Р Е Ш Е Н И Е

			03.01.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Іс-НО

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	04.12		2019

 

на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н.а.х.		957		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

  Р    Е     Ш    И

 

 

                            ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10-000930/03.09.2019г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда”  -гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция  в размер на 3000лв.. за нарушение по чл.414,ал.3 в сл. на чл.62ал.1 КТ на  ЕТ“В.И.К.“с  ЕИК ********* и адрес на управление гр.Полски Тръмбеш, ул.“Клокотница“№5 като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 3000лв. на 1500лв.

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ : В.И.К., , обжалва наказателно постановление №10-000930/03.09.2019г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда”  -гр.Кюстендил, с което, в качеството му на търговец, е наложена имуществена санкция  в размер на  3000лв. за нарушение по чл.414,ал.3 във вр. с чл.52,ал.1 КТ..Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи ,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, недоказаност на нарушението и маловажност на случая.

         Административно наказващия орган  оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя, свидетелите и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбоподателят, като едноличен търговец, е осъществявал търговска дейност на строителен обект-жилищен блок в гр.Дупница,по проект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност „. На 03.05.2019г. в обекта била извършена проверка от длъжностни лица при АНО, по спазване на трудовото законодателство. При проверката била изискана декларация на осн.чл.399 КТ  от Г.М.Г., който работел по изграждане на скеле около блока.Тъй като бил неграмотен, декларацията била попълнена от свид.П., с какво работно време, трудово възнаграждение и почивки,като същата била подписана от декларатора Г..

         На 23.05.2019г. проверката била продължена  по документи, като след извършена справка в НАП било установено, че жалбоподателят не е сключил трудов договор с Г..

След  надлежна писмена покана, в присъствието на пълномощник на търговеца,  бил съставен АУАН от 03.06.2019г.г. за нарушение по чл.62,ал.1 КТ,-за допускане на работа на лице,без сключен писмен трудов договор.Въз  основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на В. и Г.. Двамата са извършили проверката на строителния обект и са установили лицата, изграждащи скелето,между които е бил и Г.. Съдът не даде вяра на показанията на свид.П. ,А. и Л.,които твърдят,че ,заедно с Г. не са работели на обекта, а само са го оглеждали с намерение да работят,тъй като противоречат на останалите гласни и писмени доказателства, а и са логически необосновани. Същите  са попълнили декларации по чл.399 КТ,/ като свид.П. е попълнил и тази на Г./ като обяснението,че това  им било разпоредено от лицата, извършващи проверка,както и какво да пишат в декларациите, създава  индиция,че проверяващите са оказали принуда по отношение на тях,което е лишено от нормална житейска логика, доколкото се касае до  правно регламентирана дейност на длъжностни лица, които нямат какъвто и да било начин, да въздействат върху лица, които не са субект на административнонаказателна отговорност.

 И намали санкцията в предвидения от закона минимум

Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно изискванията на чл. 416 КТ. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. **ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,като са спазени давностните срокове по чл.34 ЗАНН.Възражението за неспазване на срока по чл.51,ал.1 ЗАНН не опорочава процедурата, тъй като се касае за инструктивен такъв.Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила.Описанието на нарушението съдържа факти и обстоятелства, които обосновават състава на нарушението, а цифровата квалификация посочена в АУАН ,съответства на тази в НП.

         Събраните по делото доказателства установиха, че  са осъществени признаците на нарушението по чл.414,ал.3 във вр. с ал.1 в сл. на чл.62ал.2 КТ.Действително, дружеството като работодател е допуснало на работа лице,без сключен писмен трудов договор, в нарушение на  императивното изискване в чл.62,ал.1 КТ и законосъобразно наказващия орган е ангажирал административно наказателната отговорност на търговеца, като работодател.

При определяне  размера на наказанието, макар и наказващия   орган да  наложил санкция под средния размер, предвиден в  чл.414,ал.3 КТ, съдът съобразявайки  изискванията на чл.27 ЗАНН,счита ,че предвидения минимален размер е достатъчно висок за конкретния случая, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН и намали санкцията от 3000лв. на 1500лв.

  В случая ,недопустимо е искането за приложение на чл.28 ЗАНН, предвид разпоредбата на  чл. 415 в, ал. 2 от КТ, съгласно която "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2" от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, АНО,както и съдът, не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.