№ 20714
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110116317 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
Ц. Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 279,61 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в
имот, находящ се на адрес: гр. София, район АДРЕС, магазин 4, аб. № 342543
за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 62,11 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 28.12.2023 г.
върху главницата за ТЕ; сумата от 6,10 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.01.2024 г. до изплащане
на вземането; сумата от 1,54 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 01.07.2021 г. до 28.12.2023 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 1469/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между страните не е бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана на ищцовото
дружество, поради което ответникът се е обогатил неоснователно и дължи
1
връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на договор за
стопански нужди. Твърди, че ответникът е дължал плащане в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена данъчна
фактура, като след този срок е изпаднал в забава. Посочва, че е изпратил
писмо, с което е поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми,
но въпреки това не е последвало плащане. Посочва, че в сградата е
извършвана услуга дялово разпределение от страна на „Бруната България“
ООД, като за имота били издадени изравнителни сметки. С оглед на това моли
за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за
датата на първото по делото съдебно заседание (л. 95 от делото). Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна (л. 135-136 и л.
139 от делото), а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238
ГПК, видно от редовно връчените призовки на (л. 88 от делото).
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 238 и чл. 239, ал. 1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и
2
не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод
за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането
на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в общ
размер на 200,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 25,00 лв. за държавна такса и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК 50,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Ц. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
сумите, както следва: сумата от 279,61 лева, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, находящ се на адрес: гр.
София, район АДРЕС, магазин 4, аб. № 342543 за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.01.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 62,11 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2021 г. до 28.12.2023 г. върху главницата за топлинна
енергия; сумата от 6,10 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 08.01.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 1,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2021 г. до 28.12.2023 г., за които суми е била издадена заповед за
3
изпълнение по ЧГД № 1469/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200,00
лв., представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4