№ 848
гр. В. 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 19 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110115686 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
В. ул.“Г.С.“ №.., ап. 5 срещу Е. Й. И., с ЕГН **********, Я. Г. И., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. В. ул.“Г.С.“ №.., ет. 2 ап. 3, Т. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул.
“М.Д.“ №... вх. „Б“, ет. 2, ап. 9, Д. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. “М.“ № 16, ет. 3
и В. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. “Г.С.“ №.., ет. 2, ап. 1 иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцата
сумата от общо 5829,94лева /след частично прекратяване на производството поради
оттегляне на иска за претърпени неимуществени вреди в с.з. от 09.10.2024г./, формирана
както следва: 11,10лева, заплатена държавна такса в АВп; 299,31лева, заплатена сума за
вписване на решение по делба и деклариране в МДТ и АГКК; 2838лева, представляваща
покупно-продажна цена по НА № 128, том XCVI, дело 21159/18.12.2019г.; 74,79лева,
представляваща 2.6% местен данък; 14,44лева, представляваща такса вписване в АВп.;
40лева за издаване на данъчна оценка; 1 350 лева, представляваща покупно-продажна цена
по сделка № 87, том XVI, дело 3484/13.03.2020г.; 43,50 лева, представляваща 3% местен
данък; 40 лева - за издаване на данъчна оценка; 245,90 лева, представляваща нотариална
такса; 668 лева, представляваща покупно-продажна цена по сделка № 196, том I, рег.№ 2408,
дело 144 от 02.04.2021 г.; 23,04 лева, представляваща 3% местен данък; 40лева - за издаване
на данъчна оценка; 141,86лева, представляваща нотариална такса, която обща сума
представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на припадащите се на ищцата 4% от апартамент № 5, находящ се на 4 етаж /етаж трети
жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в гр. В. ул. „Г.С.“ №..,
съставляващо УПИ III-З, кв. 676, с обща площ на апартамента от 71,20, кв. м., ведно с
прилежащата към него изба, с площ от 8 кв.м., както и 9.0975 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им
прехвърляне, ведно със законната лихва върху цялото задължение от датата на депозиране на
исковата молба – 01.12.2023г.;
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че е станала собственик по силата на сделка за покупко-продажба, обективирана в
1
нотариален ..............., на недвижим имот: апартамент № 5, находящ се на 4 етаж /етаж трети
жилищен/ от жилищна сграда, в дворно място с адрес в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., съставляващо
УПИ III-З кв.676, с обща площ на апартамента от 71,20, кв. м., ведно с прилежащата към
него изба, с площ от 8 /осем/ кв. м., както и 9.0975 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж. Жилището било придобито изцяло от ищцата през 2003г.,
като прехвърлители по сделката били ответниците Е. и Я. И.и, Т. П., Д. Б. и В. В.. Съгласно
Решение № 131/04.12.2018г., постановено по гр. д. .....г. по описа на ВКС, I г.о., имотът на
ищцата бил изнесен на публична продан, като ответниците образували изп. д. №
20198080400022 при ЧСИ Захари Д., рег. № 808, район на действие ОС-В. по което били
наложени обезпечителни мерки върху всички обекти на цялата кооперация, включително и
върху жилището на ищцата. На 30.01.2019 г., бил изготвен протокол за опис на недвижим
имот по изп. д. № 20198080400022 при ЧСИ Захари Д., рег.№ 808. Тогава ищцата разбрала,
че при сключването на договора с ответниците за покупко-продажба на недвижимия имот
през 2003г., са й представени документи с невярно съдържание, които я заблудили, че купува
имота от реалните собственици на терена и техен пълномощник. Ищцата твърди, че В.Д.,
упълномощен от ответниците да продава апартаменти и офиси в жилищната сграда на ул.
„Г.С.“ №.., й показал документите на ответниците за собственост, от които било видно, че те
притежават дворното място по наследяване и дарение. Ищцата излага, че документите били
с невярно съдържание, тъй като имотът, към него момент, е имал и други съсобственици, за
които тя не била уведомена, доколкото, съгласно договор за дарение, обективиран в НА №
54/22.10.1998 год., В. В. и Д. Б. били дарили на дружеството „Б.“ ООД осем кв.м. ид.ч. от
дворното място, цялото от 200кв.м., като по силата на приращението, прехвърлили и такава
част от сградата. Поради това, преди да подпишат договор с В.Д. и да го упълномощят,
ответниците знаели, че има и други съсобственици с права върху имота и че имало заведено
дело за делба – на 14.01.2003 г., била заведена искова претенция за делба, подадена от: Д.,
З.МV, Ц.А., Д.Д., Е.К., С.Б. против Е. Й. И., Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В., в която били
наведени твърдения за съсобственост върху дворно място с площ от 200 кв.м. и се искала
делба на същото, ведно с делба на изградената в него сграда на етап груб строеж. Така,
ищцата била въведена в заблуждение, че купува имота от всички съсобственици и че
сделката била редовна. Ищцата разбрала за пръв път за наличието на съдебното дело
случайно, през 2009 г., като незабавно направила справка в съда и разбрала, че имотът, който
е придобила, е предмет на съдебен спор. Впоследствие, се опитала да разговаря с
ответниците, но те отказали. Тъй като ответниците не изкупили липсващите им 4 %
собственост за тяхна сметка от останалите съделители Г.Н. с квота 57/4800 ид.ч.; Е.К. с квота
24/4800 ид. ч., ЕК. с квота 38/4800 ид.ч., Д. и З.М. с квота 45/4800 ид. ч., Д.Д. с квота 14/4800
ид. ч. и Ц.А. с квота 14/4800 ид. ч., се наложило ищцата да стори разходи, за да запази
собствеността си и да не претърпи вреди от евентуална евикция. Със сделка по НА № 128,
том XCVI, дело 21159/18.12.2019г. на Сл. Вп., изкупила припадащата се квота на
съделителите: Г.Н. с квота 57/4800 ид. ч.; Е.К. с квота 24/4800 ид. ч. и ЕК. с квота 38/4800 ид.
ч., за сумата от 2 838 лева; със сделка № 87, том XVI, дело 3484/13.03.2020 г. на Сл. Вп.,
изкупила припадащата се квота на Д. и З.М. с квота 45/4800 ид. ч., за сумата от 1 350 лева;
със сделка № 196, том I, рег.№ 2408, дело 144 от 02.04.2021г., изкупила припадащата се квота
на съделителите: Ц.А. с 14/4800 ид. ч. и Д.Д. с 14/4800 ид.ч. за сумата от 668лева Така,
ищцата заплатила сума в общ размер от 4856лева, както и разноски по трите сделки в общ
размер на 973,94лева. Поради изложеното, ищцата счита, че с действията си, ответниците са
й нанесли вреди, като са й продали имот, на който те не са единствени собственици и към
момента на продажбата са знаели, че срещу тях се води дело за делба, но не са уведомили
ищцата за това. В резултат на противоправното поведение на ответниците, ищцата твърди,
че е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, емоционални
страдания. Мисълта, че може да загуби жилището си, ужасявало ищцата, като преживяла
месеци безсънни нощи. Не можела да мисли и работи нормално, наложило се да остави
2
работата си и клиентите, лишила се от почивки и се провалили всичките планове, които
имала за годината.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който излагат становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като
същите се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват твърденията на ищцата,
че когато същата е купила oт ответниците процесния апартамент № 5, същата не е знаела, че
срещу последните има вписана искова молба, с предмет именно имота на ответниците и
построената в него жилищна сграда, в това число и апартамент № 5, който ищцата е купила
от тях. Излага се, че на 14.01.2003г., е вписана исковата молба по гр. д. № 3407/2002г. по
описа па ВРС, с предмет на делото делба на жилищната сграда, построена в имота на
ответниците, която сграда, обаче, към онзи момент все още не е била завършена изцяло. От
вписаната на 14.01.2003г. искова молба с вх. peг. № 10/14.01.2003 г., акт № 146, том 1, се
установявало, че ищец е „Балкан стил“ ООД, а ответници са Е. Й. И., Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д.
