Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 19.03.2021 година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 18.02.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1364
по описа на ВТРС за 2020 година , за да се произнесе, взема предвид:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,вр.
с чл.240 от ЗЗД ,чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът С.Й.К. излага, че
ответницата е негова сестра. Твърди, че по повод уреждане на отношенията им във
връзка с прекратяване на съсобствеността върху недвижими имоти останали по
наследство след смъртта на техния баща, майка му Т. К., тогава негов законен
представител, подписала с ответницата договор за паричен заем от 28.03.2013 г. за сумата от 14890 лева ,
която сума следвало да се върне след уреждането на претенциите по сметки и уравнението
на наследствените дялове, свързани с делба на недвижим имот в с.Леденик.
Твърди, че на 2.10.2018 г. уредил отношенията свързани с делбата на имота и от
този момент ответницата следвало да му
върне сумата от 14890 лева. Заявява, че я е търсил неколкократно, но
ответницата му отговаряла, че няма
възможност да му върне парите. Сочи, че е подал заявление и срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 564/2020 г. на ВТРС , срещу която е постъпило
възражение. Предявява иск, с който моли
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата му
дължи сумата от 14890 лева главница за предоставен заем установен с оригинален
договор за паричен заем и настъпил падеж на плащане на 2.10.2018 година.
Претендира законна лихва от подаване на иска
до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.К. *** поддържа предявената претенция.
Ответницата Б.Й.К. е депозирала в
срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че не е получавала каквито и да е
суми от ищеца или от неговата майка. Излага, че между нея и майката на ищеца
имало договорка за уреждане на отношенията по повод образувано делбено дело.
Твърди, че двете се разбрали сумата от 14890 лева да бъде заплатена на ищеца за
уравнение дела му и за сметни претенции,
но в деня на делото на 28.03.2013 г. тя решила да уреди отношенията с брат си,
след което в съдебното заседание предала посочената сума на Т. К.. Горното
обстоятелство било отразено в съдебния протокол, а уговорката била да унищожат договора
за заем подписан между тях
сутринта. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв.Н. от ВТАК поддържа становището изложено в отговора и моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх.№
002544/27.09.2011 г. на Община Велико Търново страните по делото са брат и
сестра, низходящи на Й. Величков К. , починал на 3.07.2010 г. Към датата на
откриване на наследството С.Й.К. е бил малолетен и негов законен представител е
била майка му Т. Ц. К.. По делото към ч.
гр.д.№ 564/2020 г. на ВТРС е приложен в оригинал договор за паричен заем от
28.03.2013 година сключен между Т. Ц. К., като майка и законен представител на С.Й.К.
и Б.Й.К. относно парична сума от 14890 лева, представляваща уравнение на дялове
и претенции по сметки по спогодба за делба по гр.д.№ 275/2011 г. на ВТРС. Приет
е протокол от съдебно заседание от 28.03.2013 г. по гр.д.№ 275/2011 г. по описа
на ВТРС, видно от който е одобрена съдебна спогодба между Т. К. ,като майка и
законен представител на малолетния С.К. и Б.К. относно делбените имоти предмет
на производството. След подадено
заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
564/2020 г. на ВТРС за сумата от 14890 лева, представляваща вземане по договор
за паричен заем от 28.03.2013 г., срещу която в срок е постъпило възражение за
недължимост. По делото са събрани и гласни доказателства . Св. Т. К.- майка на
ищеца заяви, че по време на извършване на делбата на наследството синът и бил
малолетен и тя участвала в делата като негов законен представител. Ответницата
искала да се споразумеят , като за нея да остане къщата, а за брат ѝ-
апартамента. Тъй като къщата била по-голяма трябвало да се наплати уравнение на дела на сина ѝ, което
излизало на 14900 лева. Тогава двете заедно с адвокатите им направили
споразумение, според което ответницата трябвало да даде парите за уравнението
след като се поделят имотите в с.Леденик. Сочи, че пред съда заявила, че отношенията им са оправени. След
това отишли в кантората на адвокатката и
подписали споразумението. Твърди, че не е получавала парите от ответницата и че след като имотите
в с.Леденик били поделени ответницата отказала да плати на сина ѝ. Св. Д. е баба на ищеца. Според нея ответницата имала да дава на ищеца близо
15000 лева за уравняването между къщата и апартамента. Не познава ответницата и
не знае дали са подписвали някакъв договор. Св. И. е леля на страните- сестра
на починалия им баща. Излага, че тя също
е участвала в делбата на останали по наследство имоти в с.Леденик. Твърди, че
по повод делбата на апартамента и къщата в гр.Велико Търново ответницата и поискала в заем пари, за да
уравни дела на брат си. Тя отказала, въпреки, че ответницата и предложила да и
даде своя дял от къщата в Леденик и я посъветвала да намери пари от друго
място. Заявява, че преди делото
ответницата и показала подписан договор за заем, който не бил официален , тъй
като не бил заверен от нотариус и тогава тя и се скарала и настояла да си
оправят отношенията. На другия ден след делото, както обещала, ответницата и
показала подписаната спогодба, в която пишело, че парите са предадени. Тогава
св.И. се успокоила и накарала ответницата да унищожи подписания договор, но
когато след време се видяла с ищеца, той
и съобщил, че сестра му има да му дава пари и че отношенията им не са уредени.
Св. Н. е бил работодател на ответницата за няколко месеца, след което
поддържали приятелски отношения. През 2013 година тя му поискала заем от 15000
лева, за да се оправи с брат си по повод някакви делби , като му казала , че
след като продаде етажа от къщата, ще му върне парите. Той се съгласил и дори я
придружил до кв."Триъгълника", за да не ходи сама с парите. Б. се върнала
след около половин час и му върнала парите, като обяснила, че се разбрали да
подпишат някакъв договор и не се налагало да ги дава. На другия ден тя отново
му се обадила и му казала, че не харесва договора и иска да плати парите на брат си. Той и ги дал в заем, а тя му ги
върнала края на август- началото на септември.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Иска е процесуално допустим, депозиран в законоустановения
срок от процесуално легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е депозирано
възражение. Разгледан по същество иска
се явява неоснователен. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната
страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията
на които претендира вземането, както и неговия размер. В конкретния случай
ищецът основава претенцията си на облигационно правоотношение възникнало по
силата на подписан между неговата майка, тогава негов законен представител и
ответницата по делото договор за паричен заем от 28.03.2013 година за сумата от
14890 лева, която той твърди, че следвало да се върне под отлагателно
условие-именно, след уреждане на отношенията по повод делбен имот в с.Леденик.
Твърди, че тези отношения са уредени на 2.10.2018 година и от този момент
ответницата е следвало да изпълни поетото задължение за връщане на заетата
сума. От своя страна ответницата отрича да е получила реално сумата от 14890
лева от майката на ищеца и сочи, че отношенията им са уредени. Заявява, че тя е предала тази сума на ответницата в деня
на съдебното заседание, когато са постигнали спогодба за делбените имоти в
гр.В.Търново, но въпреки уговорката майката на ищеца не е унищожила подписания
договор. По делото не се спори, че страните са брат и сестра и че след смъртта
на техния общ наследодател -баща им Й. К. между майката на тогава малолетния
ищец и ответницата са водени дела за делба на наследствени имоти. Установи се
по безспорен начин, че на 28.03.2013 година е проведено съдебно заседание по
гр.д.№ 275/2011 година пред ВТРС, в което след като са заявили волята си относно
постигната спогодба между Т. К., като законен представител на С.К. и Б.К.,
съдът е одобрил съдебна спогодба, по силата на която делбените имоти са
поделени между страните по описания начин. Б.К. е получила в дял и е станала
индивидуален собственик на имот в гр.В.Търново , ул."С.Румянцев" . а С.К.
е получил в дял и е станал индивидуален собственик на имот находящ се в
гр.В.Търново, ул."Толедо". За уравнение на дяловете страните се
съгласяват С.К., чрез майка си Т. К. да получи сумата от 9790 лева, която сума
е изплатена напълно и в брой лично от другия съделител Б.Й.К.. За уреждане на
претенциите по сметки между съделителите страните са се съгласили С.К. да
получи чрез майка си Т. К. сумата от 2600 лева , която е изплатена напълно и в
брой лично от другия съделител Б.К.. За уреждане на претенциите по сметки
относно нанесени щети по аапартамент № 1 страните са се съгласили С.К., чрез
майка си Т. К. да получи за себе си сумата от 2500 лева , която сума е
изплатена напълно и в брой лично от другия съделител Б.Й.К.. Протоколът от
съдебното заседание е подписан от
страните Т. К., като майка и законен представител на С.К. и Б.К.. Постигнатата съдебна
спогодба между страните е със значение на влязло в сила съдебно решение на
същата дата. Приложеният договор за паричен заем , за който не се спори от
страните, че е подписан от лицата посочени в него като заемодател и заемател носи
дата 28.03.2013 г. Съгласно чл.1 от него заемополучателя Б.К. дължи на
заемодателя Т. К., като майка и законен представител на С.К. парична сума в
размер от 14890 лева, представляваща задължение за уравняване на дялове и
претенции по сметки по спогодба за делба по гр.д.№ 275/2011 г. по описа на
ВТРС, в която спогодба за съдът се приема , че сумата е платена, а заемополучателят се задължава да върне
заетата сума при условията и по реда предвидени в договора. Според чл.2 от
договора той влиза в сила при подписването от страните за сумата, без реално да
се предават по чл.1 като парична сума. Съгласно чл. 3 сумата следва да се върне при уреждане на претенциите
по сметки и уравняване дяловете на малолетния от делбата на недвижим имот в
с.Леденик. От анализа на приложения договор е видно, че документът, на който
ищеца основава претенциите си не представлява валиден договор за заем, от който
той би могъл да черпи права, тъй като същият не може да породи целените правни
последици. По смисъла на чл. 240,ал.1 от ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът за заем е реален договор и се счита сключен от момента на
предаване на съответната заместима вещ или парична сума , а не от постигане на
съгласието на страните. От правната характеристика на договора следва, че
независимо от начина на оформяне на съгласието-дали с писмен акт, както в
случая, или по устна договорка, само с реалното предаване на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението между страните. Както е
разпределена и доказателствената тежест в процеса ищецът, който твърди, че
ответникът не му е върнал предадената в заем сума е този, който следва да
докаже пълно и главно валидното облигационно правоотношение, на което се
позовава. Неоснователността на претенцията произтича именно от процесния
договор, в който в чл.2 от него изрично се отрича реалното предаване на сумата
от 14890 лева от заемодателя на заемателя. Подписвайки този документ страните
по него не са постигнали съглашение, имащо правната природа на заемно
правоотношение, от което ищецът да може да черпи права. В чл.1 от договора
страните се съгласяват , че за съда по гр.д.№ 275/2011 г. се приема, че сумата
от 14890 лева е платена. Доколко с тези си изявления страните са целели
заобикаляне на закона в конкретния случай е без значение, тъй като пред съда
тези страни са заявили , че едната от тях е платила , а другата е получила
напълно и в брой при подписване на спогодбата сумата от общо 14890 лева, с която
Б.К. е уравнила дела на брат си и е
заплатила претенции по сметки по повод делбените имоти на Т. К., представляваща
малолетния съделител. Съдебният протокол е официален документ, който доказва
извършените процесуални действия от съда и от страните по аргумент от чл. 152
от ГПК - протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола
действия се смятат за неизвършени. С него се установява по категоричен начин,
че Б.К. е предала напълно и в брой лично на Т. К. общо сумата от 14890 лева и Т.
К. не е оспорила горното обстоятелство, когато го е подписала. В светлината на горното е ирелевантно кога е
подписан процесният договор - дали предната вечер, дали сутринта преди, или
след съдебното заседание. Впрочем показанията на св. И. и св.Н. също потвърждават твърденията
на ответницата относно предаването на
парите.Съдът кредитира тези показания, тъй като те напълно съответстват на
официалния свидетелстващ документ, какъвто е съдебният протокол по делбеното
дело. Що се отнася до показанията на св.К. съдът не ги кредитира. Тя, освен че
е заинтересована като майка на ищеца, е участник от негово име и за негова сметка
в делбеното производство и твърденията и, че не е получила парите противоречат на
подписания от нея официален документ- цитирания по-горе съдебен протокол. С оглед изложеното ищецът не доказа пълно и
главно дължимост на исковата сума основана на договор за паричен заем от
28.03.2013 г., поради което иска, като неоснователен следва да се
отхвърли.
При този
изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски по делото възлизащи на 980 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Относно
направените разноски от ищеца в заповедното производство с оглед отхвърлянето
на иска те не му се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Й.К. с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.240,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД за приемане за установено, че Б.Й.К. с ЕГН ********** *** му дължи сумата от 14890
/четиринадесет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева главница по договор за
паричен заем с настъпил падеж 2.10.2018 г., ведно със законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Й.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.Й.К. с ЕГН ********** *** сумата от 980 / деветстотин и осемдесет /
лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №564/2020
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: