№ 251
гр. гр. Лом, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100114 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД вр. с
чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 86 от ЗЗД от М. К. А. с ЕГН ********** с адрес:
*******, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление: *******, обл. Монтана, като се иска постановяване на съдебно
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 8186 лв. /осем хиляди сто осемдесет и шест лева/, представляваща
арендно плащане за стопанската 2023/2024г. по Договор за преаренда от
*******г., peг. № **** на Нотариус В. М., вписан под № ******г., акт №
******* на ****** за 11 земеделски имоти, а именно: нива с площ от 6.328 дка
в м. ******* в землището на с. *******; нива с площ от 13.880 дка в м. ******
в землището на с. *******; нива с площ от 11.090 дка в м. ****** в землището
на с. *******; нива с площ от 18.910дка м. ****** в землището на с. *******;
нива с площ от 20.440 дка в м. ******* в землището на с. *******; пасище-
мера с площ от 4.300 дка в землището на с. ********; нива с площ от 10.170
дка в землището на с. ********, нива с площ от 8.571 дка в землището на с.
********; нива с площ от 63.100 дка в землището на с. ********; нива с площ
от 4.040 дка в м. ******* в землището на с. ******* и нива с площ от 2.900
дка в м. ******* в землището на с. *******, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2024г., до изплащане на
вземането.
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на права в качеството си
на преарендодател по договор за преаренда от *******г. с рег. № **** на
Нотариус В. М., вписан под № ******г., акт № ******* на ****** за
описаните в исковата молба единадесет земеделски имота с обща площ от
163,729 дка. Сочи се, че ответникът дължи за същите общо 8186 лв. за
1
стопанската 2023/2024г. или по 50лв./дка. Ищецът твърди, че падежът на
годишната рента е установен за края на всяка стопанска година, като
конкретно за стопанската 2023/2024г. падежът е бил на 01.10.2024г. Релевира
се, че дължимото плащане и падежа са посочени в договора за преаренда - в
раздел 4, т.8 и 9. Сочи се, че покана в случая не е необходима, предвид
уговорения срок.
Твърди се, че вземане по процесния договор за преаренда за предходен
период вече е било установено с решение № 194/07.07.2022г. по
гр.д.1827/2021г. по описа на РС Лом, което е влязло в законна сила.
Претендират се направените разноски в производството.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Същият сочи, че ищецът черпи правата си от договори за аренда, които са
прекратени, а съгласно чл. 30, ал. 2 ЗАЗ с прекратяване на арендата се
прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил
ползването. Твърди се, че с анекс, вписан в ****** с в вх. рег. № ******., акт
№ ****** към договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № *******
/под № 3 в процесния договор за преаренда/ е прекратен посочения аренден
договор от ********. по отношение на имоти с идентификатори: ********,
*******, ********, *******, с обща площ 86,154 дка, считано от *******. С
анекс, вписан в ****** с в вх. рег. № *********г., акт № ******* към договор
за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № *******г., том ****** / под № 2 в
процесния договор за преаренда/ е прекратен посочения аренден договор от
******г. по отношение на имот с идентификатор ******, с площ 11.090 дка,
считано от ******. Ответникът твърди, че с анекс, вписан в ****** с в вх. рег.
№ ******г., акт № ****** към договор за аренда на земеделски земи с дв. вх.
рег. № *******г., том ****** / под № 2 в процесния договор за преаренда/ е
прекратен посочения аренден договор от ******г. по отношение на имоти с
идентификатори ****** с площ 18,913 дка и ******* с площ 20,440 дка,
считано от 20.04.2021г. С анекс, вписан в ****** с в вх. рег. № *****г., акт №
***** към договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № ******* /под
№ 3 в процесния договор за преаренда/ е прекратен посочения аренден
договор от ********. по отношение на имоти с идентификатори: ******* с
площ 4,041дка и ******* с площ 2,901 дка, считано от 20.04.2021г., а с анекс
вписан в ****** с в вх. рег. № ******г., акт № ****** към договор за аренда
на земеделски земи с дв. вх. рег. № ********г., том ****** /под № 1 в
процесния договор за преаренда/ е прекратен посочения аренден договор от
09.05.2014г. по отношение на имоти с идентификатори: *******, с площ
13,884 дка и ********** с площ 6,328дка, считано от 10.06.2021г.
Изложени са твърдения, че ответникът не е ползвал описаните имоти на
правно основание - посочения договор за преаренда през стопанската
2022/2023г. Посочено е, че приложеното решение от ищеца се отнася за
стопанската 2018/2019г., поради което няма отношение по настоящото дело.
С оглед горното се иска отхвърляне на исковата претенция и се
претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адвокат
2
М. Л. от АК *****, който поддържа иска и оспорва насрещния иск. Постъпила
е писмена защита, в която ищовата страна е изложила съображенията си за
това, като е цитирана и съдебна практика.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. П. М. от АК
*****, който оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Депозирана е писмена
защита, в която ответникът е изложил съображенията си за това, като се е
позовал на законови разпоредби.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна с исковата молба, с отговора на същата,
със становищата на страните и със събраните доказателства, намира за
установени от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че между ищеца и ответника
е бил сключен договор за преаренда от *******г. с рег. № **** на Нотариус В.
М., вписан под № ****** ., акт № ******* на ****** с арендодател - ищеца и
арендатор - ответника, с предмет процесните 11 имота.
Като безспорно е отделено с доклада по делото и обстоятелството, че
между страните е водено дело, касаещо арендното плащане по посочения
договор за преаренда, приключило с влязло в сила решение по гр.д. 1827/21г.
по описа на РС Лом за предходна стопанска година.
Видно от приложения по делото горецитиран договор за преаренда,
сключен между М. К. А. като преарендодател и „*****" ЕООД като
преарендатор на *******г. са отдадени за временно и възмездно ползване за
срок от 10 стопански години /01.10.2014 г. - 01.10.2024 г./ 11 броя земеделски
имоти, находящи се в землищата на с. ******* и с. ********, общ. *******,
обл. Монтана и с. *******, общ. *******, обл. Монтана, с обща площ на
преарендуваните имоти: 163, 729 дка.
Същите са, както следва:
1.НИВА с площ площ 6.328 дка в местността „******* /28/”,
представляваща имот № ****** по КВС за землището на с. *******, общ.
*******, обл. Монтана, ЕКАТТЕ *****,
2.НИВА от 13,880 дка в местността ****** /8/, представляваща имот №
******* по КВС за землището на с. *******, общ. *******, обл. Монтана.
ЕКАТТЕ *****,
3.НИВА от 11.090 дка в местността ****** /37/, представляваща имот №
******* пo КВС за землището на с. *******, общ. *******, обл. Монтана.
ЕКАТТЕ *****,
4.НИВА от 18,910 дка в местността ****** /74/, представляваща имот №
******** по КВС за землището на с. *******, общ. *******, обл. Монтана,
ЕКАТТЕ *****,
5.НИВА от 20,440 дка в местността ******* /377/, представляваща имот
№ ****** по КВС за землището на с. *******, общ. *******, обл. Монтана,
ЕКАТТЕ *****
3
6.ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,300 дка, представляваща имот № ***** по КВС
за землището на е. ********, общ. *******, обл. Монтана, ЕКАТТЕ *******,
7.НИВА от 10,170 дка, представляваща имот № ******* по КВС за
землището на с. ********, общ. *******, обл. Монтана, ЕКАТТЕ *******,
8.НИВА от 8.571 дка, представляваща имот № ****** по КВС за
землището на е. ********, общ. *******, обл. Монтана, ЕКАТТЕ *******,
9.НИВА от 63.100 дка, представляваща имот № ******* по КВС за
землището на с. ********, общ. *******, обл. Монтана, ЕКАТТЕ *******,
10.НИВА от 4.040 дка в местността *******, представляваща имот №
****** по КВС за землището па е. *******, общ. *******. обл. Монтана.
ЕКАТТЕ *******,
11.НИВА от 2,900 дка в местността *******, представляваща имот №
******* по КВС в землището на с. *******, общ. *******, обл. Монтана,
ЕКАТТЕ *******.
Съгласно уговорената клауза в чл. 8.1 от Раздел IV от процесния
преаренден договор определената за ползването цена е 50 лв./дка, която
според чл. 9 от договора се изплаща в края на стопанската година. В чл. 10 от
договора е посочено, че общо за арендуваните обекти годишното арендно
плащане е 8186 лева.
Между страните не се спори, че всеки един от имотите, предмет на
договора за преаренда, е обект на предхождащ, сключен от преарендодателя
договор за аренда на земеделски земи в качеството му на арендатор. Видно от
процесния договор за преаренда това са Договор за аренда на земеделски земи
№ ********г. на нотариус ***** PC ******, вписан под № *****, дв. вх. рег.
№ ******г.-****** /за посочените в т.1 и т. 2 два имота/, Договор за аренда на
земеделски земи № ***** от 12.03.2014г. на нотариус ***** PC ******,
вписан под № ******, дв. вх. рег. № ***** от ******г. – ******/ за имотите,
посочени в т.3 до т.5/, Договор за аренда на земеделски земи № ******г. на
нотариус ***** PC ******, вписан под № ***** дв. вх. рег. № **** от
********. – ****** /за имотите, описани в т. 6 до т.11/.
Не се спори, а и се установи от приложените документи към отговора на
исковата молба, че тези предхождащи договори за аренда са прекратени по
взаимно съгласие между арендодателя по тях и арендатора (ищец по
настоящото дело) преди завеждане на исковата молба и преди стопанската
2023г.-2024г. Така по делото се установи, че с анекс от 06.08.2018г., вписан в
****** с акт № ******, вх. рег. № *****г., сключен между М. К. А. –
арендатор, и ****** ООД – арендодател, е прекратен по взаимно съгласие
Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № ****/********., считано
от *******., относно следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
******** – нива в с.******** с площ от 53109кв.м., ПИ с идентификатор
******* – нива в с.******** с площ 10171кв.м., ПИ с идентификатор
******** – нива в с.******** с площ 8573кв.м. и ПИ с идентификатор
******* – пасище в с.******** с площ 4301кв.м. Заверено копие от същия е
приложен към материалите по делото.
4
Между Л.С.Н. като арендодател и М. К. А. като арендатор е сключен
анекс на 13.05.2021г., вписан в ****** а акт № *******, вх. рег. № *****г.
Заверено копие от същия е приложен по делото. Видно от същото страните са
се споразумели да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с вх. вх.
№ *******г., том ****** на ****** по отношение на ПИ с идентификатор
******, представляващ нива с площ от 11092кв.м. в с.*******, м. ****** /37/.
С анекс от 20.04.2021г., вписан в ****** с акт № ******, вх. рег. №
******г., сключен между арендодтеля ****** ЕООД и арендатора М. А.
страните са се договори да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с
дв. вх. рег. № ****/********. на ****** по отношение на следните имоти: ПИ
с идентификатор ******* – нива с площ от 20444кв.м. в с.*******, ПИ с
идентификатор ****** – нива с площ 18913кв.м. в с.*******, ПИ с
идентификатор ********** – нива с площ 6328 кв.м. в с.*******, ПИ с
идентификатор ******* – нива с площ от 13884 кв.м. в с. *******. Заверено
копие от цитирания анекс е приет като доказателство по делото.
Към отговора на исковата молба е приложено и заверено копие от анекс
от 20.04.2021г., сключен между арендодателя ****** ЕООД и арендатора М.
А.. Видно от същия страните са се споразумели и са прекратили по взаимно
съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № ****/********. – ****** относно
ПИ с идентификатор ******* – нива с площ от 4041 кв.м.в с. ******* и ПИ с
идентификатор ******* – нива с площ 2901кв.м. в с.*******.
От приложеното по делото заверено копие от анекс от 11.06.2021г.,
вписан в ****** с акт № ******, вх. рег. № ******г. се установи, че между
****** ЕООД като арендодател и М. К. А. като арендатор е договорено да
бъде прекратен по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх. рег. №
********г., ****** – ****** касателно имотите: ПИ с идентификатор *******
– нива от 13884кв.м. в с.******* и ПИ с идентификатор ********** – нива от
6328кв.м. в с.*******.
Всички горецитирани анекси са с нотариална заверка на подписите и са
вписани в ******.
По делото е приложена справка от ОДЗ Монтана, ОСЗ ******* относно
заявяване на желание или нежелание за участие в споразумение за създаване
на масиви за ползване по реда на чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ, като са приложени
извадки от Регистър имоти от декларации и заявления за стопански години,
землища, с ограничени условия имот № (КВС/КК), съдържащи информация
за това кой и на какво основание (договор за аренда, за наем или собственост/
е заявил имотите за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване
по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ, препис-извлечения от Регистър за ползването на
имоти по чл. 72, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за стопански години и землища,
съдържащи информация за това на кого са признати права за ползване в
процедурата за създаване на масиви за ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ.
В справката е посочено, че ПИ №******* в землището на с.******** е с НТП
– пасище и не участва в процедурата по създаване на масиви за ползване, а се
ползва в реални граници. За стопанската 2023/2024г. ПИ № ****** в
землището на с.******* не е допуснат до участие в процедурата по създаване
5
на масиви за ползване и е оставен за обработка в реални граници. Видно от
посочената справка ответникът не фигурира в приложените документи.
Същата в случая обаче съдът намира за неотносима към спора на делото.
Същото впрочем се отнася и до приложената справка от ОДЗ Монтана, ОСЗ
*******, касаеща имотите в това землище.
От представеното по делото решение № 194 от 07.07.2022г. по гр.д.
1827/2021г. по описа на РС Лом, влязло в законна сила на 28.07.2022г., се
установи, че съдът е признал за установено, че „*****” ЕООД с ЕИК
********, дължи на М. К. А. с ЕГН **********, сумата от 8211.01 лв., от
които 8186,00 лв. - главница, представляваща арендно плащане по Договор за
преаренда на земеделска земя с вх. peг. № ******г., ****** на ****** за
стопанската 2018/2019г., и 25,01 лв. лихва за забава върху главницата за
периода от 01.10.2019г. до 11.10.2019г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 11.10.2019г., до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № *******г.
по ч. гр.д. № 1807 по описа на РС Лом за 2019г. Отхвърлен е насрещният иск,
предявен от „*****” ЕООД с ЕИК ********, с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на М. К. А., ЕГН ********** за заплащане на посочените в
решението суми.
При така релевираните твърдения за възникване претенцията на ищеца
следва да се е осъществил следният фактически състав: наличието на валидно
сключен договор за преаренда с предмет - процесните имоти, което
облигационно правоотношение да обвързва страните по делото за процесния
период, уговорен размер на арендното плащане; изискуемост (настъпил
падеж) на вземането на ищеца, който следва да е изправен кредитор,
неизпълнение на задължението за заплащане на договорената арендна цена в
срок.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че всяка от тях носи
доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства. Всяка
от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
твърдения и възражения. В тежест на ищцовата страна е било да докаже, че за
претендирания период от време е налице валидно обвързващ страните договор
за преаренда на земеделска земя с предмет - описаните имоти, че ищецът е
изправен кредитор по този договор, уговореният между страните размер на
арендното плащане, както и че падежът на задължението за заплащане на
уговорената цена е настъпил. Ответникът е следвало да докаже възраженията
си срещу съществуването на вземането - че договорът за аренда, от който
преарендодателя черпи правата си, е прекратен по отношение на имотите за
процесния период, респ. положителният факт на погасяване на дълга, респ.
фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ищеца за
претендирания период.
По повод възраженията на ищеца относно това, че настоящият състав е
обвързан от силата на пресъдено нещо (СПН) на решението по гр.д.
6
1827/2021г. на РС Лом и относно обвързващото действие на мотивите по
отношение на фактите на съществуване на договор за преаренда, като изрично
се отрича прекратяането му вследствие анекса от 06.08.2018г. и се приема, че
договорът за преаренда има самостоятелно действие и не се влияе от
първичния договор, по който страна е преарендодателя М. А., като тези
въпроси според ищеца имат сила на пресъдено нещо досежно всички общи
факти по договора за преаренда и не могат да бъдат пререшавани, съдът
намира следното:
Според практиката на ВКС в чл. 236 ГПК е уредено съдържанието на
съдебното решение като с ал. 2 е въведено изискването съдебното решение да
бъде мотивирано. С тази разпоредба е направено ясно разграничение между
двете понятия - решение и мотиви, което означава, че решението и мотивите
на съда са две различни неща, макар и да са неразривно свързани помежду си,
тъй като не може да съществува в правната действителност решение без
мотиви и мотиви без решение. Мотивите имат за цел да посочат
съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено заключение,
съдържащо се в диспозитива на решението. Мотивите на съдебния акт
представляват формираната воля на съда, а диспозитива - нейното външно
изразяване. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част
от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз
основа на вече формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния
акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него
правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се
ползват със сила на присъдено нещо и не са задължителни за страните. За
последните е задължително решението на съда относно спора между тях.
Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато
притежава решението, докато диспозитивът, който е и същинското решение
по смисъла на чл. 236, ал. 1 ГПК, представлява изрично изразената воля. СПН
и доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато
СПН важи само относно спорното право между страните по делото и не може
да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите,
потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и
може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с
доказателствена сила - мотивите. Относно доказателствената сила на
мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от
4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет
на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги
обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на
пресъдено нещо. В мотивите се съдържат редица констатации относно
доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от
спорния предмет. Щом като по отношение на съдържащите се в тях
констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по
преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо,
защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на
7
обжалване отделно от решението. Безспорно мотивите на решението
съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползуват
със задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила
на мотивите може да се опровергава с всякакви доказателствени средства. В
тази насока проф. Ж. С. при разработване на правните последици на
решението в Българско гражданско процесуално право е посочил, че „в
мотивите се съдържат много констатации на съда, които са стъпала към
решението. Предметът на всяка една от тези констатации може да е била
предмет на спор между страните по време на устните състезания. Но този
предмет не се обхваща от СПН. Не се смятат нито отречени, нито признати
със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните
правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат
отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу
това да се предяви отвод за присъдено нещо. Изводът е: мотивите към
решението не се ползват със СПН”. Мотивите нямат задължителната сила на
решението, те не обвързват друг съдебен състав с изложеното в тях. В този
смисъл е решение № 57 от 26.02.2018г. по гр.дело №2736/2017г. на четвърто
г.о. на ВКС. В същото впрочем е прието и че с оглед изложеното в нарушение
на закона съдът, чийто акт е обжалван, е приел, че мотивите на влязлото в сила
решение по цитираното в акта на ВКС гражданско дело се ползват със
задължителна доказателствена сила по отношение на правно значимите за
спора факти.
В цитираното от ищеца решение № 73 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
377/2023 г., I т. о., ТК е посочено, че източник на силата на пресъдено нещо е
правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното
решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на
спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата
молба. Предмет на СПН не е само субективното право, откъснато от
конкретния юридически факт, въз основа на който се претендира. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално
право с всички негови характеризиращи белези (правопораждащ факт,
съдържание, носители). В т. см. със сила на пресъдено нещо се ползват
съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото
индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за
страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България, при което всеки от посочените органи при
упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с
влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите,
разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните. Когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е
8
формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде
зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди
постановяване на решението, независимо дали те са били известни на
страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ
процес по предявен иск на различно основание или на различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в
сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхваната от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Предвид на това
отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, е, че,
когато в последващ процес е предявен иск за вземане, произтичащо от
договор, чиято действителност е установена с влязло в сила решение между
същите страни, с което е присъдено друго вземане, произтичащо от същия
договор, от съдебната проверка е изключена както действителността на
договора на изследваното от съда основание, така и съдебно установените
общи правопораждащи факти на вземането.
Налага се извод, че съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо
относно постановения диспозитив на решението по гр.д.1827/2021г. на РС
Лом, като следва да зачете наличието на общия правопораждащ факт, породил
спорното право, а именно наличието на валидно сключен договор за
преаренда между страните.
Съдът обаче не е обвързан от правните изводи на съдебния състав,
изложени в мотивите на решението по цитираното гражданско дело по описа
на РС Лом за 2021г. още повече, че в случая се касае до приложение на
императивна правна норма, каквато е чл. 30, ал. 2 от ЗАЗ.
В тази връзка и предвид установеното прекратяване на договорите за
аренда, от които преарендодателя (по които договори е бил арендатор) черпи
правата си, преди стопанската 2023/2024г., за която се отнася претендираното
от ищеца вземане, настоящият състав намира, че договорът за преаренда от
*******г. е бил вече прекратен към посочената стопанска година, поради
което претенцията на ищовата страна за този период се явява неоснователна.
По делото няма спор, че преарендаторът е бил наясно със съществуването на
прекратителните анекси, посочени по-горе, още повече, че последният се е
позовал на тях.
В чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ са посочени случаите, в които се прекратява
договорът за аренда (какъвто безспорно е и процесният договор на
преаренда), като в т. 5 е посочено „освен по други причини, посочени в закона,
още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора,
съответно с прекратяването на юридическото лице - арендатор, доколкото в
договора не е предвидено друго“. Цитираното основание „други причини,
посочени в закона“ намира израз в редица разпоредби от ЗАЗ и други закони
(напр. чл.17, ал. 2, чл.37е, ал.7, чл.37л, ал.3 и чл.37м, ал.4, т.2-4 от ЗСПЗЗ, в
чл.27 - чл.33 от ЗЗД, чл.89 от ЗЗД, вкл. 30, ал. 2 ЗАЗ и др.).
В чл. 30, ал. 1 ЗАЗ е посочено, че след прекратяване на арендния договор
арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е
9
приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с
грижата на добър стопанин. Според ал. 2 прекратяването на договора за
аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е
предоставил ползването. Арендодателят може да иска връщането и направо от
него.
Действително според чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Безспорно е общото правило, че волеизявления на лица,
които не са страни по договорното правоотношение, не могат да реализират
фактическия състав на прекратяване на облигационната връзка. Изключение
от това правило обаче е уредено в нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗАЗ, която
разпоредба е специална и дерогира общите такива. В т.см. е и посоченото в
решение № 565 от 06.02.2023г. на СГС, възз. II-А СЪСТАВ, по в.гр.д. №
20211100512906 по описа за 2021г. на съда.
Предвид горното и с оглед това, че предхождащите договори за аренда, по
които преарендодателят-ищец е бил арендатор, са прекратени по взаимно
съгласие между арендодателя по тях и арендатора (ищец по настоящото дело),
настоящият съдебен състав счита за основателни доводите на ответника, че
прекратяването на първоначалните договори за аренда (от които
преарендодателят черпи правата си) е довело до прекратяване на договорното
правоотношение по договора за преаренда на земеделска земя от *******г.,
peг. № **** на Нотариус В. М., вписан под № ****** ., акт № ******* на
******. С посочената разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗАЗ законодателят е
предвидил, че договорът за преаренда в такъв случай се прекратява по право
(в т. см. решение от 25.03.2015 на РС Казанлък, постановено по гр.д.
2147/2014г. по описа на съда).
Така предвид обстоятелството, че първоначалните договори за аренда са
били прекратени преди завеждане на исковата молба – още през 2018г. и през
2021г., както и преди започването на стопанската 2023г.-2024г., за която се
претендира и сумата от 8186лв.-арендно плащане, съдът намира, че договорът
за преаренда, сключен между ищеца и ответника вече е бил прекратен, поради
което не е налице основание да се претендира арендно плащане въз основа на
същия за период, в който иначе действителния договор за преаренда от 2014г.
вече е бил преустановил действието си по силата на закона.
С оглед горното претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на разноските:
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
В случая от представения договор за правна защита и съдействие от
26.11.2024г. е видно, че ответникът е договорил със своя процесуален
10
представител да му заплати като адвокатски хонорар сума в размер на 1115 лв.
по сметка. Не е представено обаче доказателство за такова заплащане.
Предвид това съдът приема, че не е налице действително плащане и
доказателства за това, поради което същото не следва да бъде присъждано.
Има представени доказателства за следните направени от ответника разноски
в хода на производството – 10лв. ДТ за издаване на съдебни удостоверения.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника доказаните по делото направени
разноски в размер на 10 лв.
На ищеца предвид изхода на спора не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79
от ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 86 от ЗЗД от М. К. А. с ЕГН **********
с адрес: *******, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и
адрес на управление: *******, обл. Монтана, с който иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 8186 лв. /осем хиляди сто
осемдесет и шест лева/, представляваща арендно плащане за стопанската
2023/2024г. по Договор за преаренда от *******г., peг. № **** на Нотариус В.
М., вписан под № ******г., акт № ******* на ****** за 11 земеделски имоти,
а именно: нива с площ от 6.328 дка в м. ******* в землището на с. *******;
нива с площ от 13.880 дка в м. ****** в землището на с. *******; нива с площ
от 11.090 дка в м. ****** в землището на с. *******; нива с площ от 18.910дка
м. ****** в землището на с. *******; нива с площ от 20.440 дка в м. ******* в
землището на с. *******; пасище-мера с площ от 4.300 дка в землището на с.
********; нива с площ от 10.170 дка в землището на с. ********, нива с площ
от 8.571 дка в землището на с. ********; нива с площ от 63.100 дка в
землището на с. ********; нива с площ от 4.040 дка в м. ******* в землището
на с. ******* и нива с площ от 2.900 дка в м. ******* в землището на с.
*******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
- 01.11.2024г., до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. А. с ЕГН ********** с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ
НА „*****“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:
*******, обл. Монтана 10лв. /десет лв./ разноски в производството по ч.гр.д.
№ 114/2025г. по описа на РС Лом за платена държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11