Б. и В. Д. В., както и предметът на исковата молба, а именно подробно изброени недвижими
имоти, сред които и апартамент № 5, който ищцата била закупила, почти година, след
вписването на цитираната искова молба, а именно на 05.12.2003г. Поради това, ответниците
считат, че ищцата е знаела, че имотът, който купува, е предмет на съдебен спор. На
12.08.2003г., била подадена искова молба за делба от Д., З.МV, Ц.А., Д.Д., Е.К., С.Б. против
ответниците по настоящото дело, като на 23.10.2003г., преди продажбата на апартамента на
ищцата, исковата молба била вписана в Служба по вписванията - гр. Варна с вх. peг. №
23/23.10.2003 г., акт №... том 14. Ответниците оспорват твърденията на ищцата, че на
29.09.2009г. случайно разбрала, че се води дело за делба за нейния апартамент, тъй като
ищцата и другите купувачи били депозирали молба за отмяна на решението за допускане на
делбата, която молба била с вх. №..74/29.09.2009г. на ВКС. В изложената фактическа
обстановка в молбата, било посочено, че молителите са разбрали, преди месец, че за
имотите, на които са собственици, се води дело за делба. В тази връзка, се оспорват
твърденията на ищцата, че последната е разбрала за съдебните процеси, едва в началото на
февруари 2019 г., след като закупеното от нея жилище, било изнесено на публична продан,
като ответниците твърдят, че ищцата е знаела, че имотът, който купува е предмет на съдебен
спор, още към момента на извършване на сделката през 2003 г. и въпреки това го е купила
на свой риск. Оспорват се твърденията на ищцата, че към момента на продажбата 2003 г., са
й били представени документи с невярно съдържание, от които била заблудена, че купува
имота си от реалните собственици на терена и техен пълномощник. Твърди се, че към датата
на подписване на договора за строителство с В.Д. - на 24.01.2003г., ответниците все още не
са знаели, че срещу тях има подадена искова молба за делба, като това обстоятелство е
узнато от тях по-късно, когато им била връчена исковата молба, подадена от дружеството
„Балкан стил“ ООД. Ответниците били убедени, че са собственици на парцела и на
строящата се в него жилищна сграда, поради което и съгласно сключения между тях и
строителя В.Д. Договор за строителство от 24.01.2003г., те предприели действия по
продажбата на обекти в сградата, като не са укривали обстоятелството, че имотите, които
продават са предмет на съдебен спор, нито от строителя Весели Дилов, нито от купувачите
по сделките, които извършили. Излагат се твърдения, че ищцата е била добре запозната с
обстоятелството, че сградата е била предмет на съдебна делба, тъй като тя много пъти е
заявявала на ответниците, че следи движението по делото и ходи на всички съдебни
заседания. Ответниците сочат, че публичната продан по изп. дело 20198080400022 по описа
на ЧСИ Захари Д., е била насрочена за периода от 18.02.2019г. до 18.03.2019г., както и че
същата е спряна по молба на ответниците, депозирана на 15.02.2019 г. по цитираното
изпълнително дело, а имотът на ищцата не е бил изнасян на публична продан и не е била
налице реалната опасност това да се случи. Оспорват се твърденията на ищцата, че
ответниците е следвало да закупят липсващите им 4% от сградата, за тяхна сметка, от
другите съделители, на които им е признато правото на собственост върху 4 % идеални
3
части от сградата, за да може ищцата да запази собствеността си и за да не претърпи вреди
от евентуална евикция, тъй като към момента на изнасяне на имота на публична продан,
ищцата вече е била съдебно отстранена от 4% идеални части от имота, който е купила, със
сделката от 05.12.2003г., по силата на решението по допускане на делбата, влязло в сила на
30.06.2009г. С оглед на това и предвид факта, че ищцата не предприела действия по защита
на правата си като съдебно отстранен купувач, ответниците считат, че тези права са
погасени по давност, с изтичане на 5 години от постановяване на съдебното решението по
допускане на делбата, с което ищцата е съдебно отстранена от 4% идеални части от имота,
който е придобила от ответниците. Доколкото ищцата била запозната, че са налице права на
трети лица върху част продадения й имот, още към момента на придобиване на имота през
05.12.2003г., то, от този момент е започнала да тече пет годишната давност за предявяване на
правата й по чл. 190, ал. 1 и 2 ЗЗД. Оспорват се твърденията на ищцата, че същата е
заплатила разноски в общ размер от 973,94 лева, по нотариалните сделки от 2019 г., 2020 г. и
2021г., които се наложило да сключи, за да спаси имота си от евентуална евикция. Оспорват
се и твърденията на ищцата, че същата е изпитвала стрес, безпокойство, емоционални
страдания и негативни преживявания, които тя била преживяла, във връзка причиненото й
увреждане от ответниците, тъй като се твърди, че същата е знаела, че купува имот, по
отношение на който има претенции и права на трети лица още към момента на покупката на
имота.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 09.10.2024г., съдът е
допълнил определнието си по реда на чл. 140 ГПК със следните твърдения, наведени от
ответниците в отговора на исковата молба, а именно: 1/ че ищцата била запозната със
съдебния спор за имота още преди да го закупи, както и че именно по тази причина цената
на имота е била по-ниска и тя е решила да го купи на свой риск; 2/ че като адвокат, тя
разполагала с необходимите знания и опит да провери за евентуални тежести и съдебни
дела; 3/ че когато ищцата е купила имота, през 2003 г., тя е знаела, че той е предмет на
висящо дело за съдебна делба; 4/ че горното обстоятелство е можело да бъде установено чрез
справка в Службата по вписванията; 5/ че М. П. посочвала различни дати, на които уж за
първи път е разбрала за съдебния спор – веднъж през 2009 г., веднъж през 2019 г.; 6/ че в
съдебното дело гр. д. 3407/2002 г. призовки са били изпращани на ответника В., но той не ги
е получавал; 7/ че ищцата разбрала за делото, когато е била помолена от призовкар да
предаде призовка на него; 8/ че още през 2002 г. ищцата сключила предварителен договор за
покупка на друг имот (апартамент № 4), но впоследствие, избрала апартамент № 5 в сграда,
която вече е била предмет на съдебно дело; 9/ че в хода на делото за делба ищцата
многократно е заявявала, че следи неговото развитие и присъства на всички съдебни
заседания; 10/ че в представеното по делото прокурорско постановление от 27.07.2021 г.,
било посочено, че ищцата излагала различни версии за това кога е узнала за съдебния спор;
11/ че продажбите на други обекти от сградата, намираща се в гр. В. ул. „Г.С.“ №.. са били
извършени преди продажбата на ищцата на 05.12.2003г., а не едновременно, както тя
твърди, а именно: на 25.04.2003 г. – продажба на два офиса на В. К. на 12.06.2003 г. –
продажба на апартамент № 7 на Е. и Д.Д.; на 28.10.2003 г. – продажба на апартамент № 8 на
Т. Д.; на 30.10.2003 г. – продажба на апартамент № 6 на Д.О. и на 05.12.2003 г. – когато
ищцата закупила апартамент № 5; 12/ че първоначално било образувано гр. д. 7428/2003 г.,
по описа на ВРС, което, поради това, че е със същия предмет като първо образуваното дело с
3407/2002 г. на ВРС, било присъединено към същото дело с Определение от 11.03.2004 г.,
постановено по гр. 3407/2002 г., на ВРС; 13/ че, въз основа на договора за строителство от
24.01.2003 г., сключен между ответниците и строителя В.Д., на 25.02.2003 г., ответниците
предоставили на строителя В.Д. нотариално заверено пълномощно, с което го
упълномощили да продаде от тяхно име Офис 1, Офис 2 и Апартаменти 5, 6, 7 и 8 и в
изпълнение на уговореното по горецитирания договор за строителство от 24.01.2003 г., била
сключена и продажбената сделка, по която на 05.12.2003 г. ищцата закупила апартамент 5;
4
14/ че строителят В.Д. е познавал ищцата още от преди да бъде сключена сделката на
05.12.2003 г., както и че той, като пълномощник на ответниците от тяхно име й е продал,
самостоятелния обект закупен от нейна страна; 15/ че ответниците са платили на ищцата
всички такси и разноски, направени от нея, във връзка с извършената от нея адвокатска
услуга, като включително са и платили и таксата в размер от 299,31 лева за вписване на
решенията, постановени по делото за делба, в Агенцията по вписванията; 16/ че ответниците
оспорват твърденията на ищцата, че ответниците й били нанесли имотна вреда, настъпила с
образуване на изпълнителното дело № 22/2019 г. по описа на ЧСИ Захари Д., с изнасяне на
притежаваният от нея имот на публична продан и налагане на обезпечителни мерки -
възбрана, като по този начин същите щели да получат още веднъж имотна облага, въпреки,
че с продажбата на имота, те вече веднъж се били обогатили и че се облагодетелствали като
й били продали имот, на който не били единствени собственици и въпреки, че са знаели, че
срещу тях се води дело, доколкото не те, а В.Д. е получил цялата продажна цена от
продажбата на апартамент 5, закупен от ищцата на 05.12.2003 г., съгласно сключения между
тях договор. Ответниците оспорват всяка една сума поотделно, претендирана като
обезщетение за разноски, направени в хода на съдебните процедури.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, като страните доразвиват доводите
си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото разрешение за строеж № 465/18.12.1996г., издадено
от Община В. Район „Приморски“ /л. 6 от делото/, в полза на лицата: „Б.“ ООД, Е. Й. И., Я.
Г. И., Д. Д. Б., В. Д. В. и Т. Б. П. е предоставено право, да извършват предвидените в одобрен
проект строително-монтажни работи, на основание чл. 55 и чл. 56 във вр. с чл. 37, ал. 1
ЗТСУ и виза за проектиране № 815/26.10.1994 г. за трети и терасовидни етажи; да ползват
част от уличното и тротоарно платно, съгласно одобрен/съгласуван проект за ПОИС; да
изградят временни постройки, във връзка с организацията и механизацията на
строителството /чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ/ за жилищна сграда в парцел № III-3, в квартал
676=711, по плана на гр. В. ул. „Г.С.“ №...
От представения по делото НА № 54/22.10.1998 год., на нотариус Р.Т. /на л. 7 от
делото/, се установява, че съгласно договор за дарение, ответниците В. Д. В. и Д. Д. Б. са
дарили на дружество „Б.“ ООД 8 кв.м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ 200 кв.м.,
представляващо парцел III-3 в квартал 676 по плана на II-ри микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“
№...
Видно от НА № 96/22.10.1998 год. на нотариус Р.Т. /на л. 8 от делото/, дружество „Б.“
ООД е дарило 1,86 кв. ид. ч. от дворно място, цялото с площ 200 кв.м., представляващо
парцел III-3 в квартал 676 по плана на II-ри микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“ №.., посредством
договор за дарение на В.Ш..
Съгласно приобщения към доказателствения материал, НА № 98/22.10.1998 г. на
нотариус Р.Т. /на л. 9 от делото/, дружество „Б.“ ООД е дарило 6,14 кв. ид. ч. от дворно
място, цялото с площ 200 кв.м., представляващо парцел III-3 в квартал 676 по плана на II-ри
микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“ №.., с договор за дарение на П.И..
От приобщения по делото НА №146/04.12.1998 г. на нотариус Р.Т. /на л. 10 от делото/,
се установява, че П.И., чрез пълномощника си В. Д. Костов е дарила на Г.С.Н. – 2,36 кв. ид.
ч. от дворно място, цялото с площ 200 кв.м., представляващо парцел III-3 в квартал 676 по
плана на II-ри микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“ №.., с договор за дарение.
Представен по делото е НА № 79/25.02.1999 г. на нотариус Р.Т. /на л. 11 от делото/,
видно от съдържанието, на който – П.И. е дарила на Е.В.К. 1 кв. ид. ч. от дворно място,
5
цялото с площ 200 кв.м., представляващо парцел III-3 в квартал 676 по плана на II-ри
микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“ №.., съгласно договор за дарение.
Приобщено по делото е Решение от 29.12.2001г., постановено по гр.д. № 4146/2000 г.
по описа на ВРС, XXIV /на л. 12 от делото/, от съдържанието, на което се установява,
обективирания в НА № 17/94 г. на нотариус при ВРС, договор е бил развален, по силата на
който: Е. Й. И., Я. Г. И., Д. Д. Б., В. Д. В. и Т. Б. П. са прехвърлили 1/8 ид. ч. от следния свой
съсобствен недвижим имот, представляващ: дворно място, цялото с площ 200 кв.м.,
представляващо парцел III-3 в квартал 676 по плана на II-ри микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“
№.., срещу задължението на „Б.“ ООД да изгради, съгласно одобрен КЗСП, жилищна сграда,
със собствени на дружеството средства, материали, строителна техника и в съответствие с
одобрени архитектурни проекти, при условията на договора, влязло в законна сила на
07.05.2002 г., вписано на 05.09.2002 год., под том XI, № 175, с вх. рег. № 12234.
Приобщен по делото е НА №162/25.07.2003 г., на нотариус А.Г. /на л. 17 от делото/,
видно от който В.Ш. е дарила, по силата на договор за дарение - 1,86 кв. м. ид. ч. от дворно
място, цялото с площ 200 кв.м. по н.а., а по скица 209,66 кв.м., представляващо поземлен
имот 68, идентичен с парцел III-3, в квартал 676 по плана на II-ри микрорайон на гр. В. ул.
„Г.С.“ №.., в полза на своите родители: З.И.М.и Д.Н.М. действащ чрез пълномощник З.И.М.
От НА № 30/07.08.2003 г. на нотариус А.Г. /на л. 18 от делото/, се установява, че по
сила на договор за дарение, обективиран в горецитирания н.а., П. Д. е дарила на Е.А.К. –
2,48 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ 200 кв.м. по н.а., а по скица 209,66 кв.м.,
представляващо поземлен имот 68, идентичен с парцел III-3, в квартал 676 по плана на II-ри
микрорайон на гр. В. ул. „Г.С.“ №...
Приобщен е по делото и Договор от 24.01.2003 г. за строителство /на л. 19-21 от
делото/, със страни: В. Д. В., Т. Б. П., Д. Д. Б., Е. Й. И., Я. Г. И. – от една страна като
съсобственици на жилищна сграда и парцел, във II п-н, кв. 676, УПИ III-3, ул. „Г.С.“ №.., гр.
Варна и като възложители и от друга страна – В. Т.Д. като изпълнител, по силата, на който
страните са постигнали съгласие изпълнителят В.Д. да завърши със свои сили и средства
предвидената по КЗСП и архитектурен проект жилищна сграда.
Съгласно приетото по делото пълномощно от 25.02.2003г. /на л. 22 от делото/,
ответниците: В. Д. В., Т. Б. П., Д. Д. Б., Е. Й. И., Я. Г. И., са упълномощили В. Д. да
договаря, извърши замяна или продажба на конкретно индивидуализирани недвижими, един
от които е закупеният от ищцата – апартамент № 5, намиращ се в пететажна масивна
жилищна сграда в груб строеж, построена в дворно място, цялото от 200 кв.м., находящо се
в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., съставляващо УПИ III-3 в кв. 676 по плана на 2-ри подрайон на града,
както и да ги представлява пред всички административни органи, трети лица, във връзка с
изготвяне на необходимите документи по повод сключване на договорите.
Представен е по делото Акт Образец 15 от 12.09.2003 г. /на л. 23-24 от делото/, видно
от който се установява годността за приемане на строеж – жилищна сграда с 8 апартамента и
2 офиса, с местонахождение: УПИ III-3, кв. 676 по плана на 2 микрорайон, гр. В. с адм.
Адрес: ул. „Г.С.“ №...
Съгласно приобщения НА № 71, том III, рег. № 5032, дело № 409/2003 г. на нотариус
О.С. /на л. 25-26 от делото/, ищцата е придобила, посредством договор за покупко-продажба
собствеността върху следния недвижим имот, представляващ: обект незавършено
строителство – 50 %, находящ се в жилищна сграда, построена в дворно място, цялото от 200
кв.м., находящо се в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., съставляващо УПИ III-3, в квартал 676 по плана на
2 подрайон на гр. В. а именно: апартамент 5, находящ се на четвърти жилищен етаж, с обща
площ от 71,20 кв.м., както и 9,0975 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Приобщени по делото са Удостоверение за тежести - 2 броя с изх. № 21178/18.10.2005
6
г. и с изх. № 29/59/01.11.2006 г., издадени от Служба по вписванията – Варна /на л. 27-28 от
делото/, видно от които за закупения от ищцата недвижим имот – ап. 5, с площ 71,20 кв.м.,
на ет. 4, с избено помещение № 5 от 8 кв.м., находящ се в гр. В. ул. „Генерал Скобелев“ №..,
към дати: 17.10.2005 г. и 31.10.2006 г. са били налице следните вписвания, отбелязвания и
заличавания за тежести и права: Продажба ............ към „Банка ДСК“.
Представено е по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
№53/22.03.2004 год., издадено от Община В. Район „Приморски“ /на л. 29 от делото/, видно,
от което жилищна сграда, находяща се в урегулиран поземлен имот III-3=68, кв. 676, по
плана на втори м.р. гр. В. с административен адрес – гр. В. ул. „Г.С.“ №.. е въведна в
експлоатация.
Съгласно приобщеното по делото Решение № 506 от 03.05.2007г., постановено по
в.гр.д. № 251/2006 г. на Окръжен съд – Варна /на л. 30-34 от делото/, е допуснат до делба
недвижим имот, находящ се в гр. В. ул.“Г.С.“ №.., представляващ дворно място с площ от
200 кв.м., съставляващо ПИ № 68, идентичен с ПИ III-3 в кв. 676 по плана на II м.р., ведно с
построената в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж между
неговите съсобственици, при подробно посочени квоти, като същото е влязло в законна сила
на 30.06.2009г .
От приетото към доказателствения материал по делото Определение №
342/13.10.2011 г. на ВКС, I гр. отд., постановено по гр.д. № 1022/2010 г. /на л. 35-37 от
делото/, се установява, че подадената от ищцата молба от дата 29.09.2009г., с която е
отправено искане до съда за отмяна на горецитираното съдебно решение по описа на ВОС,
досежно допускане на делбата, е оставена без разглеждане от касационната инстанция.
От приобщеното по делото Решение на ВКС на РБ № 131/04.12.2018г., постановено
по гр. д. .....г., Първо гр. отделение /на л. 39-44 от делото/, се установява, че е отменено
решение № 1237/19.10.2016г., постановено по гр.д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен
съд, с което е било потвърдено решение № 4619/13.10.2014 г. по гр.д. № 3407/2002 г. на
Районен съд – В. в частта, досежно извършване на делбата на допуснатия до делба
недвижим имот, представляващ: дворно место, съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ
III-3 от кв. 676 по плана на II м.р., находящо се в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., ведно с находящата се
в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж, като вместо това
касационната инстанция е постановила да бъдат изнасени на публична продан, следните
самостоятелни обекти от допуснатия до делба недвижим имот: дворно место с
идентификатор .........., съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ ІІІ-3 от кв. 676 по плана на
ІІ м.р. находящо се в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., с площ от 200 кв.м., ведно с находящата се в него
жилищна сграда с идентификатор ...... състояща се от четири етажа и терасовиден етаж както
следва: магазин партер, с идентификатор ...........1.9, ведно с 3.2201 % идеални части от
общите части на сградата и от дворното място; офис-магазин партер, с идентификатор
...........1.10, ведно с 16.6810 % идеални части от общите части на сградата и от дворното
място; апартамент № 1, с идентификатор ...........1.1, ведно с изба № 4, ведно с 9.0658 %
идеални части от общите части на сградата и от дворното място; апартамент № 2, с
идентификатор ...........1.2, ведно с изба № 9, ведно със 7.7391 % идеални части от общите
части на сградата и от дворното място; апартамент № 3, с идентификатор ...........1.3, ведно с
изба № 2, ведно с 9.2463 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място;
апартамент № 4, с идентификатор ...........1.4, ведно с изба № 3; ведно с 11.1248 % идеални
части от общите части на сградата и от дворното място; апартамент № 5, с идентификатор
...........1.5, ведно с изба № 5, ведно с 9.0975 % идеални части от общите части на сградата и
от дворното място; апартамент № 6, с идентификатор ...........1.6, ведно с изба № 1, ведно с
6.4094 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място; апартамент № 7, с
идентификатор ...........1.7, ведно с изба № 10, ведно с 14.5838 % идеални части от общите
части на сградата и от дворното място; апартамент № 8, с идентификатор ...........1.8, ведно с
7
изба № 6, ведно с 12.8345 % идеални части от общите части на сградата и от дворното
място. Постановено е още с диспозитива на процесното решение на касационната
инстанция, реализираната от проданта на всеки обект сума, да бъде разпределена, съобразно
квотите на съсобствениците, при които е била допусната делбата. В останалата си част
решение № 1237/19.10.2016 г., постановено по гр.д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен
съд е оставено в сила от ВКС.
От представения по делото изп. лист от 08.01.2019 г. по описа на ВРС, 39-ти състав
/на л. 45-46 от делото/, издаден на основание влезли в сила решения: решение на ВКС на РБ
№ 131/04.12.2018г., постановено по гр. д. .....г., Първо гр. отделение; решение №
1237/19.10.2016 г., постановено по гр.д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд и
решение № 4619/13.10.2014 г. по гр.д. № 3407/2002 г. на Районен съд – В. се установява, че
въз основа на гореописания изпълнителен титул, е било образувано пред ЧСИ Захари Д., рег.
№ 808 на КЧСИ, р-н на действие ОС-Варна изп. дело № 22/2019г.
Съгласно приобщения към доказателствения материал по делото Протокол за опис на
недвижим имот по изп. д. № 20198080400022 по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808 на
КЧСИ, р-н на действие ОС-Варна /на л. 47-51 от делото/, се установява, че от страна на
съдебния изпълнител е бил извършен на дата 30.01.2019 г. опис на гореописаните подробно
недвижими имоти.
Приобщен по делото е НА № 128, том XCVI, дело 21159/18.12.2019г. на Сл.Вп. на
нотариус С.Д. /на л. 52-55 от делото/, видно от който е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата, на който продавачите: Г.С.Н. – лично и като
пълномощник на Н.Н., Е.К. Е.А.К., представлявана от пълномощника Б.Т.П. са прехвърлили
в полза на ищцата М. И. П. правото на собственост върху 119/4800 ид. ч. от апартамент с
идентификатор ...........1.5, с адрес: гр. В. ул. „Г.С.“ №.., ведно с изба № 5, както и 9,0975 %
ид. части от общите части на сградата и 0,45 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор
.........., за сумата от 2 838 лева.
Съгласно представената по делото на л. 56 от делото вносна бележка от дата
17.12.2019 г., е видно, че ищцата М. И. П. е заплатила в полза на нотариус С.Д. сума в
размер на 2 844,68 лева, с основание на плащането „плащане на квота за покупка на
недвижим имот“.
От НА № 87, том XVI, дело 3484/13.03.2020г. на Сл.Вп. на нотариус С.Д. /на л. 57-62
от делото/, се установява, че Д.Н.М. и З.И.М.– като продавачи са прехвърлили собствеността
върху 45/4800 ид.ч. от апартамент с идентификатор ...........1.5, с адрес: гр. В. ул. „Г.С.“ №..,
ведно с изба № 5, както и 9,0975 % ид. части от общите части на сградата и 0,17 кв.м. ид.ч.
от дворното място с идентификатор .........., в полза на купувача – М. И. П. (ищца), за сумата
от 1 350 лева;
Съгласно представената по делото вн. бележка от дата 13.03.2020 г. /на л. 63 от
делото/, е видно, че ищцата М. И. П. е извършила превод, в размер на 1350 лева по сметка
на нотариус С.Д. с основание „покупка на ид.ч. от ап. 5, квота, ул. „Г.С.“ №..“.
Видно от приобщеното по делото обявление за насрочена ПП от 10.03.2021г. по изп.
дело № 22/2019 г. по описа на ЧСИ Захари Д. /на л. 64 от делото/, е видно, че закупеният от
ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 5, с идентификатор № ...........1.5, е
бил предмет на публична продан, за периода от 15.03.2021г. до 15.04.2021г., при начална
тръжна цена – 103 011,70 лева.
От представения по делото НА № 196, том I, рег.№ 2408, дело 144 от 02.04.2021 г. на
нотариус С.Д. /на л. 65-71 от делото/, се установява, че Ц.К.А. и Д.А.Д. действащи като
продавачи са прехвърлили в полза на купувача – М. И. П. (ищца) правото на собственост
върху 28/4800 ид.ч. от апартамент с идентификатор ...........1.5, с адрес: гр. В. ул. „Г.С.“ №..,
ведно с изба № 5, както и 9,0975 % ид. части от общите части на сградата и 0,11 кв.м. ид.ч.
8
от дворното място с идентификатор .........., за сумата от 668 лева;
От приобщеното към доказателствения материал платежно нареждане от дата
02.04.2021 г., на л. 72 от делото, е видно, че ищцата М. П. е направила превод към нотариус
С.Д. с основание „покупка на 28/4800 ид.ч. от ап. 5 и ПИ, находящи се в гр. В. ул. „Г.С.“
№..“, в размер на 668 лева.
Приобщеното по делото е, на л. 73, платежно нареждане № 869104/949147/13.08.2019
г., видно от което ищцата П. е заплатила към Агенция по вписванията, сума в размер на
299,31 лв., представляваща такса вписване към АВп.;
Представено е по делото, на л. 74, платежно нареждане № 870663/950812/16.08.2019
г., за сума в размер на 11.10 лв., представляваща такса към АВп. за препис от вписан акт,
заплатена от ищцата П. към Агенция по вписванията.
От представената сметка/фактура **********/13.03.2020г. /на л. 75 от делото/, се
установява, че М. П. (ищца) е заплатила в полза на нотариус С.Д. нот. такса, в размер на
245,90 лева.
Приобщена по делото е сметка/фактура **********/09.04.2021г. /на л. 76 от делото/,
за заплатена от страна на М. П. нот. такса, в размер на 141,86 лева към нотариус С.Д..
Видно от приобщената приходна квитанция **********/05.02.2020 г. /на л. 77 от
делото/, ищцата П. е заплатила сума в размер на 40 лв. към Община Варна за издаване на
данъчна оценка на недвижим имот.
Съгласно представеното на л. 78 от делото, преводно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета № 191218000002982/18.12.2019 г., ищцата М. П. е заплатила по
сметка на Агенция по вписванията, сума, в размер на 14.44 лева, представляваща такса
вписване в имотен регистър.
От приобщеното по делото на л. 78, платежно нареждане/вносна бележка за плащане
от/към бюджета № 191218000002982/18.12.2019г., се установява, че М. И. П. е заплатила в
полза на Община В. сума в размер на 74,79 лева, с основание „2,6 % ЗМДТ“.
От представеното по делото, на л. 79, платежно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета № 808808В-АР-1195/20.03.2020 г., е видно, че ищцата П. е
заплатила сума, в размер на 43.50 лв. по банкова сметка на Община В. с основание за
плащане „3% МД“. платени на 20.03.2020г.
Видно е от приетото по делото, на л. 79, платежно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета № 80802В-А3-2967/06.04.2021г., че М. И. П. е заплатила в полза на
Община В. сума в размер на 23.04 лв., с основание за плащане „3% МД“.
От приобщения по делото, намиращ се на л. ............4 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за извършване на ново строителство, по описа на нотариус Д. С.,
нотариус при Варненския районен съд - заверено за вярност копие, се установява, че Е. Й. И.
и нейният съпруг Я. Г. И. са прехвърлили правото на собственост върху 1/8 ид.ч.
съсобствения им недвижим имот, представляващ: дворно място, с пространство от 200 кв.м.,
находящо се в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., представляващо парцел III-3, в квартал 676, по плана на 2
микрорайон на града в полза на „Балкан-Стил“ ООД, срещу задължението, дружеството да
изгради, съгласно одобрен КЗСП, жилищна сграда, със собствени на дружеството средства,
материали, строителна техника и в съответствие с одобрени архитектурни проекти, при
условията, на инкорпорирания в горецитирания н.а. – договор.
Видно от представените по делото 5 броя електрони справки в ИР по личните
партиди на всеки един от ответниците, /на л. 125-330/, е че исковите молби, депозирани пред
съда от „Б. ООД" и от Д.Н.М. З.И.М. Ц.К.А., Д.А.Д. Е.А.К. и С.М.Б. във връзка с проведена
делба на закупения от ищцата недвижим имот, са били вписани в Служба по вписванията -
гр. В. по личните партиди на всеки един от ответниците, съответно с вх. peг. №
9
23/23.10.2003 г.; дв. вх. рег. № 18212/23.10.2003 г.; акт том 4, акт номер 32 и с вх. рег. №
10/14.01.2003 г.; дв. вх. рег. № 321/14.01.2003 г., акт том 1, акт номер 146.
Приобщено по делото е заверено за вярност копие на Определение от 11.03.2004 г..
постановено по гр. 3407/2002 г., на ВРС /на л. 108/, видно от което гр. д. № 7428/2003 г., по
описа на ВРС е присъединено към гр.д. № 3407/2002 г. по описа на ВРС.
Съгласно представеното по делото заверено за вярност копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, с № 153, том I, peг. № 1290, дело
112/2003 г., по описа на нотариус О.С., с peг. № 196 на НК и район на действие - Районен съд
- В. вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 6730/25.04.2003 г., акт № 41, том XIX, дело
4224 /на л. 115-116/, е видно, че Е. Й. И., Я. Г. И., Д. Д. Б., Т. Б. П. и В. Д. В. са прехвърлили,
чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж правото на собственост
върху следните недвижими имоти: офис № 1, ведно с принадлежащите 16.6810 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж и офис № 2, ведно с принадлежащите
3,2201 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в полза на
В. Т.ов Киров. Видно от горецитирания н.а., в същия, фигурира номерът на делбеното
производство по гр.д. № 3407/2002 г. по описа на ВРС.
От приобщеното по делото заверено за вярност копие на споразумение, сключено
между ответниците в качеството им на съсобственици на пететажна жилищна сграда,
находища се в гр. В. ул. „Г.С." 83 от една страна и В.Д. от друга страна /на л. 117/, се
установява, че страните са постигнали съгласие, касателно обстоятелството, че продажната
цена, определена в горецитирания н.а. е заплатена в деня на изповядване на сделката; че
обектите, предмет на процесната продажба ще останат в собственост на В.Д.; че
съсобствениците нямат никакви претенции към получената като продажна цена – сума;
както и че всякакви имуществени претенции, свързани със съдебна и извънсъдебна евикция
– пълна или частична на имотите, ще бъде за сметка на строителя и същият няма да има
никакви претенции към съсобствениците.
По делото е представено заверено за вярност копие на Анекс към Договор за
строителство от 27.03.2002 г. /на л. 118/, сключен между ищцата М. П. и строителя В.Д.,
видно от съдържанието, на който, се установява, че страните са постигнали съгласие,
досежно замяна на договорирания от ищцата – като възложител, новостроящ се апартамент,
находящ се в гр. В. бул. „С. .., с един бр. апартамент, находящ се на ул. „Г.С.“ №.. от 71 кв.м.,
заедно с 10 % общи части и 8 кв. м. изба и окончателна цена за в размер на 45 000 лева,
която следва да бъде заплатена от възложителя.
Видно от заверено за вярност копие на Договор за кредит за покупка на недвижим
имот в строеж, сключен на 14.08.2002 г., между ищцата М. И. П. като кредитополучател и
„Банка ДСК“ АД, на л. 119-121 от делото, видно от който на ищцата е бил отпуснат кредит
за покупка на жилище – апартамент № 4, находящ се в гр. В. бул. ‚С. .., ет. 3, в размер на
34 000 лева, със срок на издължаване 180 месеца.
Приобщено по делото е заверено за вярност копие на Анекс от дата 16.12.2003г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот в строеж, сключен на 14.08.2002 г., между
ищцата М. И. П. - като кредитополучател и „Банка ДСК" АД /на л. 123/, видно от който е
заменен предметът на процесния договор за кредит, като вместо апартамент № 4, находящ се
в гр. В. бул. ‚С. .., ет. 3, е посочен апартамент № 5, находящ се в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., като е
добавена и законна ипотека върху апартамент № 5.
От приобщеното по делото заверено за вярност копие на Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – Ловеч, с вх. peг. №
1678/19.08.2002 г., акт. 12, том I, дело 931/2002 г. /л. 124/, се установява, че за обезпечаване
на отпуснатата с договора за кредит от дата 14.08.2002 г., сума в размер на 34000лева,
ищцата е учредила в полза на „Банка ДСК“ АД ипотека върху недвижим имот,
представляващ: апартамент 3, находящ се в гр. Л. ул. Т № 111, ведно с избено помещение №
10
3, гараж № 1, със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавното място, съставляващо парцел V, пл. № 118 от кв. 15 по плана на гр. Ловеч.
От заверено за вярност копие на молба с вх. № 2949/01.03.2021 г., депозирана по изп.
дело № 22/2019 г. по описа на ЧСИ Захари Д. /на л. 347 от делото/, е видно, че ищцата М. П.
е поискала от съдебния изпълнител да бъде конституирана по процесното изп. дело, в
качеството си на частен правоприемник на съделителите, придобил собствеността, в хода на
делбата и на изп. дело, както и е отправила искане за насрочване на публична продан,
досежно описаните в Решение № 131/04.12.2018 г. на ВКС обекти.
Приобщено е по делото заверено за вярност копие на пълномощно, заверено на
25.02.2003 г. от нотариус О.С., с peг. № 196 на НК, с район на действие PC - Варна и с peг. №
на заверката 555/25.02.2003 г. /л. 348/, видно от което ответниците са упълномощили В. Д. да
договаря и извършва замяна или продажба на конкретно изброени недвижими имот, един от
които е закупеният от ищцата апартамент № 5, на когото и при каквито условия намери за
добре, включително на самия себе си, като за целта е упълномощен от упълномощителите да
ги представлява пред нотариус, пред всички административни органи и трети лица, във
връзка с изготвяне на необходимите документи по повод сключването на посочените в
пълномощното договори.
По делото е прието заверено за вярност копие на пълномощно с peг. № 1652 от
26.03.2019 г., заверено от нотариус Е. Карамфилова, нотариус с peг. № 551 на НК и с район
на действие PC – Козлодуй /на л. 349-350/, видно от което е учредена представителна власт в
полза на ищцата от Г.С.Н., касателно конкретно посочени недвижими имоти, един от които е
закупеният от М. П. – апартамент № 5.
От приобщената по делото разписка, заверено за вярност копие, на л. 351 от делото
от, е видно, че ответниците са заплатили на ищцата сумата от 1 000 лева за предоставени
адвокатски услуги.
От представеното заверено за вярност копие от констативен протокол акт № 200, том
I, per. № 2407/02.04.2021 г., заверен от нотариус С.Д., с per. 363 на НК и с район на действие
PC – В. на л. 352-353, в който страните са постигнали съгласие за сключване на сделки,
досежно закупуването на ид.ч. от недвижими имоти, един от които е закупеният от ищцата
апартамент № 5, находящ се в гр. В. ул. „Г.С.“ №...
От представеното по делото заверено за вярност копие на постановление от
27.07.2021 г. по ПП № 3849/2021 г. на ВРП, на л. 354-355, е видно, че по подадената жалба от
ищцата М. И. П. срещу ответниците, както и срещу лицата Д.А.Д. и Ц.К.А. за въвеждане в
заблуждение, посредством използване на документи с невярно съдържание /престъпление
по чл. 209 и следващите от НК/, е налице отказ от образуване на наказателно производство
от страна на РП-Варна.
От приобщената по делото телепоща, на л. 394, изпратена от Д.Д. и Ц.А. до М. И. П. с
изх. № 11/03.02.2021г., е видно, че първите са предложили на ищцата, като съсобственици на
процесния недвижим имот – апартамент № 5 да уредят доброволно взаимоотношенията си,
досежно собствеността върху същия, като са й предложили да закупи притежаваните от тях
идеални части при цена от общо 1 965 лева, като за извършване на продажбата с нотариален
акт са я поканили да се яви в кантората на нотариус Ваня Г., като в случай на неявяването й,
са посочили, че ще приемат, че е налице отказ от изкупуване и ще предприемат действия по
прекратяване на възникналата между страните съсобственост, чрез иницииране на публична
продан по образуваните изпълнителни дела.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля, воден от ищцата
З.Ж. Д. (без родство и дела със страните), се установява, че същите се познават, считано от
2000година. Свидетелят, твърди, че след запознанството с ищцата, същата споделила, че
осъществила връзка със строител, като била в очакване същият да построи сграда, в близост
11
до Стоматологията. На следващо място, свидетелят сочи, че след като сключила договора,
ищцата поискала към апартамента да има изба, но строителят не могъл да и предложи
такава и в разговор и споделил за друга кооперация, която предстояло да бъде завършена и в
същата имало два абсолютно идентични апартамента. Свидетелят излага, че П. закупила
апартамента с ипотечен кредит. Твърди, че не е чувала за проблеми със собствеността, както
и че не знае за сумите, което е следвало да бъдат заплатени от ищцата във връзка с
жилището. Свидетелят излага, че в началото на 2019г., ищцата и споделила за сериозен
проблем, свързан със закупения от нея апартамент, както и че е налице публична продан за
имота и може да остане без него. Твърди, че преди 2019г. не е чувала ищцата да е знаела за
тези проблеми с имота, както и че знае, че ищцата е адвокат. Сочи, че М. П. се занимавала с
оправянето на някакви документи във връзка с този техен проблем.
От показанията на свидетеля на ответниците - В. Д. (без родство и дела със
страните), се установява, че същият се познава със страните по делото, както и че, чрез
посредничество от негова страна, ищцата е закупила апартамент в гр. В. на ул. „Г.С.“.
Твърди, че той е довършил процесната сграда, тъй като тя била на груб строеж. Твърди, че
било налице разваляне на договор с предходен строител, който свидетелят не познавал,
както и че имало дела с него. Сочи, че е имало проблем, който се изразявал в това, че на
стария строител била прехвърлена земя, а той имал претенции за уреждане, за да се
освободи от тази земя. Излага, че предишният строител имал 4% от земята, които, обаче,
попадали във всеки един апартамент, което обстоятелство, от своя страна, създавало
проблем и трябвало да се разреши, с оглед на публичната продан. Впоследствие имало
някакви компенсации. Свидетелят сочи, че няма конкретни данни, но счита, че би трябвало
ищцата да е знаела за делата, които са се водили, защото те се вписвали. Тя като адвокат, а
дори всеки без да е адвокат, си проверявал имота, когато го купува, поне негови познати или
нотариусът най-малкото пуска проверка. Според свидетеля, всички са знаели за този
проблем, както и че имотите били на хубава цена, поради което, си струвал и риска. Излага,
че сделките за имотите били общо четири на брой, като същите се изповядали при нотариус
О.С.. Сочи, че той предлагал за продажба тези апартаменти, защото трябвало да вземе
парите, за да довърши сградата, тъй като имал пълномощно. Сочи, че е комуникирал и с
ищцата. Твърди, че плащанията по сделките се извършвали при него, като за да има интерес,
цените били под пазарните такива. Сградата имала и недостатъци. Заявява, че е изкарал акт
№14 и акт № 15 (издадени 2006-2007г.), след като се разрешил проблемът с тока и нямало
причина да се бави акт №16. Твърди, че на външните купувачи били издадени по БДС
апартаментите, както и че не е правил специални довършителни работи по апартаментите.
По негово мнение, нотариусът е знаел за делото за делба, тъй като в един от НА за имотите,
бил посочен номерът на делото.
От разпита на свидетеля на ответната страна - С.Ц.В. (съпруга на ответника В.
Виденлиев), ценени от съда, при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че същата познава
ищцата, предвид обстоятелството, че живеят в един блок, на ул. „Г.С.“ №... Твърди, че мъжът
й бил един от собствениците на земята. Свидетелката излага, че не са предлагали имоти за
продажба. Сочи, че В.Д. предлагал имотите. Твърди, че през 2003г. не се е познавала с
ищцата, впоследствие, след като М. П. си закупила жилище в сградата и се настанила, се
запознали. Мисли, че в момента ищцата е адвокат. Твърди, че когато започнали делата,
ищцата имала желание и ответниците я ангажирали да им свърши някои неща. Това се
случило в периода около 2019-2021г. Излага, че купувачите на имоти в сградата са знаели за
делото, защото когато се виждали с ищцата, тя казвала, че ответниците не се явявали на
делото и адвоката им не е присъствал, била е слушател и споделяла как е минало делото.
Заявява, че ищцата е знаела за заведеното дело за собственост от самото начало и въпреки
това е купила апартамента. Свидетелят твърди, че ангажирали ищцата да вади скици и др. –
около 2020 г. или 2021 г., както и че веднъж й платили 300 лева. Сочи, че са платили на
ищцата и хонорар (по 250-300 лева – от четиримата наследници), както и за скици. Излага,
12
че са събирали и пари за ЧСИ, а разноските на нотариуса всеки си ги плащал по отделно.
Твърди, че не са получавали част от продажната цена, заплатена от ищцата, при
закупуването на ап. 5. Твърди, че не са ходили заедно с М. да изкарват документи за
кооперацията не са й плащали да вписва решения.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие на четири елемента:
извършено противоправно деяние – действие или бездействие; причинени вреди –
имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между
увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима
презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Общата норма на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД въздига в
противоправно поведение самото причиняване на вреди, т.е. законът забранява да се
причиняват вреди, поради което и всяко поведение, което води до причиняване на вреди, е
противоправно.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно: наличие на противоправно деяние,
вина на ответниците, претърпени имуществени вреди и причинна връзка между деянието и
вредите, както и размер на същите.
Съответно в тежест на ответниците, при провеждане на горното доказване, е да
докажат своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни
правни последици.
По делото е прието за безспорно установено, че: 1/. с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 71, том III, рег.№ 5032, дело №409/2003г.
ответниците са прехвърлили на ищцата недвижим имот - апартамент № 5, находящ се на 4
етаж от жилищна сграда, в дворно място в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., с обща площ на апартамента
от 71.20 кв.м., ведно сж ц прилежащата към него изба с площ от 8 кв. м., както и 9.0975 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; 2./ че ответниците, като
съсобственици на дворно място с идентификатор .........., са сключили с „Б.“ ООД договор за
групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ, нотариално заверен на 30.11.1994г. и че на същата дата
30.11.1994г., с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване
на ново строителство, обективиран в Нотариален акт № 17, том XLIX, дело 18152/1994г.,
ответниците са прехвърлили на „Б.” ООД, 1/8 ид. ч. от притежаваното от тях дворно място,
находящо се в гр. В. ул. „Г.С.“ 83, с площ от 200 кв. м. срещу задължение дружеството да
изгради със собствени средства жилищна сграда в него, като са посочили, че срокът за
изпълнение е 20 месеца считано от подписване на същия договор; 3./ че с Решение от
29.12.2001г. по гр. д. 4146/2000 г., по описа на BPС, XXIV с-в, влязло в законна сила на
07.05.2002г., вписано на 05.09.2002 год., том XI, № 175, вх. peг. № 12234, постановено по
реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е развален договора, сключен по Нотариален акт № 17, том
XLIX, дело 18152/1994 г., по описа на нотариус Д. С., нотариус при Варненския районен съд,
с който ответниците са прехвърлили 1/8 ид. ч. от притежаваното от тях дворно място,
находящо се в гр. Варна. ул. „Г.С.“ 83; 4./ че на 12.08.2003г. е подадена искова молба за делба
от Д., З.МV, Ц.А., Д.Д., Е.К., С.Б. против ответниците Е. Й. И., Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В.
Д. В.; 5./ че на 24.01.2003г. е сключен договор за строителство между ответниците и В.Д., с
който същите, като собственици на парцела, си разпределят ап. 1, 2, 3, 4, а за останалите
апартаменти № 5, 6, 7, 8 и два офиса, дават права на В.Д. да ги продава с общите части от
сградата и правото на строеж от тяхно име с нотариално заверено пълномощно подписано
на 25.02.2003г.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи при условията на
пълно и главно доказване, че закупуването на припадащите се на ищцата 4% от апартамент
13
№ 5, находящ се на 4 етаж от жилищна сграда в гр. В. ул. „Г.С.“ №.., ведно с прилежащата
към него изба, както и 9.0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им прехвърляне, са причинени от
въвеждането й от страна на ответниците в заблуждение, чрез представяне на документи с
невярно съдържание, въз основа на които, същата е счела, че купува процесния недвижим
имот от всички собственици. Безспорни доказателства за горното не бяха ангажирани от
страна на ищцата. В тази връзка, съдът намира показанията на свидетеля З.Ж. Д. за
неубедителни и вътрешно противоречиви, доколкото, в проведното по делото открито
съдебно заседание на дата 12.02.2025г., същата от една страна заяви, че не е чувала за
проблеми със собствеността, касателно закупеното от ищцата жилище, както и че не знае за
суми, които е следвало да се платят, във връзка с жилището, а непосредствено след това
изложи, че в началото на 2019г., ищцата и споделила за сериозен проблем със закупения от
нея апартамент, поради което и не ги кредитира в тази част.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да бъде отбелязано, че съгласно
постановките на ТР № 3/2021г., постановено по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, при иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, увреденото лице трябва да установи
всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези,
които се предполагат по силата на закона, а деликвентът следва да установи обстоятелствата,
водещи до отпадане на отговорността му или до ограничаване на обема й. В чл. 45 ЗЗД е
предвидено, че при непозволеното увреждане вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, от което следва, че всички останали елементи от фактическия му
състав, включително и вредите, подлежат на доказване от увреденото лице. Вредите са
обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане, не е
достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се
установи реалното им съществуване. Каквото, в настоящия случай, съдът счита че не е
установено по делото.
Отделно от горното следва да бъде отбелязано, че наличието на вписани актове,
сочещи права на трети лица е генерализирано основание за извод по отношение на
дължимата грижа, вкл. добросъвестността на купувача при продажба на имот чужда
собственост, или обременен с права на трети лица. /В този смисъл: Решение №
294/13.10.2011 г. по гр. д. № 1515/10 г., III г. о. на ВКС; Решение № 424/24.01.2012 г. по гр. д.
№ 1872/10 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 20/2014 г на 2-ро т. о ВКС и Определение № 439 от
19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 511/2019 г., III г. о., ГК/. Вписването на актове относно
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти се извършва, чрез подреждане на акта,
с който се прехвърлят вещни права в нотариалните книги, като за прехвърлителя се открива
персонална партида, в която се нанасят данни за извършените от съответното лице
прехвърлителни сделки или вписани срещу това лице искови молби, възбрани и др. Тази
система на вписване е означавана като "персонална“. Законът за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР), в сила от 01.01.2001 г., предвиди създаване на имотен регистър, който
съгласно чл. 3, ал. 1 се състои от партидите на недвижимите имоти. Въвеждането на имотен
регистър за съответния съдебен район става, въз основа на Заповед на министъра на
правосъдието по чл. 73, ал. 1 ЗКИР, която се обнародва в "Държавен вестник". Съгласно чл.
74, ал. 1, изр. 1 ЗКИР "до обнародването на заповедта по чл. 73, ал. 1 вписванията се
извършват по досегашния ред“. Обнародвана в Държавен вестник Заповед на министъра на
правосъдието по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР няма за нито един съдебен район в страната. Ето защо,
до момента на територията на Република България няма създаден имотен регистър за нито
един съдебен район. От друга страна, на основание чл. 11 б "в" ПВ във вр. с чл. 112 и чл. 114
от ЗС, исковата молба, с която е предявена претенция за съдебна делба, подлежи на
вписване. Книгите за вписвания са публични и това създава обективна възможност за
узнаване на вписаните обстоятелства, респ. за вписване на исковата молба за делба.
Последното има оповестително и оповестително-защитно действия. Целта му е да се
14
оповести на трети лица, различни от страните по спора, че такъв съществува и така да се
охранят правата им.
Видно от представените по делото удостоверения от АВ (от 18.10.2005 г. и от
01.11.2006 г.), които са издадени след датата на сделката– 05.12.2003г., е, че е направена
единствено проверка, досежно вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права
само по партида на имота (ап. 5). Предвид обстоятелството, че по делото липсват
доказателства и твърдения, че ищцата е направила справка по персоналните партиди на
продавачите – ответници относно собствеността на продавания недвижим имот, следва да
бъде отбелязано, че в деня на сделката ищцата, е разполагала с възможността, да поиска от
нотариуса, изповядващ сделката, същият да извърши справка по данни на продавачите,
касателно вписвания, отбелязвания и заличавания по данни за лице. В допълнение на
гореизложеното, е и предвидената в т. 16 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност – такса за извършване на справка. Действително, за
купувача (какъвто се явява ищцата) няма задължение да извърши проверка в публичните
книги за вписванията, но той има интерес да я направи, за да охрани собствените си права,
доколкото и в настоящия случай, следва да бъде отчетено обстоятелството, че датите на
вписванията на исковите молби по съдебните делби (23.10.2003г., респ. 14.01.2003г.)
предхождат датата на сделката, а именно – 05.12.2003г., както и че вписванията фигурират
по персоналните партиди на всеки един от ответниците.
В случая, проведеното от ответниците насрещно доказване, което не е необходимо да
е пълно, а е достатъчно да разколебае фактите, които ищецът се домогва да докаже, е
успешно. По тези съображения съдът приема, че липсва един от кумулативните елементи от
фактическия състав на деликта, а именно: извършено от ответниците противоправно деяние,
от което да са причинени вредите на ищеца. Липсата на вреда изключва нуждата от
изследване на причинна-връзка, защото такава, следва да се търси между деяние и вреда,
каквато в случая не е настъпила.
Горното обуславя и извод за неоснователност на предявения иск по чл. 45 ЗЗД.
Доколкото основателността на главната претенция, обуславя и основателността на
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че същата също следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците,
следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, доказателства, за което са представени делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул.“Г.С.“ №..,
ап. 5 срещу Е. Й. И., с ЕГН **********, Я. Г. И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В.
ул.“Г.С.“ №.., ет. 2 ап. 3, Т. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. “М.Д.“ №... вх. „Б“, ет.
2, ап.9, Д. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. “М.“ № 16, ет. 3 и В. Д. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В. ул. “Г.С.“ №.., ет. 2, ап. 1, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
солидарното осъждането на ответниците да й заплатят сумата от общо 5829,94лева,
формирана както следва: 11,10 лева, заплатена държавна такса в АВп; 299,31лева, заплатена
сума за вписване на решение по делба и деклариране в МДТ и АГКК; 2 838 лева,
представляваща покупно-продажна цена по НА № 128, том XCVI, дело 21159/18.12.2019 г.;
74,79 лева, представляваща 2.6% местен данък; 14,44 лева, представляваща такса вписване в
АВп.; 40 лева за издаване на данъчна оценка; 1 350 лева, представляваща покупно-продажна
15
цена по сделка № 87, том XVI, дело 3484/13.03.2020г.; 43,50 лева, представляваща 3% местен
данък; 40 лева - за издаване на данъчна оценка; 245,90 лева, представляваща нотариална
такса; 668 лева, представляваща покупно-продажна цена по сделка № 196, том I, рег.№ 2408,
дело 144 от 02.04.2021 г.; 23,04 лева, представляваща 3% местен данък; 40лева - за издаване
на данъчна оценка; 141,86лева, представляваща нотариална такса, която обща сума
представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на припадащите се на ищцата 4% от апартамент № 5, находящ се на 4 етаж /етаж трети
жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в гр. В. ул. „Г.С.“ №..,
съставляващо УПИ III-З, кв. 676, с обща площ на апартамента от 71,20, кв. м., ведно с
прилежащата към него изба, с площ от 8 кв. м., както и 9.0975% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им
прехвърляне, ведно със законната лихва върху цялото задължение от датата на депозиране на
исковата молба – 01.12.2023г.;
ОСЪЖДА М. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул.“Г.С.“ №.., ап. 5 да заплати
на Е. Й. И., с ЕГН **********, Я. Г. И., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В. ул.“Г.С.“
№.., ет. 2 ап. 3, Т. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. “М.Д.“ №... вх. „Б“, ет. 2, ап. 9,
Д. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. “М.“ № 16, ет. 3 и В. Д. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. В. ул. “Г.С.“ №.., ет. 2, ап. 1, сумата от 2000лева, представляваща сторени съдебно
– деловодни разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16