Решение по дело №10/2013 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 април 2013 г. (в сила от 11 април 2013 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20133300900010
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Разград

 
 


29. ІІІ.2013г.

 

24

 
Номер                                                                                                 Град

 

Разградски окръжен

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                            съд

 

18.ІІІ.

 

2013

 
На                                                                                                                                  Година

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
В ПУБЛИЧНО заседание, в  състав:

                                                                           Председател:  

Светлана Лазарова

 
 

Секретар

 

2013

 

    № 10

 

Търговско

 
 като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

                                    дело                                      по описа му за                           година

 За да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по чл. 625 и сл. от Търговския закон.

                 Образувано е по подадена от „АГРОС" ООД, ЕИК117622659 гр.Русе молба за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в г. Разград. при хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ.

В молбата се твърди, че ответникът е длъжник на ищцовото дружество по търговска сделка-   договор за продажба, по която ответникът е останал задължен със сумата от  4 970,00лв., съгласно приложена като доказателство Ф.№550/9.ХІІ.2012г.   

            Считайки, че ответникът не е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка, ищецът моли съда да открие производство по обявяването му в несъстоятелност, да обяви неплатежоспособността му при определяема от съда начална дата, да назначи временен синдик и да насрочи първо събрание на кредиторите. С молбата съдът е сезиран с искане за   налагане на следващите се в обезпечение на производството по несъстоятелността  мерки-обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

В с.з. , чрез процесуалния си представител по пълномощие, ищецът  поддържа молбата. Претендира присъждане на доказано направени в хода на производството разноски.

                  С молбата са представени писмени доказателства, както следва: Уведомление по чл.7 ДОПК с вх.№1842913 00 00 000 37/16.І.2013г.; фактура №550/9.ХІІ.2012г.; Заповед №4939/16.Х.2012г. за незабавно изпълнение, издадена против ответния търговец на осн. чл.417 ГПК по ч. гр.д.№7752820012г. по описа на РС-Русе за вземане в размер на 235 740,00евро,  солидарно дължимо с трети на настоящото производство лица, в изпълнение на поето по договор за банков кредит от 27.ХІІ.2010г. задължение към „УниКредит Булбанк”АД; Изп. лист от 18.Х.2012г. по ч.гр.д.№7752/2012г. по описа на РС-Русе; Съобщение на ЧСИ Македонска с рег.№831 и р-н на действие при ОС-Русе, адресирано до ответния търговец за предприети действия на принудително изпълнение по образувано срещу него изп.д.№20128310401181  по описа й за 2012г. ; Обявление за публична продан, предприета по изп.д.№20128310401181 по описа на ЧСИ Македонска срещу собствен на ответния търговец имот, в качеството му на длъжник по делото с взискател „УниКредит Булбанк”АД.

    В отговор на подадената срещу него молба, в писмено становище и чрез явилият се в с.з. процесуален представител по пълномощие,  ЕТ” п *****-*****”,ЕИК*****, гр.Разград   декларира признание на обстоятелствата, релевиращи предпоставките за обявяването му в несъстоятелност и неплатежоспособност.   Признава неизпълнение на поето към молителя парично задължение, твърдейки установените между тях търговски  отношения като такива по договор за покупко-продажба на движими вещи, необходими и вложени от него при изпълнение на ремонтни работи в наетия ,за осъществяване на регистрирана търговска дейност(магазинно помещение), обект. Заявява, че ответникът не разполага с имущество, както и че не осъществява търговска дейност.

  Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е регистрирал се по ТЗ ЕТ, вписан  в ТР със седалище и адрес на управление към датата на депозиране на исковата молба (и понастоящем) в гр.Разград. Поради което и съгласно чл.61 ТЗ, като съд по седалище на търговеца, РОС е родово и местно компетентен да се произнесе по   молбата, сезираща го с искане  за обявяването му  в несъстоятеност.

 От реквизитите на приложената като доказателство  Фактура №550/9.ХІІ.2012г., относимо към заключението на назначената по делото експертиза,    се следва извод за установени между   страните търговски взаимоотношения,  като такива по сключен между тях договор за покупко-продажба.   Срещу доставените му по фактурата   строителни материали, ответникът се е задължил със заплащане цената на доставката, възлизаща на 4 970,04лв.   Ответникът не оспорва дължимостта на сумите както по основание, така и по размер.  Погасявания по  задълженията не са извършвани .

               Касае за търговска продажба, намираща правната си уредба в разпоредбите на чл.327 и сл ТЗ.   Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, ако не е уговорено друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи. Това е и момента, обвързващ купувача с изискуемостта на поетото по договора парично задължение. Чл.32 ТЗ постановява, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Извод за такава уговорка, не  се следва  от съдържанието на  фактурата.

              Между страните по настоящото дело няма спор, че продавачът - "АГРОС" ООД, гр.Русе е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху стоките, предмет на процесната    сделки. Доколкото няма спор и относно момента на прехвърляне на собствеността, следва да се приеме, че това е станало в деня, отразен като дата на издаване на фактурата. Същата  е подписана двустранно, като   с подписа си, считано към датата на издаването й, собственикът на   ЕТ”п *****-*****” е удостоверил получаването на фактурираните материали и се е задължил   със заплащане цената на доставката. Касае се   за родово определени вещи, чиято собственост  се прехвърля в момента на тяхното предаване.

                    Във фактурата изрично е предвидено, че престирането ще се извърши по   банков път, по нареждане на купувача.   При така договореният между страните начин на плащане и по см. на чл.305 ТЗ, изпълнението му  се счита за завършено със заверяването на сметката на кредитора, за което в производството не са ангажирани никакви доказателства.  Факт, установен и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

  При проверка в счетоводствата им,  съдебно-счетоводната експертиза установява счетоводно отразяване на фактурата и при двете страни.  При молителя фактурата е осчетоводена по см/ка 411”Клиенти” срещу кредита на счетоводна см/ка 709”Други приходи от продажби” ведно с начислен за внасяне и вписан в дневника  му за Продажби ДДС.  

              При ответника, с осчетоводяване на  фактурата е дебитирана  см/ка  601 „Разходи за материали” и е кредитирана см/ка 401 „Доставчици”.  

               Въз основа на изложеното дотук, от прана страна съдът приема за безспорно установено, че ответникът притежава изискуемата се по см. на чл.607а ТЗ правосубектност на    регистрирал се  по ТЗ търговец.  Същият е доказано страна по търговска сделка, задължила се да заплати в срока на чл.32 ТЗ цената на закупените и реално предадени му стр.материали. От събраните доказателства се установява съществуване  на изискуемо парично задължение,   свързано с търговската  дейност  на ответника, което същият, считано   към датата на падежа-9.ХІІ.2012г.,   не е погасил.

След проверка по счетоводствата на страните  и данъчните партиди на ответника,  съответно на депозираните доказателства, в заключение вещото лице констатира, че към датата на подаване на процесната молба, ответникът има ликвидни и изискуеми задължения по търговски сделки   с различни   съконтрагенти, в общ размер на 256 206,31лв., в това число и вземането по сключения с  „АГРОС”ООД  договор за продажба.  Проследявайки  задълженията на ответника по търговски сделки към доставчици, в таблица 1 от заключението си ( л.52 от делото), вещото лице установява    като най-рано спрени  от ответника плащания  по    задължения към доставчик  „ЕЙЧ ВИ БИ ЛИЗИНГ”ООД, съответно спряно на 8.ІХ.2010г. плащане по вземане в размер от 93 720,78лв. и на 15.Х.2010г. по вземане в размер от 119 690,78лв.

Вещото лице констатира съдебно установени по отношение на ответника вземания в общ размер на 490 365,78лв., от които дължима   в изпълнение на сключен  с   ”Уни Кредит Булбанк”  Договор за банков  кредит от 27.ХІІ.2010г. главница в размер 461 067,36лв. За вземането си, по реда на чл.417 ГПК банката се е  снабдила срещу ответника със Заповед за незабавно изпълнение №4939/16.Х.2012г.   по ч.гр.д№7752/2012г. на Русенски РС и е предприела действия,    по принудително изпълнение  в образувано срещу ответника производство по изп. д.№20128310401181 по описа на ЧСИ с рег.№831 и р–н на действие при Русенски ОС.

   Прави впечатление, че задължението по  кредитният договор е поето  от ответника във време относимо към датите, на които е обективирал спиране на  плащанията   по описаните по горе вземания. Кредитният договор е сключен от ответния търговец в условията на солидарна отговорност с „НОРМЕКС”ЕООД, ЕИК *********, гр.Русе, чийто едноличен собственик е и собственикът на ответния ЕТ. Обстоятелство, поставящо ги по см. на §1 от ДР на ТЗ в отношение на  „свързани  лица”.

Проследени по баланса му за период от пет години назад, размерът на ликвидните ДМА, КМА и финансови активи на търговеца са в тенденция към намаляване на актива за сметка на пасива. През 2012г.  паричните потоци, свързани с производствената дейност на ответното ЕТ  в резултат от продажба на стоки са 292 000,00лв. Разходите, формиращи за същи период изходящите парични потоци в размер на 211 000,00лв. са от разплащания към доставчици и  за заплати. През м.V.2012г. ответното ЕТ декларира преустановяване на дейността си.

 Считано към 31.ХІІ.2012г. същият има краткосрочни вземания в размер на 170 000,00лв.

 При провеждане на експертизата, вещото лице установява касова наличност при ответника в размера на  5 766,91лв. и по разплащателни сметки в Булбанк-269,16лв.

 Считано към 25.І.2013г. ответникът  има ликвидни  и изискуеми задължения от публичен характер в общ размер на 88 954,90лв., от които 82 205,57лв. главница по дължими за периода м.І.2010-м.ХІ. 2012г.  ДДС, ДОД , ДОО,   ЗО и УПФ          и лихва за забава в размер на 6 757,73лв. В първоначално изготвеното по делото заключение експертът  установява      ликвидните и изискуеми се публичноправни задължения (л.52), без да сочи периода на възникването им и данни за спиране на плащанията по тях. В резултат, съобразявайки  установените към датата на подаване на молбата задължения с размера на ликвидните ДМА, краткотрайни материални и финансови активи на търговеца,  изчислява релевантните за финансовото му състояние и автономност коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност като спадащи под референтните стойности, считано към 31.ХІІ.2012г. Която дата, на база декларираните от търговеца данни в ГФО,  в  първоначалното си заключение експертът сочи като дата на изпадането на търговеца в тайна невъзможност да изпълнява задълженията си, без това да застрашава интересите на кредиторите му.

Така депозираното заключение не бе прието от съда поради непълнота и несъответствие на   изложените в констативно-съобразителната му част  факти с възведените в заключение изводи, имащи съществено значение при дължимата от съда преценка за наличие или отсъствие на предпоставки за обявяването на търговеца в несъстоятелност, както и за това       дали е изпаднал в неплатежоспособност, и от кой момент.

В допълнително изготвеното по поставените му задачи заключение, вещото лице проследява непогасените от търговеца задължения по периоди, отчитайки дати на спрени по обслужването им плащания и установените със „свързани лица” търговски отношения.

  При насрещна проверка в  счетоводствата на  доказано свързаните лица -„Нормекс”ЕООД и ЕТ „п *****-*****”,    вещото лице  установява, че към 1.І.2012г.  дружеството има    вземане от ЕТ в размер на 556 448,11лв., за което и в двете счетоводства не е намерена аналитична отчетност за произхода му.  На 31.Х.2012г. „Нормекс”ЕООД отписва част от това вземане – до  размера  на 298 276,78лв. и го начислява като разход за външни услуги по дебит на см/ка 602. На 30.ХІ.2012г. дружеството отписва и остатъка  от вземането, възлизащ на 258 171,33лв. и го начислява по см/ка 602 Разход за външни услуги.  В счетоводството на ответния  ЕТ вещото лице  установява отписване на това вземане и отнасянето му по дебита на см/ка 107 като по този начин е извършена промяна в източника на капитала му-от краткосрочно задължение към кредитор в собствен капитал.

 Въз основа на изложеното, съдът приема, че при липса на аналитична отчетност и сч.документация,  вземането на   „Нормекс”ЕООД е  недоказано, както като основание, така и като реално поето в дълг от ответника. Самите счетоводни операции, отразяващи движението на това „вземане”, се сочат от вещото лице като извършени в нарушение на изискванията за счетоводната им обоснованост.

 В таблица   на стр. първа(л.62) от  допълнително изготвено по делото  заключение,   вещото лице е отразило датите, на които длъжникът е спрял плащанията си към държавата. Така напр.: по дължимия за периода 1.ХІ.20,0г.- 30.ХІ.2010г. ДДС в размер на 53 842,76лв. главница и 3 480,29лв лихва, спирането на плащането датира от 12.ХІІ.2010г.; по дължим за периода м.І.2010г.-31.Х.2012г. ДО0 в размер на 15 479,02лв. главница и 2 085,86лв. лихва, спирането на плащането датира от 11.ІІ.2010г.; по дължими за периода 1.І.2010г.-31.ХІ.2012г. ЗО в размер на 8 139,27лв. главница и 557,41лв. лихва, плащането е спряно на 11.ІІ.2010г. От 11.ІІ.2010г. датира спиране на плащания и за УПФ, възлизащи на 4 697,43лв. главица за периода 1.І.2010г.-31.Х.2010г. и лихва върху същата в   размер на 633,64лв.

   При съобразяване размера и падежа на свързаните с търговската дейност на ответника публични задължения, както и датите на  допълнително установеното от него спиране на плащанията по тези задължения, вещото  лице ревизира първоначалното си заключение относно датата, към която ЕТ обективира състояние на трайна невъзможност да изпълни задълженията си без това да увреди някой от кредиторите му. Основание за това му дават установените по баланса на търговеца тенденция към влошаване на показателите му за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Тенденция, която видно от изготвената на стр. 5 от доп. заключение таблица 3, се наблюдава още към 31.ХІІ. 2008г. Считано към 11.ІІ.2010г.,   когато   ответникът спира  плащанията   по публичните си задължения, коефициентът за обща ликвидност е 0,51 при  е   референтни  стойности 1,2-2.  

При така установените факти от правна страна, се налагат следните изводи:

За откриването на производство по несъстоятелност е необходимо да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.60 ТЗ: страните в производството да са търговци, да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ - затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Налице е първата предпоставка - от доказателствата е установено, че страните по делото са търговци по смисъла на чл.1ТЗ.  Доказана и неоспорена от страните е и втората предпоставка: изискуемо и парично по характера си  задължение по търговска сделка. От събраните по делото доказателства за безспорно установени следва да се приемат следните факти и обстоятелства: наличието на валидно сключен договор между страните, изискуемост на поетото от ответника парично задължение и  неизпълнение на същото.

 Очевидно е от данните по делото и становището на ответника, признаващ основанието на задълженията  си към кредиторите, че не е оборена презумпцията на чл.60 ТЗ, постановяваща, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. 

    За установяването на това начално състояние на неплатежоспособност,  релевантни  са само законоустановените предпоставки и презумпции по чл.60 ТЗ. Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл.63 ТЗ). Такива в случая длъжникът не представя.    

От събраните по делото писмени доказателства, относимо на експертното заключение,по безспорен начин се установява, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, поради обективна невъзможност да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговска сделка и публично правни задължения, свързани с търговската му дейност; не разполага със свободни парични средства, нито възможност да набави такива. Съгласно заключението на вещото лице   изследваните показатели за финансовото състояние на длъжника бележат влошаване от 2008г.  и към днешна дата са в тенденция на необратимост. 

               По делото са налице   категорични данни за   спиране на плащанията, както към кредитора по процесната сделка, така и към финансовото предприятие и държавата.  

                 Началната дата на неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на неплатено задължение по налични счетоводни данни, което в случая експертизата категорично и обосновано установява като обективирано на 11.ІІ.2010г.    Считано към тази дата, коефициентите за обща ликвидност са значително  под референтните стойности.

                 Съдът приема, че към тази началната дата на ясно изразеното  състояние на неплатежоспособност е 11.ІІ.2010г., от когато датира спиране на   плащания към НАП  и към който момент коефициентът за обща ликвидност   обективира състояние на трайна невъзможност за погасяването им.    

               С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл.608, ал.1ТЗ.   Ответникът   следва да бъде обявен в неплатежоспособност, при  служебно издирената  от съда начална дата-11.ІІ.2010г. Искът  за откриване на производство по несъстоятелност е основателен и следва да бъде уважен , като бъде постановено решение по чл.  630, ал.1 ТЗ.

              Съобразно установеното наличие на парични средства в каса и по разплащателни сметки на длъжника, съдът преценява, че не е изправен пред хипотезата на  чл.629бТЗ   и производството може да бъде открито без предплащане на разноски.

                 Липсва сезиране на съда с искане по чл.630, ал. ТЗ, поради което не следва да се прилага посочената разпоредба.

                Производството по несъстоятелност следва да бъде открито в хипотеза на по чл.630, ал.1 ТЗ   като за временен синдик съдът служебно определя лицето д Х, при съответствие с изискванията на чл.65 ТЗ.

                   С оглед изхода по делото и  своевременно депозирано за това искане, в полза на ищеца се следва присъждане на доказано направените в хода на делото разноски.

                  По изложените съображения и на основание чл.630,  ал.1ТЗ,  съдът

 

 

Р          Е          Ш        И :

           

                 ОБЯВЯВА  НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА  на   ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград.

                  ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособност – 11.ІІ.2010г.

                  ОТКРИВА производство по несъстоятелност на   ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград.

                     ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на    ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград.

     НАЗНАЧАВА д В Х, ЕГН **********,***І,тел. ************* и ел.адрес ********* ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на  ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград    при месечно възнаграждение в размер на 500,00лв. 

                СВИКВА Първо събрание на кредиторите на  ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Р. Разград  на 16.ІV.2013г.   от 14:00 часа в   зала 3 на Разградски окръжен съд. 

                   За Първото събрание на кредиторите длъжника и временния синдик да бъдат призовани с призовки.

                   На осн. чл.65 ТЗ, ЗАДЪЛЖАВА временният синдик, не по-късно от 15.ІІ.2013г. с представяне на доклад за: 1. резултат от предприети действия по издирване и запазване на масата на несъстоятелността чрез справки в публични имуществени регистри - в Служба по вписвания за налични вписвания по партидата на дружеството на придобиване на недвижими имоти, в Данъчна служба за декларираните от търговеца имущества, вкл. банкови сметки; в КАТ за налична регистрация на името на дружеството на МПС и др. подобни, както и за наличие на възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на фактическото им състояние, както и изрично посочване по отношение на кои от тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител по ДОПК.

                На основание  чл.62 ТЗ, името, телефонът, адресът и електронният адрес на временния синдик да се впишат в търговския регистър.

                  В седмичен срок от връчване на съобщението за назначаването му, синдикът да депозира декларация и молба-съгласие по чл.66 ТЗ.

             Решението подлежи на вписване в търговския регистър  .

                 Препис от решението,   да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписването му    в търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

                 Осъжда  ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград     да заплати на „АГРОС" ООД, ЕИК********* гр.Русе ,   разноски по делото в размер на 550,00лв. 

               СПИРА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДЕЛА, образувани   срещу ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр. Разград .

             Препис от решението да се изпрати на страните.

             Решението да се впише в книгата по ч.634вТЗ.

             Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен  срок от вписването му в Търговския регистър, включително и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

              Решението подлежи на незабавно изпълнение.

                                                                                Съдия –докладчик:                                                           

СЛ