№ 59
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110208525 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Д. И. Т. срещу НП № 515742/2023 от 31.01.2023 г., издадено от Д. П. Б. – заместник-кмет
на Столична община, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано по чл. 18, ал.
1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева. В жалбата се излагат твърдения в смисъл, че на
жалбоподателя не е била дадена възможност да си закупи превозен документ от водача, тъй
като не е успял да се качи от вратата на последния. Административно-наказващият орган
чрез процесуалния си представител (упълномощен юрисконсулт) претендира потвърждаване
на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намирайки административното
нарушение за установено.
От приложените като заверени копия заповеди на кмета на Столична община е видно
надлежното оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган съответно за съставяне
на АУАН и за издаване на НП като процесните. От приложения АУАН (процесния),
респективно – от показанията на разпитаните свидетели, потвърждаващи съответния си
подпис в акта, се установява пътуването без редовен превозен документ и отказа за
закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците (известно на много широк кръг от лица /т. е. ноторно/ е обстоятелството, че
описаното в АУАН досежно мястото на извършване на нарушението попада на територията
на гр. София), като при започнало пътуване след съответната спирка по аргумент от чл. 21
от горепосочената наредба пътникът изобщо не е имал вече правната възможност да закупи
превозен документ от водача (което означава, че пътниците следва да се възползват от
съответната възможност само тогава, когато пътно-транспортната обстановка позволява
закупуването от водача – на първо място при спряло превозно средство; в случай, че
пътникът не е имал фактическата възможност да се качи от вратата, която е в най-голяма
близост до водача /ако това наистина беше така, на което твърдение съдът не дава вяра,
доколкото то се излага едва с жалбата срещу НП/, респективно да закупи карта при спряло
превозно средство, то той не е следвало изобщо да започва ползването на съответния
1
транспорт при положение, че не разполага и с друг /извън продаван от водача/ редовен
превозен документ); в случая е налице вина най-малкото под формата на непредпазливост
(съобрази чл. 7 вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 11 от НК!), като материалният закон (съответната
наредба) е приложен, напълно правилно от наказващия орган (включително като не е бил
спазен от страна на въззивника комплексът от разпоредби по първите две точки на ал. 1 от
чл. 18 от НРУПОГТТСО, който комплекс логически установява задължение за пътниците не
само разполагат с редовен превозен документ при съответното пътуване, но и същевременно
да удостоверят това пред контролните органи /визираните органи нямат правомощия да
извършват обиск на пътниците, което обуславя тълкуването на съответните две точки от
споменатата ал. 1 именно като логически комплекс в горния смисъл/). Липсват и
съществени нарушения на процесуалните правила съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В обобщение, при извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда
на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за
отмяна или изменение на НП, поради което и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.
1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено, при който изход от
делото на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от
Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Столична община (смисълът на
уредбата по чл. 63д от ЗАНН не е в това да изключи от приложното си поле най-честата
хипотеза на участие в съдебните производства като настоящото на органа, издал
обжалваното НП /съобрази чл. 61 вр. чл. 58д от ЗАНН!/) сумата от 80 лева (минималният
възможен размер, имайки предвид както материалния интерес по делото, така и степента на
фактическа и правна сложност на същото, която е ниска).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 515742/2023 от 31.01.2023 г., издадено от Д. П.
Б. – заместник-кмет на Столична община.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на Столична община сумата от 80
лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2