Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 10.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Т.Т.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 286 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба
от П.И.Я. с ЕГН ********** ***, се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 2579909 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ,
тъй като жалбоподателят към датата на деянието не бил
собственик на процесното моторно превозно средство (МПС), както и ползвател. Не се претендират разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П.И.Я., не се явява.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В
Писмена молба процесуалният представител на АНО – Главен юрисконсулт С.С., сочи
че ЕФ е издаден законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същият да бъде потвърден. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 06.11.2018 година
в 09.15 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село
Младиново, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар)
№
656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето движещото се МПС марка „Форд”, модел
„Тразит” с държавен регистрационен
номер У 07 08 КК, със скорост 67
км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 17 км/ч.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден
ЕФ серия К № 2579909
на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на
превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието, но видно от представения и приет като доказателство по
делото Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на
страните от дата 06.07.2016 година, процесният автомобил не е собственост на
жалбоподателя.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в
размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 11.05.2020 година (, видно от Справката за нарушител/водач), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация
с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството
му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя
в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 06.11.2018 година, когато е установено нарушението
на жалбоподателя, е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство
по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 06.11.2018 година, времето (09.00 часа до 11.30 часа) и точното местонахождение
на мястото за контрол, където е използвана
системата – село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, посочена като общо ограничение и като въведена с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно
реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил
с държавен регистрационен номер У 07 08 КК в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 70 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 20 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50
км.ч., като превишението е 17 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч). Аналогични данни се
съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на
максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 09.15.34 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост (17 км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 70 км/ч.
От представения
Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър
на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата
на посочения институт, след извършена служебно от Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип,
вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от
датата
24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения
по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го
обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния
местно и родово компетентен
Съд – Районен съд - Свиленград.
В
кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят Я. има наложено само едно административно наказание „Глоба” с влязло
в сила Наказателно постановление (НП) за нарушение на ЗДвП. Няма наложени
принудителни административни мерки.
Като прецени така
установената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната
служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на депозиране в
Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично П.Я., при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ
– аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
1. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача
на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава
определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на
АТСС е попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж
е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта
при движение в населено място – 50 км/ч, а веднага след това е посочено, че
едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно пак 50
км/ч. Следователно
в Протокола са посочени два взаимно
изключващи се факта - въведено с
пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта. Безспорно така посочената скорост е една
и съща, но води до различна правна квалификация на нарушението -
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, които са
два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържат
различни съставомерни признаци на деянието, респ. са различни основанията
за ангажиране отговорността на нарушителя. Ето защо предвид
обстоятелството, че в Протокола са посочени две различни ограничения, то
няма как да се приеме, че нарушението е именно визираното
в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не
по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
Т.е.
налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани
в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност Съда да прецени
дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това
води до невъзможност, както жалбоподателя така и Съдът да
разбере как е поставено ограничението на тази скорост - дали това
е общото ограничение или е с пътен знак. Това
противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита
на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността
нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за
да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за
отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизит на същия акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него
фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се
явява и предметът на обжалване, чиято
законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество –
аргумент от чл. 189, ал. 10
и ал. 11 от ЗДвП.
С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в
тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени
средства.
Предвид изложеното настоящият
Съдебен състав следва да
отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен.
2. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП, ЕФ се издава на собственика, или на този, на когото е предоставено МПС.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил МПС. В конкретния случай за извършеното
нарушение АНО е приел, че е извършено от П.И.Я., предвид на това, че в
регистрите на КАТ автомобилът е собственост на посоченото физическо
лице, което в 14-дневен срок от получаване на ЕФ не е посочило, на кого е
предоставило управлението на автомобила. С Жалбата си пред Съда жалбоподателят
ангажира писмено доказателство, от което е видно че към момента на заснемане на
нарушението, същият вече не е бил собственик на заснетия в нарушение автомобил.
Т.е. считано от 06.07.2016 година П.И.Я. не е собственик на автомобила, с
който е било извършено нарушението. При това положение дори и при получаване
на ЕФ същият не е имал задължение, нито е могъл да предположи
кой е управлявал автомобила на посочените в ЕФ дата и място. Независимо от обстоятелството, че в приложената
Справка все още като собственик фигурира П.И.Я., със сключването на Договора за
покупко–продажба на МПС се прехвърля и правото на собственост. В случая
очевидно не е била извършена регистрация на закупеното МПС от новия собственик,
както и дерегистрация от стария такъв (съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗДвП,
действащ към датата на покупко-продажбата – 06.07.2016 година) и принципно
правилно е бил санкциониран предишния такъв в лицето на жалбоподателя. При
конкретната хипотеза не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, тъй като законодателят е предвидил подаване на Декларация от
собственика на автомобила, който е бил заснет в нарушение, когато друго,
различно от него лице, го е управлявало. Цитираната хипотеза обаче изисква
водачът на МПС, който е различен от неговия собственик, да го е управлявал към
момента, когато собствеността не е била вече прехвърлена на друго лице. В
случая жалбоподателят няма как да подаде изискуемата от закона Декларация, тъй
като към момента на заснемане на нарушението не е бил собственик на автомобила (както
вече бе посочено по-горе в настоящото изложение) и няма откъде да знае кой го е
управлявал. Същият би могъл да понесе отговорност за това, че не е изпълнил
задължението си по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП (, действащ към датата на
покупко-продажбата – 06.07.2016 година) относно промяна собствеността на
автомобила в регистрите на КАТ - Ямбол, след извършената покупко-продажба.
Това нарушение обаче не е предмет на настоящото производство, поради което не
следва да бъде обсъждано. Т.е. в конкретния случай Съдът счита, че авторството
на нарушението не е установено в настоящото производство. Ето защо се явява
основателно оплакването в Жалбата, че санкционираното лице не е субект на
административното нарушение.
Констатираното
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като неправилно,
извън горепосоченото противоречие в данните относно инкриминираното нарушение,
обективирани в Протокола за използване на АТСС.
С оглед на всичко изложено
по–горе,
Съдът в настоящия си състав намира, че възражението, наведено от страна на жалбоподателя, касаещо авторството на
деянието, е основателно и обжалваният ЕФ следва да
бъде отменен като неправилно
издаден.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение. Но с оглед изхода на делото неоснователно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски.
По отношение на
Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по
делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния
извод, то Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ
би бил законосъобразен
от формална, процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съдът би приел, че ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно
изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът
би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т.
2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до
посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата на специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - ОДМВР - Хасково в структурата на Министерството
на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН
- ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той
се приравнява едновременно към Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и
в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на
ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е и
Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството,
че ЕФ е връчен на Я. на 11.05.2020 година не би съставлявало процесуално
нарушение от кръга на съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно
основание, тъй като това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на
защита на наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя е бил
връчен ЕФ, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е реализирал в
пълнота правото си на защита. На следващо
място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен
на адресата му едва на 11.05.2020 година не изключва възможността за
реализиране на административнонаказателната му отговорност, доколкото както към
датата на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране
на административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК
абсолютна такава, които разпоредби са приложими в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. Съдът
би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли следва да са съответно 3
години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия момент не са изтекли.
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение
№ 4835, издадено от БИМ и е регистрирано
във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда
в същия - общо достъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните
изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства. В обжалвания
ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта,
както и номерът му. В този
смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6,
ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото
за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин Съдът би приел,
че е установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към Административнонаказателната
преписка (АНП).
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на
жалбоподателя, той не е
посочил друго лице, като извършител на нарушението, при съблюдаване на
изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в
цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание,
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение,
от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, същото Съдът би приел, че е посочено коректно с
текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските
служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точния час, регистрационният номер на автомобила, и останалите реквизити на
акта; налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението. Съгласно на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол.
С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1
на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Като част от АНП
по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение
към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното
нарушение не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.
Следва да се
отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова,
не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през
времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В
случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на процесния ЕФ в
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година,
какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена със 17 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за
нарушението би била приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание –
„Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не
би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение
по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 70 км/ч до приетата за установена скорост от 67 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя, тъй като би изключило възможните
неблагоприятни последици за него от допусната грешка на измерване с
техническото средство TFR 1-M. Освен
това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния принцип в
административното право, наказание да се налага само тогава, когато нарушението
е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не би
довело до промяна на правна квалификация на нарушението или до друго основание
за налагане на различно наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето
и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му
извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със
скорост над разрешената.
При този вариант на разсъждение основателно би било искането, направено
от страна на АНО, за присъждане на разноски, които биха били в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по
това дело се състоеше в представяне на Писмена молба, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер би било справедливо.
По отношение на Решението в
частта за разноските АНО не би могъл да се иска изменение, тъй като по делото
не бе представен Списък на разноските от негова страна.
Водим от
изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 2579909 на ОДМВР - Хасково,
с който на П.И.Я. с ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОДМВР – Хасково, за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)