РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Габрово, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600300 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия М. К.
В. от с. Г., общ. Севлиево, чрез договорния защитник адв. Д.З. от АК Бургас
против Присъда № 260015/10.11.2021 г. по НОХД № 461/2020 г. на РС
Севлиево.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия М. К. В. от с. Г., общ. Севлиево, роден на *** г. в гр. Севлиево,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2020 г., около 18.30 часа, в
с. Г., общ. Севлиево, по ул. *** пред дом № 1, в посока с. Б., управлявал МПС
- лек автомобил „*** *** ***" с per. № ***, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред - с
техническо средство „Drug Chek 3000", с което е извършил престъпление, за
което на основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на ГЛОБА в
1
полза на държавата в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като е определил на подсъдимия
М. К. В. ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия М. К. В. от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал от така
определеното наказание лишаване от право да управлява МПС времето, през
което подсъдимият М. К. В., за същото деяние е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред.
Съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. еднократен
тест „Drug Check 3000", след влизане на присъдата в сила, да се унищожи.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на СРС е
незаконосъобразна и неправилна. В съдебно заседание на 23.02.2022 г.
защитникът адв. Д.З. допълва, че не било установено по категоричен начин
наличието на упойващо вещество в кръвта на подсъдимия. Протоколът, който
е приложен към делото, бил с начален час на проверка 19,14 часа, а краят на
проверката бил в 19,30 часа. Това било постфактум на часа, който е вписан в
диспозитива на обвинителния акт. В обвинителния акт бил вписан час 18,30
часа. Към този час подсъдимият В. бил със заповед за полицейско задържане
за срок от 72 часа с дата 17.09.2020 г.. При условие, че е проведено бързо
полицейско производство по смисъла на чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК, с това
действие се давало началото на производството и следвало задължително да
се осигури адвокатска защита. Нямало установено нито по химически анализ
по Наредбата за установяване на наркотични вещества, нито с протокола
какво показва т. 12 - "Проверка за употреба на упойващи или наркотични
вещества". Мястото било празно. Как прокуратурата и съда са стигат до
извод, че чрез този с дрегер тест е установено наличие на такива вещества,
оставало неизяснено. Относно талона, който подписал подсъдимия В., че
приема показанията, не било ясно кои показания приема. Това станало в
условията за задържане по смисъла на ЗМВР. Разминаването в часовете
2
вероятно се дължало на грешка, но това водело до опорочено и
компрометирано разследване.
Претендира се окръжният съд да отмени първоинстанционната присъда
и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се претендира да
бъде намален размера на наложените наказания.
В съдебно заседание, проведено на 23.02.2022 г. защитникът адв. Д.З. от
АК Бургас и подсъдимият М.В. поддържат въззивната жалба. С жалбата и в
съдебно заседание не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че
присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. К. В. притежавал свидетелство за управление на МПС
и бил правоспособен водач. Живеел в с. Г., общ. Севлиево. На неустановена
дата преди 17.09.2020 г. подс. В. употребил наркотични вещества - амфетамин
и метамфетамин. На 17.09.2020 г. следобед подс. В. бил в с. Г. заедно със
свид. В.Д.А., който го помолил да го закара до неговото село. Подс. В. по това
време ползвал лек автомобил „*** *** ***" с per. № *** и се съгласил да го
закара. Двамата се качили в автомобила ***. Подс. В. седнал зад волана и го
привел в движение. Около 18,30 часа с управляваното от него МПС подс. В.
се движел по ул. *** в с. Г., общ. Севлиево в посока с. Б.. По същото време
свид. Р.Ю.В. и свид. К.К.Н., двамата служители на РУ на МВР Севлиево,
изпълнявали служебните си задължения в екип по специализирана
полицейска операция. Намирали се със служебен автомобил пред дом № 1 на
ул. *** в с. Г.. Двамата забелязали движещият се лек автомобил *** и решили
да го спрат за да извършат проверка на същия, както и на лицата, които се
намират в него. При извършената проверка било установено, че автомобилът
се управлява от подс. М. К. В., както и, че заедно с него пътува свид. В.Д.А..
Тъй като имали съмнения, че подс. В. е извършил престъпление от общ
характер, помолили го с управлявания от него автомобил да се придвижи до
полицейското управление в гр. Севлиево. В автомобила, с който пътували
полицейските служители се качил свид. В.А.. След като подс. В. потеглил с
автомобила ***, полицейските служители потеглили непосредствено след
него и го съпровождали през цялото време докато се придвижват до гр.
Севлиево, като същевременно го наблюдавали визуално. След пристигането
3
им в гр. Севлиево подс. В. паркирал пред сградата на РУ на МВР Севлиево.
На свид. В.А. била извършена проверка на документите, след което бил
освободен, а подс. В. бил поканен в сградата на полицейското управление.
Бил извикан автопатрулен екип по КАТ, за да бъде извършена проверка на
подс. В. за употреба на наркотични вещества. В състава на автопатрулния
екип бил и свид. Ц.Х.Г. - служител на РУ на МВР - Севлиево. Свид. Г.
извършил проверка на подс. В. за употреба на наркотични вещества.
Техническото средство наркотест „Drager Drug Check 3000" отчело данни за
употреба на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин. За
извършената проверка от страна на свид. Г. бил изготвен Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
в който като начало на проверката бил посочен 19,14 часа, а като край на
същата 19,30 часа. Посоченият протокол бил подписан от подс. В. и свид. Г..
Свид. Г. издал талон за медицинско изследване № 0054513, в който
полицейският служител отразил, че техническото средство показва
положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Подс. В. положил
подписа си в талона, включително и под текста, че приема показанията на
техническото средство. С този подпис удостоверил също така, че е получил
екземпляр от талона в 19,50 часа на 17.09.2020 г. Подс. В. се явил във ФСМП
гр. Севлиево, но отказал да даде биологична проба за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Това обстоятелство било отразено от
медицинското лице в изготвения от него Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. В същият протокол като час на явяването на
подс. В. е отразен 20,15 часа на 17.09.2020 г. Изготвеният протокол бил
подписан от медицинското лице и от подс. В.. По повод на констатираното
при проверката, на подс. В. бил съставен АУАН серия GA № 228375 от
17.09.2020 г., с който било иззето и неговото свидетелство за управление на
МПС. АУАН бил подписан без възражения от страна на подс. В.. Със ЗППАМ
№ 20-0341-000289 от 18.09.2020 г. на подс. В. била наложена принудителна
административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Твърдението на подсъдимия, че не е извършвал описаното в
обвинителния акт престъпление не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Пред настоящата инстанция, във фазата по същество,
защитникът адв. З. излага аргументи, каквито са били заявени и пред СРС и
са получели подробен отговор в мотивите към присъдата. Адв. З. твърди, че
4
протоколът, който е приложен към делото, бил с начален час на проверка
19,14 часа, а краят на проверката бил в 19,30 часа. Това било постфактум на
часа, който бил вписан в диспозитива на обвинителния акт - 18,30 часа. Към
този час подсъдимият В. бил със заповед за полицейско задържане за срок от
72 часа с дата 17.09.2020 г. Отново ще следва да повторим, че видно от
показанията на полицейските служители Р.В. и К.Н., потвърдено и от
приложения на л. 18 от ДП АУАН № 228375/17.09.2020 г., подсъдимият М.В.
е управлявал МПС *** в 18,30 часа. Това е станало в село Г. на ул. ***, като
пред дом номер 1 в същият час е спрян за проверка от полицейския екип на
РУ Севлиево. Практиката на служителите на РУ е при съмнение за употреба
на наркотици да отвеждат водача до полицейското управление и там да
извършват проверка с техническо средство. Горното се налага от
специфичните изисквания за правилната работа на техническото средство
еднократен тест „Drug Check 3000", отразени в инструкцията за употреба,
касаещи температура на въздуха, положение на апарата, време, през което
тестваното лице е необходимо да не е поемало определени хранителни и
други субстанции и пр. Видно от протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, тази проверка е започнала
на 17.09.2020 г. в 19,14 часа и е приключила в 19,30 часа, но това не времето,
в което подс. В. е управлявал МПС. Това е времето, в което посредством
техническото средство е установено, че управлението е било след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин. Самото управление е
било в 18,30 часа на същата дата в село Г., общ. Севлиево и е възприето и
пресъздадено в показанията на двама свидетели очевидци - полицейските
служители Р.В. и К.Н.. Заявените от В. и Н. обстоятелства се потвърждават и
от показанията на свид. В.Д.А., който е пътувал с автомобила на подс. В. в
село Г.. Отразените обстоятелства в протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 21 от ДП/ се
потвърждават от показанията на свид. Ц.Х.Г. - младши автоконтрольор в РУ
Севлиево, извършил теста с техническото средство „Drug Check 3000". Ето
защо, твърдението в обвинителния акт на РП Севлиево, че М.В. е управлявал
МПС в 18,30 часа в село Г., общ. Севлиево е коректно и се подкрепя от
доказателствата по делото.
Адв. З. твърди, че при провеждане на бързо полицейско производство
по смисъла на чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК, с изготвянето на протокола за
5
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
се давало началото на производството и следвало задължително да се осигури
адвокатска защита. Това твърдение не отговаря на истината. Същият довод е
бил изтъкнат и пред СРС, като е получил подробен отговор в мотивите на
присъдата. На л. 2 от ДП е приложено Писмото per. № ЗМ № 387/17.09.2020
г., с което старши разследващият полицай е уведомил прокурора за
образуваното бързо производство. Посочен е законен повод за образуване -
чл. 208, т. 4 от НПК - непосредствено разкриване от органите на досъдебното
производство на признаци за извършено престъпление. Като достатъчно
данни за образуването се е позовал на чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК - лицето е
заловено непосредствено след извършване на престъплението. Досъдебното
производство е започнало като бързо производство по смисъла на Глава 24 от
НПК с извършване на първото действие по разследването - разпитът в
качеството на свидетел на Р.Ю.В., а не с теста за употреба на наркотици. Този
разпит е започнал на 17.09.2020 г. в 20,00 часа и е приключил в 20.15 часа. М.
К. В. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на
разследващ полицай от 18.09.2020 г. /л. 5 от ДП/. След това му е дадена
възможност да даде обяснения. По време и на двете действия е присъствал
защитник, именно адв. Д.З. от АК Бургас. Задържането на М.В. по реда на
ЗМВР и извършения по този ред личен обиск не са следствени действия по
реда на НПК, с тези действия не се събират доказателства и не е било
необходимо към този момент В. да има защитник. По тази причина в
материалите, приложени към бързото производство, в последствие
преобразувано в такова по общия ред досъдебно производство, не се
съдържат заповед за задържане и протокол за личен обиск, както е посочил и
районният съд в мотивите към присъдата.
Пред настоящата инстанция, във фазата по същество, защитникът адв.
З. твърди, че нямало установено нито по химически анализ по Наредбата за
установяване на наркотични вещества, нито с протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества употреба на
такива упойващи или наркотични вещества от В.. Мястото било празно. Не
било ясно как прокуратурата и съда стигнали до извода, че чрез този дрегер
тест е установено наличие на такива вещества. Това твърдение също не
отговаря на истината. В протокола на л. 21 от ДП са описани условията, при
които е извършена проверката за употреба на наркотици, техническото
6
средство, с което е проведена - „Drug Check 3000 STK" поведенческите
особености на изследваното лице - възбудено състояние, провлачена походка,
завален говор и др. Отбелязано е, че е издаден Талон за медицинско
изследване № 0054513. Резултатът от проверката с техническото средство е
отразен именно в Талон за изследване № 0054513 от 17.09.2020 г., изготвен и
връчен на подсъдимия в 19,50 часа. В него срещу текста "показва
положителен резултат" е вписано, че този резултат е "амфетамин и
метаамфетамин". Показанието на техническото средство за употреба на
наркотици амфетамин и метаамфетамин се потвърждава и от изявленията на
свидетелите Р.Ю.В. и свид. К.К.Н., които са възприели отчетените данни за
амфетамин и метаамфетамин. Тези наркотици са вписани от свид. В. и в
изготвения АУАН серия GA, № 228375 от 17.09.2020 г. В този смисъл е и
изготвената от В. докладна записка до началника на РУ Севлиево. След като е
получил Талон за изследване № 0054513 от 17.09.2020 г. подс. М.В. се е явил
във ФСМП Севлиево, но е отказал да се подложи на медицинско изследване,
видно от данните на лекаря Д.Д., нанесени в протокола на л. 20 от ДП. В този
протокол също е описано, че лицето се явява във ФСМП, тъй като има
предварителна проба за употреба на амфетамин и метаамфетамин. Правилно
в мотивите към присъдата на СРС се сочи, че в Талон за изследване №
0054513 от 17.09.2020 г., относно показанието на Drug Check 3000 STK" подс.
М.В. се е подписал доброволно под текста "приемам показанието". Без
възражения е подписан и изготвения АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. При така събраните
доказателства, въззивният съд също намира за безспорно установено по
съответния ред, че на 17.09.2020 г. в с. Г., общ. Севлиево подс. М.В. е
управлявал МПС именно след употреба на наркотични вещества - амфетамин
7
и метамфетамин.
По отношение на наложените от съда наказания:
За извършеното от подс. М. К. В. умишлено престъпление се
предвиждат наказания – от една до три години лишаване от свобода и глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева. Първоинстанционният съд е
направил подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, а именно – извършеното престъпление не е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК. То обаче е с висока степен на обществена опасност,
която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления. Не е завишена обществената опасност на подсъдимия, което
следва от чистото му съдебно минало към момента на осъществяване на
деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е отчел наличието на
данни за други нарушения на ЗДвП.
Правилна е преценката, че наказание, близко до минималния размер,
предвиден в разпоредбата на 343б, ал. 3 от НК – една година и три месеца
лишаване от свобода се явява най - подходящо за извършеното от В.
престъпление. Наказанието е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК.
Няма основание за приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото не се
установяват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Размерът на наказанието глоба съответства на минималния и е
съобразен със семейното и имотно състояние на подсъдимия.
Подсъдимият М.В. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. Наложеното със споразумение по НОХД №
230/2020 на СРС, влязло в сила на 25.06.2020 г. наказание е пробация, а
относно осъждането с присъда по НОХД № 282/2009 г. на СРС е настъпила
реабилитация по право. Наложеното с атакуваната присъда наказание
лишаване от свобода е в размер на една година и три месеца.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително
същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил изпълнението на това наказание за минималния срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК е пречка подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
8
наказание.
Размерът на наказанието по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК –
лишаване от права е съобразен с многобройните нарушения по ЗДвП, които е
извършил В., видно от справката картон на водача /л. 10 – 15 от ДП/. Освен
това, наказанието лишаване от права не може да бъде по-малко по размер от
наказанието лишаване от свобода, когато се налага кумулативно с такова,
поради което следва да се счита, че е определено от съда за минималния
възможен срок.
Правилно, на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал от така
определеното наказание лишаване от право да управлява МПС времето, през
което подсъдимият М. К. В., за същото деяние е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред.
Разпореждането с вещественото доказателство е в съответствие с
разпоредбата на чл. 109 и сл. от НПК.
В заключение може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на извършения
съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260015 от 10.11.2021 година,
постановена по НОХД № 461/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10