Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗДС.

Образувано е по жалба на К. С. М. от гр. Т., подадена чрез упълномощения от него адвокат Г. С., против Решение на Министерския съвет (РМС) № 343/17.05.2024 г., в частта, с която за отчуждения му съсобствен недвижим имот с идентификатор 44166.125.9, находящ се в землището на гр. Л., обл. Р. е определено обезщетение в размер на 21 863 лв. Същата е изпратена по подсъдност на Административен съд – Разград с Определение № 1076/ 06.08.2024 г., постановено по дело № 275/ 2024 г. по описа на Административен съд- Търговище.

В жалбата се излагат доводи, че определеното обезщетение с РМС не е равностойно на пазарната стойност на отчуждения имот, поради което се иска от съда да измени РМС в тази част, като определи справедливо по размер на парично обезщетение. Претендира и заплащане на разноски.

Ответникът по спора е депозирал писмено становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това законни последици. Твърди, че оценката на отчуждените части от процесния имот е извършена при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в качеството му на заинтересована страна, е депозирал писмено становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като присъди в негова полза и юрисконсултско възнаграждение.

Министърът на финансите (МФ), в качеството му на заинтересована страна, е депозирал писмено становище, в което заявява, че жалбата е недоказана и неоснователна, а оспореното решение на МС е валидно, правилно и законосъобразно. С оглед на това моли съда да отхвърли жалбата, ведно със следващите от това законни последици.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

С Решение на Министерския съвет № 250 от 25.04.2013 г. републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня – Варна“ (Автомагистрала „Хемус“) е обявен за национален обект.

Със Заповед № РД-02-15-36 от 30.03.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП) за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299 + 000 до км 310 + 940 в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, Област Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, Община Лозница, Област Разград. Същата е влязла в сила.

АПИ като инвеститор на обекта е предприела действия за теренното осигуряване на автомагистралата, като с Писмо изх. № 53-00-6113 от 23.05.2023 г. е възложила на „Бачовски консулт“ ООД да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на засегнатите имоти и части от имоти, находящи се в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, обл. Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, обл. Разград. На 23.01.2024 г. оценителят е представил доклада си със съответните приложения, съдържащ експертна оценка на засегнатите имоти, съобразявайки сделките, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (т.е. за периода от 23.05.2022 г. – 23.05.2023 г.).

С писмо изх. № 04-16-343/01.02.2024 г. председателят на УС на АПИ е отправил мотивирано искане до МРРБ и МФ за отчуждаване на имотите – частна собственост за задоволяване на държавна нужда, за изграждане на обект АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на област Търговище и област Разград. Към искането са приложени копия на Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС, на одобрения проект на ПУП-ПП, актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти, финансова обосновка на предложението за отчуждаване и оценката на имотите.

Със съвместен доклад до МС изх. № 03-07-47 от 13.05.2024 г. министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на националния обект.

При тези факти е взето РМС № 343 от 17.05.2024 г., с което за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, съгласно одобрения ПУП – ПП, е отчуждил имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението към него по вид, площ, местонахождение и собственици, като е определил и размера на паричното обезщетение за тях.

Отчуждаването засяга и част от поземлен имот с идентификатор 44166.125.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Л., обл. Р., находящ се в местността „Табакчи“; с площ 28 419 кв. м; с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; 3 (трета) категория на земята. Имотът е разположен югозападно от гр. Лозница, на около 3, 0 км от населеното място. От него са отчуждени от 17 847 кв. м. , за които с РМС е определено парично обезщетение на стойност 21 863 лв..

Жалбоподателят е съсобственик на този имот. По силата на приложените нотариални актове за покупко-продажба и замяна на недвижим имот н.а. № 71, том ІV, рег. № 7804, дело № 513 от 07.11.2012 г.; н.а. № 72, том ІV, рег. № 7805, дело № 514 от 07.11.2012 г.; н.а. № 66, том ІІ, рег. № 3289, дело № 213 от 05.06.2014 г. и н.а. № 154, том ІІ, рег. № 4551, дело № 287 от 29.07.2014 г. той е придобил общо 68/216 идеални части от него.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице – оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС със задача: след съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС да даде заключение за пазарната цена на отчуждената част от процесния имот. На вещото лице е възложено оценката да бъде извършена в два варианта, като при първия вариант бъдат взети предвид относимите сделки, сключени през периода от 23.05.2022 г. до 23.05.2023 г. (до датата на възлагане на оценката), а при втория вариант – сделките, сключени през периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. (до датата на постановяване на процесното РМС)

В изпълнение на поставената задача вещото лице е дало заключение, че пазарната цена на отчуждената част от имота, съобразявайки всички възмездни сделки със сходни имоти, сключени в периода от 23.05.2022 г. до 23.05.2023 г. е в размер на 24 896 лв., а при съобразяване на относимите сделки, сключени в периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. тя е 59 342 лв. Това заключение съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно, съответно и на другите доказателства, събрани в хода на производството.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Оспореното РМС е валиден административен акт, като издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по чл. 34а, ал. 1 ЗДС правомощия. Спазени са и установените от чл. 34б, ал. 1 ЗДС изисквания за форма и съдържание. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.

Оспореното решение обаче е постановено в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.

Спорът между страните е дали определеното с него обезщетение се явява равностойно и справедливо, като основният въпрос е към кой момент следва да се изчислява пазарната стойност на отчуждения имот.

Според чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

Посочените понятия „равностойно парично обезщетение“, „пазарни цени“, „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са дефинирани с разпоредбите на § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС.

Според тях „равностойно парично обезщетение“ е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон (§1а, т. 1 ДР ЗДС). „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки (§1а, т. 2 ДР ЗДС). „Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии (§1а, т. 4, б. „в“ ДР ЗДС).

