№ 126
гр. Р., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224500600247 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Е. Т. – защитник на подсъдимия
М. С. А. против Присъда № 4/18.01.2022 г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 2537/2021 г., с която подсъдимият М. С. А.,
български гражданин, с ЕГН **********, с основно образование, не работи,
осъждан, е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от 09.05.2021 г. -
25.07.2021 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление – на
дванадесет пъти, отнел чужди движими вещи:
- 1 бр. пластмасов монетник, ведно с намиращите се в него пари –
сумата от 35 лева, собственост на Д. Т. Й. от гр. Р.
- 1 бр. мобилен телефон "Samsung ***+" с IMEI: ***************,
собственост на Л.Б.Ш. от гр. Р.;
- 1 бутилка уиски „Джони Уокър", с вместимост 1.750 литра,
собственост на ********;
- 1 бутилка уиски "Чивъс Регал", с вместимост 1.5 литра, собственост на
********;
- 1 бр. тонколона „MK ОМ 801", собственост на И.К.П. от гр. Р.;
- 1 бр. раница, ведно с намиращата се в нея преносима тонколона „Sony
ХВ12", собственост на М.Б.Т. от гр. Р.;
1 бр. масажно олио „Макадамия", собственост на „***********;
2 бр. тигани с керамично покритие, съответно с диаметър 22 см и 24 см,
1
собственост на А.Д.А.Ш. от гр. Р.;
1 бутилка уиски „Балантайнс", с вместимост 3 литра, собственост на
********;
1 бутилка уиски „Джак Даниелс", с вместимост 1.750 литра, собственост
на ********;
1 бр. медни кабели за подаване на ток за автомобил, собственост на
„**********;
- 1 бутилка уиски „Дъмпъл Голдън Селекшън", с вместимост 0.7 литра,
собственост на ********,
всичко на обща стойност 1 073.96 лева, от владението на собствениците
на вещите без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.36 и чл.54 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На
основание чл.58а, ал.1 от НК размерът на така определеното наказание е
намален, като е редуциран на две години лишаване от свобода, определено да
се изтърпи при строг първоначален режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение и наложеното наказание по НОХД № 1071/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. Русе лишаване от свобода в размер на три години,
определено за изтърпяване при строг първоначален режим. Подсъдимият е
осъден да заплати сумата от 1 717.70 лв. в полза на държавата, по сметка на
ОД на МВР - гр. Р. за разноски на досъдебното производство.
В депозираната жалба срещу присъдата от адв. Е. Т. – защитник на
подсъдимия М. С. А. се развиват оплаквания за явна несправедливост на
наказанието, иска се отмяна на присъдата или изменение в осъдителната й
част чрез прилагане на разпоредбата на чл.55 НК и замяна на наказанието
лишаване от свобода с пробация, а в случай, че не се установи наличието на
основания за прилагане на чл.55 НК се иска намаляване на наказанието
лишаване от свобода.
Подсъдимият М. С. А. поддържа доводите на своя защитник.
Представителят на РОП счита жалбата за частично основателна.
Изразява становище, че определеното наказание е твърде завишено, като не са
отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което смята, че
размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде намален на 1
година. Счита, че в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата е частично основателна.
С обвинителен акт от 02.12.2021 г. Районна прокуратура - Р. е предала
на съд лицето М. С. А. за извършено престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като в Русенски районен съд било образувано НОХД №
2
2537 от 2021 г. пред IV наказателен състав. Делото е разгледано по реда на
глава 27 от НПК.
Настоящата инстанция, проверявайки изцяло правилността на
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически изводи – установени съобразно
чл.373, ал.3 от НПК и неоспорвани посредством претенцията по въззивната
жалба.
Деянията на подсъдимия са установени по непротиворечив начин от
писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на процеса, включително от обясненията, дадени от подсъдимия на
досъдебното производство. Видно от тях, в инкриминирания период, на
дванадесет пъти подсъдимият отнел горепосочените чужди движими вещи от
владението на собствениците на вещите без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като с част от тях се разпоредил, като ги
изхарчил, респективно ги продал, за да се снабди с парични средства за
собствени нужди.
От комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, от допълнителната комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза и от писмото от ЦПЗ-Р. е установено, че през
инкриминирания период подс. А. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което е годен да носи
наказателна отговорност. От заключенията на трите съдебно ценови-
икономически експертизи се установява, че общата стойност на всички вещи,
откраднати от подс. М. А., е 1 073.96 лева, като част от вещите, респ. тяхната
парична равностойност, на обща стойност 122 лв. са били върнати на
притежателите им.
Всички доказателства последователно, непротиворечиво едни с други
изграждат фактическа обстановка, изцяло в подкрепа на обвнителната теза,
относно време, място, начин на извършване на деянието, авторството на
деянието, които факти са от значение за предмета на доказване в настоящия
процес и са били правилно възприети и отчетени от районния съд в мотивите
към присъдата, поради което въззиваната инстанция не счита за нужно да ги
3
преповтаря.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, че
през периода от 09.05.2021 г. - 25.07.2021 г. в гр. Р., при условията на
продължавано престъпление подсъдимият М. А. е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. Правилно е установено, че от субективна страна при всяко
едно от дванадесетте си деяния, подс. М. А. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
(целял) настъпването им, поради което е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл.
Възраженията на защитника на подсъдимия са основателни, досежно
неправилността на присъдата, с оглед въведените в жалбата му доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание. Същото, макар и съобразено с
границите на предвиденото в НК за извършеното престъпление, е било
неправилно индивидуализирано. При индивидуализацията на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приел като отегчаващи вината
обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия и големия брой деяния,
извършени в рамките на продължаваното престъпление. Като смекчаващо
вината обстоятелство е отчетено единствено заболяването психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или
употреба на други психоактивни вещества, което обаче не изключва
вменяемостта. Съдът правилно е счел, че отсъстват предпоставките за
прилагане на чл.55 НК предвид липсата на изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Независимо от факта, че общата стойност
на откраднатите вещи е под размера на две минимални работни заплати и че
подсъдимият е съдействал за разкриване на деянията, с оглед установеното
му съдебно минало и данните за предходните му осъждания,
демонстририращи трайна нагласа за извършване на престъпления против
собствеността на гражданите, не са налице условията за прилагане на чл.55 от
НК в конкретния случай и замяна на наказанието лишаване от свобода с
пробация, тъй като за извършеното престъпление най-лекото предвидено
наказание в състава на престъплението не се явява несъразмерно тежко на
извършеното.
Според настоящата инстанция наложеното наказание е явно
4
несправедливо, тъй като не са отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства сравнително невисоката стойност на откраднатите вещи,
връщането на част от вещите или на тяхната равностойност, както и
оказаното съдействие от подсъдимия на полицейските органи, пред които той
е дал обяснение за начина на извършване на деянията, допринасяйки за
разкриването на обективната истина.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира наложеното
наказание от районния съд за необосновано завишено, предвид
констатирания превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което
налага неговата корекция. За престъплението по чл.194, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от 3 месеца до 8 години.
Въззивната инстанция счита, че на подсъдимия следва да се определи
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн.
чл.58а, ал.1 от НК същото бъде намалено с една трета до размер от 1 година
лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени присъдата в
санкционната й част.
Наложеното наказание, предвид миналите осъждания, следва да се
търпи от подсъдимия ефективно, при режим и начин, определени в присъдата
на районния съд.
Извън посочените корекции, при служебната си проверка в цялост на
присъдата, въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на
съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 4/18.01.2022 г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 2537/2021 г., като я отменя в частта, с която на
подсъдимия М. С. А. /с установена по делото самоличност/ за извършеното от
него престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е определено
наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, намалено по реда на
чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода, вместо което НАМАЛЯВА наказанието от три години на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чиито размер редуцира с
една трета на основание чл.373, ал.2 НК, вр.чл.58а НК и му налага за
5
изтърпяване наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6