Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 08.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №248/2019г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 287 от 23.08.2019г., постановено по н.а.х.д.
№ 618/2018г., Ловешки районен съд, трети наказателен състав е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 115/2018 от 16.05.2018г. на Началника
на Митница Свищов към Агенция „Митници”, с което за извършено нарушение по чл.76,
ал.2, т.2, б.”д” от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните
складове (ППЗАДС), представляващо административно нарушение по смисъла на
чл.126а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на „Винал“ АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №116,
ет.1, ап.1, представлявано от Р.П.Ц., е наложено на основание чл.88, ал.1 от ЗАДС,
чл.76, ал.1 от ППЗАДС, чл.126а, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ТД Дунавска към Агенция
„Митници”, страна по н.а.х.д. № 618/2018г. по описа на Ловешки районен съд.
В касационната жалба се твърди, че районният съд е
постановил незаконосъобразно и необосновано решение. В тази връзка се излага,
че въззивния съд не е съобразил събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, от които се разкрива безспорно извършеното нарушение, и е
достигнал до неправилен извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват
се изводите на съда за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН с твърдения, че
нарушението е установено с Протокол за извършена проверка по делегация от
31.08.2017г. на митница Свищов. Претендира се отмяна на решението на РС Ловеч и
потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
В представена по делото писмена молба оспорва жалбата и излага подробни
съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 20.11.2017г. служители на Митници Свищов
съставили АУАН №151 срещу „Винал“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №116, ет.1, aп.1, представлявано от Р.П.Ц..
Актът бил съставен по повод заведено с вх. № 32-111795/02.05.2017г. в митница
Свищов искане на митница Столична с № ВО005800-РК24-ИПДЗ/25.04.2017г. за извършване
на проверка по делегация на „Винал“ АД. Искането било във връзка с образувано
ревизионно производство в митница Столична, възложено със Заповед за възлагане
на ревизия № BG005800-PK24-P1/18.04.2017г. Ревизираният период бил 01.01.2012г. -
03.05.2017г., а срокът за извършване на проверката – 18.09.2017г. За
резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка по
делегация № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017г., връчен на дружеството на 01.09.2017 г.
При
извършване на проверка
на данните в
БАЦИС (Българска акцизна
централизирана информационна система), декларирани от „Винал“ АД в „Дневник на
складовата наличност“ (ДСК), представен към Акцизна декларация за алкохол и
алкохолни продукти за целия период на проверката 01.01.2012г.
- 03.05.2017г., в частност от 01.09.2015г. - 03.05.2017г. било констатирано, че
в колона „Търговско наименование на стоката“ за много от акцизните стоки не е
посочван алкохолен градус. За нарушенията, установени в изготвения ПИПД № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017г., лицензираният складодържател не представил
възражения.
От констатациите в цитирания протокол актосъставителят
приел, че „Винал“ АД, притежаващ валиден към момента на проверките лиценз №128/2006г.
за ферментация, купажиране и отлежаване на вина от грозде и плодове, изваряване
на виноматериали, вино и плодови каши, производство, отлежаване и купажиране на
ракии от грозде и плодове, производство на водка и джин, производство на
дестилати и междинни продукти от вино и плодове, производство на бренди,
вермути и ликьори, получаване на смеси от ароматични вещества и екстракти от
плодове и билки, които ще се влагат в производството на ароматизирани вина –
бели, червени и розе, в качеството си на лицензиран складодържател е извършил
повтарящо се за периода на проверката в т.ч. от 01.09.2015г. до 03.05.2017г.
нарушение на адреса на данъчния склад – гр. Ловеч, ул. „Александър Кусев“ № 37,
констатирано с ПИПД № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017г., като не е посочвал алкохолен градус за
произведените и/или складирани акцизни стоки в „Дневник на складовата
наличност“, задължително воден съгласно чл.88, ал.1 от ЗАДС и чл.76, ал.1 от
ППЗАДС, с което не е изпълнил разпоредбите на чл.76, ал.2, т.2, б.„д“ от ППЗАДС
– деяние, представляващо административно нарушение по чл.126а, ал.1 от ЗАДС.
Актът бил съставен в присъствието на А.И.Т. –
пълномощник, който посочил като възражение, че ще представи допълнително такова,
но в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от „Винал“ АД гр. София не били депозирани
писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на така съставения акт било издадено
атакуваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица, описаната в тях
фактическа обстановка е правилно отразена, не е допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като изрично са посочени периода и мястото на извършване
на нарушението, приел е още, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се
подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство доказателства. Съдът
обаче констатирал, че са допуснати съществени процесуални нарушения по налагане
на административното наказание. Решаващият състав извел правен извод, че тримесечният
период от откриване на нарушението и нарушителя е бил изтекъл към датата на
образуване на административнонаказателното производство и същото е образувано в
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът приел, че срокът за съставяне на АУАН е
започнал да тече от 24.02.2017г., а именно от извършената тогава от митническите
служители проверка на регистър ДСК и съставяне на протокол, като към
20.11.2017г. е бил изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушението и
нарушителя. С горните мотиви съдът отменил като незаконосъобразно оспореното
пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
В съответствие с чл.220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
В проведеното първоинстанционно производство безспорно
е било установено, че ответникът „Винал“ АД, гр. София е лицензиран
складодържател по смисъла на чл.4 т. 2 от ЗАДС, а именно лице, което в
съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или
складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на
акциз, с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00046000 и
номер на данъчен склад BGNCA00046001. Дружеството притежава валиден към момента
на проверката лиценз №128/2006г., издаден от директора на Агенция „Митници“ на
27.06.2006г. и връчен на 09.08.2006г.
Съгласно чл.88 ал.1 от ЗАДС лицензираният
складодържател води задължително регистър „Дневник на складовата наличност“. В
него се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките,
поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени
за потребление (чл.88, ал.2 от ЗАДС). Лицензираният складодържател е длъжен да
подава заедно с акцизната декларация за данъчния период и информация от
регистъра „Дневник на складовата наличност“ на електронен носител (чл.88, ал.3
от ЗАДС). В него съгласно изискванията на чл.76, ал.2, т.2 б.„д“ от ППЗАДС
следва да се съдържа информация за алкохолния градус, вместимостта на
потребителските опаковки, броя на потребителските опаковки.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН в приложимата хипотеза, не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения – две години.
Безспорно съпоставката на коя дата е бил изискан и
представен Регистър „Дневник на складовата наличност“, съответно при
извършената проверка от митническите служители установява, че към датата на
съставяне на акта за установяване на административното нарушение – 20.11.2017г.,
е бил изтекъл тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя, като
нарушителят е презумиран от законодателя, тъй като съставът може да бъде
осъществен единствено от лицензиран складодържател. При това правилно
решаващият съд е приел, че административнонаказателното производство е
образувано в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, която е
императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително.
Неспазването на указания срок от откриване на нарушителя за иницииране на
производство по налагане на административно наказание е винаги съществено
процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателната процедура и
води до незаконосъобразност на издаденото НП. Аргументите на
първоинстанционният съд, че давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо, са обосновани с изброените
Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981г. по н.д. № 48/1981г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 112 от
16.12.1982г. по н.д. № 96/1982г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 44 от
29.12.1983г. по н.д. № 29/1982г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС. Съгласно цитираните съдебни
актове давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на
правоимащия субект – административно-наказващия орган, създава неоправдано
положение на несигурност в правния мир.
Едно от основните условия за провеждане на
административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34
от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни
да следят служебно за това (виж Постановление № 10 от 28.IX.1973г., Пленум на
ВС).
В тази връзка, в първоинстанционното дело са
представени доказателства, че служители на Митница Свищов са извършили проверка
на Регистър „Дневник на складовите наличности“ още на 24.02.2017г. В Протокол
за извършена проверка № 223 от същата дата изрично е отбелязано, че
проверяващите са изискали от „Винал“ АД заверена разпечатка от регистър ДСН и
такава им е била представена, като въз основа на нея и на други изискани
документи е извършена проверката. Отразено е още в ПИП, че в хода на проверката
е извършена съпоставка между данните за транзакции в Автоматизираната система
за отчетност и БАЦИС. Тоест още на тази дата контролните органи е могло и са
били длъжни да открият нарушението и нарушителя, съответно от тогава е започнал
да тече и срокът по чл.34 от ЗАНН.
В тази връзка неоснователно е възражението на
касатора, че датата на извършване на нарушението е датата, на която то е
установено с ПИПД № BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017г. След като констатациите
в оспореното пред районния съд НП са направени въз основа на ПИПД №
BG004300-BG005800-PK24-ПП14/31.08.2017г., а в последния е отразено, че
нарушението е установено след проверка на регистър ДСН през м. май 2017г., то
безспорно се установява, че проверките и на 24.02.2017г., и през м. май 2017г.
касаят едни и същи данни, съдържащи се в регистър ДСН, и които са съществували
още към първата дата. Следователно още към 24.02.2017г. нарушителят е бил
известен, но административнонаказателно производство не е започнато поради
бездействие или пропуск на контролните органи. Да се приеме, че при извършвани
проверки на едни и същи документи и данни, но в различни периоди на време,
нарушението и нарушителя могат да бъдат установявани при която и да е от проверките,
противоречи както на целите на административнонаказателното производство и на
института на погасителната давност, така и на възприетото в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС.
Неоснователни са и доводите на касатора, че с
изписването в решението на НП № 115/2017 от 16.05.2018г. вместо НП № 115/2018
от 16.05.2018г. първоинстанционният съдебен акт не може да породи целените с
него правни последици. Действително касае се за допусната техническа грешка, но
не е налице противоречие във волята на съда, нито пък се касае за съществено
процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е ограничено или нарушено
правото на защита на някоя от страните, надлежно упражнено и в касационната
инстанция. ЯФГ представлява институт, при който е налице очевидно разминаване
между правилно формираната воля на съда и съответното й обективиране в
постановения акт, без обаче това разминаване да опорочава последния или да
накърнява правото на защита на касатора, който е наясно кое именно НП е предмет
на спора и е отменено от РС. Ако касаторът счита, че е налице ЯФГ, процедурата
следва да се инициира пред съответния първоинстанционен съд, а не по реда на
касационното обжалване.
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и
сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата
инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в касационната
жалба.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287 от 23.08.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 618/2018г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.