РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. гр. Хасково, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640103141 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „Изи
Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, ж.к.“*****,
представлявано от Б.И. Н. - управител, за признаване за установено
съществуването на вземания против З. Н. И., ЕГН **********. За
претендираните суми е издадена Заповед № 772 от 11.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1698 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 01.02.2021 г. сключил, в качеството на
кредитодател с ответника, в качеството на кредитополучател Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 326769. Договорът бил сключен при
условията на ЗПФУР.
Посочено е в исковата молба, че сключването на самия договор се
извършвал въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с
общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това
кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна
1
информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той
получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът
получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се
съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе
получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод,
клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер,
разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: ****** и
следния имейл: *************. Активиращият код бил 2351. Според ищеца,
сключването на договора чрез електронната платформа бил годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18,
ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод
дефиницията на това, какво е електронен документ бил чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014г. Съдът следвало при преценка на доказването на факта на
сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.
Поддържа се от ищеца, че в хода на кандидатстване кредитополучателят
изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените
лични данни съвпадали. Доколкото нямало сигнал, че документът за
самоличност е бил откраднат, то било явно, че именно ответникът
предоставил снимките. Предоставена била снимка от профил във вайбър. От
нея било видно, че профилът бил на лице с името на ответника, както и че
предоставеният телефонен номер бил този, който бил използван при
сключване на договора за кредит. По този начин кредитополучателят
сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят
му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните
средства са преведени по посочения от него начин.
Според ищеца, до входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение имало плащания по договора за кредит в размер 488.00 лв., от
които 184.93 лв. главница, 73.06 лв. договорна лихва, 215.01 лв. неустойка и
15.00 лв. разходи за извънсъдебно събиране.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на
което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, кредитодателят се задължавал да преведе
на кредитополучателя сума в размер на 800.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая сумата била преведена по банкова сметка
с титуляр ответникът И., а именно: в „Обединена Българска банка" АД с
IBAN **************.
Видно било от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, че вземането на
2
главница в размер на 800.00 лв., е разпределено на 13 вноски, от които
първите 12 в размер 61.54 лв., като 13-та, последна вноска е в размер на 61.52
лв. за периода 03.03.2021г. - 26.02.2022г. Цялото вземане за главница
падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Погасена била главница в размер на 184.93 лв., с която изцяло
били погасени вноските за 03.03.2021г., 02.04.2021г., 02.05.2021г., като от
вноската за 01.06.2021г. били погасени 0.31 лв. Поради това, следвало да се
уважи цялата претенция за периода остатъкът от вноската за 01.06.2021г. -
26.02.2022г. в размер на 615.07 лв.
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и
не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била
уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него, лихвеният процент
бил в размер на 40.15 %. Погасена била договорна лихва за периода
01.02.2021г. - 02.05.2022г. и така ищецът претендира
договорна/възнаградителна лихва за периода 02.05.2021г. - 26.02.2022г. в
размер на 111.55 лв.
Ищецът сочи, че кредитът бил изцяло падежирал на датата на
последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 26.02.2022 г.
Същият не бил погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит -
26.02.2022г. Това била началната дата, от която течала забавата върху
дължимата сума за главница. Крайна дата била 31.06.2022г. Ищецът
поддържа претендираната със заявлението лихва за забава за периода
26.02.2022г. - 31.06.2022г. в размер на 21.36 лв.
Ищецът заявява по-нататък в исковата молба, че правил опити за
уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били
безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно
договореното. Вследствие на това, депозирал пред Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В
резултат било образувано ч.гр.д. № 1698/2022г., 6 с-в. Длъжникът не бил
открит на постоянен и настоящ адрес, нито бил установен работодател чрез
който да му се връчат книжата. Поради това връчването било осъществено по
правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд указал на ищеца да предяви
установителен иск, за да докаже вземането си. Поради това за него се
пораждал правен интерес от предявяване на иска.
Към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 747.98 лв., от които:
615.07 лв. главница по предоставения кредит, 111.55 лв. претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 02.05.2021г. - 26.02.2022г. и 21.36 лв. законна лихва/обезщетение за
забава за периода 26.02.2022г. - 30.0.2022г., ведно със законната лихва върху
3
претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от
747.98 лв., от които: 615.07 лв. главница по предоставения кредит, 111.55 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 02.05.2021г. - 26.02.2022г. и
21.36 лв. законна лихва/обезщетение за забава за периода 26.02.2022г. -
30.06.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се и направените деловодни разноски за заповедното и за
настоящото производства.
С молба с вх. рег. № 4193/28.03.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа предявените искове и е направил искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 300,00 лева, включващи
разноски за заповедното производство (ч. гр. д. № 1698 по описа за 2022 г. на
Районен съд Хасково) от 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство от
125,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100,00
4
лева в размер, определен от съда съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във
връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на
исковата молба/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова
молба и молба за открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на З. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул.“********, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Изи
Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Триадица, ж.к.*********** представлявано от Б. И. Н. -
управител, следните суми: сумата от 615,07 лв. - главница, представляваща
неизпълнени парични задължения по договор за предоставяне на кредит №
326769 от 01.02.2021 г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК:
********* и З. Н. И.; сумата от 111,55 лв. – договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 02.05.2021 г. до 26.02.2022 г.; сумата от 21,36 лв. - лихва
за забава за периода от 26.02.2022г. до 30.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
08.07.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
№ 772 от 11.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1698 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА З. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“********
да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Триадица, ж.к.“************ представлявано
от Б. И. Н. - управител, направените в заповедното и в настоящото
производство разноски в размер общо на 300,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
5