Разпореждане по дело №53245/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32691
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110153245
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 32691
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20211110153245 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ИВ. Г. КЛ. за сумата от
2609,61лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 12.11.2020г.,
служещ за обезпечаване на вземанията по договор за кредит № ********** от
18.06.2020г., които включват главница, лихва и такси за бързо разглеждане и
динамично плащане и разходи относно „риска, който дружеството поема при
събирането и транспортирането на сумите“. Според уточнението, направено с молба
вх. № 75054/25.10.2021г., таксата за бързо разглеждане е в размер на 381,21лв., таксата
за динамично плащане в размер на 545,44лв. и разходите в размер на 100лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с
което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя
договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от
съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо
правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за
представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето
защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за
които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на
1
договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални
математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната
лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното
изискане на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това, съдът намира, че тази
клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и
поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника
е начислена такса с неясна насрещна престация.
Настоящият съдебен състав намира и че таксата за динамично плащане, дължима
за събиране на погасителните вноски по местоживеене/на адрес, посочен от длъжника,
не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса
(възнаграждение) не се дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна
услуга, а за събиране на вземането му, като не е ясно и по какъв начин е определен
размерът й, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на кредитора – арг.
чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наименованието на тази услуга прикрива истинската цел на
клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения
заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено
към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната
услуга „динамично плащане“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене
несъмнено води до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради изложеното съдът приема, че посочените по-горе каузални задължения
не са възникнали. Следователно не се дължи плащането на тази сума и по
менителничния ефект, издаден за обезпечаването на последните.
Изложеното се отнася и за т. нар. разходи в размер на 100лв. за „риска, който
дружеството поема при събирането и транспортирането на сумите“, които също са
уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не
допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита
представлява част от неговото управление. Освен това, по същността си тази клауза
има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на
вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на
нормативноустановеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер
на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава
обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода
съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва, като всякакви други
договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното
наименование като „такси“, „разходи“ и др., които по същността си имат за цел
обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението следва да се отхвърли за посочените по-горе суми, а именно 381,21лв. –
такса за бързо разглеждане, 545,44лв. – такса за динамично плащане и 100,00лв. –
разходи, чиито общ сбор прави 1026,65лв. Тоест, следва да бъде издадена заповед за
2
незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 1582,96лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 2609,61лв., възлизаща в размер на 1026,65лв.,
заявлението подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 53433/13.09.2021г. на /фирма/ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ИВ. Г.
КЛ. за сумата над 1582,96лв. до 2609,61лв., представляваща задължение по запис на
заповед от 12.11.2020г.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3