Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1142
22.05.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсети май две
хиляди и двайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 3618
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас 8000, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3,
ет. 4, представлявано от изп. директор Г.Й.Т., чрез юрисконсулт Д.Б.З., тел.
+359 56 871 440, факс: +359
56 842 979, e-mail: ******@**********.***, срещу А.Х.Г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му по частно
гражданско дело № 9156/2018 година
по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 4665 от
12.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/,
за сумата от 113.09 лева, за неизплатени цени по фактури за ползвани ВиК
услуги-доставена, отведена и пречистена вода, за периода от 25.11.2015 г. до
25.08.2017 г. и с отчетен период на фактурите от 23.10.2015 г. до 15.08.2017 г.,
за абонатен номер 714393 и сумата от 29.56 лева-вземане за лихва, за периода от
26.12.2015 г. до 04.12.2018 г., заедно със законната лихва от деня на подаване
на заявлението- 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр.
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът
А.Г., своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по
чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани.
От фактическа страна, не оспорва собствеността върху процесния имот, но оспорва
наличието на реални доставки и потребление през процесния период. На второ
место, прави възражения за недоказаност на отчитането на процесния водомер,
редовността на отчитането и осигурения достъп. На трето място, прави
възражение, че процесните фактури не са подписани от абоната.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите от исковата молба, намира, че главният установителен иск
е изцяло основателен, а акцесорният за лихва частично основателен, поради
следното:
Процесният
период по главния иск е от 23.10.2015 г. до 15.08.2017 г. Ответникът по делото А.Г.
е абонат от при общи условия на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“ на 21.08.2014 г. и вестник „Компас“ на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г. Приетите като доказателства по делото документи,
подкрепят фактическите твърдения от исковата молба за валидно възникнало и
съществуващо правоотношение между страните по делото, за доставка на вода и ВиК
услуги.
Не
се спори по собствеността на ответника Г. върху процесния имот, находящ се в град
****. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. Ето защо, съдът приема, че ответникът Г. притежава
качеството на „потребител” в отношенията си с експлоатационното дружество, по смисъла
на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
за процесния водоснабден обект.
От
заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, извършена след оглед на място и справка при
доставчика, съдът установява, че процесните доставени количества вода са
отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на измервателното
средство-един водомер, монтирани в санитарния възел в апартамента. Водоснабдявания
обект представлява жилищна сграда на три етажа, като процесният апартамент се
намира на първия етаж, среден, външно видимо добре поддържан и обитаван. От
съседния имот са виждали абоната А.Г. да излиза от апартамента си, което съдът
установява от обясненията на вещото лице Д. пред съда. За имота има открита партида при водния оператор, с
абонатен № 714393. През измервателно
устройство за отчетния период от 23.10.2015 г. до 15.08.2017 г. са преминали
73.00 кубически метра питейна вода, доставената и консумирана, към която по
законовото предвиждане следва да се прибави припадащото се количество „от
разпределение“, с което общата стойност възлиза на 75.71 кубически метра, за
които се претендира плащането на главницата по делото. Отчитането е с индустриален
мобилен компютър, с което се игнорира до голяма степен човешкият фактор, поради
което не могат основателно да се слушат по делото възраженията на ответната
страна, за недоказаност на отчитането на процесния водомер и нередовност на
отчитането. Този извод се подкрепя и от неоспорените свидетелски показания по
делото на Т.О., с месторабота „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, район Камено,
на длъжност „отчетник измервателни уреди“ от 2005 г., от които съдът
установява, че редовно е имала достъп за отчитането в процесния имот до август
2017 г. и не е имала
възражения по отчитането.
По
време на отчитането е присъствал абонатът А.Г., а понякога неговата съпруга или
тяхната дъщеря. Записите от измервателното устройство показват какво е неговото
състояние, какъв е предишният отчет и в момента отчитането колко е потребеното
водно количество. След трансферирането на данните в сървъра на водния оператор
се изготвя автоматично електронен карнет. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ, бр. 88
от 8.10.2004 г. и действаща понастоящем дава възможност за такова отчитане по
електронен път, което изключва изготвянето на карнети и полагането на подпис на
абоната при отчитането. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и
твърдения, че през процесния период е била променяна партидата на абоната, че
са били подавани молби за прехвърляне, откриване или закриване на партидата.
От извършена
съдебно-счетоводна експертиза по делото, след проверка в счетоводството на
доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, неоспорена от страните, съдът
установява, че за горепосоченото
количество
вода, преминало през измервателното устройство, в периода от 25.11.2015 г. до
25.08.2017 г., са били издадени и осчетоводени от доставчика данъчни фактури
към абоната А.Г., както следва: № **********/25.11.2015 г.-5.78 лева, №
**********/23.12.2015 г.-5.50 лева, № **********/25.01.2016 г.-3.96 лева, №
**********/25.02.2016 г.-3.96 лева, № **********/25.03.2016 г.-5.53 лева, №
**********/25.04.2016 г.-5.46 лева, № **********/25.05.2016 г.-5.51 лева, №
**********/27.06.2016 г.-6.92 лева, № **********/25.07.2016 г.-6.82 лева, №
**********/25.08.2016 г.-8.48 лева, № **********/26.09.2016 г.-6.67 лева, №
**********/25.10.2016 г.-6.61 лева, № **********/25.11.2016 г.-6.82 лева, №
**********/25.01.2017 г.-6.48 лева, № **********/24.02.2017 г.-8.32 лева, №
**********/25.05.2017 г.-1.62 лева, № **********/26.06.2017 г.-5.04 лева, №
**********/25.07.2017 г.-6.77 лева и № **********/25.08.2017 г.-6.84 лева, общо
113.09 лева, в който размер е предявен главният установителен иск по делото. Към
настоящия момент няма извършени плащания по процесните данъчни фактури. Счетоводните
записвания в дружеството-доставчик „Водоснабдяване и канализация” ЕАД са
редовни. Цената за доставената вода е нормативно определена с решения на
ДКЕВР/КЕВР. Дължимите суми за доставената вода по процесиите фактури са
правилно изчислени, съгласно решенията на ДКЕВР/КЕВР, както следва: решение №
Ц-26/31.07.2012 г. на ДКЕВР, считано от 01.08.2012 г. за определена цена на
услугата доставяне на вода на потребителите-1.10 лв./куб.м., решение №
Ц-11/31.05.2016 г. на КЕВР, считано от 01.06.2016 г. за определена цена на
услугата доставяне на вода на потребителите-1.14 лв./куб.м.
С
предвиждането по чл. 33, ал. 1 от действащите публично известни общи условия на
доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, потребителите имат задължението да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. По делото е доказано виновно неизпълнение на това съществуващо
договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от страна на абоната Г.,
за което отговаря. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона
и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия
начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо, предявеният по делото главен установителен
иск за сумата от 113.09 лева, като основателен и доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
За
пълнота следва да се отбележи, че няма предвиждане в Закона за
счетоводството/ЗСч./ за полагане на подпис от получателя на доставката като
задължителен реквизит на търговската фактура, поради което е неоснователно и
третото основно възражение на ответната страна, за липсата на подпис от абоната
върху процесните фактури. Касае се за първичен счетоводен документ, по смисъла
на чл. 6, ал. 1 от ЗСч., за редовността на който от външна страна е достатъчен
подписът на съставителя. Разпоредбата е императивна, изброяването на реквизитите
в посочената норма е изчерпателно.
Основателността
на главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавеното плащане на главницата/лихва за забава/, за периода от
26.12.2015 г. до 04.12.2018 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана
от кредитора по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото
задължението е срочно. Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на
забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си.
Относно размера на задължението съдът, кредитира пресмятанията на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че съобразно
падежите и стойностите на всяка от
фактурите, общият размер на обезщетението възлиза на 24.21 лева. Следователно,
акцесорната претенция, като основателна и доказана до този по-нисък размер,
следва да бъде частично уважена, а в останалата част, до претендирания размер
от 29.56 лв., следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, събраните по делото доказателства и дадените
разясненията с т. 12 от тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски по делото, съобразно
събраните по делото доказателства и уважената част от исковете, в размер на 794.06
лева и припадащата се част от разноските в заповедното производство по частно гражданско
дело № 911/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, в размер на 72.19 лева.
За отхвърлената част от акцесорния иск разноски не следва да бъдат присъждани,
защото такива не се претендират.
Мотивирано
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.Г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица
Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, по частно гражданско дело № 9156/2018 година по
описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 4665 от 12.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за целия размер на главницата от
113.09 лева(сто и тринадесет лева и девет стотинки), представляваща неплатени
цени по фактури за ползвани ВиК услуги-доставена, отведена и пречистена вода,
за периода от 25.11.2015 г. до 25.08.2017 г. и с отчетен период на фактурите от
23.10.2015 г. до 15.08.2017 г., за абонатен номер 714393 и до размера от 24.21 лева(двадесет и четири лева и двадесет и една
стотинки)-лихва за забава
върху главницата, за периода 26.12.2015 г. до 04.12.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-11.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за лихва за забава в останалата част, от
уважения размер 24.21 лева до предявения
размер от 29.56 лева.
ОСЪЖДА А.Х.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, направените по делото разноски
за уважената част от исковете, в размер на
794.06 лева(седемстотин деветдесет и четири лева и шест стотинки).
ОСЪЖДА А.Х.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, направените разноски в
заповедното производство, по частно
гражданско дело № 9156/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, за уважената
част от исковете, в размер на 72.19 лева(седемдесет и два лева и деветдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: п/ не се чете/
Вярно
с оригинала! МД