РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Перник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260127 от 12.07.2021 г. постановено по гр.д. № 196 по описа
Районен съд Радомир за 2020 г., поправено с Решение № 260158 от 20.10.2021 г. съдът
е постановил следното:
Осъдил „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, с ЕИК: *********, със съдебен
адрес, ****, да заплати на С. Р. С., с ЕГН: ********** от ****, чрез пълномощника
адвокат В. М., сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпяна от него на
30.10.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
от датата на трудовата злополука – 30.10.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърлил като неоснователен и недоказан иска до пълния му
претендиран размер от 80000 лв. (осемдесет хиляди лева).
Осъдил „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД да заплати на С. Р. С. сумата от 40.60
лв. (четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за такси за посещение при
специалист – травматолог на дата 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, смятано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 23.03.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
Осъдил „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД да заплати на С. Р. С. сумата 740 лв.
(седемстотин и четиридесет лева) – направени разноски, съразмерно с уважената част
на иска.
1
Осъдил С. Р. С. да заплати на „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД сумата от
3032.50 лв. (три хиляди и тридесет и два лева и петдесет стотинки) – направени
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Осъдил „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД да заплати по сметка на Районен съд
Радомир, сумата 170 лв. (сто и седемдесет лева), представляваща държавна такса – 4 %
върху уважената част на исковете и сумата от 200 лв. (двеста лева) – направени
разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът С. Р. С., който чрез
процесуалният си представител адв. В., обжалва решението в частта на същото, с която
претенциите на ищеца за неимуществени вреди са отхвърлени за сумата над 3000 лв. В
жалбата се поддържа, че първоинстанционното решението в обжалваните части е
незаконосъобразно и необосновано, постановено е при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди, че неправилно Районният съд е приел, че е допусната груба небрежност от
страна на ищеца С.. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск за неимуществени
вреди.
В законоустановения срок „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, чрез адв. И. Н. е
подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява
становище за нейната неоснователност и оставянето и без уважение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на
решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
За да се произнесе относно правилността и законосъобразността на обжалваното
решение, Окръжният съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 196 по описа Районен съд
Радомир за 2020 г. е образувано по иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от
С. Р. С., срещу „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, за заплащане на сумата 80000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания при трудова
злополука, настъпила на 30.10.2018 г., около 13.10 ч., в гр. Р., Индустриална зона,
Корпус 7, по време на изпълнение на служебните му задължения във фирмата на
ответника, както и сумата от 40,60 лв., за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за такси за посещение при специалист -
травматолог на дата 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците,
смятано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
2
Ищeцът е твърдял, че е работил по трудов договор в ответното дружество като
заемал длъжността „Стругар – каруселист”. На 30.10.2018 г. в 13.10 ч., докато работел
на струг „POREBA“ № 1739089 и при обработването на тръба с размери 73x8x7626, е
претърпял трудова злополука, като при опит да се предпази от излизащата от детайла
стружка си допира горната част на ръката до въртящата част на обработвания детайл-
тръба, при което направените канали в детайла увличат ръкава му и го увличат под
тръбата, при което си удря главата в детайла. Опитал се да се издърпа назад, но било
невъзможно поради голямата сила на машината и високите й обороти. При увличането
му под детайла си ударил коляното във винта или паралелите под подвижния детайл,
при което се е получило счупване. Успял да се изплъзне от въртящата машина, поради
това, че се е скъсал ръкава на фанелата и гащеризона.
В същия ден след инцидента пострадалият бил приет по спешност за лечение в
Хирургично отделение на МБАЛ „Р. А.“ АД гр. П. с оплаквания от болки в главата,
гърдите и долните крайници, с големи разкъсно – контузни рани в коленните области и
в областта на главата, със силно ограничени и болезнени движения в дясна коленна
става и дясна раменна става. На пострадалия били направени клинични прегледи и
консултации със специалисти, извършени били лабораторни и образни изследвания,
назначена му била медикаментозна терапия за стабилизиране на състоянието му.
Съгласно оперативен протокол от 31.10.2018 г. на ищеца било извършено оперативно
лечение - сваляне на конците от раната, евакуация на подкожната кръвна колекция в
количество 40-50 сс, щателна хемстаза с ел. коагулации на кървящите съдове, ексцизия
на гранулационна тъкан от покрива на черепа, опресняване на ръбовете на раната с
адаптация и реимплантация на скалпа, фиксиращи подкожни шевове, подкожен тръбен
дрен, шев на кожата с подкожие с реимплантация на скалпа. Бил му поставен гипсов
крачол. На пострадалия била наложена имобилизираща превръзка за 45 дни, от
13.11.2018 г., на дясната раменна става - в хирургичната шийка на хумеруса, като била
поставена и гипсова имобилизация на дясна коленна става първоначално за 60 дни,
считано от същата дата.
Пострадалият бил изписан от болничното заведение на 13.11.2018 г. В резултат на
инцидента на ищеца били причинени следните телесни увреждания: 1. Счупване на
дясната раменна става, изразяващо се в напречна фрактура на хумерус в областта на
хирургичната й шийка, което е довело до трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за период от време от около 3-4 месеца; 2. Счупване на коленна става,
изразяващо се във вътреставна фрактура на проксимална табия; Напречна фрактура на
проксимална табия на ниво туберозитас тибие; Фрактура по инфериорна постериорна
повърхност на главата на табията, което е довело до трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за период от време около 7-8 месеца; 3. Разкъсно -
контузна рана (фрактура на скалп) в областта на главата с размери 30 сантиметра
започваща от горната част на челото на горе и назад, изразяваща се в суспекция на
компресионна фрактура на париетална кост, довело и до главоболия и световъртеж; 4.
Охлузвания на гърба от двете страни на гръбначния стълб; Охлузвания,
кръвонасядания в областта на шията и болезнено преглъщане; Охлузвания и болки на
дясната тазобедрена става; болки в дясната гръдна област.
По повод неспиращи оплаквания от болки и ограничени движения в посочените
области, се е наложило и удължаване на временната нетрудоспособност и издаване на
3
болнични листове за 1 година от датата на събитието. В резултат на уврежданията,
получени от злополуката от 30.10.2018 г., ищецът търпял силни болки и много
страдания, които продължавали и към момента на подаване исковата молба, същият не
се чувствал добре физически, емоционално и изпитвал затруднения при извършването
на съвсем елементарни двигателни действия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция.
Изложени са били аргументи, че ищецът е проявил груба небрежност като не е спазил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, за носене на лични предпазни
средства и за извършвана работа в момента на злополуката. Посочено било, че
претенцията за неимуществени вреди е изключително завишена и неотговаряща на
принципа на справедливост, като възразили, че отговорността на ответника следва да
се намали поради съпричиняване на злополуката от страна на ищеца.
В производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Прието е заключение по допусната от съда комплексна съдебно–
медицинска и техническа експертиза, което не е оспорено от страните. След като
обсъдил всички събрани по делото доказателства Районният съд приел, че предявеният
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е доказан по основание. Приел също така,
че е основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на
ищеца за настъпване на трудовата злополука. Въз основа на направените правни и
фактически изводи постановил обжалваното решение.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните изложени във въззивната жалба и отговора по нея, приема за установено
следното:
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка, съобразно представените от страните доказателства,
като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районния съд досежно
описанието на приетите по делото доказателства и установените с тях обстоятелства.
По съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
Правният спор между страните е сведен преди всичко досежно приложението на
чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и какъв е размера на
принос от страна на С. Р. С. за настъпването на трудовата злополука на осн. чл. 201, ал.
2 КТ.
По отношение размера на присъденото обезщетение. Касае се за мъж, който е на
61 години и, който би следвало да полага труд поне още няколко години до
пенсионирането си. В следствие на трудовата злополука С.С. е получил счупване на
дясната раменна кост в областта на хирургичната й шийка, вътреставно счупване на
4
дясната голямопищялна кост в горната й трета, разкъсно-контузна рана в областта на
главата и охлузни наранявания в областта на гръдния кош и в дясна тазобедрена
област. Претърпял е хирургична интервенция във връзка с нараняването на меките
тъкани – Евакуация на подкожна кръвна колекция в количество 40-50 куб.см, щателна
хемостаза с електро коагулация на кървящите съдове, ексцизия на гранулационна
тъкан от покрива на черепа, опресняване на ръбовете на раната, с адаптация и
реимплантация на скалпа, фиксиращи подкожни шевове, поставяне на подкожен
тръбен дрен, шев на кожа с подкожие с реимплантация на скалпа. Лечението на
счупванията на тръбести кости на десните крайници - раменна и голямопищялна, е
било консервативно, като са били поставени гипсови имобилизации, съответно за 45 и
60 дни. Възстановяването на травмите в областта на главата и десния горен крайник са
протекли гладко и не са настъпили усложнения и неблагоприятни последствия, като
възстановителния период при тях е продължил около 3-4 месеца. Телесната повреда на
десен долен крайник отшумявала бавно и трудно, като са настъпили артрозни промени
в коленната става, което е довело до по-продължителен период на възстановяване, а
именно около 1 година. В с. з. проведено на 19.01.2021 г. в.л. д-р Чакъров е заявил, че
функцията на горния и долния десни крайници е възстановена, но е възможно при
промяна на времето да изпитва болки, включително и за по-дълго време. По отношение
на травмата на главата е посочил, че при такава голяма рана с увреда на скалпа се
увреждат и периферните нервни окончания, което от своя страна може да доведе до
изтръпване, липса на усещане за допир и натиск. Посочил е, че тази увреда остава за
цял живот, тъй като нервната система няма функцията да се възстановява напълно. От
свидетелските показания е видно, че след изписването на С. от болница не можел да
движи ръката и крака си, да се обслужва, да пише, да се храни. Кракът му бил гипсиран
60 дни, имал ботуш на коляното. След тези 60 дни свалили гипса и той започнал да го
раздвижва. Било му трудно и дискомфортно, не можел да спи, оплаквал се от болки.
Била му необходима помощ, не е могъл да се къпе самостоятелно, сънувал кошмари,
бълнувал, бил психически натоварен. Преди инцидента нямал никакви оплаквания.
Чувствал постоянни болки в крака, ползвал патерици около 4-5 месеца, а след това и до
днес при изкачвания си помага с бастун. Вече не можел да чете и гледа телевизия за
по-дълго време, тъй като изпитвал болки в главата.
По отношение размера на ищцовата претенция следва да се има предвид, че чл.
212 КТ препраща пряко към разпоредбите на гражданското законодателство – за
неуредените от КТ въпроси за имуществената отговорност на работодателя. Доколкото
в КТ липсва метод за оценка на заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следва да се приложи правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно
– обезщетението да се определи по справедливост. Ето защо причинените на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания следва да се преценяват с оглед на
комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането,
причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност и т. н. В този
смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правно
релевантното обстоятелство, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че С.С. е
претърпял трудово злополука, изразяваща се във счупване на дясната раменна кост в
областта на хирургичната й шийка, вътреставно счупване на дясната голямопищялна
кост в горната й трета, разкъсно-контузна рана в областта на главата и охлузни
наранявания в областта на гръдния кош и в дясна тазобедрена област, като на ищеца е
направена оперативна интервенция, като вещото лице в изслушаната КСМТЕ е
5
посочило, че болките в счупените кости и главата ще продължат цял живот. Следва да
се има предвид, че тези травми са създали значителни неудобства и са били свързани с
ежедневни битови затруднения при воденето на нормален живот, а така също и, че
възстановяването е продължило над 10-11 месеца. В понятието „неимуществени
вреди“, според последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните
емоционални изживявания на същия, за които е ноторно известно отразяването им
върху психиката и създадения от това социален дискомфорт. Въззивният съд намира,
че определеното от районния съд обезщетение не е съобразено с принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед на това и доводите в
жалбата, че същото е завишено са основателни. Ето защо настоящата съдебна
инстанция приема, че всички доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи
определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че
същото следва да е в размер на 70000 лв. В заключение следва да се отбележи, че
принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), поради което и така определения
размер на обезщетение в размер на 70000 лв. е в съответствие с принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложим в случая поради изричното
препращане на чл. 212 КТ.
Относно степента на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на
трудовата злополука:
Съобразно задължителната съдебна практика при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. (в този смисъл Решение
№ 125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г. о., ГК).
6
Предвид конкретно установените по настоящото дело факти, правилно Районният
съд е приел, че трудовата злополука е съпричинена от ищеца, но в нарушение на
установените факти е направен извод, че съпричиняването е 50 %. Настоящият
въззивен състав също намира, че ищецът е допуснал груба небрежност, като не е
използвал осигурените му от работодателя предпазни средства, в нарушение на
изискването на чл. 33 от Закона здравословни и безопасни условия на труд, съгласно
която разпоредба всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Това е така, защото ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. При грубо
нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки производствения си опит и
направени инструктажи пострадалият е бил без работно облекло, с каквото е бил
длъжен да работи, както и е бил без предпазни очила, с което е нарушил т. 24 от
утвърдената Инструкция за безопасна работа със струг (л. 98-100 от
първоинстанционното дело) и т. 33 от Инструкция за безопасна работа със струг
каруселен (л. 101-103 от първоинстанционното дело). С. е нарушил и изискването
редовно да отделя стружките от машината със специална кука разписано в т. 8 от
Инструкция за безопасна работа със струг каруселен (л. 101-103) и в т. 23 от
Инструкция за безопасна работа със струг (л. 98-100). От събраните по делото
доказателства се установя също така, че С.С. е нарушил и т. 25 от Инструкция за
безопасна работа със струг (л. 98-100), която гласи, че работниците са длъжни да стоят
встрани от супорта, а не срещу хвърчащите стружки.
Според настоящият въззивен състав в случая, с оглед изложено по-горе
съпричиняването на вредоносния резултат от С. Р. С. е 90 %.
От така определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да се
приспада по реда на чл. 200, ал. 4 КТ сумата от 76.46 лв. по застраховка „Трудова
злополука“, така както твърди третото лице помагач на ответника ЗАД „ОЗОК Инс“
АД, тъй като липсват доказателства същата да е изплатена на ищеца. От
доказателствата по делото не се установява тази сума ако е изплатена дали репарира
имуществени вреди следствие на загуба на работоспособност или неимуществени
такива.
В полза на жалбоподателя – въззивник следва да се присъди и законната
мораторна лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, като последното е дължимо от датата на настъпване на
трудовата злополука – 30.10.2018 г., до окончателното й заплащане. Споделяната от
настоящият състав константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК,
напр. в Решение № 441/08.07.2010 г. по гр. д. 682/2009 г. на IV г. о. ВКС и Решение №
355 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., III г. о., ГК, а така също и
постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 391 от 7.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 44/2015 г., III г. о., ГК приема, че при вреди от трудова злополука или
професионално заболяване, при определяне на началния момент, от който следва да се
начислява обезщетението за забава, намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените въпроси по
7
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане
здравето на работник се прилага гражданският закон – ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.
д. № ЗЗ/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили
вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука. Следователно в конкретния случай законната мораторна лихва
върху уважения размер на главницата следва да се присъди от датата на увреждането –
30.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции не се съвпадат напълно,
решението в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Р. С. осъдителен иск за
заплащане на сумата от 80000 лв., представляващи неимуществени вреди вследствие
на настъпила трудова злополука от 30.10.2018 г. следва да бъде отменено за разликата
над 3000 лв., като така предявения иск следва да се уважи до размер от 7000 лв. (10 %
от 70000 лв.).
В частта, с която е уважен иска за имуществени вреди, като необжалвано
решението е влязло в сила.
Жалбоподателят – ищец претендира и доказва разноски общо в размер на 7540
лв., от които 4700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство и 2840 лв. заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство (съгласно представените доказателства). Съдът взе предвид, че
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя пред първата инстанция не е
съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като посочената сума е над минималните такива по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, поради което и в случая с оглед направеното от въззиваемото дружество
възражение е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата
инстанция. Същото следва да бъде редуцирано до минимално предвиденото в
посочената по-горе норма, а именно: 2930 лв. за първата инстанция. Предвид
изложеното на С.С. му се дължат разноски в съотношение 7000/80000 (уважената част
и целия претендиран размер), т.е. дължимите на жалбоподателя – ищец разноски
възлизат на сумата 512.75 лв. за двете инстанции.
С оглед изхода на спора и направеното възражение за прекомерност от
жалбоподателя С. С., последният, ще следва да заплати на „Булмашинъри
Ентерпрайсис“ ООД, направените по делото разноски общо в размер на 6060 лв., (две
инстанции по 2930 лв. адвокатско възнаграждение изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата и 200 лв. за депозит за в.л.) при съотношение 73000/80000 (отхвърлената
част и целия претендиран размер) или дължимите на въззиваемото дружество разноски
възлизат на сумата от 5529.75 лв.
С оглед изхода на делото „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 140 лв.
вносими по сметка на Окръжен съд Перник.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение
8
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.
Така мотивиран, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260127 от 12.07.2021 г. постановено по гр.д. № 196 по
описа Районен съд Радомир за 2020 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
С. Р. С., с ЕГН: ********** от ****, чрез пълномощника адвокат В.М., против
„Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес, ****, иск с
правно основание чл. 200 от КТ, за сумата над 3000 лв. до сумата от 7000 лв.
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпяна от него на
30.10.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
от датата на трудовата злополука – 30.10.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, с която е осъдил С. Р. С. да заплати на „Булмашинъри
Ентерпрайсис“ ООД сумата 3032.50 лв. разноски съобразно отхвърлената част на иска,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, с ЕИК: *********, със съдебен
адрес, ****, да заплати на С. Р. С., с ЕГН: ********** от ****, сума в размер на още
4000 лв. неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на
претърпяна от него на 30.10.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, от датата на трудовата злополука – 30.10.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, с ЕИК: *********, със съдебен
адрес, ****, да заплати на С. Р. С., с ЕГН: ********** от ****, сума в размер на 512.75
лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Р. С., с ЕГН: ********** от ****, да заплати на „Булмашинъри
Ентерпрайсис“ ООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес, ****, сума в размер на
5529.75 лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД, с ЕИК: *********, със съдебен
адрес, ****, да заплати по сметка на Окръжен съд Перник, сума в размер 140 лв.
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10