№ 167
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000163 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София
срещу решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, в
осъдителните части.
Твърди се, че са допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи
се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото
обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице
основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на
съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния
съд.
Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение
№3/22.01.2024 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение
молбата за допълване на решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС –
Шумен, чрез добавяне на банкова сметка, по която да бъде заплатено присъденото
обезщетение.
Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и частна жалба от адв.Н. Н. Д. като пълномощник на Й. В. Д. срещу
определение №133/15.11.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, с което е
оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез
присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
1
Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва
частната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия. Следователно – процесните претенции са доказани
по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, предвид обстоятелството, че жалба от ищците срещу
решението в отхвърлителната част, не е подадена.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и по отношение процента на
съпричиняване. Поддържа се, че е налице неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за
справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия в особено големи размери. В този предметен обхват следва да се
произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият Д., в резултат на
произшествието е получил контузия на главата: охлузни рани на челото;
многофрагментарно спираловидно счупване на големия и малкия пищял на дясната
подбедрица. Приет е за лечение МБАЛ - Шумен, където е престоял петнадесет дни, като на
на 24.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия за закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация – тибия и фибула, с последваща гипсова имобилизация.
Периодът на лечение с медикаменти е продължил в домашни условия за срок от 2-3 месеца,
през който период период пострадалият е бил на легло, имал оплаквания от болки в крака,
главоболие, емоционална лабилност.
От заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното
производство съдебно – психологична експертиза се установява, че са налице последици за
психиката на пострадалия, които са в пряка връзка с инцидента, тъй като събитието е
възникнало внезапно, стресорът е бил силен. Според експерта, изпитваните от пострадалия
страхове, свързани с лекари и болници, след произшествието са се развили до тежки
фобийни състояния – до степен да отказва лечение, да не са му поносими медицински
интервенции и болничен престой, описани като носокомефобия – страх от болници и
латрофобия – страх от лекари. Вследствие на произшествието, въззиваемият е получил и
нови психологически травми – при пресичане на улици – агирофобия и ходофобия – страх
от пътуване с автомобил. Описаните състояния са невротични и са особено тежки за
приносителя си, но не застрашават околните.
Лечението на тези състояния е възможно по психотерапевтичен път чрез приемане на
2
медикаменти, но предвид спецификите на лицето - степен на развитие на интелекта, ниския
му социален и образователен статус последния няма да има капацитет да се справи с приема
на медикаменти. От заключението се установява, че травмите от ПТП-то допълнително са
влошили личностовата характеристика, тъй като след него са останали освен трайни
физически увреждания на крайник, също и повишена тревожност, изявена като
страхови и фобийни състояния, които касаят пряко придвижването и работоспособността и
като цяло това е довело до понижаване на качеството на живот на пострадалия и неговото
социално-битово функциониране. Според експерта, натрупаните негативни емоции са
довели до умора, изчерпване и риск от влошаване на когнитивните процеси.
От показанията на свид.С К и Е К, които се кредитират от съда като непосредствени
и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че произшествието е
отключило у пострадалия страх от болници и лекари, в резултат на което същият
категорично е отказал хирургична интервенция на крайника с оглед по-доброто
възстановяване. Излагат, че преживяното се е отразило изключително негативно на
въззиваемия, както във физически, така и в емоционален план.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и
цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни
обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида
обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012
г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за
непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл.
288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С
други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него
морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
Относно релевантните за размера на обезщетението обстоятелства следва да се вземат
в предвид възрастта на пострадалия, емоционалното и психофизично състояние след
инцидента. Към момента на настъпване на произшествието, въззиваемият е бил на 57 г., с
трудова активност, в добро общо състояние. Възстановяването му е продължило около 3
месеца, било е съпътсвано с ограничения в битов и емоционален план, които са се отразили
негативно физическото и психично здраве на пострадалия. От медицинска гледна точка, за
по-добро и правилно възстановяване на счупените кости е могла да бъде предприета
оперативна намеса за поставяне на метална остеосинтеза в крака, но това не е сторено от
една страна поради обстоятелството, че пострадалия е бил здравно неосигурен, а за тези
материали е следвало да се заплати и от друга страна, поради страха на пострадалия от
лекари и операции. В случая е налице видимо скъсяване на десния долен крайник с около
3.8 см в сравнения с левия, което предизвиква значителни неудобства за пострадалия,
отразява се на походката, която е куцаща с накланяне на тялото надясно, а в перспектива
подобно зарастване на крака вероятно ще предизвика значителни неудобства за
пострадалия, включително деформиране на гръбнака и глезените, както и възникването на
болки в коляното, глезена тазобедрената става и кръста.
3
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от две години след
произшествието, въззиваемият все още е ограничен във възможността да води пълноценен
живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените
болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 55 000 лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди. Задължението на застрахователя е
функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а
същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на
застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда
на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла
на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о.,
Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. II т. о., определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о.,
ТК и редица други.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на престъплението, за което е признат за виновен деликвента /извършителя на
деянието И А/, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД. Обстоятелства, от които би могъл да се направи обоснован извод за наличие на
съпричиняване от страна на починалия не са били обсъждани от наказателния съд в
присъдата, а и дори това да е било сторено подобен извод не ангажира съда, разглеждащ
имуществените последици от установеното престъпно деяние доколкото не представлява
елемент от престъпния състав.
Направеното от застрахователя възражение за принос на пострадалия се обосновава с
предприетото от него внезапно пресичане на пътното платно, на необозначено за тази цел
място, в тъмната част от денонощието.
От назначената по делото САтЕ се установява, че при настъпване на произшествието,
пострадалият пешеходец Петър И. е нарушил правилата за движение – чл.113, ал.1, т.1 и т.2
от ЗДвП, като е навлязъл в платното за движение, без да се съобрази с разстоянието и
скоростта на приближаващия се автомобил, на място където няма пешеходна пътека.
От друга страна обаче, както от заключението по САТЕ, така и от задължителнoто по
смисъла на чл.300 от ГПК, влязло в сила споразумение N 50/10.07.2023 г. по АНД 81/2023 г.
по описа на РС – Нови пазар се установява, че преди произшествието, пострадалият Д. е
предприел пресичане на пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, който в него момент се е намирал на 42 м. от произшествието. Пешеходецът е
бил осветен от фаровете на къси светлини и е бил видим за водача, тъй като късите светлини
осветяват пътя пред автомобила до около 50 м. При сравняване на разстоянието 42 метра с
опасната зона за спиране на автомобила – 36.8 метра, следва да се приеме, че ако водачът
своевременно е възприел пешеходеца и е предприел аварийно спиране, то удар не би се
осъществил, като автомобилът би спрял на 5.2 метра преди мястото на удара.
С оглед на горното, обективно деликвентът А е могъл да забележи пострадалия на
светлините на фаровете и предприемането на аварийно спиране в този момент, би позволило
4
в рамките на опасната зона, лекият автомобил да преустанови движението преди удара. Но
от съществено значение е, че деликвентът изобщо не е реагирал на опасността, създадена от
пешеходеца, преминаващ на необозначено на пътното платно за тази цел място.
С оглед на горното съдът намира, че възможности за предотвратяване на
произшествието биха били налице ако деликвента е реагирал незабавно, в съответствие със
задълженията си на водач на МПС, при появата на опасност за движението.
Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че е
налице съпричиняване, като вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното
произшествие е 1/5 в сравнение с тази на водача на МПС. В този смисъл размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди от по 55 000 лв., след определяне на приноса на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намалят на 44 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера уважен от ОС – Шумен, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло. Претендираната дължима законна лихва
върху сумите за обезщетенията за неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3
КЗ, следва да се изчисли от най-ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
ГПК; датата на уведомяване или от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. По делото липсват други данни за по-ранно уведомяване на застрахователя
от застрахования за настъпването на застрахователното събитите, поради което съдът
приема, че уведомяването е станало на 07.02.2022 г. - с депозирането пред застрахователя на
претенцията на ищцата. От този момент на осн. чл.493, ал.1, т.5 КЗ, застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Действително по повод оплакванията за неправилното прилагане на правилото по
чл.127, ал.4 вр. чл.380 КЗ въззивният съд констатира, че при образуването на исковия
процес, първоинстанционния съд е указал на ищцата възможност да посочи своя банкова
сметка като приемлив за нея начин за доброволно плащане на претендирана сума, но не е
посочил точно последиците от пропускане на тази възможност според специфична за
застрахователните претенции нормативна уредба. Въззивното производство е образувано по
жалба срещу решение, в което липсва съдържанието на съдебния акт по чл.236, ал.1, т.7
ГПК по осъдителен иск и доколкото решението на въззивният съд следва да замести
първоинстанционния акт, въззивният съд е предприел необходимото да осигури липсващото
съдържание, като е изискал данни за банкова сметка на ищеца, но последният не е сторил
това до приключване на устните състезания по делото.
Същевременно, пропускът за посочване на банкова сметка би довело до забава на
кредитора по смисъла на чл.96 от ЗЗД, само ако неплащането на обезщетението се дължи
единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, т.е. поради липса на
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за
плащане на обезщетението. В случая застрахователят в рекламационното производство е
отазал плащане на застрахователно обезщетение, а в съдебното производство е оспорил
изцяло иска и е обжалвал решението във всичките му осъдителни части. Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, в случая отказайки доброволно
плащане и оспорвайки иска, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е
неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да
отпадат негативните последици на собствената му забава.
Ето защо и предвид липсата на жалба от страна на пострадалия относно началния
момент на претендираната лихва за забава, то решението следва се се потвърди и в частта, с
която въззивното дружество е осъдено да заплати и законната лихва върху главницата за
5
периода от 01.03.2022 г. до окончателното плащане.
По жалбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение №3/22.01.2024 г. по
т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение молбата за
допълване на решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, чрез
добавяне на банкова сметка, по която да бъде заплатено присъденото обезщетение.
Историческото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК във
връзка с разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК води до извод, че същата има за цел да
стимулира и улесни длъжника да изпълни съдебното решение, като избегне последващ
изпълнителен процес и плащането на свързаните с него разноски, а от друга страна
подпомага самия кредитор да получи удовлетворение на вземането без да пристъпва към
принудително изпълнение. Дори да се приеме, че неизпълнението на задължението по
чл.127, ал.4 ГПК е от значение за присъждането на законната лихва от завеждане на исковата
молба в съда, то в случая както съдът посочи и по-горе, както в рекламационното, така и в
съдебното производство ответникът категорично е изразил становище, че няма да плати
никаква част от претенцията. Отделен въпрос е, че при забава на кредитора, за да се
освободи от собствената си забава длъжникът следва да процедира по реда на чл.97, ал.1
ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че не са налице основания за допълване на решението,
поради което решението, с което е оставена без уважение молбата за допълване, следва да се
потвърди.
По частната жалба:
С определение №133/15.11.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен е
оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските,
чрез присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по
наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се
дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая процесуално представителство
пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва
ДДС. Разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което
същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. Ирелевантно в случая е, че възнаграждението
се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл. 26,
ал. 2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС
доставки по чл. 2, т. 1 ЗДДС, при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат
се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Последният получава възнаграждение за
предоставената услуга, макар и не към момента на извършването й и не от получателя на
услугата. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Определение №
98/08.03.2022 г. по ч. т. дело № 1544/2021 г. на II т. о. на ВКС, Определение №
50012/01.03.2023 г. по ч. т. дело № 478/2022 г. на II т. о. на ВКС, Определение №
266/18.04.2019 г. по ч. т. дело № 1913/2018 г. на II т. о. на ВКС, Определение №
64/01.02.2017 г. по ч. т. дело № 453/2016 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 521/25.10.2017
г. по ч. т. дело № 1225/2017 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 442/28.06.2019 г. по ч. т.
дело № 502/2019 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 261/24.06.2019 г. по ч. т. дело №
3946/2018 г. на III г. о. на ВКС и др.
Съобразявайки и възприемайки посочената по-горе практика, настоящият съдебен
състав счита, че атакуваното определение следва да се отмени, като на процесуалния
представител на ищеца се присъди допълнително сумата от 834 лева, съставляващи 20 %
6
начислен ДДС върху присъденото с първоинстанционното решение адвокатско
възнаграждение в размер на 4170 лева за оказана от адв.Д. безплатна правна помощ на
ищеца Й. Д..
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 3000 лева с ДДС. Възнаграждението се определя
съоразно обжалваемия интерес, фактическата и правна слоност на делото и факта, че
производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание. С оглед
задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС –
Шумен, в осъдителните части.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/22.01.2024 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС –
Шумен, с което е оставена без уважение молбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу за допълване на
решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, чрез добавяне на
банкова сметка, по която да бъде заплатено присъденото обезщетение.
ОТМЕНЯ определение №133/15.11.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен
е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските, чрез присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен,
като
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление ж.к
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., адвокат при ШАК,
служ. адрес гр.София, пл.“Позитано“ 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, като
пълномощник на Й. В. Д. от гр.Нови пазар, сумата от 834 (осемстотин тридесет и четири)
лева, съставляващи 20% начислен ДДС върху присъденото с първоинстанционното решение
адвокатско възнаграждение в размер на 4170 лева за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление ж.к
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., адвокат при ШАК,
служ. адрес гр.София, пл.“Позитано“ 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, като
пълномощник на Й. В. Д. от гр.Нови пазар, сумата от 3000 (три хиляди) лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ във въззивното
производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8