Решение по дело №397/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260064
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20202110100397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

260064

 

гр.Айтос, 16.11.2020 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 397 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Г.Й.Т. с адрес: ***, чрез пълномощник Д.Б.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.С.П., ЕГН **********, с адрес ***. 

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответникът, съществуването на  вземането му в размер на 286.90 лева /двеста осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, за която са издадени фактури от 23.12.2016 г. до 25.04.2018 г. на обща стойност 286.90 лева, за периода от 23.12.2016 г. до 25.04.2018 г., с отчетен период по фактури от 19.11.2016 г. до 11.04.2018 г., която произтича от доставена, отведена и пречистена вода, като същите не са платени в изискуемия срок; 58.28 лева /петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - лихва за периода от 24.01.2017 г. до 21.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението27.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В съдебно заседание ищцовото дружество, представя писмена молба като моли за уважаване на исковата претенция.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 74/2020 г. на РС- Айтос. Ицецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът В.С.П. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Назначеният особен представител адв. К.К. – БАК също не представя отговор, с който да заяви позиция по допустимостта и основателността на претенцията. Не ангажиране на доказателства.

В съдебно заседание адв.К. излага становище, че исковата претенция е основателна, поради което и пледира за постановяване на решение съобразно събраните доказателства. 

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК  и на осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 74/2020 год. на РС-Айтос.

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 600/27.01.2020 г. на РС-Айтос ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б. е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу отв.В.С.П.. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 74/2020 г. по описа на АРС  и след връчване на Заповед № 43 /28.01.2020 год. на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на ищеца да заведе иск за установяване на вземането си.

По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и основателен.

Предвид  установената от писмените доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

По делото не е представен документ за собственост /нотариален акт/ за имота на ответника. При липса на оспорване от особения представител досежно собствеността и при приложена справка от НБД“Население“ досежно постоянния и настоящ адрес на ответницата, съдът намира, че  между страните е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно отношение относно задължението за плащане на потребената в жилището вода за периода от 23.12.2016 г. до 25.04.2018 г., с отчетен период по фактури от 19.11.2016 г. до 11.04.2018 г.

Ответницата от своя страна се е задължила по сключения договор, предвид направеното удостоверяващо волеизявление – с подписването му, предвид което и при липса на оспорване от негова страна, съдът приема за доказано изпълнение на задължението на ищеца – чрез предоставяне на вода за обект на потребление, заявен от ответника и съответно създаващ за същия задължение за заплащането на доставената, отведена и пречистена вода, доколкото не е платена в изискуемия срок.

Видно от приложения извлечение от счетоводна сметка водомер 85/44 за аб.№ 839650  към дата 25.04.2018г. задължението на отв.В.П., в качеството на клиент на ищеца е в размер на от  286,90 лева  главница и мораторна лихва, т.е. за претендираната със заявлението по чл.410 от ГПК обща сума, за която са издадени 16 бр.фактури за времето от 23.12.2016 г. до 25.04.2018 г., с отчетен период по фактури от 19.11.2016 г. до 11.04.2018 г., която произтича от доставена, отведена и пречистена вода, поради което и искането за установяване на вземането е основателно и доказано по размер.      

С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки ангажираните с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника и представителя му.  

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна  съдебно-деловодни разноски от 375,00 лева в настоящото производство, от които: 150,00лв. - внесен депозит за особен представител, 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждание и 75,00 – държавна такса и направените в хода на заповедното производство разноски от 75,00 лева. 

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Г.Й.Т. с адрес: *** против В.С.П., ЕГН **********, с адрес *** за сумата в размер на 286.90 лева /двеста осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, за която са издадени фактури от 23.12.2016 г. до 25.04.2018 г. на обща стойност 286.90 лева, за периода от 23.12.2016 г. до 25.04.2018 г., с отчетен период по фактури от 19.11.2016 г. до 11.04.2018 г.; 58.28 лева /петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - лихва за периода от 24.01.2017 г. до 21.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението27.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 43 от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 74/2020 г.  на Айтоския районен съд.

 

ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, направените съдебно-деловодни разноски, както следва: в размер на 375,00 (триста седемдесет и пет) лева в настоящото производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 75,00 (седемдесет и пет) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: