№ 29719
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110139047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 152339/21.07.2022 г., подадена от Л. Ц. Л., чрез адв. К.,
с която е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, които
ищеца е направил по делото.
Насрещната страна по молбата е взела становище по искането за изменение на
решението, като излага съображения за неоснователност.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуален предствите на ищеца и в
срока за обжалване на решението съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, и е допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
В постановеното по делото решение, съдът е изложил съображения защо не следва да
се присъждат разноски на ищеца, като не намира основание да ги промени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай тази хипотеза е налице, доколкото ищеца сам в исковата молба излага
съображения, че изпълнителното дело е прекратено, поради наличие на предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените по делото доказателства се установява, че
последното изпълнително действие е налагането на възбрана, извършено с постановление на
ЧСИ от 18.01.2013г., поради което към датата на предявяване на настоящия иск-
02.07.2021г. изпълнителното производство е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Фактът, че изпълнителното производство не е прекратено с акт на съдебни
изпълнител, няма отношение към ответника, доколкото последния не е предприел никакви
действия по принудителното изпълнение, като така признава последиците на изтеклата
давност (В този см. Определение №9590/03.10.2022г. по ч.гр.д. №9599/2022г. на СГС).
Въпреки, че взискателя е бездействал повече от 8 г., ищеца, длъжник по изпълнението, е
решил да установи със сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане. В този случай разноските по съдебното
производство следва да останат в тежест на ищеца, на основание чл.78 ал.2 ГПК, тъй като
взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 152339/21.07.2022 г., подадена от Л. Ц.
1
Л., чрез адв. К., за изменение на постановеното по делото Решение №6972/22.06.2022 г. в
частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2