Принципът за равностойност на обезщетението при принудително отчуждаване е прогласен и от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. В мотивите към Решение № 6 от 04.07.2006 г., постановено по к. д. № 5/2006 г., Конституционният съд приема, че пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватното равностойното парично обезщетение да се определя по законов ред. Тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че преценката за съответствие на административния акт със закона, следва да извърши при спазване йерархията на нормативните актове, съобразно правилото на чл. 5 АПК и чл. 15 ЗНА, според което при противоречие се прилага нормативният акт от по-висока степен.

В чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е предвидено, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от АПК, която предвижда, че когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.

Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г., обн. в ДВ бр. 66 от 14.08.1992 г. Част от ЕКПЧ са и разпоредбите, съдържащи се в протоколите към нея (по арг. на чл. 5 от Протокол № 1 към ЕКПЧ). Следователно ЕКПЧ е част от действащата правна уредба и има предимство пред нормите на вътрешното право, които ѝ противоречат.

Разпоредбата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Тази разпоредба е била предмет на тълкуване в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с проведени процедури по отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди. В тях съдът трайно и непротиворечиво приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права, ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването.

В този смисъл е и решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България. В мотивите към него ЕСПЧ отново посочва, че условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса, като размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е. към датата на отчуждаването му имота (§ 63, §74 и § 107). Това тълкуване е в противоречие с предвиденото правило в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, според което при определяне на пазарната цена на отчуждения имот следва да се съобразят сделки със сходни имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката.

Разрешаването на констатираното противоречие следва да се извърши при спазване на установената йерархия на нормативните актове, като се приложат разпоредбите на ЕКПЧ, съобразно тяхното тълкуване в решенията на ЕСПЧ. Това разбиране е трайно установено и в практиката на Конституционния съд. В мотивите към Решение № 2 от 1998 г. по к.д. № 15/1997 г. е посочено, че „нормите на ЕКПЧ в материята на правата на човека имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите – страни по ЕКПЧ, и са норми на европейския обществен ред. Ето защо, тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ. Поради изложените съображения съдиите приемат, че съдържанието на правата и свободите, произтичащи от принципите на Конвенцията, следва да се установява чрез тълкуване, съответно на тълкуването на конституционните норми и нормите на ЕКПЧ.“ Това принципно положение е потвърдено и в следващи решения на Конституционния съд (Решение № 14 от 2022 г. по к.д. № 14/2022 г., Решение № 11 от 2022 г. по к.д. № 3/2022 г. и др.).

В този смисъл са и мотивите към Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. на Конституционния съд, където отново е посочено, че ЕКПЧ е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт. Същественото е, че текстовете на Конвенцията не могат да бъдат разчетени и прилагани извън тяхното тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на отчуждения имот към момента на отчуждаването, когато фактически е отнето правото на собственост на жалбоподателя. С оглед на това периодът, през който трябва да бъдат съобразени относимите сделки - аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да обхваща времето от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. На тези условия отговаря вторият вариант от заключението на вещото лице, което определя пазарната стойност на отнетата част от имота в размер на 59 342 лв. Така определената оценка на отчужденото право по същността си представлява равностойно парично обезщетение за това и гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. Този извод е в съответствие и с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята, както изискват разпоредбите на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Противното би довело до непропорционална намеса и липсата на справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и изискването за защита правата на собственост на жалбоподателя.

От данните по делото се установява, че от момента на възлагане на оценката до момента на отчуждаването е изминала една година, през която са се променили значително икономическите и пазарни условия, определящи стойността на земеделските земи, поради което определеното обезщетение с процесното РМС се явява несправедливо и неравностойно на отнето право на собственост.

По така изложените фактически и правни съображения депозираната жалба се явява основателна. Оспореното РМС следва да се измени, като размерът на паричното обезщетение, определено за процесния отчужден имот, се увеличи от 21 863 лв. на 59 342 лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 600 лв. - заплатено възнаграждение за вещо лице. Към писменото становище е приложен Договор за правна помощ и съдействие, сключен между жалбоподателя и адвокат Г. С., в който е посочено, че за „ изготвянето на жалба срещу Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България и процесуално представителство за една инстанция“ е договорено и заплатено в брой възнаграждение от 5 000 лв. Не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК.

Разноски на жалбоподателя се дължат само ако е установено по безспорен начин, че те са действително направени по конкретното производство. В случая липсват категорични доказателства за това.

По настоящето дело няма изготвена жалба срещу РМС. Производството е образувано по една обща жалба срещу РМС № 343 от 17.05.2024 г., изпратена до Административен съд- Търговище, в която наред с пет отчуждени имоти, намиращи се на територията на област Търговище е посочен и процесният имот, намиращ се на територията на област Разград. С оглед на това с Определение № 1076/ 06.08.2024 г., постановено по дело № 275/ 2024 г. по описа на Административен съд- Търговище, в тази част то е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд- Разград. В представения Договор за правна помощ не е конкретизирано дали уговореното и заплатено възнаграждение касае процесуално представителство по административно дело № 275/ 2024 г. по описа на Административен съд - Търговище или по административно дело № 193/ 2024 г. по описа на Административен съд - Разград. С оглед на това съдът не може да приеме за еднозначно и безспорно доказано, че приложеният Договор за правна помощ и съдействие касае възнаграждение за адвокат по настоящето производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, в ЧАСТТА му относно определения размер на парично обезщетение за отчуждената част от 17 847 кв. м от поземлен имот с идентификатор 44166.125.9 по КККР на гр. Лозница, обл. Разград, съсобственост на К. С. М., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 21 863(двадесет и една хиляди осемстотин шестдесет и три) лева на 59 342 (петдесет и девет хиляди триста четиридесет и два) лева.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на К. С. М. от гр. Т. сумата от 600 (шестстотин) лева - дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС.