Решение по дело №2540/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№1472/18.7.2019г.

Година 2019                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  първи юли                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2540 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:       

 

           Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба , предявена от „Н.“ ООД, представлявано от А.Я.А.  , против Наказателно постановление № 435 130/ 48315/15.05.2019г. на    Заместник Директора на  ТД на НАП-Варна,  с което на „  Н. ” ООД са  наложени шестнадесет административни наказания " Имуществена санкция" всяка в размер на по 500лв.  на основание чл.355 ал.1 от КСО.

            В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не било конкретизирано коя хипотеза на чл.5 ал.4 от КСО е била нарушена, не било посочено кога е било начислено или изплатено трудовото възнаграждение, което представлявало нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и др .Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението. 

            В съдебно заседание  въззивната страна, редовно призована,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д. отново пледира за отмяна на постановлението, като счита, че процесуалните правила са нарушени поради липсата на цялостно изписване на наименованието на Наредба Н-8/2005г., поради това, че не е било установено кога е начислено и изплатено възнаграждението, поради липса на пълно описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението и др . 

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален  представител, който счита жалбата за неоснователна и  моли   обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         „Н.” ООД, представлявано от въз.А. , било осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО и в дружеството имало наети на трудов договор  осем лица. Поради това   съществувало  задължение да се подава декларация обр.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, за всяко едно от тях.За м.10.2018г. срокът за подаване бил до 26.11.2018г.,  а за м. 12 2018г. –до 25.01.2019г.Това задължение не било изпълнено в посочените срокове, като декларациите за наети лица за м.10  били подадени по електронен път на 26.12.2018г. , а тези за м.12- на 10.03.2019г.

            При проверка в системата на ТД на НАП-Варна на 09.04.2019г.  св.  А.И. -инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, установила допуснатото нарушение.Поради това и до въз.  А. била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт. На 19.04.2019г. , св.И. съставила против  „Н.“ ООД акт за установяване на административно нарушение  №   F 483151, за това че в качеството си на  осигурител    не е изпълнило задължението си да подаде дължимите декларации обр.1 за м.октомври и м.декември 2018г. за наетите в дружеството по трудово правоотношение осем конкретно посочени лица в законоустановените срокове , а именно до 26.11.2018г. и до 25.01.2019г. Декларациите били подадени на 26.12.2018г. и на 10.03.2019г.   Нарушението било    квалифицирано като такова по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н- 8 /29.12.2005г. на Министъра на финансите вр. чл.5 ал.4 от КСО.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН , възражения не били направени.

            Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел изцяло описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н- 8 /29.12.2005г. на Министъра на финансите вр. чл.5 ал.4 от КСО.На „Н.“ ООД били наложени шестнадесет наказания „Имуществена санкция“ всяка в размер на 500лв. за всяко отделно наето на работа лице , за което за м.10 и м.12.2018г. не била подадена декларация.Всички наказания били наложени на основание чл.355 ал.1 от КСО.

              В хода на съдебното следствие бе разпитана св.    А.И.  -актосъставител, която си спомни за случая с необходимата конкретика и чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.  От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена служебна проверка , че декларациите са били подадени със закъснение по ел.път, както и че независимо от начисляването или изплащането на трудовото възнаграждение, подаването на тези декларации е дължимо върху минималния осигурителен праг на съответната длъжност.Св.И. посочи, че от страна на дружеството е допуснато едно нарушение.

            Съдът приобщи към доказателствата по делото представената от процесуалният представител на наказващият орган справка за актуално състояние и действащи трудови договори на дружеството, които кредитира като относими към спора.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие  писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

          Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            Наказателното постановление № 435 130 / 48315/ 15.05.2019г. е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед №  ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП и  в шестмесечния преклузивен срок. Актът също е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН и от компетентно лице.

             По делото не се спори, че „Н.“ ООД има качеството на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО, като съгласно дадената легална дефиниция осигурител е всяко юридическо лице, което има задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица.Не е спорно също така и обстоятелството, че декларации обр.1 за осем наети на трудов договор лица за м.октомври и м.декември 2018г. са били подадени съответно на 26.12.2018г. и на 10.03.2019г.Разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005г. сочи, че декларация образец 1 се подава в съответната ТД на НАП от осигурителите за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа, като при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок-до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че дължимите декларации са били подадени след 25-то число на месеците, следващи месеците, за който се отнасят данните, а именно за м.октомври и м.декември 2018г. По преписката са приложени две справки , касаещи записи по подадени декларации обр.6, от които е видно, че възнагражденията за м.10.2018г. са били начислени/ изплатени на 25.11.2018г. , а за м.12.2018г. – на 25.01.2019г., като на тези две дати са били направени и съответните осигурителни вноски.В този смисъл съдът намира, че правилно е било прието, че от страна на „Н.“ ООД задължението за подаване на декларации обр.1 не е било изпълнено в законноустановените срокове, а именно до 26.11.2018г. и до 25.01.2019г.Съдът не споделя възраженията на процесуалният представител на санкционираното дружество относно непълното изписване на наименованието на подзаконовия нормативен акт, който е бил приет за нарушен.Наредбата е била достатъчно индивидуализирана, а видно от съдържанието на жалбата е, че относимите разпоредби са били цитирани в цялост, поради което и не може да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила.Идентично е становището на съда и по отношение на възражението, касаещо изписването на нарушената разпоредба на чл.5 ал.4 от КСО .

         Съобразно събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че в хода на производството са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила. От съдържанието на акта и постановлението, а и от показанията на св.И. се установява, че нарушението, което се сочи да е допуснато от страна на дружеството е едно и то е такова по чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба Н-8 / 29.12.2005г. вр. чл.5 ал.4 от КСО.Същевременно обаче на „Н.“ ООД са наложени 16 отделни наказания „Имуществена санкция“, всяка в размер на по 500лв., отнасящи се за всяко наето на работа лице за всеки месец по отделно на основание чл.355 ал.1 от КСО.Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН   предвижда, че когато едно и също лице е извършило няколко административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.В случая обаче в хода на производството е било прието, че дружеството е извършило едно нарушение, за което са му наложени 16 наказания.Безспорно е, че доколкото се дължи подаване на декларация обр.1 за всяко наето с трудов договор лице, то с неподаването в срок на декларации за два месеца за осем лица, са били осъществени съставите на повече от едно нарушение.Те обаче на са били описани нито в акта, нито в постановлението, поради което и съдът намира, че неправилно на „Н. „ ООД са били наложени 16 наказания, за нарушения, които не са посочени .Действително, разпоредбата на чл.355 ал.2 от КСО предвижда налагане на санкция за всеки отделен случай, визиран в тази норма , но в случая на дружеството са наложени наказания на основание чл.355 ал.1 от КСО, където такава възможност не е предвидена. 

            Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,  поради което атакуваното наказателно постановление се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

           ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 435 130/ 48315/15.05.2019г. на    Заместник Директора на  ТД на НАП-Варна,  с което на „  Н. ” ООД са  наложени шестнадесет административни наказания " Имуществена санкция" всяка в размер на по 500лв.  на основание чл.355 ал.1 от КСО.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен Съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: