ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 04.01.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На четвърти
януари 2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №1187 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от Т.Т.Д. против Д.Т.П..
Ответникът Д.Т.П. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира
че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Следва да се даде
възможност на ищцата по силата на съдебно удостоверение да се снабди от д-р
Красимир Киров с медицинската документация относно здравословното състояние на Т.П.Т..
По отношение
искането на ищцата да бъде задължен нотариус П.И. да представи преписи от
документи съдържащи се в нот.дело №22/2013г., което искане е по чл.192 ГПК
следва да се укаже на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да приведе
искането си в съответствие с разпоредбата на чл.192 ГПК и представи молба по
чл.192 ГПК.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да допусне
събирането на гласни доказателства, както и да уважи искането за назначаване на
експертиза.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Решение №07009/26.03.1996г.;
Протокол за въвод във владение №07121/19.03.1997г.; Решение №07121/26.03.1996г.; Удостоверение за
наследници на Петко Иванов Желязков изх.№15/27.02.2020г.; Удостоверение за
наследници на Д.Т. Недялков - изх.№14/18.02.2020г.; Удостоверение за наследници на Т.П.Т. -
изх.№13/18.02.2020г. Удостоверение за наследници на Теньо Динев Т. -
изх.№12/18.02.2020г.; Скица №511/15.02.2017г.; Нот. акт №39 том VIII д.№2861/75г.; Нот. акт №140 том VII д.№2825/75г.; Саморъчно
завещание от 18.12.2013г. акт №153 том III рег.№2504/2017г., вписано в Служба
по вписванията вх.рег.№5137 акт №253 том III д.№2652/23.05.2017г.; Декларация
от Д.П. с нотариална заверка от
28.05.2017г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО007571БЦ/28.07.2020г.;
Скица №655/12.03.2020г. на Община Ст.Загора; Удостоверение за данъчна оценка
изх. №ДО007645БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за характеристики на поземлен имот
изх.№25-160112/14.07.2020г.; Скица на поземлен имот №15-618128/14.07.2020г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО007644БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за
характеристики на поземлен имот изх.№25-159893/14.07.2020г.; Скица на поземлен
имот №15-618126/14.07.2020г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ДО007646БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за характеристики на поземлен имот
изх.№25-159844/14.07.2020г.; Скица на поземлен имот №15-617546/14.07.2020г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО007647БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за
характеристики на поземлен имот изх.№25-159592/14.07.2020г.; Скица на поземлен
имот №15-617349/14.07.2020г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ДО007648БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за характеристики на поземлен имот
изх.№25-160111/14.07.2020г.; Скица на поземлен имот №15-616959/14.07.2020г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО007649БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за
характеристики на поземлен имот изх.№25-159843/14.07.2020г.; Скица на поземлен
имот №15-617545/14.07.2020г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ДО007650БЦ/28.07.2020г.; Удостоверение за характеристики на поземлен имот
изх.№25-159892/14.07.2020г.; Скица на поземлен имот №15-617145/14.07.2020г.;
Експертно решение.
На основание чл.186 ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата Т.Т.Д. по силата на съдебно удостоверение да се
снабди от д-р К.К. с медицинската документация относно здравословното състояние
на Т.П.Т..
УКАЗВА на Т.Т.Д. в
едноседмичен срок от съобщението да приведе искането си да бъде задължен
нотариус П.И. да представи преписи от документи съдържащи се в нот.дело
№22/2013г., което искане е по чл.192 ГПК в съответствие с разпоредбата на
чл.192 ГПК и представи молба по чл.192 ГПК, с препис за третото лице.
ДОПУСКА събирането
на гласни доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за съдебно заседание
да ангажират до двама свидетели при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът Т.Т.Д. твърди в
исковата си молба, че страните по делото са наследници на тяхната майка - Т.П.Т.,
починала на 10.04.2015г. Твърди също, че в средата на 2019г. разбрала от
ответника, че майка й Т.П.Т. му е оставила завещание. След като се снабдила със
завещанието разбирала, че то е изготвено на 18.12.2013г., по което време майка
й била на 91 години и по думите на брат й често се е губела в селото. Ищцата се
съмнява, че майка й е можела да съзнава и ръководи действията си и да защитава
сама интересите си.
Заявява, че оспорва
автентичността - авторството на завещанието. Счита, че същото е нищожно, тъй
като не е написано и подписано от наследодателката. Счита, че не са спазени
задължителните реквизити на саморъчното завещание. Липсва конкретизация по
отношение на завещателя - адрес, ЕГН и лични данни. Не е спазено изискването за
датиране на завещанието и поставяне на подпис. В завещанието има дописване на
текст-молител и свидетели. Имотите, описани в завещанието не са
индивидуализирани. Завещанието не отговаря и на изискванията на ЗН да бъде
изготвено четливо и без задрасквания или дописвания. Счита, че завещанието е и
унищожаемо, тъй като е направено от лице, което към датата на съставянето му не
е било способно да завещава, поради напредналата възраст и здравословно
състояние.
В допълнителна
молба ищцата уточнява, че е имотите, предмет на саморъчното завещание
наследодателката Т.П.Т. е придобила по наследство от съпруга си Т. Д. Т.,***,
починал на 23.08.1989г., като имотите са подробно индивидуализирани в
допълнителна молба от 25.09.2020г.
Моли съда да
постанови решение, с което да обяви собственоръчно завещание от 18.12.2013г. за
недействително. В случай, че се приеме, че завещанието е действително, то моли
да се намалят завещателните разпореждания до размер 2/3 ид.ч. и да й бъде
възстановена запазената част в размер на 1/3 идеална част. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Д.Т.П. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
автентичността на подписа на исковата молба с вх.№8604/16.03.2020г., а така
също и автентичността на подписа в молбата с вх. №261989/17.09.2020г., като
заявява, че те не са положени от посочената като ищец Т.Т.Д.. Счита, че тези
документи представляват ненадлежен процесуален акт, който не може да породи
целените правни последици. Счита също, че сестра му Т.Т.Д. не е упълномощила
адв. М. *** да осъществява процесуално представителство по делото, тъй като
подписа на адвокатското пълномощно по делото не е положен от самата нея.
Заявява по
съществото на спора, че в продължение на 24 години ответникът и неговата
съпруга В. П. са полагали преки и непосредствени грижи за Т.П.Т.. Именно поради
това обстоятелство тя самата лично, без никакво чуждо влияние и по свой почин е
взела решение да състави саморъчно завещание, с което да остави за след смъртта
си цялото си имущество на сина си Д.Т.П.. Целият текст и всички реквизити са
изписани лично от Тана, като след съставянето му, тя го е предала на сина си, за
да бъде занесено за пазене при нотариус П.И..
Оспорва твърдението
в исковата молба, че Т.П.Т. е била неспособна да завещава, поради напредналата
си възраст и здравословното си състояние. Сочи, че действително към момента на
съставяне на завещанието тя е била на 91 години. Независимо от това имала
напълно ясен разсъдък, логическо мислене и не е страдала от никакво психично
заболяване и слабоумие, което да й пречи да формира ясна и недвусмислена воля.
В ежедневието си четяла вестници, гледала телевизия, в т.ч. филми, новини и
актуални предавания. Страдала единствено и само от сърдечно заболяване, за
което е приемала съответните медикаменти. Имала добре развита памет и мислене и
общувала свободно не само с близките около нея, но и с всички хора в селото,
които обстоятелства можели да бъдат потвърдени включително и от
общопрактикуващия лекар на Т.П.Т. - д-р Красимир Киров.
Заявява също, че при
прочита на саморъчното завещание ставало ясно, че Т.П.Т., ЕГН **********,***
Загора, починала на 10.04.2015г. е завещала в полза на сина си цялото свое
имущество, включващо собствените й 1/3 ид. части от ниви (земеделски земи),
находящи се в с. Бъдеще и 1/3 ид. части от къща с дворно място в село Бъдеще, а
така също и наследствените й от починалия й съпруг земеделски земи и гори.
Счита, че е налице визираното от закона задължително съдържание на завещателното
разпореждане, тъй като ясно се откроява обстоятелството в полза на кого и какво
се завещава. Поради тази причина завещанието не е нищожно и е породило целените
с него правни последици. Счита, че е налице общо завещателно разпореждане, като
завещателката е посочила примерно съставките на имуществото си - ниви, дворно
място с къща и получените по наследство от съпруга й ниви и гори. От
съдържанието, а така също и от смисъла на целия акт се вижда, че то се отнася
до цялото имущество на наследодателя.
Ответникът сочи, че
според съдебната практика, саморъчното завещание е акт на изразяване на
последна воля. Разпоредбата на чл.26 от ЗН изисква то да бъде написано изцяло
саморъчно от завещателя, като написаното да е четливо и чисто. Наличието обаче
на поправки, добавяния и зачертавания, а така също и на правописни грешки не
водят автоматично до нищожност, ако те са извършени от самия завещател при
съставянето на завещанието и ако от съдържанието му може недвусмислено да се
изведе волята на завещателя.
Що се отнася до
индивидуализацията на лицата, които завещават и които получават, същите са
изцяло посочени чрез техните пълни имена, съгласно чл.9 от ЗГР. Допълнително,
към името на лицето, което ще се ползва от завещанието е посочен и неговия ЕГН.
Що се отнася до индивидуализацията на самия завещател, тя се очертава както от
пълното посочване на имената, така също и от всички други документи, съставени
по повод на оставянето на завещанието за съхранение при нотариуса и неговото
обявяване и висване в имотния регистър.
Процесното
завещание има дата, която е пълна, поради наличието на ден, месец и година в
нейното изписване. Подписът на завещателя е разположен накрая, след текста на
завещанието и датата, като по този начин е спазена предписаната от закона
форма. Всички записвания след подписа на завещателя не са част от завещателното
разпореждане и са във връзка с неговото обявяване. Тези записания нямат
характера на завещателни разпореждания и нямат отношение към действителността
на завещанието.
Съставеното от Т.П.Т.
саморъчно завещание било оставено за пазене при нотариус П.И., peг. № 308 в
регистъра на нотариалната камара, като за целта било образувано нотариално дело
№22 по описа на нотариуса за 2013г. На 23.05.2017г. нотариусът обявил
завещанието, разпечатвайки плика, в който то се е намирало, в присъствието на
молителя, за което е съставен протокол. Завещанието е подписано на всяка
страница от молителя и нотариуса, а с оглед на правната сигурност и от двама
свидетели.
В заключение заявява,
че саморъчното завещание е автентично, тъй като е изцяло написано и носи
подписа на завещателката; действително е и не страда от пороци, които да водят
до неговата нищожност, респективно унищожаемост; отразява действителната воля
на завещателя и отговаря на всички изисквания на закона за съставянето му,
поради което е породило целените от завещателя правни последици.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен иска, с който се
претендира обявяването за недействително на саморъчното завещание от Т.П.Т. от
дата 18.12.2013 г., акт № 153, том III, вх. peг. № 2504 от 23.05.2017 г.,
вписано в служба по вписванията гр. Стара Загора с вх. peг. № 5137 от
23.05.2017 г., акт № 253, том III, дело № 2652; да отхвърли като неоснователна
и претенцията за унищожаване на завещанието, поради обстоятелството, че същото
било съставено от лице, което не било способно да завещава, поради напредналата
си възраст и здравословно състояние.
По отношение на
претенцията за намаляване на завещателното разпореждане до размера на 2/3
идеални части и възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 1/3
идеална част, прави възражение за изтекла давност и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Претендира
направените по делото разноски.
От така изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че са
предявени
иск за недействителност на завещание на две основания – на основание чл.42
б.“б“ във вр. с чл.25 ЗН - нищожност на завещателно разпореждане и на основание
чл.43 ал.1 т.“а“ ЗН - унищожаемост на завещателно разпореждане и евентуален иск
по чл.30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на
запазена част.
Тежестта на
доказване действителността на завещанието е страната, която се ползува от него
– ответника, който следва чрез пълно и пряко доказване да установи, че са
спазени изискванията на чл.25 ЗН, както и че към момента на съставянето му
завещателката е била способна да завещава.
По евентуалния иск
по чл.30 ЗН в тежест на ищцата е да установи, че наследодателката е придобила
приживе процесните имоти, описани в молбата, кога и на какво основание са
придобити тези имоти от наследодателя; че ищцата е наследник с право на
запазена част от наследството; че на това основание завещателните разпореждания
накърняват
запазената й част от това наследство.
УКАЗВА
на страните за съдебно заседание да заявят със завещателното разпореждане от 18.12.2013г. в
полза на ответника Д.П. наследодателката изчерпала ли е цялото
наследство.
УКАЗВА
на ищцата Т.Т.Д., с оглед заявеното от ответника оспорване на подписа на ищцата
в исковата молба, допълнителна молба и пълномощното по делото, в едноседмичен
срок от съобщението да заяви писмено или да заяви лично в съдебно заседание
подписала ли е и поддържа ли - исковата молба вх.№8604/16.03.2020г., молба с
вх.№261989/17.09.2020г. и пълномощно от 17.09.2020г., като съобщението до
ищцата да бъде изпратено на адрес гр.******.
НАСРОЧВА делото за 09.02.2021г.
от 11,00ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: