№ 2603
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110116356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 93855/21.03.2024 г. на Н. Р. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Н II, бл. 257, ет. 13, ап. 74, чрез адв. Д.
М. М., със съдебен адрес в гр. София, бул. „АС“ №125-2, ет. 5, ап. 5-3,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, против „СК“ ООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5,
представлявано от Н П, чрез пълномощник АД „Н, Угляров, М.“, чрез адвокат
Х. М., съдебен адрес в гр. София, ул. Отец П № 15, офис 6, с която е
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22
ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на Договор за паричен заем
№ ...../31.03.2023 г., предвиждащи заплащането на неустойка за непредставено
обезпечение и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за сумата в размер на 5.00 лева, представляваща частична претенция от
сума в общ размер от 138,50 лв., представляваща платена недължимо сума по
Договор за паричен заем № ...../31.03.2023 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба на 21.03.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Искът е увеличен до размера от 138,51 лв. по искане на ищеца по реда на
1
чл. 214 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2023 г. между страни бил
сключен Договор за потребителски кредит № ..... към искане № 9194428, по
силата на който на Н. Ш. била предоставена в заем сума в размер на 450 лв.,
при уговорена възнаградителна лихва в размер на 44,5 % и ГПР – 56,74 %, с
краен срок за погасяване на дълга – 16.06.2023 г.
В чл. 5.1 от Договора било предвидено, че в срок от три дни заемът
следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които
следвало да отговарят на множество условия. Съгласно чл. 11, ал. 2 от
Договора, в случай на неизпълнение на изискванията по чл. 5 от същия,
заемателят следвало да заплати неустойка в размер на 138,51 лева.
Ищцата излага доводи, че още със сключването на договора в нейна
тежест е била начислена посочената неустойка, разсрочена за изплащане с
погасителните вноски по заема, въпреки формално предоставената
възможност за осигуряване на обезпечение по договора. Твърди нищожност
на клаузата по чл. 11 от Договора, като сочи че същата противоречи на
императивни разпоредби на ЗПК и има за цел заобикаляне на изискванията по
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави и нарушава принципите на добросъвестно и
справедливост, като има за цел неоснователно обогатяване в полза на
заемодателя. Навежда доводи за неравноправност на клаузата на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПК, като поддържа, че съдържанието й не е индивидуално
договорено. В тази връзка сочи, че ответното дружество е получило без
основание сумата от 138,50 лв., представляваща неустойка по чл. 11 от
договора.
Моли съда да признае за нищожна клаузата по чл. 11 от Договора за
потребителски кредит № ...../31.03.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Претендира осъждането
на ответника за сума в размер на 5 лв. – частична претенция от общо
дължимото на стойност от 138,51 лв., представляваща недължимо платена
сума по договора, на основание чл. 11 от същия, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
2
молба. Навежда доводи относно наличието на основания за прилагане на чл.
213 ГПК. Оспорва потребителското качество на ищцата и приложението на
разпоредбите по ЗЗП. Твърди, че процесният договор за заем е действителен,
както и че нищожността на отделна клаузата не следва да има за последица
недействителност на целия договор. Счита, че уговорената неустойка не
следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита. Отбелязва, че
същата е дължима с оглед неспазване на конкретно договорно задължение от
страна на потребителя. Твърди, че условията на договора, както и всички
параметри от съдържанието му са индивидуално договорени с ищцата.
Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, като същата представлява
санкция за неизпълнение на условията по чл. 5 от Договора. Оспорва
твърденията на ищцата за неравноправност на клаузата по чл. 11 от договора,
като сочи, че потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото му
задължение към дружеството. Счита, че уговорената неустойка е получена от
ищцата на валидно основание, поради което не подлежи на връщане. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните, обстоятелствата, че страните са сключили
Договор за паричен заем № ...../31.03.2023 г., в който е уговорена неустойка по
чл. 11, в размер на 138,51 лв., заплатена от заемателя в полза на „СК“ ООД.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №..... от
31.03.2023 г. се установява, че на ищеца е отпуснат заем в размер на 450 лева
със срок на връщане на заетата сума от 11 седмици при ГПР в размер на
56,74 %. Уговореният ГПР е в размер повече от 5 пъти от размера на
законната лихва по просрочени задължения и противоречи на чл. 19, ал. 4
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР изначално е в размер, превишаващ
допустимия по ЗПК – 56,74 %.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена
от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че
3
действителният размер на годишния процент на разходите като се включи в
него и начислената неустойка за непредставяне на поръчител възлиза на
1809,86 %. Вещото лице е установило, че вземането за главница, лихви и
неустойка са погасени в пълен размер с две плащания извършени на 10 и 11
април 2023 г. Установено е също, че счетоводството на ответника е водено
редовно относно процесния кредит и съгласно приложимото законодателство
и счетоводни стандарти.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на
потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в
обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че в настоящия случай по делото се установява, че
процесния договор е сключен в нарушение на императивните изисквания, а
именно ГПР надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения и противоречи на чл. 19, ал. 4 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва да се посочи и че уговорката в договора за паричен заем за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна, поради
4
противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът е отпуснат и ако не го направи, дългът му
нараства, тоест, опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и по този начин
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
нищожна, съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009
г., ОСТК, ВКС.
При това положение следва да се приеме, че целта на неустойката е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с
добрите нрави (принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения). Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК на
друго основание, а именно, с невключването на разходите по договора за
допълнителни услуги в ГПР, доколкото и същите евентуално представляват
„скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на
кредита.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК
води до последиците по чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е
недействителен. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по процесния Договор за паричен заем № 89863
ищцата е заплатила сумата в общ размер на 616 лева, при уговорена главница
5
в размер на 450 лева.
Ето защо, искът за обявяване на целия договор за недействителен, е
основателен, а на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото при изначална
липса на основание – платеното над чистата стойност на кредита, до размера
на предявения иск – 138,52 лева, следва да се върне.
По разноските:
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е
направил такива, както следва: 100 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за
вещо лице, а за адвокатска защита същият е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза
на адвокат М. в размер на по 480 лв. за всеки един от двата предявени иска, с
включен ДДС. При липсата на реално направени разходи за адвокатска услуга,
предоставена на страна по делото, размерът на възнаграждението на
съответния адвокат се определя по преценка на съда. Наредбата на Висшия
адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен акт, който урежда
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите на
лицата, упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в
определени случаи други нормативни актове препращат към тази наредба,
съдът прилага посочените размери, но същата не дерогира действието на
нормативните актове от по-висок ранг, какъвто се явява Гражданско-
процесуалния кодекс, където е определено императивно как се определя
цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се
определя държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1).
Съдът не е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК в частта, с която се
претендира възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй
като не се касае за реално извършени разходи, а за такива, които съдът
определя при съблюдаване на минималните размери, предвидени в Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС и при спазване разпоредбите на ЗПП. При присъждане на
възнаграждение на адвокат за предоставена от него безплатна правна помощ
на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се
касае за уговорено между страната възнаграждение, поради което не се
прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Ето защо и с оглед
изложеното по-горе, съдът определи размер на възнаграждението за
пълномощника на ищеца в общ размер на 480 лв., съобразявайки цената на
6
иска, липсата на фактическа и правна сложност на предмета на спора,
разглеждане на делото и обявяването му за решаване след проведени две
открити съдебни заседания, като второто е проведено поради поведението на
самата ищцова страна, която първоначално е предявила частичен иск от пет
лева и в последствие е поискала неговото увеличаване до пълния размер.
Делото е разгледано и решено без лично явяване на процесуалния
представител на ищеца и доказателствен материал в минимален обем, поради
което и не са налице предпоставки за присъждане на по-голямо
възнаграждение от така определеното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.
22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК по предявения иск от Н. Р. Ш., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. Н II, бл. 257, ет. 13, ап. 74, чрез адв. Д. М. М., със
съдебен адрес в гр. София, бул. „АС“ №125-2, ет. 5, ап. 5-3, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, срещу „СК“ ООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н
П, чрез пълномощник АД „Н, Угляров, М.“, чрез адвокат Х. М., съдебен адрес
в гр. София, ул. Отец П № 15, офис 6, клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка, предвидена в Договор за паричен заем № ..... от 31.03.2023 г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н П, чрез пълномощник
АД „Н, Угляров, М.“, чрез адвокат Х. М., съдебен адрес в гр. София, ул. Отец
П № 15, офис 6, да заплати на Н. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. Н II, бл. 257, ет. 13, ап. 74, сумата от 138,51 лева (сто тридесет и осем лева
и петдесет и една стотинки), платена при изначална липса на основание сума
по Договор за паричен заем № ..... от 31.03.2023 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
21.03.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
7
гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н П, да заплати на Н. Р.
Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Н II, бл. 257, ет. 13, ап. 74,
сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) за разноски по делото за
държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. ЦШ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н П, да заплати на
адвокат Д. М. М., с адрес: гр. София, ж.к. „М ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2,
оф. 11, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) за оказана безплатна
правна помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8