П
Р О Т
О К О Л
Гр.
София, 26 ноември 2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30-и състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СТЕФАН МИЛЕВ |
||
|
|
|||
|
Секретар: |
МАРИЕЛА МИЛАНОВА |
||
|
Прокурор: |
НИКОЛИНА АНГЕЛОВА |
|
|
сложи за разглеждане
докладваното от съдия МИЛЕВ НЧД № 3541 по описа за 2020 г.
На
именното повикване в 14:40 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.С.Х. се явява лично, доведен от
затвора в гр. София, и с упълномощения си защитник - адв. С..
За началника на затвора се явява ИНСПЕКТОР М., който
представя писмена заповед за упълномощаване от 06.04.2020 г.
Явява се и призованият по искане на осъденото лице служител
на затвора – гр. София за разпит в качеството му на свидетел - М.Д..
За СГП – ПРОКУРОР АНГЕЛОВА.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
АДВ. С.: Тъй като не съм запозната с това обстоятелство,
моля да уважите искането.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Поддържам искането си.
ПРОКУРОРЪТ: Да бъде допуснат.
ИНСПЕКТОР М.: Така и така е тук, да се допусне.
СЪДЪТ намери, че следва да изслуша поисканото за разпит в качеството на свидетел
лице М.Д., което се явява в днешното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА за разпит в качеството на свидетел М.Д..
СНЕМА самоличност на свидетеля:
М. О.Д. – ЕГН **********, роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, неосъждан, работи на длъжност „инспектор
социална дейност и възпитателна работа“ към ЗО „Кремиковци“.
СЪДЪТ разясни на свидетеля Д. неговите права и
задълженията му в качеството на свидетел, както и наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Разбрах правата и задълженията си.
Обещавам да кажа истината.
ИНСПЕКТОР М.: Представям изисканата от съда актуална
справка за остатъчния период от наказанието към днешна дата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмено доказателство справка от
затвора в гр. София за остатъчния период от наказанието към днешна дата рег. № 306/26.11.2020
г. за осъдения И.С.Х..
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия по искане на
осъденото лице свидетел М.Д..
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Кога са извършвани тези мероприятия при
препланиране на присъдата с мен, дати и такива неща, кога са участвали
психолог, надзирател? За цяла година това са 12 мероприятия, аз не си спомням
нито едно.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Периодично е провеждал срещи с мен. На него
съм му отделял доста време, тъй като е изключително претенциозен към
администрацията, беседи сме провеждали многократно. Нормално се е държал в
групата, има претенции към администрацията, че не се работи с него. Относно работа
с психолог и други служители, това си е изцяло тяхно отделяне на време и т.н.
Не е имал психологически проблеми докато е бил моята група в ЗО „Кремиковци“. В
доклада съм отразил всичко към момента на изготвянето за условно предсрочно
освобождаване. Не виждам какво мога да добавя в случая.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Какво означава злоупотреба с наркотици?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Означава, че сте употребявали.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Кога?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: При изготвянето на първоначалния Ви
доклад в затвора в Бургас сте дали такива данни.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: какви са доказателствата за злоупотреба
с наркотици.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Тъй като лишеният от свобода е постъпил
в затвора в гр. Бургас и идва в превод от там, документите са изготвени там и
работим с тях – книжката на лишения от свобода, първоначален доклад и т.н.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: За една година колко молби съм подал за
работа? Защо не бях назначен на работа?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Защото е имало хора с по-подходящо
образование или опит от теб, но към настоящия момент си работиш като строител.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Документи за беседите между мен и
психолог ИСДВР има ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Аз не водя отчетност кой кога идва при
мен и говорим, нямам секретарка, не водя протокол за разговора.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Кои черти от характера ми сте искали да
промените?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Този въпрос не е от моята
компетентност.
ОСЪДЕНИЯТ Х.:
Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА СВИДЕТЕЛЯТ Д. ОТГОВОРИ: Рискът от
рецидив – 88 точки е сметнат в затвора в гр. Бургас при постъпването на лишения
от свобода. След като идва при нас, в случая няма корекция на оценката на риска
от рецидив, тъй като към онзи момент същият нито е работил, нито е участвал в
някакви мероприятия, т.е. няма положителни промени. За да му се намалят
точките, той трябва да участва в колективни мероприятия, да работи по чл. 80 ЗИНЗС или на щат. В случая, когато подаде за УПО, тези предпоставки не са били
налице.
В доклада пише, че не се стреми да изпълнява
заложените цели и задачи, което означава, че комуникацията с него е трудна. Също така, не е дал видим
резултат с участие в някаква дейност, която се провежда в общежитието.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Какви са целите и задачите, които сте ми
поставяли и аз не съм се справил с тях?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Аз лично не поставям задачи. Има
мероприятия, които се провеждат и лишените от свобода решават дали да участват
или не. Това са различни курсове, викторини, спортни мероприятия.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Кой курс сте организирали и аз не съм се
записал?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Курсове имаше във връзка с празниците,
преди обявяване на извънредното положение, което измени програмата в
общежитието.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Беше поставена задача да направим
мартеници. С моя колега участвахме в нея и трябваше за това да получим награда.
Колегата получи награда веднага – март месец, а аз получих моята награда
септември.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: да, тъй като имаше активни наказания, провеждали
сме многократно разговори и мисля, че след като изтекоха наказанията август
месец, те наградихме.
Имаше наказания за забранени вещи, за физическа
саморазправа. Застъпваше две наказания. Преводът му от Бургас беше за недобро
поведение.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Аз не съм наказван от 2,5 години. Последното
ми наказание е за машинка за подстригване от затвора в Бургас, където взимат
моята машинка и не ми я връщат и колега си тръгва и си подарява неговата
машинка и за тази машинка получих наказание, а моята не ми я върнаха.
Предното ми наказание е разсад на лук и чесън. Последното
ми наказание е от преди 2,5 години и половина, след това съм многократно
награждаван, обаче продължаваме да наблягаме на наказания от преди 2,5 години.
За разсада на лук и чесън в ЗИН се упоменава, че имам право да отглеждам цветя
и такива неща.
Ако всички тези мероприятия са се състояли, защо те са
ми намалени точките на оценката на риска?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Рисковите точки се намаляват веднъж в
годината до изготвяне на новия доклад, ако има факти, които да са предпоставка
за това. Те могат да се увеличат, може и да се намалят. В случая на изготвянето
на доклада, ти си наказван. Наказанията се застъпват и по ЗИНЗС важат 2 години
от последното наказание. В случая на изготвяне на текущия доклад, същият е бил
наказван.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Аз от Бургас идвам по собствено желание,
работещ и награждаван след наказанията, а тук заради наказание в Бургас ми
казват, че аз не мога да започна работа и трябва да изчакам две години за смяна
на режима. Вие обещахте ли ми август месец да ме предложите за смяна на режима?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Август месец имахме беседа и получи
четиричасово свиждане, след което ни въртят по групите, лишеният от свобода
вече не е при мен и има нов инспектор социална дейност. Преценката вече е лично
негова. Казах, че след четиричасовото, при поддържане на позитивна линия на
поведение и започване на трудова дейност, ще бъдеш включен в позитивния списък
за режим.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА СВИДЕТЕЛЯТ Д. ОТГОВОРИ: Той в
момента е на строг режим.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА ЗАЩИТАТА СВИДЕТЕЛЯТ Д. ОТГОВОРИ: Нямам конкретен
спомен колко пъти осъденият е подавал молби да бъде назначен на работа. Знам,
че е подавал молби. Има администрация, при мен освен него има още 100 лишени от
свобода, не мога да знам на всеки нещата наизуст. Лишеният от свобода последно
по негова молба е назначен на работа и в момента работи като строител. Не мога
да кажа колко молби е подавал. Завеждат се тези молби. Има деловодител, който
ги завежда, описва и от там може да изискате справка. Дискутирали сме въпроса
за продължаването на образованието му. След направена справка с учителите,
които преподават, информацията е, че същият има средно образование.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси. Да се
освободи свидетелят.
Поради изчерпване на въпросите и след изслушване на
страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА разпитът на свидетеля М.Д..
ОСВОБОЖДАВА същия от участие по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени
искания.
Поради липсата на други доказателствени искания и след
преценка, че не се налага служебно събиране на още доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ С.: Поддържам молбата на осъдения Х., с която
същият иска да бъде постановено спрямо него условно предсрочно освобождаване за
остатъка от наложеното му наказание в размер на 6 години „Лишаване от свобода“
с присъда на Бургаски окръжен съд. Моля да имате предвид подробно изложените в
молбата на осъдения съображения за това.
От мое име в допълнение ще посоча следното:
Към настоящия момент категорично е налице формалната
предпоставка на чл. 70, ал. 1, т.2 НК за това, а именно че изтърпяното до
момента наказание е повече от 2/3. Остатъкът от наказанието е незначителен
съобразно размера на наложеното наказание. Считам, че становището на администрацията
на затвора, че не е налице материалната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т.2 НК,а
именно не е налице поправянето на осъдения в мястото за лишаване от свобода,
това становище е необосновано. То е така, тъй като разпоредбата на чл. 439а,
ал. 3 НПК постановява, че когато в дейности като участие в различни програми,
курсове и др. спортни, трудови, образователни, обучителни дейности, осъденият не е участвал поради липса на
достъп до такива, както и неприлагането на мерки за поощряване именно поради
неучастие, не могат да бъдат основание за отказ за постановяване на условно предсрочно
освобождаване. В конкретния случай бе изяснено, че осъденият неколкократно е
изразявал желание да му се осигури работа, това не се е случвало. Прави
впечатление, че едва след депозиране на молбата за условно предсрочно
освобождаване, молбата за работа е удовлетворена. Осъденият неколкократно е
подавал молби и да му се осигури възможност да продължи образованието си, но те
също са останали неудовлетворени.
Поради факта, че органите на затворническата
администрация не са му осигурили каквито и да било мероприятия, както с цел
удовлетворяване изричните молби на осъдения, така и поради липсваща инициатива
за това от самите органи, не могат да се направят изводи, че осъденият не
се е поправил поради липса на работа или
други дейности, тъй като такива или са му били отказвани, или са му обещавани,
но не е изпълнявано.
Оценката на риска от рецидив и от вреди за обществото
не е променена твърде дълго време именно поради гореизложените обстоятелства.
Изложеното от началника на затвора обстоятелство, че прогресивната
пенитенциарна система не е изпълнена, не зависи от осъдения. Не се сочат
доказателства относно посочените актуални проблемни зони. От днес разпитания
свидетел бе установено, че ако е извършвана някаква корекционна дейност, тя е
била съвсем хаотична, не може да се добие представа кога, колко пъти и от кого
са провеждани някакви мероприятия. Ако с такива темпове се изпълнява прогресивната
пенитенциарна система, то вероятно същата не би могла да бъде изпълнена, с
оглед сравнително малкия остатък от наказанието, съобразно изтърпяната му вече
част, през време на която сочената система не е изпълнявана, а е бездействано
от страна от страна на съответните органи.
Моля да отчетете и факта, че осъденото лице е в една зряла,
осъзната възраст, твърде дълго лишен от възможността да уреди личния си живот
за вбъдеще. Моля да му дадете тази възможност, както и възможността да се
реализира в обществото.
Поради изложеното, моля да постановите условно
предсрочно освобождаване по отношение на Х. с постановяване на пробационни
мерки за срока на остатъка от неизтърпяното.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Съгласен съм с всичко, което каза
адвокатката. Доста от казаните неща мога да подкрепя с членова от Закона за
изпълнение на наказанията.
Преди една година постъпих в Централен затвор - София.
Изкарах 2 месеца, след това, след неколкократни молби ме прехвърлиха в затворническо
общежитие. Подавах многократно молби за работа, но не мога да докажа, защото не
са ми издавани изходящи номера на молбите. Наградата, която ми беше обещана
март месец, я получих през месец септември. По чл. 80 започнах работа на 15
септември и ако бях започнал работа от самото ми идване в софийския затвор, остатъка
от присъдата ми щеше да е значително по-малък.
Имам здравословен проблем със зъбите от 3,5 годин.
Загнива ми венеца и не знам как ще се реши тоя проблем, ако продължавам да стоя
в затвора, при положение, че лекувам един и същи зъб вече 3 години. За да ми
направят снимка на зъба, бяха необходими 4,5 месеца.
Майка ми почина на 08.12.2016 г. и администрацията в Бургас
кри това нещо 40 дни от мене и все още не знам къде е погребана. Ако всичко
вървеше нормално по законите и всички неща се изпълняваха както трябва, аз
трябваше да съм на много по-облекчен режим и да съм ползвал поне няколко
отпуски, в които тоя проблем нямаше да го има. Ако бях почнал работа от самото
началото, тая тежка, непосилна присъда, аз щях да съм си тръгнал вече, а нямаше
да съм на предсрочно. Повече от 10 години имам лежано по затворите и нямам нито
един завършен курс за квалификация, преквалификация, език, какъвто и да е. Търпя
постоянно да ме наричат паразит в характеристиката на инспектора социална
дейност. Но за ресоциализация не се казва нищо. Чл. 170 и 171 от ЗИНА с тези
комисии, които наистина са много необходима част, за да можеш да продължиш
нормален живот след затвора, липсват.
Чл. 152, ал. 1, ал. 2, т. 1 до 4 и ал. 3 – много добре
са описани какво точно трябва да се прави за ресоциализация, свързана със
социална дейност и т.н. Според 153, ал. 1, 2 и 3, мога да съм бил в адаптация 3
месеца в затвора в Бургас, но останалите 9 месеца защо не ми беше позволено да започна работа,
курс, нещо. Нищо не се случва по тия затвори. Ако се случваше нещо в тия
затвори, нямаше 90 % от затворниците след много малък период от време да се
връщат в затвора. За мен затворът е едно държавно предприятие, което създава
рецидивисти. Нищо не се прави за затворника за живота му след затвора, нищо от
тия закони, които ги пише, ги няма. Тези закони нямат никакво покритие и никой
не ги изпълнява и в тия учреждения абсолютно бездейства 90 % от
администрацията.
Многократно се моля да си завърша образованието. Чл.
159 ал. 1 и ал. 2 задължават инспектори и администрация по затворите да те
запишат да учиш да си завършиш образованието. Не си спомням колко молби съм
писал да си завърша средното образование. Молил съм да ме пращат къде ли не, за
да завърша нещо, но не се е случвало нито един път за 10 години. Не знам какво точно
ми поправят, какво искат да променят у мене.
Не искам да продължавам. Ако продължавам да стоя по
затворите, няма да стана по-добър човек.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора –
София по отношение на молбата на осъденото лице е отрицателна. Налице е само
първата предпоставка – изтърпяно повече от 2/3 от наложеното наказание, тъй
като деянието, за което е осъден, е извършено при условията на опасен рецидив и
може да се направи извода, че предните му
престои в затвора не са имали необходимия коригиращ ефект спрямо него.
По отношение на доказателствата за поправяне и
превъзпитаване на лицето, становището на началника на затвора и приложените към
него документи са еднопосочни в това отношение, че такова към момента не е
постигнато в трайна степен, с оглед на което моля да не уважавате молбата на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.
По отношение на молбата му да продължи образованието
си, затворническите власти само съдействат за придвижването на документите до
затворническите училища, които са към системата на Министерство на
образованието и там се извършва служебна проверка какво образование има лицето,
което иска да продължи образованието си. Само за до 4 клас не се иска проверка.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице предпоставката на чл.
70, ал. 1, т.2 НК, но не са налице достатъчно данни за поправяне и
превъзпитаване на осъденото лице, с оглед на което, считам, че молбата му
следва да бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
НА ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Х.: не можах да разбера, ако
продължавам да стоя в затвора, какво точно ще се работи върху мене, с какво ще
ми помогнат за живота ми на свобода и т.н. ако продължавам да стоя в затвора,
какво ще се промени в мене? Аз Ви говоря, че имам здравословен проблем, говоря
Ви за неща, които са се случвали с години и ако остана още една година в
затвора, какво точно ще се промени в мене?
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за постановяване на определението
си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО
В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Осъденият И.С.Х. е поискал от СГС по реда на чл. 437,
ал. 2 НПК да бъде постановено при условията на чл. 70 НК неговото условно предсрочно
освобождаване от изтърпяваното към момента наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 години, наложено по НОХД 209/2017 г. по описа на Бургаския окръжен
съд.
Съдът намери молбата за неоснователна и прецени, че
следва да остави същата без уважение.
Към днешна дата остатъчната част от наказанието
възлиза на една година, четири месеца и двадесет и седем дни и на практика е изпълнена
единствено първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК, доколкото осъждането
включва деяние, извършено при условията на опасен рецидив.
Не са представени, обаче, убедителни доказателства за
приключил корекционен процес при осъдения и то - с такива резултати, които могат да бъдат оценени като
необратими.
Преди всичко, съдът държи да отбележи, че изтъкнатите от
самия осъден в днешното съдебно заседание оплаквания за здравословни проблеми
не могат да бъдат разглеждани като основание за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, защото в тази процедура съдът се интересува
единствено какви са доказателствата за личностното поправяне на лишения от
свобода. Здравословните проблеми са основание за пристъпване към друг вид
производство, каквато е прекъсването на изпълнението на наказанието и то се
осъществява по реда на чл. 447 и сл. НПК - с молба до компетентната прокуратура
и без намеса на съда. Ето защо, съдът намери, че следва да разгледа само онези
доводи на осъдения, които са свързани с твърденията му, че процесът на неговото
личностно поправяне е приключил. Тези твърдения не се подкрепят от материалите
по делото. Съдът няма непосредствени наблюдения какво е поведението на осъдения
в местата за лишаване от свобода и на практика е поставен в положение да се
довери на становището на затворническата администрация - на изготвените справки
и доклади, а по изключение в днешното заседание - и на изслушаните свидетелски
показания на ИСДВР Д.. От всички тях е видно, че към този момент поправителният
процес не може да се приеме за необратимо приключил.
Рискът от рецидив продължава да е във високи стойности
– 88 точки, които са непроменени и след преместването на осъдения от Бургаския
в Софийския затвор.
ОСЪДЕНИЯТ Х.: Това е стара информация, затова казвам,
че тези документи са с невярно съдържание.
СЪДЪТ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ на осъдения да преустанови поведението
си, с което прекъсва председателя на съдебния състав, докато същия обявява
определението си.
ПРОДЪЛЖАВА излагането на мотивите към определението
си.
Рискът от рецидив все още, според отразеното в
материалите по делото, е във високи стойности – 88 точки. За осъдения е
застъпено становището, че той приема плана на присъдата формално, не се стреми
да изпълнява заложените цели и задачи и не е дал убедителни доказателства, че
се е поправил и превъзпитал. Демонстрация за формалното му отношение за
плана на присъдата е и заявеното от него в днешно заседание, че той не знае
какво оттук нататък се иска от него и за какво трябва да се променя напред –
изявление, което направи в последната си дума. Какво предстои оттук нататък - е
ясно дефинирано в самия план на присъдата и този документ изобщо няма формално
значение, защото следва да бъде прецизно изпълняван с активната дейност на
затворническата администрация и осъденото лице. Това, че самият осъден не взима
на сериозно поставените цели и задачи, е съвсем друг въпрос. В изготвения за Х.
доклад изрично е посочено, че той показва, че не може да изпълнява поставените
цели и задачи, като декларира формална на този етап мотивация за промяна на
криминалното си поведение, поради което - разпитаният днес и като свидетел инспектор
Д., посочва, че корекционната работа следва да продължи до постигане целите на
наказанието. Съдът се убеди в така цитираното становище и въз основа на
изслушаните по искане на самия осъден в днешното заседание свидетелски
показания на този служител. На практика, от тях не бяха изведени факти, които
да опровергаят данните в затворническото досие и образуваното частно дело.
Не е вярно и че остатъкът от наказанието, който трябва
да бъде изтърпян към днешна дата, е незначителен, както твърди защитата – касае
се за период от една година, четири месеца и двадесет и седем дни, който, на
първо място, не може да се окачестви изобщо като незначителен, на фона на
изтърпяното наказание, и - на второ място, следва да бъде ефективно използван за личностната корекция на осъдения. Касае се за
лице, търпящо наказание за деяние в условията на опасен рецидив, което сочи, че
престъплението, за което към момента се изпълнява наказанието, не е изолирано
деяние в криминалната му биография, а последица от едно трайно и устойчиво
престъпно поведение. Именно при наличието на такова съдебно минало - за да се
постанови условно предсрочно освобождаване, данните за поправяне следва да
бъдат в действителност убедителни и категорично да сочат, че корекционният
процес е необратим. Достатъчно показателен към настоящия момент е и фактът, че
режимът, при който осъденият продължава да търпи наказанието, е строг, без да е
облекчен в по-лек.
Всички тези констатации налагат извода, че към днешна
дата не са налице основанията на чл.70, ал.1 НК, по силата на които съдът да
допусне условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода И.С.Х., поради
което и на основание чл. 440, ал.1 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.С.Х., с ЕГН **********, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изпълняваното към момента
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, определено по НОХД № 209/2017
г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано
от днес, с частна жалба и частен протест пред Софийски апелативен съд, по реда
на гл. ХХІІ НПК.
След влизането му в сила, затворническото досие да се
върне на началника на затвора в гр. София.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: