МОТИВИ:

 

          Обвинението е срещу подсъдимия И.Г.М., ЕГН ********** за това, че на 04.02.2019 г. в гр. Плевен управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0,55 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №44/2019 г. на СХЛ към ЦСМП-Плевен, след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред (споразумение №265/23.05.2017 г.  по НОХД № 1289/2017 г. на РС-Плевен)– престъпление по чл.343б ал.ІІ вр. ал.І от НК.

          В съдебно заседание представителят на РП-Плевен поддържа обвинението против подсъдимия. Предлага определяне на наказание лишаване от свобода в минималния размер - една година, изтърпяването на което да бъде при първоначален общ режим. Намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства като изтъква доброто процесуално поведение и ниската алкохолна концентрация.

          В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв.Н.Я. от ПАК. Твърди, че разбира обвинението, не се признава за виновен и дава обяснения в хода на съдебното следствие, с което частично съдейства за разкриване на обективната истина. В обясненията си обаче  излага противоречиви факти както относно лицата, присъствали в автомобила и станали свидетели, така и по отношение на причината, като от една страна твърди, че му е било възложено от длъжностно лице да премести автомобила, с което навежда доводи, че ако не беше така не би го привеждал в движение. От друга страна сочи, че се е чувствал добре и не би си позволил да управлява МПС, ако е имал и най-малко съмнение за повлияване на съзнанието му от алкохолни напитки.  Допълнително визира немалкото количество консумиран от него алкохол, но заявява, че същото е било предходната вечер, като счита, че същото не би могло да доведе соченото обвинението алкохолно съдържание в кръвта му, дори в тези минимални размери. В заключение моли съда да бъде оправдан.         

Защитникът на подсъдимия - адв.Н.Я. намира, че по делото не е доказано извършването на деянието от субективна страна, доколкото установената алкохолна концентрация е ниска и не е била усетена от подсъдимия, а от друга страна навежда доводи, че му е било възложено от длъжностно лице да премести автомобила, поради което по тази причина го е привел в движение.  Подробно се аргументира. Моли за оправдателна присъда. Алтернативно предлага да се приложи института на чл.9, ал.2 от НК.

          Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

          Подсъдимият И.Г.М. е роден на ***г***, ***, *** гражданин, с основно образование, не работи – ***, женен, осъждан, ЕГН **********.

 

 Плевенски районен съд одобрил споразумение по НОХД № 1289/2017г., влязло в сила на 23.05.2017г. и осъдил подс. И.М.  с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ месеца, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок.

 

На 04.02.2019г. около 13.35 часа подс. И.М. управлявал лек автомобил „Ауди А4“,  с рег.№*** в гр.Плевен, по ул.“Върбишко шосе“.  Бил видян и спрян за проверка от св. М.Г.Г. и св. С.Г.С., *** в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен. Била извършена проверка на подс.М. за употреба на алкохол с техническо средство. Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №***  отчело резултат 0,63 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. На подсъдимия М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение – серия АА, № 189268 от 04.02.2019г. и му бил издаден талон за изследване №*** от 04.02.2019г. Подсъдимият М. се явил в Спешно отделение към ***, в указания часови диапазон и дал кръвна проба. Бил издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от 04.02.2019г.

По производството е  извършено химическо изследване на взетата кръвна проба. От заключението й се установява, че подс.И.М.  управлявал МПС с  концентрация на алкохол в кръвта си – 0,55 промила на хиляда.

 

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите М.Г., в т.ч. тези депозирани в хода на ДП и прочетени в с.з., С.С., И.К., Х.Г., И.М./внук/, отчасти от обясненията на подсъдимия И.Г.М., както и от писмените доказателства, събрани по досъдебно производство №Д-574/19г. по описа на РП-Плевен и приобщени към делото от съда по реда на чл.283 от НПК и в конкретност протокол за химическа експертиза № 44к/2019г., протокол за химическа експертиза № 44/2019г.АУАН № 189268/04.02.2019г., талон за изследване № 36630/04.02.2019г., справка за нарушител на л.10-20 от ДП, талон за медицинско изследване на л.17 от ДП, протокол за ПТП на л.35 от ДП, актуално свидетелство за съдимост, експертни решения на ТЕЛК, неоспорени от страните и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, както и неоспорените експертни заключения по назначените съдебно-медицинска експертиза от хода на ДП и комплексна съдебна медицинска експертиза с участие на експерти психиатър и невролог. 

От показанията нас св. С.С. е видно, че като служител на Сектор „Пътна полиция“-Плевен на посочената дата в акта бил назначен в автопатрул №115 за времето от 07:00 часа на същата дата до 19:00 часа. Съвместно със св.М.Г. изпълнявали служебните си задължения на територията на Първо РУ-Плевен, като във визирания час спрели за проверка л.а. „Ауди А4“, управляван от подсъдимия, който бил сам в автомобила. Свидетелят твърди, че си спомня подсъдимия както и конкретната ситуация, като още при самото спиране му замирисал на алкохол, поради което била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и същият отчел положителна проба от 0,63 промила в издишания от водача обем въздух. Св.С. съставил АУАН, като издал и талон за медицинско изследване и холограмни стикери за валидност на пробата. Видно от показанията на свидетеля С., водачът нямал възражения. Свидетелят си спомня и че управляваният от подсъдимия автомобил теглел друго МПС – л.а. „БМВ“, за което не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и на неговия водач също бил съставен АУАН. Свидетелят С. си спомня в детайли случилото се на процесната дата, включително и това че:” …Повод за проверката беше, че теглещото МПС и тегленото бяха с мека връзка. Същото беше вързано, имаше възли по нея и бяха с опасност за останалите участници в движението. Лекият автомобил „БМВ“ беше с мръсни стъкла отвсякъде. Явно беше стоял много време ,доколкото си спомням.” Показанията на св. С. намират опора и в показанията на св. М.Г.. Видно от показанията на св.Г. депозирани в с.з. той също си спомня процесните събития както и подсъдимия, когото посочва в залата. Също твърди, че подсъдимият бил сам в управлявания от него л.а. марка „Ауди”. Посочва, че на водача била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и същият отчел положителна проба, поради което бил съставен АУАН, както и издаден талон за медицинско изследване и холограмни стикери за валидност на пробата. Видно от показанията на свидетеля, водачът нямал възражения. Свидетелят установява още и мястото на проверката - *** до автокъща «***» Съдът на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК прочете показанията на св.Г., депозирани в хода на ДП, доколкото св.Г. не си спомни повода за проверката. Видно от прочетените показания на 04.02.2019г. бил дневна смяна на работа от 07 до 19ч. съгласно графика за дежурствата в СПП на ОДМВР-Плевен със служебен автомобил съвместно със св. С.С., като при пристигане по сигнал на колеги на място установили лек автомобил марка Ауди А4 с рег.№ *** който теглел друг автомобил. Подали сигнал за спиране на водача, който се подчинил и отбил в дясно. Установили самоличност на водача, а именно И.Г.М., ЕГН ********** ***. В показанията от ДП св.Г. твърди, че водачът лъхал на алкохол, поради което бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ***, който отчел положителна проба в 13,40ч. 0,63 промила.

Съдът кредитира напълно показанията на св.С.С. и М.Г., в т.ч. тези депозирани пред орган на ДП като намира, че същите са обективни, логични и взаимнокореспондентни както и съответни на показанията на свидетелите Х.Г. и И.К., а също така и на показанията на св.М. както и на кредитираната част от обясненията на подсъдимия, а също и на ценения от съда писмен доказателствен материал.

От показанията на св. Х.Г. се установява длъжностното му качество на „***“ в ОД на МВР-Плевен. Сочи, че там се съхраняват „автомобили, тютюни, цигари...”Не ангажира визуален спомен за подсъдимия, нито по отношение на водача на л.а. БМВ доколкото на паркинга на базата се съхранявали голям брой автомобили, но в резултат на множество въпроси от страна на защитата, посочва бегъл такъв по отношение на л.а. марка БМВ, което следвало да бъде изтеглено от базата, като дал въже да го издърпат, понеже не могли да го запалят. Не си спомня повредите по тегления автомобил, нито с какъв автомобил е било изтеглен от паркинга.

От показанията на свидетеля И.К. се установява местоработата му в *** в ж.к. „Дружба“ и обстоятелството, че фирмата притежава репатрак, обслужващ автомобили със затруднения при придвижването. Сочи, че получили обаждане, че л.а. със спадната гуми следвало да бъде изведен от паркинг на КАТ Плевен и тъй като там според него било стръмно и имало опасност да повреди допълнително автомобила, посъветвал лицата да го изведат оттам до близко място. Така:” …Викам: „Ако тръгна там да качвам колата,  това означава, че ще обера броните и ще направя поразии, които после трябва да ги платя аз“.  Казах: „На 150-200 метра отдолу има „черен“ паркинг, който е равен и няма на кого да пречим. Отиваме, качваме колата и ви карам докъдето искате“. До гр. Долни Дъбник ги карах тогава. Където беше спряна колата, беше голям наклона и не можех там да я кача. И фактически аз ги помолих да слязат долу на „черния“ паркинг. Там нямаше на кого да пречим…” Посочва още, че около 200-250 метра е разстоянието между този паркинг и уширението където отишъл като следвало да я закара до гр. Долни Дъбник. Св.К. посочва подсъдимия в залата и от показанията му е видно познанството му с него доколкото твърди, че: „Той е И.М., ама те доколкото знам са дядо и внук „И.М.“. Аз не знам кой ми се обади от двамата.” Въпреки това съдът цени показанията на св.К. тъй като не откри индиция за заинтересованост, същите са съответни и не противоречат на доказателствата по делото в конкретност на ценените от съда показания на св.С. и Г.. Съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на кредитирания доказателствен материал и показанията на св. Х.Г..

От показанията на св.И.И.М. – внук на подсъдимия се установява, че на въпросната дата бил с дядо си – подсъдимия М. *** където от паркинг за увредени автомобили следвало да получи собствения си лек автомобил марка БМВ. Твърди че до там стигнали с л.а. марка Ауди, който той управлявал. Посочва, че от обява по интернет се свързал с фирма притежаваща репатрак за да бъде качен на платформа и изваден от паркинга автомобила му, който бил със спаднати гуми и изгорял частично. Тъй като репатракът не влязъл в паркинга следвало той и дядо му да придвижат повредения автомобил като от КАТ им дали въже с което завързали автомобила марка БМВ, в който седнал той, за л.а. марка Ауди, в който като водач седнал подсъдимия и двамата с двата автомобила потеглили към уширение откъдето следвало управлявания от него автомобил да бъде качен на репатрак. Свидетелят М. посочва, че докато се придвижвали, ги спрял полицейски патрул като за неговия автомобил бил съставен АУАН за липса на сключена застраховка ГО, а дядо му – подсъдимият М. бил изпробван за алкохол. Съдът кредитира показанията на св.И.М. доколкото в относимата част, а именно, че подс.М.  управлявал л.а. марка Ауди след излизане от паркинга на КАТ и е теглел с въже л.а. марка БМВ съответстват на ценената доказателствена основа и въпреки близката роднинска връзка не откри индиция за заинтересованост. В неотносимата част досежно повредите по л.а. БМВ и причините за тях показанията на св.М. също се ценят, макар да нямат отношение към предмета на делото. Що се отнася до показанията нас св.С.С., съдът не кредитира същите въпреки, че те преповтарят в пълна степен кредитираните показания на св.М.. Причината да бъдат възприети като недостоверни не е тяхното съдържание, а това, че св.С. твърди че при извеждане на л.а. Ауди от паркинга на КАТ се е намирал на предна дясна седалка до подсъдимия. Не така твърдят двамата *** които са категорични в показанията си че подсъдимият е бил сам в управлявания от него л.а. Ауди. Показанията на полицейските служители са обективни,  депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и няма данни за познанства или други причини за заинтересованост. Обратното – съдът откри индиция за заинтересованост в показанията на „свидетеля” С., които не се ценят с доверие. Освен, че той се появява едва в хода на съдебното следствие, според съда е доведен от подсъдимия, за да може поне още един свидетел освен действително присъствалия такъв/св.М./ да подкрепи и преповтори тезата на подсъдимия, че не е имал друг начин освен да се качи в автомобила, след като св.М. не е преотстъпил неговия и така подсъдимият на по-голямо основание и с повече свидетели подкрепящи тезата му, да бъде оневинен от съда. Нещо повече – дори св.И.М. в показанията си нито веднъж не спомена присъствие на С.С. на процесните дата и място. В този ред на мисли показанията на С.С. следва да бъдат изключени от доказателствения материал. 

Съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимия, а именно че на въпросната дата управлявал процесния л.а. марка Ауди, когато бил спрян от *** и изпробван за алкохол с техническо средство което отчело положителен резултат. Кредитира обясненията и в частта, в която заявява че дал кръвна проба в посочения в издаден талон часови диапазон, която също отчела положителен резултат, както и в частта в която посочва че с внука му следвало да изведат от паркинг на КАТ Плевен друг л.а. – марка БМВ, в който водач при излизане от паркинга бил св.Ил.М., а между двата автомобила имало мека връзка – въже, предоставено им от служители на КАТ Плевен.  Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в които твърди, че употребил алкохолни напитки предходната вечер, преди много часове, поради което не се намира под влияние на алкохол и не усеща същото. Обратното твърдят двамата *** – свидетелите Г. и С. които въпреки изтеклия период от време си спомнят случая и твърдят че подсъдимият лъхал на алкохол, което наложило да бъде изпробван. Освен това в тази част обясненията на подсъдимия не само че не се подкрепят от никакви други доказателства/дори св.М. заяви че не си спомня кога и дали подс. М. е употребил алкохол въпреки, че са в едно домакинство и ако това наистина беше вечерта би следвало да го заяви/ В описаната част обясненията са недостоверни и поради вътрешната им противоречивост с друга част, в която подс.М. твърди че не той управлявал л.а. Ауди при пристигане от гр.Долни Дъбник със св.М., което обективно е така, но причината според съда да не седне той зад волана при влизане в паркинга не е  ”..защото той е по-млад и иска да кара. Аз съм карал, карал – че ми побеля главата от пътища…”Тук според съда подсъдимият не посочи действителната причина, а именно че се намирал под влияние на алкохолни напитки и затова не е управлявал автомобила при по-дългия маршрут, а се е надявал, че няма да бъде спрян и проверен при по-краткия на излизане от паркинга, поради което въпреки, че е знаел че е употребил алкохол, се е надявал поради краткото разстояние и поради това, че напуска рисково за него място/какъвто е паркинга на КАТ с множество служители на реда/,  да не бъде спрян и проверен. 

 

Съдът цени като кореспондентни както помежду си, така и като съответни на останалите кредитирани писмени и гласни доказателства и приложените по делото писмени доказателства - протокол за химическа експертиза № 44/2019г., протокол за химическа експертиза № 44к/2019г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, АУАН № 189268/04.02.2019г., талон за изследване № 36630/04.02.2019г., справка за нарушител на л.10-20 от ДП, протокол за ПТП на л.35 от ДП, актуално свидетелство за съдимост, експертно решение на ТЕЛК, всичките неоспорени от страните и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира и заключението от назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, от което става ясно, че едновременното приемане на алкохол и описаните заключението лекарства по никакъв начин не може да повлияе на резултата в посока повишение на стойностите на алкохол в кръвта на организма на И.Г.М.. Експертът е анализирал в детайли действието на всеки един от медикаментите които са били предписани и по данни на подсъдимия същият приема, като не счита че следва да преповтаря изводите на заключението. Следва само съдът да отбележи, че единият от медикаментите  - *** според вещото лице спада към блимковите диуретици, който не само, че не забавя, а засилва елиминирането на алкохола от организма. Посочил е че препаратът *** може да засили функционално действието на алкохола, което да се отрази на речта, равновесието, координацията на движенията и т.н. но не може да увеличи количеството приет алкохол в организма или да забави елиминацията му.

Съдът цени и назначената в хода на съдебното следствие тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че подс.М. е могъл и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си както по време на инкриминираното деяние така и понастоящем и правилно да възпреиема и възпроизвежда факти от значение за делото. Посочено е още че подсъдимият има съхранена психична годност да участва пълноценно в наказателен процес, като соматичните и неврологични заболявания не водят до значима психична дисфункция и не са медицинска предпоставка да се приеме че е с краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.

 

          При така изложената фактическа обстановка съдът счита за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на 04.02.2019 г. в гр. Плевен управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 0,55 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №44/2019 г. на СХЛ към ЦСМП-Плевен, след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред (споразумение №265/23.05.2017 г.  по НОХД № 1289/2017 г. на РС-Плевен).

От обективна страна деянието е извършено чрез действие – подсъдимият е управлявал МПС, като е установена концентрация на алкохол в кръвта със стойност, цитирана по-горе. Налице е и друг обективен признак – предишно осъждане за същото деяние, което определя правна квалификация на деянието по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна ирелевантно е обстоятелството какво точно разстояние е изминал подсъдимият с процесното МПС преди да бъде спрян и проверен.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и факта на предишното си осъждане, обществено опасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните му последици.  Основното възражение на защитата е липсата на субективна страна на деянието тъй като подсъдимият не усещал според нея да се намира под влияние на алкохол, тъй като такъв бил употребил предходната вечер. Съдът намира, че подсъдимият е съзнавал, че се намира под въздействие на алкохолни напитки, като счита за неправдоподобно твърдението му при съобразяване на първо място на показанията на двамата *** които твърдят, че същият е „лъхал” на алкохол което е наложило да бъде изпробван. На следващо място, както беше посочено и по – горе при анализа на обясненията, подс.М. твърди че не той управлявал л.а. Ауди при пристигане от гр.Долни Дъбник със св.М., което обективно наистина е така, но причината според съда да не седне той зад волана при влизане в паркинга на КАТ не е  защото внукът му „..е по-млад и иска да кара. Аз съм карал, карал – че ми побеля главата от пътища…”Тук според съда подсъдимият не посочи действителната причина, а именно че се намирал под влияние на алкохолни напитки и затова не е управлявал автомобила при по-дългия маршрут от гр.Долни Дъбник и при влизане в паркинга, като се е надявал, че няма да бъде спрян и проверен при по-краткия на излизане от паркинга на КАТ, поради което въпреки, че е знаел, че е употребил алкохол, се е надявал поради краткото разстояние и поради това, че напуска рисково за него място с много ***,  да не бъде повече спиран и проверяван. Отново във връзка с наличието на субективна страна следва да се посочи, че съдът не цени обясненията, че М. е употребил алкохол само предната вечер, доколкото никой друг освен него не го потвърди. И не на последно място,  в тази връзка следва да се посочи и заключението на в.л. което е категорично че и другата изтъкната от подсъдимия причина, а именно лекарствата които употребява той не се възприема, тъй като те не влияят на разграждането на алкохолните напитки, дори нещо повече – едно от тях, описано подробно по-горе го ускорява.

Причина за извършване на престъплението от подсъдимия е незачитане от страна на същия на установения в страната правов ред и в частност на правилата за движение по пътищата, ниското му правно съзнание, липсата на морално-волеви задръжки и чувство за съпричастност към обществената реакция оформила се към такъв вид неправомерно поведение.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.Г., съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК съобрази смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В конкретния случай като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени предходните осъждания на подсъдимия и извършените нарушения по ЗДвП видно от справката за нарушител. Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат възприети тежкото здравословно състояние на подсъдимия, проявеното критично отношение към извършеното, ниската алкохолна концентрация, а по отношение на наказанието глоба – липсата на данни за по-добро материално положение предвид влошеното здравословно състояние. Следва да бъдат възприети като смекчаващи вината обстоятелства дадените от подсъдимия обяснения, които обаче само откъслечно и непоследователно съдействат за разкриване на обективната истина.

          Съдът намира за необходимо в тази връзка да отбележи, че самото престъпление по чл.343б ал.ІІ от НК е с изключително висока степен на обществена опасност, макар същото да не представлява тежко умишлено престъпление по чл.93 т.7 от НК, предвид ръста и динамиката на тези престъпления и ясно изразената остра отрицателна обществена реакция към този вид престъпления и разкриването на завишена обществена опасност в последно време. Поради това и предложеният от защитата институт на чл.9, ал.2 от НК не следва да се приложи.

Ето защо, съпоставяйки и преценявайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намира, че положителни промени в съзнанието на Ил.Г. могат да бъдат постигнати единствено с налагане по отношение на него на наказание лишаване от свобода. Единствено то би довело до отстраняване на негативните му възгледи и заместването им изцяло с положителни такива както и ново отношение към обществото, обществения порядък и длъжностните лица, задължени да го охраняват. Възпиращото въздействие наред с поправителното такова е обвързано и с целите на генералната превенция, която съдът намира, че не може да бъде постигната по друг начин освен чрез лишаване от свобода. Последното държи сметка не само за чувствителната обществена реакция към този вид зачестили престъпления, голяма част от които съпроводени и с други неблагоприятни последици, но и за необходимостта от  запазване моралната стабилност на водачите на МПС които управляват същите при строго съблюдаване на правилата за движение по пътищата. В този ред на мисли справедливото наказание според съда е лишаване от свобода за срок от една година – в минимален размер и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, който срок съдът намери за достатъчен, като отделно от това прие че същото следва да бъде търпяно ефективно от подсъдимия, при съобразяване и на наложеното по НОХД № 1289/2017г., с влязло в сила споразумение на 23.05.2017г.  наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Така определеният срок в размер на една година лишаване от свобода, съдът прие за достатъчен и в съответствие на обществената опасност и на деянието и на дееца и би съдействало за постигане целите и на генералната превенция. 

Съдът на основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.2, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК лиши подсъдимия И.Г.М., със снета по-горе самоличност, от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от датата на влизане в сила на присъдата, като отново съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Отново при съобразяване на горните обстоятелства и при липсата на данни за по-добро материално положение, съдът на основание чл.343б, ал.2 от НК наложи на подсъдимия И.Г.М., със снета по-горе самоличност, наказание „ГЛОБА” в полза на държавата в размер на 500 /петстотин/ лева, предвидено кумулативно наред с наказанието „лишаване от свобода”.  

При този изход на делото съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия И.Г.М., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените деловодни разноски в размер на 206,20 лева, както и тези от хода на съдебното производство общо в размер на 1066,80 лева по сметка на Плевенски районен съд.

          По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: