деянието, макар и довършено, не са
настъпили исканите от дееца общественоопасни
последици – престъпление по чл. 118 във връзка с чл. 115 и чл. 18 от НК.
В проведеното разпоредително заседание подсъдимият и неговия
защитник направиха искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие - признавайки изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се, да не се събират доказателства за тези факти.
Пострадалият от престъплението К.Х.А. предяви граждански иск
срещу подсъдимия в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Искът беше приет за съвместно
разглеждане, а А. конституиран като граждански ищец. С оглед процесуалното
поведение на подс. Й., не се противопоставя за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Защитата пледира за наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и определяне на наказание
ЛОС към законовия минимум с приложение на чл. 58а, ал.1 НК. Намира
предявения граждански иск като размер за завишен и моли да бъде определено
справедливо обезщетение.
Подс. Й. моли за справедливо
наказание.
Представителя на Окръжна прокуратура пледира за налагане на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА около средния, предвиден в закона размер, намален
с 1/3 с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Пледира се за цялостно уважаване
на гражданските претенции с оглед тежестта на причинените увреждания.
Предвид своевременно направеното искане за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК
съдът прие производството да се разгледа по този ред. Страните по делото
заявиха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а
при постановяване на присъдата да се ползват материалите от досъдебното
производство съгл. чл. 371 ал.2 НПК. Това съгласие съдът одобри с определение,
с оглед липса на нарушения на процесуалните правила на досъдебното
производство. Подсъдимият заяви, че се признава изцяло за виновен по
предявеното му обвинение, признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства относно тях. Съдът
одобри това съгласие с нарочно
определение съгл. чл. 372, ал. 4 НПК.
След като приобщи материалите по досъдебното производство на
осн. чл. 373, ал. 2 вр. чл.
371, ал. 2 НПК, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият А.Й. ***,
живеел на постоянен адрес в с. Разбойна, във вила, находяща
се в местността “Серсема“ - край гр. Търговище.
Според изготвената и приложена по делото съдебно - психиатрична и психологична
експертиза подс. Й. не е имал значими отклонения в
индивидуалното си физическо и интелектуално развитие. Не са констатирани данни
за наследствена обремененост, хронични болести, общи
инфекции, интоксикации, значими оперативни намеси. Констатирана е значима по
продължителност, честота на консумация и обем на приеми алкохолна употреба, по
– скоро на злоупотреба /системна/ с алкохол. Три пъти е бил настаняван /според
изготвената и приложена по делото съдебна психолого –
психиатрична експертиза/ на стационарно лечение в ПО на БМАЛ – Търговище, като
първоначално му е поставена диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство, а
при последващите две хоспитализации - параноидна шизофрения. Към датата на инкриминираното деяние
- 23. 04. 2020 год. и до момента на постановяване на присъдата подс. Й. е разбирал свойството и значението на извършеното,
и е можел да ръководи постъпките си.
Подс. Й. бил женен за А.Д.и
двамата имали дъщеря Х.Й.. Въпреки, че били разведени от 2014 год. подс. Й., бившата му съпруга А.Д.и дъщеря им Х.Й. живеели
заедно във вилата в местността С.край гр.Търговище.
На 23. 04. 2020 год. след обяд подс.
Й. посетил РУ при ОД МВР – Търговище и взел от там дъщеря си Хатидже, която
няколко дни по - рано избягала от дома си. Двамата тръгнали към вилата, като по
пътя подс. изпил няколко двулитрови туби с бира. Прибрали се на смрачаване и А.Й.
легнал да спи, а св. Д. и дъщеря и – св. Х. Й. - отишли да напазаруват хранителни продукти.
След като се прибрали подс. се разбудил и започнал да
се кара с тях, защото мислел, че са взели парите му. Упражнил и физическо
насилие спрямо тях. Двете жени успели да избягат и отишли в Полицията да
подадат жалба срещу действията му. От там ги посъветвали, предвид, че вече било
късно, а работния ден приключил, да подадат жалбата си на следващия ден.
Двете не смеели да се приберат обратно при пияния подс. Й., били в затруднено положение и седнали на пейка в
автобусна спирка. Към тях се приближил К.А., който завързал разговор с тях, и след
като разбрал за проблемите им, предложил да ги приюти. Тримата отишли до
жилището, обитавано от А.. Там А. започнал да пие бяло вино, като употребил
значително количество. Двете жени се разочаровали от обстановката /изоставен
имот, без ток и вода/ и поведението на домакина си и решили да се приберат на
вилата. А. предложил да ги съпроводи, като взел със себе си железен предмет, наподобяващ палка. Пристигнали
на вилата, св. А. влязъл в стаята, с която на пода спял подс.
Й. и го подритнал с крак, като поискал обяснение за поведението му. Изненадан
от появата на непознатия А., подс. Й. станал и го
ударил с юмрук по лицето. А. от своя страна нанесъл удар с металната палка на подс. Й., който, силно раздразнен от неочакваната поява на
непознатия А. в дома му и агресивното му поведение, взел намиращия се на
близката маса кухненски нож и замахнал на няколко
пъти по посока главата и горната част на А.,успявайки да му нанесе няколко прободно - порезни наранявания. А. паднал окървавен на
входа на вилата, а подс. Й., мислейки, че го е убил,
извикал на жена си и дъщеря си, да приберат трупа му. Св. Д. се обадила на тел.
112 и съобщила за инцидента, след което на местопрестъплението пристигнала
Бърза помощ и полицията.
Според заключението на съдебно - медицинската експертиза на А. били причинени три прободно - порезни рани в лицевата част на главата и лявата
челно - слепоочна област, като две от тези рани са проникващи в черепната
кухина. От ударите били натрошени
челната кост в ляво, лявата външна стена на лявата очница
и ябълчната кост, като по раневите
канали проникнал въздух в черепната кухина. Порезна рана в лявата тилна област
на главата, две прободно - порезни рани по горната
повърхност на лявото рамо към врата, и три рани по врата. Всички установени прободно - порезни рани били получени от нанесени с
кухненски нож удари. В следствие на това А. получил проникващо нараняване в
черепната кухина, разстройство на здравето временно опасно за живота, пълна слепота
с лявото око, силно затруднение движението на горните и долни крайници с
предполагаем срок на възстановяване от 4 – 6 месеца. Според експертизата, ако не е била оказана
своевременна медицинска помощ на пострадалия – хирургическа обработка на прободно- порезните рани и медикаментозно лечение по
отношение на вътречерепния кръвоизлив и мозъчната
контузия, би могло да настъпи летален изход.
По делото е изготвена и приложена съдебно – биологична
експертиза. От заключението и е видно, че по част от изследваните обекти /вещи
на подс. и такива, иззети от местопроизшествието/,
подробно описани в експертизата, са констатирани следи от кръв, принадлежаща на
пострадалия. Това като цяло доказва участието на двамата – подсъдим и пострадал
– в инцидента, но предвид всички останали обстоятелства по делото –
самопризнания, свидетелски показания и т.н. доказващи извършителството
на деянието именно от подс. Й., съдът не намира да
коментира подробно това заключение. Достатъчно е да се спомене, че резултатите
от нето подкрепят обвинителната теза на прокуратурата.
Горната фактическа обстановка съдът изведе от
обстоятелствената част на ОА, материалите по делото и от дадените на
досъдебното производство обяснения от подс.,
свидетелските показания и заключенията на назначените в производството
експертизи, както и от направените пълни самопризнания на подс.
пред съда.
Безспорно е, че на инкриминираната дата, в тъмната част на
деня подс. Й. направил опит умишлено да умъртви К.А..
Деянието е довършено от подс. но целените общественоопасни последици от негова страна не са настъпили
по независещи от него причини – своевременна намеса на медицински екип и
адекватно лечение в МБАЛ – Търговище. Касае се за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
поведението на подс. Й. е провокирано от страна на
пострадалия А.. Първо А. е влязъл в
постройката, където подс. е спял, събудил го е с
подритване, държал се е агресивно, ударил го е с железен предмет, и това е
отключило агресия у подс. Й.. Касае се за умишлен опит
за убийство извършен в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие. Затова съдът намира, че правната квалификация на
извършеното от подс. е по чл. 118 във връзка с чл.
115 и чл. 18, ал. 1 НК. Затова съдът призова подс. Й.
за виновен по този текст от закона.
Предвиденото от законодателя наказание в чл. 118, в първата
му алтернатива, за деяние, съставомерно по чл. 115 НК
е в размер от ЕДНА до ОСЕМ години лишаване от свобода.
Съобразявайки личността, цялостното процесуално поведение на
подс. Й., съдебното му минало /макар и да се води към
момента на извършване на процесното деяние за
осъждан, видно от справката за съдимост се касае за престъпление по чл. 183, ал.
1 НК – неплащане на издръжка на низходящ/ безспорно се касае за престъпление с
ниска степен на обществена опасност, или поне такова, което не носи
характерните белези на престъпленията срещу личността, съдът прие, че размера
на наказанието следва да бъде определен при превес на смекчаващи вината
обстоятелства и под средния, предвиден в закона. С оглед на това, съобразявайки се с очертаните като размер
параметри в чл. 118 НК съдът определи
наказание от ТРИ години лишаване от свобода. С оглед естеството на
производството, прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК окончателното
наказание, като размер беше определено на ДВЕ години лишаване от свобода.
За изтърпяване на това наказание беше определен първоначален
ОБЩ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На осн. чл. 59, ал. 1 НК съдът
зачете като изтърпяно времето през което подс. Й. е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определено в този размер наказанието следва да осъществи целите
си както в индивидуален план – ще превъзпита подс.
към спазване на законите в страната, така и в генерален план – ще въздейства
възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.
Относно гражданския иск: Изхождайки от степента на
увреждане, времето за възстановяване и последиците, занапред във времето от
подобно нараняване, съдът прие, че за да бъде овъзмезден
пострадалия А., следва подс. да бъде осъден да му
заплати за това 30000 /тридесет хиляди/ лева. Нараняването на пострадалия А. го
е поставило в състояние, временно опасно за живота му, претърпял е хирургическа
интервенция е сравнително дълъг период на възстановяване. Затова съдът прие, че
обезщетение в такъв размер е справедливо и съобразено с практиката в подобни
случаи. В останалата част, до пълния му размер, иска беше отхвърлен като
неоснователен.
Съдът постанови отнемане на приложените по делото веществени
доказателства и тяхното унищожение, като вещи без стойност.
Подс. Й. беше осъден да заплати направените по делото разноски и такси.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:
/
М.Митев /