№ 159
гр. Велико Търново, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №17 от 12.05.2022г., постановено по т.д. №15/2021г., на
Окръжен съд-Габрово, е отхвърлен предявения иск от Подемкран АД-
гр.Габрово против Интер Пауър ООД-гр.Габрово за заплащане на сумата от
3 096 лева, представляваща заплатено изготвено конструктивно обследване на
виренделови греди в производствен цех; 360 лева, представляваща заплатени
конструктивни становища относно интервенции по същите греди на
Конструкта ЕООД; 5 426,40 лева, представляващи заплатени извършени СМР
с предмет преинсталиране на електрическа осветителна инсталация за цех
Индустриални кранове-2 от Подемкран АД-гр.Габрово на Електроинсталации
ЕООД-гр.Габрово, както и сумата от 30 700 лева, представляваща
обезщетение за нанесените имуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено от ответника и изразяващи се в необходимите разходи за
наблюдение и измервания във връзка с повредените греди, заедно със
законната лихва върху тези главници от датата на подаване на исковата
молба-11.03.2021г. до окончателното им изплащане, като са присъдени и
1
следните разноски, а именно: осъден е Подемкран АД-гр.Габрово да заплати
на Интер Пауър ООД-гр.Габрово сумата от 3 395 лева, направени разноски по
делото в първата инстанция.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№1913/14.06.2022г.
/ксерокопие/ и въззивна жалба вх.№1936/16.06.2022г., подадена по пощата,
двете въззивни жалби с идентично съдържание, като и двете са подадени от
Подемкран АД, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,
представлявано от изпълнителния директор Георги Здравков Стоименов, чрез
адвокат М. И. А. от Адвокатска колегия-София.
Въззивникът ищец моли Апелативният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът бил нанесъл вреда на ищеца, тъй като в отклонение от
възложената му работа пробил предварително напрегнати виренделеви греди,
без това да му е оказано, което е довело до намаляване носимоспособността
на гредите с възможност да доведе до тяхното счупване, което би означавало
срутване на сградата, както и е довело до настъпване на корозия ва гредите,
чиято последица е също счупване на същите и последващо срутване на
сградата. Вследствие действията на ответното дружество са били принудени
да ангажират друга фирма, която да демонтира лампите, тъй като ответникът
не се отзовал на поканата, да извършва наблюдения и замервания на сградата,
за да се предотврати възможност тя да се събори. Изводът на Окръжния съд,
че работата била приета без възражения, бил формален от една страна и
неправилен от друга страна. Приемо-предавателният протокол, на който се
позовал съдът в обжалваното решение, бил частен свидетелстващ документ,
който бил непротивопоставим на ищеца. Неправилно и неизвестно защо
Габровският окръжен съд бил приел, че служителите на ответника са
специалисти по монтаж на осветителни тела, а не строителни техници.
Ищецът бил длъжен да положи грижата на добър търговец, съгласно чл.302
от ТЗ, и при възлагане на работата, както и при приемането й да прояви
необходимото внимание и да даде указания. Ответникът бил извършир
възложената работа – монтаж на процесните лампи – при съществено
отклонение от договореното, като неправилно бил пробил виренделовите
греди, което въобще не му било възлагано. В тази връзка възложителят не бил
2
поемал задължение да предоставя допълнителни указания относно
спецификата на процесната сграда. Ясно било, че е възложил монтаж на
осветителни тела на стойки, а не чрез крепежни елементи като анкери, както и
чрез нарушаване целостта на гредите. В отговора на исковата молба
ответникът бил заявил изрично, че е монтирал новите осветителни теля чрез
пробиване на гредите. Вещото лице също установява, че в гредите са били
направени отвори за да бъдат монтирани лампите. Счита, че е без значение
как са поставени осветителните теля в другите 3-обекта на ищеца, където е
работил ответникът. По делото не било доказано при условията на пълно и
главно доказване, че ответното дружество е изпълнило възложената му
работа точно съобразно постигнатата договореност. Безкритично и
едностранно Окръжният съд бил кредитирал показанията на свидетелите на
ответника.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ вх.№1887/13.06.2022г., подадена от
Подемкран АД-гр.Габрово, чрез адвокат Е. П., от Адвокатска колегия-
Габрово, срещу решение №17/12.05.2022г., постановено по т.д. №15/2021г., на
Габровския окръжен съд.
С определение №321/29.09.2022г. по настоящото дело
Великотърновският апелативен съд, на основание чл.264 от ГПК, е прекратил
производството по делото в частта му относно тази въззивна жалба, поради
оттеглянето й от адвокат П., като прекратителното определение е влязло в
сила, предвид обстоятелството че не е обжалвано от страните.
Въззиваемият ответник Интер Пауър ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Габрово, представляван от управителя Г. П. Г., чрез
процесуален представител адвокат П. К. К., от Адвокатска колегия-София, в
писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение
на Габровския окръжен съд, като правилно, и да остави без уважение
въззивната жалба на ищеца, като неоснователна.
Твърди, че не се бил отклонил от възложената работа. Преценката на
ищеца да извърши демонтаж и последващ монтаж на процесните осветителни
тела, бил на негов риск и за негова сметка, тъй като ищецът не бил възлагал
на ответника, който нито знаел, нито бил длъжен да знае, да не пробива
виренделовите греди. Начинът на монтаж бил установен при приемането на
работата, бил одобрен няколко пъти при извършването й, както и при
3
предаването й. Ответникът не бил длъжен да има в екипа си квалифицирани
специалисти по конструкции. Ищецът бил този търговец, който не бил
положил грижата на добър търговец към собствените си неща. Видно от
текста на чл.1 от договора между страните, тяхната воля била ответникът като
изпълнител да носи отговорност към ищеца, само ако е получил писмено
оформени условия. Бил изпълнил монтажа съобразно поръчаното му от лице,
което обичайно, така и в конкретния случай, е отговаряло за детайлите по
договарянето, участвало е в контрола по изпълнението и има нужната
квалификация – архитект Е. П.. Ответникът не следва да отговаря за всички
последващи решения и инвестиции на ищеца във връзка с промяната на
монтажа на осветителните тела, както и проверките за изменения на гредите.
Тримата конструктори препоръчвали само уплътняване около анкерите с
подходящ строителен материал.
Въззивникът ищец и въззиваемият ответник, чрез процесуалните си
представители съответно адвокат М. А. и адвокат П. К., както и адвокат Д. П.,
в съдебно заседание и в писмени защити поддържат подадените от тях жалба
и отговор.
И двете страни претендират за присъждане на направените разноски по
делото в тази инстанция, за което представят списъци по реда на чл.80 от
ГПК и документи към тях. Адвокат А. прави възражение, че на другата страна
евентуално би се дължало адвокатско възнаграждение до размера на
определения хонорар в Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и че би се дължало възнаграждения само за един
адвокат, независимо че във въззивната инстанция ответникът се представлява
от 2-ма адвоката.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по
делото, която има интерес да обжалва конкретното съдебно решение, същото
е валидно и подлежи на обжалване, и тъй като жалбата е подадена в срок.
С оглед преценка на нейната основателност Апелативният съд съобрази
4
на първо място, че Окръжният съд е отразил в решението си обективно и
подробно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е
необходимо да бъдат възпроизвеждани повторно в настоящото решение.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.269 от ГПК при проверката, която
съдът е длъжен да извърши, настоящият състав констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му, при
която е длъжен да съобрази съдържанието на въззивната жалба, като
служебно има правомощия да провери само спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Относно фактическата обстановка Апелативният съд намира за
установено следното:
На 12.08.2019г. страните по делото Подемкран АД-гр.Габрово, като
възложител и Интер Пауър ООД, като изпълнител, сключили договор, с който
възложителят възложил, а изпълнителят се задължил да монтира на обект –
производствен цех Индустриални кранове-2, намиращ се в гр.Габрово,
осветителни тела, съгласно приложение №1, неразделна част от договора,
което е вписано, че може да съдържа и чертежи, схеми, указания и
технически проекти за монтажа.
Приложение №1, неразделна част от договора, е клиентската поръчка
или оферта от 12.08.2019г.
Безспорно е, че договорът и офертата са подписани двустранно от
легитимни представители на страните.
Безспорно е, че между страните съществуват трайни търговски
взаимоотношения, както и че ответното дружество преди сключването на
процесния договор е изпълнявало монтаж на осветление на други три обекта,
5
собственост на ищеца, които са Механичен цех, Шоурум и цех Индустриални
кранове-1, всички в гр.Габрово.
Видно от приложение №1 /клиенстска поръчна, оферта/ е предвидена
доставка на стойка за закрепване на осветително тяло тип Камбана-52 броя и
монтаж на стойка за камбана-52 броя.
Въпреки това по делото не е доказано ищецът да е дал изрични и
подрбни указания на ответника за начина, по който да монтира тези 52 броя
осветителни тела. Безспорно е, че писмени указания в тази насока липсват. В
тази връзка без значение е как са били изпълнени електро осветителни
инсталации в предходните 3-обекта.
Видно от представения и приет като доказателство по делото приемо-
предавателен протокол, съставен и друстранно подписан от страните на
12.09.2019г., ищецът е приел извършената работа „без възражения по
количество и качество.
В рамките на 6-месеца след приемане на работата, а именно до
12.03.2020г. възражения за недостатъци на извършената работа възложителят
не е направил пред изпълнителя.
Доклад, че има направени отвори в гредите, на които са окачени
осветителните тела, които след това са закрепени с рингболтове, при което се
е получило увреждане на гредите, е изготвен и представен на ръководството
на ответника от лицето, отговарящо за тази дейност-архитект П. една на
26.04.2020г. Последвала е кореспонденция между ищеца и ответника, при
която ищецът е поканил ответника да поправи лошо изпълнената според него
работа по монтаж на осветителните тела, която била и извън договорения
начин, но тъй като ответникът не се отзовал на поканата, ищецът сключил
договор с третото лице Електроинсталации ЕООД-гр.Габрово, което
дружество извършило демонтаж на поставената от ответника електрическа
осветителна инсталация в цеха на ищеца, запълнила направените отвори с
подходящ фугоуплътнителен ремонтен разтвор против корозия и изпълнило
нов монтаж на осветителни тела по друг начин, а именно – на стойки
/хомути/. Това обстоятелство се установява от заключението на назначената
от Габровския окръжен съд съдебно техническа експертиза на вещото лице
инж.Димитър Дупалов. Преди да предприеме тези действия за поправка
работата на ответника, каквато поправка според ищеца била необходима,
6
същият се консултирал с няколко консултантски фирми – Скабет ЕООД и
Конструкта ЕООД, чиито управители – специалисти по конструкции,
инженерите Теодор Тодоров, Боян Петров и Весела Гърдева дали
заключения, че нарушаването целостта на виренделовите греди на процесния
обект, чрез пробиване на отвори и закрепване в тях на осветителните тела,
нарушава целостта на гредите, намалява носимостта им, увеличава бързината
на корозията им, поради което същите са застрашени от счупване, а сградата
като цяло от срутване, и това налага извършване на непрекъснат мониторинг
относно движенията и деформациите на гредите.
От заключението на съдебно техническата експертиза, изслушана и
приета в първата инстанция, с вещо лице инж.Димитър Дупалов се
установява следното:
Сграда Индустриални кранове-2 в гр.Габрово е промишлена сграда от
сглобяема стоманобетонова конструкция-сглобяеми колони, сглобяеми
виренделови греди, покривни стоманобетонови панели и външни стени от
стоманобетонови панели. Виренделовите греди, общо 15 броя, са носещи
конструктивни елементи и са изработени по специален метод, действащ
тогава, който не се прилага понастоящем. Сградата е строена около 1966
година и е била в експлоатация повече от 55 години. Вещото лице заявява, че
при огледа на място, не е установил видима промяна на конструкцията, но
има следи от запълване на направени отвори във виренделовите греди с
разтвор. Инж. Дупалов е категоричен, че е недопустимо пробиването на
каквито и да било отвори в долния пояс на виренделовата греда, тъй като то е
пробиване на носещи елементи и води до значително намаляване на
носимоспособността им, отворите осъществяват пряк контакт на възудха с
армировката вътре и това предизвиква нейната корозия, а оттам и намаляване
на носимоспособността на гредата, което може да доведе до нейното счупване
и оттам до срутване на цялата сграда.
Според вещото лице увредените виренделови греди не могат да бъдат
усилвани или поправяни. Необходимо е да се извършва наблюдение за
деформация върху тях, вследствие на извършените пробивания, за което са
необходими измервания и конструктивни становища по следния начин:
необходими са 4 броя геодезически измервания /2 за първата година и по 1 за
втората и третата година/ по 900 лева или общо 3 600 лева; 4 броя огледа с
7
маркери и конструктивни становища на базата на огледите и измерванията –
по 200 лева или общо 800 лева; изработване и поставяне на 13 броя репери
/по 1 за всяка виренделова греда/, неподвижно закрепени посредством хомути
по средата на гредата чрез използване на вишка за техния монтаж – 1000 лева,
или общо за мониторинга на сградата са необхдими 5 400 лева.
Вещото лице оценява извършените инвестиции и поправка от
Електроинсталации ЕООД на сумата от 5 426,40 лева с ДДС. Относно
стойността на изготвяне на конструктивно становище за нанесените на
сградата вреди изводът на вещото лице е, че няма определени или
публикувани цени, а тези цени са по договаряне или с представяне на оферти
и избор от собственика на сградата.
Според вещото лице не би могло без демонтаж на вече поставените
осветителни тела, да се извърши третиране на отворите около анкерите с
разтвор, тъй като ако болтът остане на място, херметическо запечатване не
може да се постигне, тъй като разтворът ще се напука при контакта с метал и
бетон, поради различните температурни разщирения на отделните материали.
Вещото лице е категорично в извода си, че увредените виренделови
греди не могат да бъдат усилвани или поправяни, като в случай на
устантовено конструктивно компрометиране, виренделовите греди могат да
бъдат сменени с нови, но това е сложна и скъпа строителна операция, която
изисква размонтиране на покривните панели в двете съседни полета на
съответната греда.
Заключението на вещото лице инж.Дупалов е компетентно и
обосновано, поради което Апелативният съд го приема изцяло, както го е
приел и Окръжният съд. С оглед депозираното заключение според
настоящият съдебен състав не е необходимо да бъдат анализирани
свидетелските показания на разпитаните в първата инстанция две групи
свидетели, съответно посочени от ищеца и от ответника, тъй като има
произнасяне от вещото лице по съществените въпроси, от значение за
решаването на настоящия спор.
Ищецът е изплатил на ответника договорената цена изцяло, съответно
авансово 8 391,84 лева, с включен ДДС, с платежно нареждане на 15.08.2019г.
и още 26 932,84 лева, с включен ДДС, с платежно нареждане от 19.09.2019г.,
като плащанията са извършени въз основа на издадени от ответника фактури
8
за извършени по договора работи.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявени са искове по чл.265 от Закона за задълженията и договорите
за заплащане извършени с недостатъци СМР на обект производствен цех
Индустриални кранове-2, собственост на ищеца, намиращ се в гр.Габрово, за
монтаж на електрически осветителни тела, на основание договор между
страните от 12.08.2019г. по следните искови претенции: за сумата 3 096 лева
– заплатено конструктивно обследване на виренделовите греди в процесния
цех на Скабет ЕООД; сумата 360 лева – заплатени конструктивни становища
относно интервенции по долен пояс на виренделови греди на Конструкта
ЕООД; сумата 5 426,40 лева – заплатено възнаграждение за извършени СМР с
предмет преинсталиране на електрическа осветителна инсталация на
Електроинсталации ЕООД- гр.Габрово; или общо сумата 8 882,40 лева –
направени разходи за поправка на извършена с недостатъци работа при
изпълнение на възложена поръчка по посочения договор; както и за
заплащане на сумата от 30 700 лева, със следния произход – за провеждане
постоянно наблюдение с огледи и измервания на всичките 13 броя
виренделови греди, съответно 27 броя геодезически измервания по 900 лева –
общо 24 300 лева; 27 броя огледи с маркери и становища въз основа на
огледите и измерванията по 200 лева или общо 5 400 лева, както и еднократно
изработване и поставяне на 13 броя репери /по един на гредаІ, неподвижно
закрепени в средата на гредата, чрез използване на вишка за поставянето им –
1 000 лева; заедно със законната лихва върху посочените главници от датата
на подаване на исковата молба – 11.03.2021г. – до окончателното им
изплащане.
Преди всичко според настоящият съдебен състав искът е предявен след
изтичането на преклузивния срок, поради което следва да бъде отхвърлен
дори само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл.265 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите иск за неизпълнение на възложената работа или за недостатъци на
изпълнената работа може да се предяви от възложителя срещу изпълнителя в
6-месечен срок от приемане на изпълнението. В случая е предявен иск за
неточно изпълнение респективно за изпълнение с недостатъци на възложени
9
СМР по поставяне на електрически осветителни тела с договор, сключен
между страните на 12.08.2019г.; при наличие на двустранно подписан приемо-
предавателен протокол от 12.09.2019г., изцяло заплатено договорено
възнаграждения от възложителя в полза на изпълнителя на 19.09.2019г. и
предявен иск на 11.03.2021г. Налага се изводът, че искът е зведен много след
изтичането на 6-месечния срок по чл.265 ал.3 от ЗЗД, който изтича на
19.03.2019г., а исковата молба е подадена на 11.03.2021г..
Разпоредбата на чл.265 ал.3 от ЗЗД е императивна и за приложението й
съдът следи служебно. Посоченият в същата разпоредба срок е преклузивен.
От друга страна Апелативният съд приема, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване ответното дружество да не е
изпълнило възложената му с процесния договор за изработка работа или да я
е изпълнил с недостатъци, които я правят негодна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение по смисъла на чл.265 ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод
възложителят да е указал на изпълнителя начина на изпълнение поставяне на
електрически осветителни тела в производствен цех Индустриални кранове-2
изрично и категорично. От посоченото в приложение №1 към договора, което
е наименовано клиентска поръчка /оферта/, че се закупуват 52 броя стойки за
закрепване на осветително тяло тип камбана, както и монтаж на 52 броя
стойки за камбана, не може да се направи извод, че по ясен начин, подробно и
писмено възложителят е поръчал на изпълнителя начинът как да монтира
осветителните тела. В този смисъл съдебният състав намира за основателно
възражението на ответника, че съгласно чл.1 ал.1 от договора, ищецът е
следвало писмено да му даде указания, дори ответникът твърди че е било
необходимо да му бъдат зададени чертежи, схеми, технически проекти за
монтажа, както и писмени указания, каквито липсват към договора.
Налице е приемане на изпълнението от страна на възложителя без
възражения. Видно от двустранно подписания приемо-предавателен протокол
от 12.09.2019г., представен и приет като доказателство по делото,
възложителят се е подписал, че приема работата «без възражения по
количеството и качеството».
В случая не се касае за скирти недостатъци. Видно от събраните по
делото доказателства и преди всичко от заключението на вещото лице
10
инж.Дупалов, лампите са били видни с просто око от нивото на пода на
производствения цех, а дори и да не е било така възложителят като търговец,
дължи грижата на добър стопанин, съгласно разопредбата на чл.302 от ТЗ по
отношение на собственото си имущество, което означава че е следвало да
положи необходимите усилия, за да провери детайлно как е извършена
възложената с договора за изработка работа и то в рамките на законово
определения 6-месечен срок от приемо-предаването.
Вещото лице инж.Дупалов посочва ктегорично в заключението си, че
увредените виренделови греди не могат да бъдат усилвани или поправяни,
като в случай на установено конструктивно компрометиране, каквото се
установява по делото, виренделовите греди могат да бъдат сменени с нови, но
това е сложна и скъпа строителна операция, която изисква размонтиране на
покривните панели в двете съседни полета на съответната греда.
Поради това, че е невъзможна поправка на компрометираните
виренделови греди, не следва се възстановяват вложените средства за
отстраняване на неотстраними по своя характер нарушения на целостта на
същите. Бъдещи разходи във връзка с евентуален мониторинг на процесните
виренделови греди, претендирани в размер на сумата от 30 700 лева, по
конкретизирания по-горе начин, също не подлежат на заплащане към
настоящия момент, тъй като не са настъпили, а се касае за бъдещи такива.
Предвид изложеното Апелативният съд, в настоящият състав, намира
предявения основен иск с правно основание чл.265 от Закона за задълженията
и договорите за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен. Като акцесорен на основния иск, искът по чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху претендираните главници от
11.03.2021г. – датата на подаване на исковата молба – до окончателното им
изплащане, също се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен.
В обжалваното решение Габровскитя окръжен съд е стигнал до същия
краен решаващ извод.
Като правилно първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Относно присъдените за първа инстанция разноски при проверка на
11
обжалваното решение в тази му част, тъй като има жалба и по този въпрос,
както и тъй като въззивникът прави възражение за прекомерност,
Апелативният съд намира за установено следното,
При посочения изход на делото и по реда на чл.78 от ГПК ищецът
дължи да заплати на ответника направените от него разноски в първата
инстанция, Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК ответникът е
заплатил за вещо лице сумата от 600 лева, както и адвокатско
възнагрпаждение в размер на сумата от 2 795 лева. Цената на иска е 39 582,40
лева. Съгласно чл.7 от тогава действащата Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по
настоящото дело, адвокатският хонорар, определен по тази Наредба е в
размер на сумата от 1 717,47 лева, поради което договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 2 795 лева не надвишава минималното повече
от 2 пъти, а освен това е съобразено с фактическата и правна сложност на
спора, поради което присъденият за първа инстанция адвокатски хонорар от
2 795 лева не се явява прекомерно завишен.
Поради това първоинстанционното решение, като правилно, следва да
бъде потвърдено и в частта за присъдените разноски т.е. следва да бъде
потвърдено изцяло.
За настоящата инстанция с оглед постъпилото възражение от страна на
въззивника за дължимост на адвокатско възнаграждение само за един адвокат
и в рамките на определеното по Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и тъй като въззивната жалба е изцяло
отхвърлена, въззивникът следва да заплати на въззиваемия за адвокатски
хонорар сумата 3 000 лева, договорена и заплатена за един адвокат, с оглед и
на изложеното по-горе за фактическата и правна сложност на делото и тъй
като тази сума не надвишава повече от 2 пъти минималното адвокатско
възнаграждение, определено по Наредбата, което е 1 717,47 лева за една
инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17 от 12.05.2022г., постановено по т.д.
12
№15/2021г., на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА Подемкран АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Габрово, ул.Генерал Николов №1, да заплати на Интер Пауър
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,
ул.Кокиче №18, ап.5, сумата от 3 000 лева, направени разноски в тази
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13