Решение по дело №193/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 127
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20227270700193
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№............., град Шумен, 10.11.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова

 

при секретаря Ив. Велчева

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д.№193 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 и сл. от ЗУТ, образувано въз основа на депозирана жалба от В.З.А. и Д.З.А. ***, против Заповед №РД-25-317/07.06.2022 г. на Кмета на Община Каспичан за премахване на незаконен строеж „Заведение със съблекалня и санитарно помощение“, находящ се в УПИ ХII-49, кв.20, по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан, област Шумен, с административен адрес ул.Средна гора №1, издадена на основание чл.225а от ЗУТ.

   В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до издаването й в нарушение на материалния закон и неговата цел. Жалбоподателите не отричат, че не разполагат с проект за изграждане и разрешение за строеж на постройката, но доколкото твърдят, че строежът е извършен преди 31.03.2001 г., то към момента на изграждането в действащите към този момент ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) не е съществувала специална регламентация за това, поради което строежът е търпим. На соченото основание жалбоподателите отправят искане към съда да бъде отменена атакуванато от тях заповед като незаконосъобразна.

   Ответната страна Кмет на Община Каспичан, редовно призован, не изпраща представител, но е депозирано писмено становище на 27.09.2022 г. чрез юрисконсулт Р. М., редовно упълномощена, в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли като такава, както и да присъди юрисконуслтско възнаграждение в размер на 120.00 лв.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:

   Няма спор между страните, а и от приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот №7, том IX, рег.№4964, дело №1149/2014 г., по описа на нотариус с район на действие РС Нови пазар, се установи, че наследодателят на жалбоподателите З.А.З. е признат за собственик на дворно място с площ 589 кв.м., ведно с построените в него къща за гости с площ по данъчна оценка 230 кв.м. и навес с площ по данъчна оценка 20 кв.м., находящи се в гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора № 3, съставляващо УПИ XII-49 от кв.20 по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан. Съгласно Удостоверение за наследници от 24.08.2021 г., наследници на З.А.З., починал на 04.02.2016 г., са жалбоподателите В.З.А. и Д.З.А..*** бил сезиран с жалба на 29.07.2021 г. от Т.Й.Т.с искане за проверка дали къщата за гости, която е ремонтирана от жлбоподателите и построеният от тях басейн са законни. Въз основа на тази жалба, Кметът на Община Каспичан е издал Заповед №РД-25-419/23.08.2021 г., с която определил работна група в състав от шест служители на общината, които да извършат проверка по подадената жалба, както и е определен срок до 14.09.2021 г. да се представи становище и протоколи от извършената проверка. С последваща Заповед №РД-25-420/23.08.2021 г. кметът на Община Каспичан е определил трима служители за контрол на строителството в Община Каспичан, а именно инж. Ж. Р. – началник отдел „ТСУ“, Л. Л. – главен специалист „ТСУ“ и инж. И.Л.- главен специалист „ТСУ“, които да извършат проверка досежно законността на извършеното строителство и спазване на ЗУТ. Със същата заповед на наследниците на З.А.З. е наредено да осигурят свободен достъп до имота с оглед извършване на проверката.

   На 25.08.2021 г. определените трима служители от отдел „ТСУ“ при Община Каспичан извършили проверка, чийто констатации са обективирани в Констативен акт /КА/ №5 от 25.08.2021 г. Било установено, че строежът „Заведение със съблекалня и санитарно помещение“ се намира в УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора №1, като имотът е собственост на наследниците на З.А.З.. Установено е също, че процесният строеж се намира в имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на гр.Каспичан, представляващ УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, разположена в югоизточната част на имота, на граница с УПИ ХI-50, кв.20 по плана на кв.Калугерица, с общи размери в план 15.80м/2.23м, със средна височина 2.65м. Установено е също, че строежът представлява дървет навес, гърбът на който е поставен на масивна каменна ограда; покривът е едноскатен, изграден от дървена конструкция, покрит с ондулин. Част от навеса с размери в план 6.00м/1.85м е затворен със зидария от газобетонови блокчета /помещенията са преустроени за съблекална и тоалетна/, а другата част от навеса с размери по план 9.80м/2.60м е затворена със стъклени плоскости и частична тухлена зидария /помещението е преустроено за заведение/. Установено е, че строежът е извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, съставляващо нарушение по чл.148 ал.1 от ЗУТ, както и възложители на строежа са наследниците на З.З. – В.А. и Д.А.. Посочено е в КА, че същият се явява основание за започване на административно производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строитлеството. Констативният акт бил връчен чрез залепване на входната врада на обекта и на таблото за съобщения на Община Каспичан на 11.02.2022 г., като в него било разяснено правото да се депозират възражения в 7-дневен срок, считано от 11.02.2022 г. КА е подписан и от двама свидетели, доколкото извършителите на строежа са отсъствали, а при проверката е присъставал наемателят на обекта. Към КА са приложени и снимки на строежа, както и строежът е онагледен чрез скица към КА.

   Жалбоподателите депозирали Възражение рег.№94-00-787-005/18.02.2022 г., адресирано до Кмета на Община Каспичан, в което посочили, че всички постройки в поземления имот са изградени преди 31.03.2001 г., отговарят на техническите правила и норми и не противоречат на градоустройствените планове, поради което са търпими и не подлежат на премахване.

   С оглед така депозираното възражение и наведеното твърдение за търпимост на строежа с писмо от 25.03.2021 г. от жалбоподателите е изискано да представят доказателства в тази насока, а именно нотариално заверени декларации относно годината на построяване, нотариално заверено съгласие за строежи на граница от собствениците на съседните имоти, конструктивни становище и геодезическо заснемане на сградата, като няма данни жалбоподателите да са представили такива доказателства по преписката.

   Въз основа на депозираното жалба от Т.Т.и съставения КА №8/25.08.2021 г. и на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.225 ал.2 т.2 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, Кметът на Община Каспичан издал оспорената в настоящото производство Заповед №РД-25-317/07.06.2022 г., с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконно изграденият строеж „Заведение със съблекалня и санитарно помещение“, находяща се в УПИ XII-49, кв.20 по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан, община Каспичан, област Шумен, с административен адрес ул.Средна гора №1, както и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж.

   Административният орган е приел, че строежът е пета кагероия по смисъла на чл.137 ал.1 т.5, б.а от ЗУТ – сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м. или с капацитет до 100 метра за посетители. Имотът е собственост на наследниците на З.А.З., като строежът е извършен от наследниците на З.З., а именно от жалбоподателите В.А. и Д.А.. Строежът е се намира в имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на гр.Каспичан, представляващ УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, разположена в югоизточната част на имота, на граница с УПИ ХI-50, кв.20 по плана на кв.Калугерица, с общи размери в план 15.80м/2.23м, със средна височина 2.65м. Установено е също, че строежът представлява дървет навес, гърбът на който е поставен на масивна каменна ограда; покривът е едноскатен, изграден от дървена конструкция, покрит с ондулин. Част от навеса с размери в план 6.00м/1.85м е затворен със зидария от газобетонови блокчета /помещенията са преустроени за съблекална и тоалетна/, а другата част от навеса с размери по план 9.80м/2.60м е затворена със стъклени плоскости и частична тухлена зидария /помещението е преустроено за заведение/. Прието е от органа, че строежът е осъществен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, съставляващо нарушение по чл.148 ал.1 от ЗУТ. Въз основа на това административният орган заключил, че се касае за строеж, който е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е разпоредено неговото препахване.

   Процесната заповед е съобщена на жалбоподателите на 09.06.2022 г., срещу която е подадена жалба пред Административен съд град Шумен, чрез административния орган на 21.06.2022 г.

   По делото е представена и приета цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед.

   В хода на съдебното производство по делото беше допусната и назначена СТЕ с конкретно поставени задачи, както и бяха допуснати трима свидетели при режим на довеждане по искане на жалбоподателите. В определения от съда срок, както и към последното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателите не внесоха определения депозит за вещото лице, както и не ангажираха допуснатите от съда свидетели. С оглед на това и разпределената доказателствена тежест между страните от съда, и на основание чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, с протоколно определение от открито съдебно заседание на 25.10.2022 г. съдът предупреди жабоподателите, че може да приеме за доказани фактите, за които жалбоподателите създават пречка за събиране на допуснатите доказателства.

   От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните прави изводи:

   Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ и от лица, разполагащи с правен интерес от нейното оспорване, доколкото същите са адресат на заповедта, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

   Разгледана по същество, след проверка на административния акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

   Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.225а ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него лице. Доколкото процесният строеж се явява пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б.а от ЗУТ, визиращ строежите с обществено обслужващо предназначение. Доколкото процесният строеж е „Заведение със съблекалня и санитарно помещение“, то същият попада в хитозета на чл.137 ал.1 т.5 б.а от ЗУТ. С оглед на това компетентен орган се явява кметът на общината по смисъла на чл.225а ал.1 от ЗУТ по местонахождение на имота – в случая Кметът на Община Каспичан, доколкото местонахождението на имота е град Каспичан.

   Обжалваната заповед е издадена в предвидената в чл.59 ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за нейното издаване е посочено наличието на извършен строеж без издадено разрешение за строеж, а като правно основание – чл.225 ал.2 т.2 от АПК, както и съдържа фактически и правни основания. Съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, както и описанието на строежа позволява той да бъде индивидуализиран.

   Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на чл.225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния с оглед препращащата норма на чл.225а ал.1 от същия закон. Съгласно чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план - т.1 и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж - т.2.

   Според дефиницията, дадена с нормата на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед характеристиките на процесния обект, установени в КА №5 от 25.08.2021 г. и в процесната заповед, а именно, че обектът представлява дървен навес, гърбът на който е поставен на масивна каменна ограда; покривът е едноскатен, изграден от дървена конструкция, покрит с ондулин, като част от навеса с размери в план 6.00м/1.85м е затворен със зидария от газобетонови блокчета /помещенията са преустроени за съблекална и тоалетна/, а другата част от навеса с размери по план 9.80м/2.60м е затворена със стъклени плоскости и частична тухлена зидария /помещението е преустроено за заведение/, и строежът е с общи размери в план 15.80м/2.23м, със средна височина 2.65м., разположен в УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, то съдът приема, че се касае за строеж по смисъла на цитираната норма и на основание чл.148 ал.1 от ЗУТ за извършването му е необходимо надлежно разрешение.

   Следва да се посочи, че по делото няма спор, че обектът е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, което се установява и от посочените по-горе доказателства. Няма спор и относно факта, че за процесната постройка „Заведение със съблекалня и санитарно помещение“ липсва издадено разрешение за строеж.

   Събраните в хода на производството писмени доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателите са извършила процесния строеж без необходимите за това строителни книжа. Тези факти са отразени в съставения констативен акт. По своя характер това доказателство съставлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по установените форма и ред. По силата на закона той има материална доказателствена сила относно отразените в него факти. Оспорващите не ангажираха доказателства, които да ги опровергаят.

   В оспорената заповед е посочено, което съдът приема за установено, че по действащия устройствен план – План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед №РД-25-83 от 21.05.1993 г. на Кмета на Община Каспичан, е предвидено по плана за застрояване основно застрояване – свободно жилищно застрояване-приложено, като допълващо застрояване не е предвидено.

   Основният спор в настоящото производство се свежда до факта дали строежът е търпим.

   Както бе посочено по-горе жалбоподателите в настоящото производство не ангажираха доказателства за установяване на това тяхно твърдение. Към жалбата са приложени писмени декларации от три лица, сочещи, че постройката е изградена преди 31.03.2001 г. от техния баща. Тези декларации са представени едва с жалбата срещу атакуваната заповед, т.е. в съдебното производство, където същите не притежават доказателствена стойност, доколкото по съществото си съставляват писмени свидетелски показания, които не са допустими в съдебното производство. От друга страна, по реда на чл.170 ал.1 и 3 от АПК съдът е разяснил на оспорващите, че е в тяхна тежест да докажат, че процесният строеж е търпим, както и по тяхно искане е допуснал до разпит трима свидетели за установяване на посоченото обстоятелство, както и е назначил служебно СТЕ с относими въпроси по търпимостта на строежа. В проведеното следващо открито съдебно заседание обаче жалбоподателите не ангажираха допуснатите свидетели, нито внесоха депозит за вещото лице. С оглед изложеното съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателите, че процесната постройка „Заведение със съблекалня и санитарно помещение“ е изградена преди 31.03.2001 г., което изключва възможността за квалифицирането й като търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ или §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Същите не могат да се квалифицират и като търпими строежи по смисъла на §16 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗУТ, чл.184 от ПЗР на ЗУТ или §127 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗУТ, предвид липсата на подадена декларация, респ. заявление за узаконяване в регламентираните в цитираните разпоредби срокове, за което не се представиха доказателства, а и не се твърди и от жалбоподателите.

   Действително от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №7, том IX, рег.№4964, дело №1149/2014 г., по описа на нотариус с район на действие РС Нови пазар, се установи, че наследодателят на жалбоподателите З.А.З. е признат за собственик на дворно място с площ 589 кв.м., ведно с построените в него къща за гости с площ по данъчна оценка 230 кв.м. и навес с площ по данъчна оценка 20 кв.м., находящи се в гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора № 3, съставляващо УПИ XII-49 от кв.20 по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан. В хода обаче на съдебното производство жалбоподателите не ангажираха доказателства, установяващи по безспорен начин, че навесът по нотариалния акт и процесният строеж се идентични обекти.

   С оглед гореизложеното съдът приема за установено, че са налице основанията за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. По делото се установи, че изграденият и предмет на спора строеж, съгласно представеният по делото КА №5 от 25.08.2021 г., чиито констатации не бяха оборени в настоящото производство, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, поради което е изграден в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателите не представиха строителни документи за извършения строеж - не се представиха разрешение за строеж, както и други строителни книжа и документи за процесния строеж – „Заведение със съблекалня и санитарно помещение“. Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ "строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон", като такова разрешение в случая липсва.

    От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.

   С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100.00 лв., поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Каспичан, представлявана от Кмета сумата в размер на 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от горното, съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И   :

 

   Отхвърля жалбата на В.З.А. и Д.З.А. ***, против Заповед №РД-25-317/07.06.2022 г. на Кмета на Община Каспичан за премахване на незаконен строеж „Заведение със съблекалня и санитарно помощение“, находящ се в УПИ ХII-49, кв.20, по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан, област Шумен, с административен адрес ул.Средна гора №1, издадена на основание чл.225а от ЗУТ.

   Осъжда В.З.А. с ЕГН ********** и Д.З.А. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Община Каспичан, представлявана от Кмета, сумата в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

   На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

                           

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: