Мотиви към
Присъда № 260003, постановена на 14.01.2021г. по н.ч.х.д. № 2824, по описа на
Районен съд – Варна за 2019г.:
Частният
тъжител Н.Х.Д. със съгласието на своята майка и законен представител Й.С.П. и
чрез упълномощения си повереник адв. Л. е повдигнал обвинение с тъжба срещу М.В.Г.
за това, че на 12.01.2019г. в гр. Варна му е нанесла удари, с които му е
причинила два броя линейни червеникави ожулвания с дължина 6-7 мм в лявата,
гривнеста става, линейно червеникакво ожулване по гърба на носа и две ожулвания
по предната и вътрешна страна на лявата ръка, с които да му е причинила болка и
страдание – престъпление по чл. 130, ал.2 НК и срещу Б.М.Ш. за това, че на
същата дата – 12.01.2019г. се е заканил с престъпление против телесната
неприкосновеност и здравето на Д., като тази закана е възбудила у него
основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал.1 НК.
Частният
тъжител претендира още, че в резултат на деянието по чл. 130, ал.2 НК са му
били причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, като претендира подсъдимата Г. да му заплати сумата от 500 лева,
ведно със законната лихва от датата на деянието.
В
съдебно заседание частният тъжител, се представлява от адв. Л., който поддържа
депозираната тъжба в цялост, както и предявения граждански иск в посочения
по-горе размер. Излага, че по същество са били налице два конфликта между П. и Г.
(при разходката на кучетата и нападението от страна на бездомното куче,
придружавало П.), по повод на който е дошъл полицейски екип, като след като си
тръгва от адреса, възниква втори конфликт пред дома на частния тъжител Д. и св.
П. в рамките на който се състояли описаните в частната тъжба събития от които
потърпевш се оказал Д.. Твърди, че в доказателство на изложените в тъжбата
твърдения са показанията на св. Г. Д., които съдът следвало да възприеме като
достоверни, тъй като инцидентът се е състоял на 12.01.,околко мястото където се
е намирал Д. не е имало никаква растителност, която да пречи на видимостта му.
Именно на този втори инцидент вероятно отново се е отзовал полицейски екип,
макар това да не се установявало със сигурност, като излага,че съдът не следва
да възприема безкритично показанията на разпитаните по делото полицейски
служители, които били по съществото си противоречиви по отношение на много обстоятелства,
което пък от своя страна обуславяло доказаност на тезата на тъжителя Д. и
неговата майка св. П. по отношение на хронологията и крайния резултат от
развилите се събития. Посочва още, че нанаесените от Г.
увреждания се установявали от съдебномедицинската експертиза, като
обстоятелството, че тя е посещаявала полицейското управление не означавало, че
е правила опити да оказва каквото и да въздействие върху показанията на
полицейските служители. Наред с това повишената й емоционалност като майка, с
цел защита на интересите на сина й, съвсем не означавло, че нейните показания и
тези на св. Г. Демиров следвало да бъдат оставени без последици. По същество
пледира за уважаване на тъжбата и на предявения граждански иск.
Защитникът
на подсъдимите лица адв. Д. от своя страна излага становище за категорична
недоказаност и на двете повдигнати обвинения. По отношение на подс. Б.Ш. нито
един от разпитаните по делото свидетели не бил посочил дали и с какви точни
думи Ш. се е заканил спрямо личността на тъжителя Д., респ. дали същите са били
от такъв характер, че да възбудят основатрелен страх за тяхното осъществяване.
Посочва още, че показанита на св. П. следвало задължително да се анализират
през призмата на нейното личностно разстройство, което на практика заслива
възможността същата да даде неверни или изкривени показания, с цел да докаже
своята теза, още повече, че единствено нейните показания установяват изричането
на каквито и да е думи и изрази (категоризирани като псувни и закани с побой).
По отношение на подс. М.Г. сочи, че наненесото й
увреждане на носа е толкова малко, че вещото лице не може да установи нито
конкретен механизъм на получване, нито като посока на получаване, респ. би
могло да бъде получено от въздействието на всеки един тангент – храсти, клони,
дори теоритично от почесване с нокът. По отношение на ожулванията с нокти
именно в показанията си св. П. сочи, че синът й е бил хванат за ръцете от
подсъдимия Ш., но спрямо него не се поддържа подобно обвинение. По отношение на
полицейските служители от техните показания се установявало,че същите са
посетили произшествието след края на т.нар. втори конфликт, а не както се
твърди от тъжителя след първия и към онзи момент Д. не е имал обективно, а и не
е претендирал, да са му били нанесени каквито и да е телесни увреждания.
Доколкото се претендира, че едното от уврежданията на гърба на носа е било
осъществено в резултат на затръшване на метална врата от страна на Г., същото
нямало как да бъде вярно, а ако беше предвид характера на вратата уврежданията
щяха да бъдат в много по-значителни размери. Сочи, че показанията на св. П. и
на св. Демиров били противоречиви досежно това имало ли е кръв от носа на
тъжителя Д. след предполагаемия удар с вратата, като застъпва, че отразеното в
медицинската експертиза по анамнестични данни или по сведение от пациента не се
ползвало с доказателствена сила по отношение на механизма, а още по-малко на
лицата, нанесли увреждането. Пледира за оправдателна присъда по отношение на
двамата подсъдими и пълно отхвърляне на предявения граждански иск.
Подс.
Б.М.Ш., редовно призован, се явява лично и посочва, че в емоционален изблик
може и да е казал нещо, но в никакъв случай не е онова за което е бил обвинен,
като съдът следвало да обърне внимание на емоционалното състояние на св. П.,
което несъмнено било много особено.
Подс.
М.В.Г. на свой ред сочи, че не извършила описаните деяния.
В
предоставеното им на основание чл. 297, ал.1 НПК право на послоедна дума и
двамата молят съда да бъдат оправдани.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Б.М.Ш. е роден на ***г. в гр. Попово, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********, с отлични
характеристични данни.
Подсъдимата
М.В.Г. е родена на ***г. в гр. Сандански, българка, българска гражданка,
неомъжена, със средно образование, работи, неосъждана, с ЕГН: **********, с
отлични характеристични данни.
Двамата
подсъдими живеели заедно в гр. Варна, ул. „Невен” № 18, заедно с тяхното куче,
порода „питбул”.
Малко
по-надолу на същата улица „Невен”, но с номер 29 живеела св. Й. П. заедно със
сина си Н.Х.Д., роден през 2002г., като в домакинството им живеело едно куче
порода „пинчер” и още около 7 бездомни такива, които посещавали дворното място
и за които св. П. полагала грижи. Кучетата били различни по вид и размери, като
едно от тях било от породата „кангал”, което тъй като било много слабо св. П.
решила да полага грижи за него с цел то да възстанови телесната си маса, след
което да намери хора, които да се грижат за него.
На
12.01.2019г.св. П. извела на разходка кучето порода „кангал”, което поради
големите му размери било вързано на синджир, но по време на разходката си била
съпроводена и от едно от другите бездомни животни, за които полагала грижи.
Докато се разхождали по улицата св. П. и животните достигнали до блока в който
живеели подсъдимите.
Междувременно
подс. М.Г. се била разбрала със сестрата на подс. Ш. – Л.двете да се видят пред
блока, за да си разменят нещо, поради което подс. Г. излязла на улицата заедно
с кучето си, което държала при себе си на каишка.
В
момента в който св. П. достигнала до подс. Г. и св. Н.едно от придружаващите я
кучета реагирало по отношение на кучето на подс. Г., като двете животни се
сбили, а кучето на Г. било захапано по муцуната.
Св.
П. не реагирала по никакъв начин, като двете жени – Г. и Н.след известни усилия
успели да разтърват кучетата, като Н.отключила колата си и прибрала вътре
кучето на брат си и Г..
Междувременно
М.Г. тръгнала след св. П., тъй като подобен инцидент с животните за които тя се
грижела бил възниквал и друг път и тя считала за уместно двете да поговорят по
темата.
Когато
я настигнала двете започнали да се карат като словестните действия прерастнали
и в блъскане, бутане (от страна на подс.Г.), опит за
нанасяне на ритници (от страна на св. П.), крясъци и т.н., което предизвикало
вниманието на останалите граждани, като след известно време конфликтът бил
преустановен и подс. Г. се върнала до колата на св. Л.Н.и се обадила на
приятеля си подс. Б.Ш. и на тел.112, за да подаде сигнал за случващото се.
След
известно време Г. и кучето се прибрали, а св. Н.останала, за да почисти колата
си от кръвта на кучето, когато видяла брат си да се прибира. Той й казал да си
тръгва, тъй като трябвало да пътува за гр. Търговище и че възнамерява заедно с М.
да отиде до къщата на Й. П. и сина й, за да говорят за случилото се.
След
като св. Н.тръгнала се спряла малко по-надолу по улицата и видяла, че брат и Ш.
и подс. Г. отишли до дома на П., където били тя и синът й и четиримата провели
някакъв разговор, като тя не видяла между тях да има физическо съприкосновение.
Малко
по-късно пристигнал полицейски екип – св. Т. и св.П., които заварили спорещите
страни на място, като св. П. и синът й били откъм двора на тяхната къща, а
подсъдимите били на улицата пред къщата.
Полицейските служители на свой ред не посочват
някой от участващите в конфликта страни (и по-специално тъжителят Д.) да е бил
наранен или да е съобщил за физическо съприкосновение между участващите в
конфликта страни.
На
следващия ден 13.01.2019г. тъжителят Д. отишъл във Второ РУП, за да даде
сведение, в което изложил, че предния ден пред дома му спрал черен джип, от
който спряло лице което той познавал визуално, което започнало да го псува и
заплашва със саморазправа, а придружаващата го жена се опитала да нападне майка
му, а впоследствие ударила него с чистачка на автомобил и ударила носа му,
затръшвайки вратата на неговия двор, срещу които той възнамерявал да заведе
гражданско дело. С постановление от 08.03.2019г. прокурор преи ВРП отказал да
образува досъдебно производство, като посочил, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер.
Предходния
ден на 12.01.2019г. по подаден сигнал на подс. М.Г. била започната преписка УРИ
№ 436000-745/2019г. по описа на 02 РУП, в рамките на която бикли събрани свидетелски
показания и писмени доказателства – в това число медицинско удостоверение за
нанесени телесни увреждания на М.Г. в резултат на възникналия конфликт със св. П.,
която на свой ред приключила с отказ от образуване на досъдебно производство,
поради отсъствие на данни за извършени престъпления от общ характер.
Съобразно
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза при изследваното на
тъжителя Д., което се извършило на 12.01.2019г. след 13.30 часа, било
установено, че същият е получил линейно, червеникаво ожулване по гърба на носа,
ожулвания по кожата в областта на лява гривнеста става. Разпитана в съдебно
заседание вещото лице посочва, че увежданията биха могли да бъдат реализирани
по описания в тъжбата механизъм, но сочи също, че биха могли да се получат при
действието на храсти или дървета, като конкретно по отношение на увреждането на
носа същото не би могло да бъде такова при затръшване на плоска, метална врата
(като тогава уврежданията биха били със съвсем други характеристики), а
единствено на такава с подчертан ръб.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи от следните гласни доказателства - частично
от показанията на св. Й.С. П., св. Генчо Д., от показанията на св. Л.М. Н., на
св. Д.Д., на св. П.Т. и на св. Д.П., както и от
обясненията на подсъдимите лица М.В.Г. и Б.М.Ш..
При
извършване на анализа на наличната доказателствена съвкупност съдът намери
основания за условно разделение на депозираните свидетелски показания на три
основни групи:
Първата,
включва показанията на свидетелите Й. П. и Г. Д., които в известна степен
правят опит за установяване на изложената в частната тъжба теза.
Втората,
включва показанията на св. Л.Н.и обясненията на двете обвиняеми лица, които
обосновават защитната теза в производството.
Към
третата група съдът причисли показанията на посетилите инцидента полицейски
служители Д.Д., Д.П. и П.Т., които следва да бъдат
ценени като обективни, безпристрасни и незаинтересовани, доколкото всички
свидетели са възприели определени факти и обстоятелства при изпълнение на
законоустановените си задължения и не са ангажирани с установяването на която и
да е от двете съществуващи позиции.
По
отношение на първата група свидетелски показания съдът намери следното:
На
датата на инкриминираните събития св. Г. Д. – водопровдчик се намирал в къщата
на св. П. и нейният син Н., като същият бил в дясната страна на къщата, когато
твърди, че е чул някакви хора – мъж и жена да крещят на Н. нещо заплашително,
като обаче не посочи какво е било то, тъй като е бил на достатъчно отдалечено
разстояние, за да не чува съдържанието на разговорите.
В
показанията си свидетелят си противоречи, посочвайки, че е видял жената да се
опитва да мушка Д. с някакъв черен, издължен по формата си предмет, а
впоследствие и да затръшва решетъчната дворна врата в лицето му, а същевременно
посочва, че мястото от което е наблюдавал събитието е било обрастнало с храсти
и дървета, които не му позволявали да види ясно Д. (в тази насока са и
показанията на св. П.). Наред с посоченото, противоречие съдът констатира и
досежно обстоятелството дали дворната врата е била метална плътна, както
твърдят разпитаните полицейски служители или е била с решетъчна, както посочва
св. Д..
Противоречеие е налице и досежно обстоятелството
след приключване на инцидента в какво състояние е бил Н. Д., като св. Д.
посочва, че от носа му е течала кръв, което твърдение влиза в противоречие със
заявеното от неговата майка св. П., която не посочва подобно обстоятелство.
Поради изложеното, съдът намери основания да даде вяра на показанията на този
свидетел единствено в частта, в която той посочва, че се е намирал в дома на П.
в инкриминирания ден, за да отстраниява ВиК повреда.
Показанията
на св. Й. П., според съда заемат централно място в настоящия доказателствен
анализ, като тяхното значение бе преценено от съда на плоскостта на две
релевантни обстоятелства. Първото от тях касае обстоятелството, че същата е в
близки, родствени отношения с частния тъжител (а именно негова майка), което
несъмнено я прави заинтересована от крайния изход на производството, а второто
е свързано с нейното особено психическо състояние, установено в производството
по делото от заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, коректно и безпристрастно дадено. Именно
от него се установи, че св. П. има разстройство на личността и поведението и
по-точно от вида други личностови разстройства, към които се включват
нарцистичната, ексцентрична, неудържима, незряла, пасивно-агресивна и
психоневротична личност. Личностовото разстройство не съставлява психично
заболяване, а представлява силно изразена харектерологична особеност, която
нарушва значително адаптацията й като индивид в обществото. Според заключението
св. П. приема поведението на нейните съседи като „ощетяващо я” и я води до
конфликтно и дезадаптационно поведение. В съдебно заседание вещото лице
доуточни, че като личност П. е изключително драматична, склонна да преекспонира
случващите й се събития и неща, свръхсензитивна и чувстваща недобронамереност
на околния свят спрямо себе си и членовете на семейството си, а едновременно с
това е категорично анестезна (незаинтересована) от преживяванията на околните.
Тези особености на личността се извеждат от предходни силно стресогенни събития
в живота й (като смъртта на родителите й, починали в резултат на тежко
престъпно посегателство от психично болно лице).
Като
съобрази изложените обстоятелства съдът не успя да възприеме безкритично
заявеното от П. по повод на втория възникнал пред дома й инцидент с участието
на нейния син Н..
На
първо място, по отношение на твърдяните за отправени заплахи от страна на подс.
Ш. св. П. не посочи ясно, точно и конкретно съдържание на думите и изразите,
които същата е възприела като заплашителни, поради което й съдът няма как да
направи по-нататъшна преценка за тяхната вероятна основателност.
На
следващо място, П. твърди, че изрази са били отправяни и от двамата подсъдими,
като не стана ясно дали заплахите са били преимуществено за телесната
неприкосновеност на Н. или за повреждане на собствения на П. лек автомобил (още
повече в светлината на това, че тя твърди, че намерила повредени чистачките
си).
Що
се отнася до телесните повреди, твърдени като причинени от подс. Георгива, тях
св. П. на свой ред не посочва да е възприела пряко и непосредствено, тъй като
по думите й се е оттеглила, за да набере тел. 112 и на практика е узнала за
тяхното реализиране едва по-късно и вероятно от нейния син Н..
В
нито един момент в показанията си тя не посочва да е видяла лично и
непосредствено Г. да чупи чистачка от автомобила й и с нея да се опитва да
удари Д., нито да затръшва дворната врата в носа му.
Не
посочва и да е видяла Д. с окървавен нос (а единствено с подут такъв), в
каквато насока дава показания св. Г. Д.. Твърди още, че ожулванията по ръцете
му били резултат от действията не на Г., а на Ш., който го бил държал, но
спрямо когото не се поддържат подобни обвинения.
Сочи,
че синът й се оплаквал от болки в корема, но за подобни увреждания по делото
категорично липсват обективни данни.
Поради изложеното и като съобрази особеното
емоционално състояние на св. П., съдът намери, че следва да даде категорично
вяра единствено на показанията й в частта предшестваща конфликта настъпил пред
дома й, в които тя посочва, че кучето което я е придружавало на разходката се е
сбило с кучето на подс. Г. и подс.
Ш., поради което между двете е възникнал словесен и физически конфликт. В тази
част показанията й се подкрепят от показанията и на св. Н., както и обясненията
на самата Г..
За
пълнота, съдът следва да отбележи, че е налице и още един мотив, който
непозволи на съда да възприеме безкритично показанията на П. и това са
показанията на св. Т., който в съдебно заседание заяви, че П. е опитала да
установи контакт с него в полицейското управление, преди същият да депозира
пред съда своите свидетелски показания, който така и не е бил осъществен, но
поради независещи от П. причини. Посоченото според настоящия съдебен състав
кореспондира с особената емоционалност на св. П. и нейният сериозен стремеж да
докаже правотата на застъпената теза, както и обстоятелството, че тя и синът й
са станали жертва на неоснователните нападки на своите съседи.
Към
втората група свидетелски показания установяващи тезата на подсъдимите лица,
съдът причисли показанията на св.Л.Н.– близък родственик на подс.
Ш. (а именно негова сестра). Въпреки тази близка родствена връзка, която съдът
няма как да не отчете, като такава обосноваваща вероятна заинтересованост от
изхода на спора, за съда не остана възможност да не кредитира показанията на
свидетелката доколкото същите са в унисон на съобщеното от П. и Г. досежно
инициалния конфликт помежду им по повод на кучетата, като същите изцяло
кореспондират и на показанията на полицейските служители обслужили
произшествието при втория възникнал конфликт пред дома на П. и Д.. Както те
така и св. Н.свидетелстват, че не е имало, респ. не е имало оплакване за
физическо съприкосновение възникнало между Д., Г. и Ш., като несъмнено между
участниците са били разменени реплики с определено съдържание останало
невъзпроизведено, а респ. и недоказано по делото.
Що
се отнася до обясненията на подсъдимите лица, при техния анализ съдът съобрази
обстоятелството, че същите имат двойнствена природа,
като съставляват едновременно доказателствено средство и основано средство за
защита на подсъдимите в развиващия се спрямо тях наказателен процес. Въпреки
тази втора същностна характеристика, настоящият съдебен състав не намери
основания да не даде вяра на депозираните обяснения, доколкото същите
кореспондират изцяло на останалите налични по делото гласни доказателства. Нещо
повече, в обясненията си подс. Ш. дори не скрива, че
в гнева си в създалата се ситуация с двете кучета е възможно да е казал нещо на
висок тон на тъжителя Д., но чистосърдечно посочи, че не имал намерение да го
заплашва, а още по-малко да осъществява някакви дейности спрямо личността му
или тази на майка му, като единственото му желание било тези нежелани случки по
повод на отглежданите от тях бездомни животни да се преустановят.
В обясненията си подс.
Г. заявява, че физически конфликт пред къщата на П. не е имало, като
потвърждава обстоятелството, че вратата на двора е метална, а в него
изобилствало от дървета и храсти, както и че през част от времето през което
двамата с Б. били там, пред къщата имало и полицейски служители – обстоятелство
което се потвърждава от показанията на св. Т. и П..
Третата
група свидетелски показания на които съдът се довери доколкото са обективни и
безпристрастни, като не се числят към нито една от двете спорещи в
производството страни са тези на полицейските служители Д., Т. и П.. Те
описаха, че са били образувани две преписки по сигнали от една страна на Г., а
от друга на П. и Д., като посочиха,че страните имат обтегнати отношения отдавна
по повод на бездомните животни на които помага П.. Посочиха още, че не са
констатирали наранявания по тъжителя Д. и същият не е направил оплаквания за
наличието на такива при пристигането им на мястото на инцидента, като св. П.
посочва, че си спомня единствено, че му е било казано, че има нараняване по подс. Г., възникнало в резултат на конфликта с кучетата.
Изготвените
в съдебната фаза на производството заключения по назначените съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрична експертизи съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
изготвени от компетентни вещи лица, същите са пълни и добросъвестно изготвени.
Именно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, както и от
разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 21.11.2019г., съдът
установи, че уврежданията по носа на тъжителя Д., констатирани за първи път
след 13.30 часа на 12.01.2019г. са получени в резултат на тангенциално действие
на вредоносен агент (при удар с врата или друг предмет, но задължително с
подчертан ръб). По делото не се събраха доказателства вратата с която твърди да
е бил ударен Д. да е била с такива елементи, които са имат подчертани ръбове
(като повечето свидетели посочват, че тя е била плътна и метална, но дори и да
е решетъчна то отново няма данни решетките да са били с подчертани ръбове). Що
се отнася до ожулванията на лява гривнеста става
същите отговарят по механизъм на причиняване на такива причинени от човешки
нокът, като причините за възникването им, респ. причинителите биха могли да
имат различен характер.
За
пълнота на изложението съдът е длъжен да посочи, че кредитира изцяло всички
налични по делото писмени доказателства в това число справки за съдимост,
характеристики, два броя преписки, завършили с откази от образуване на
досъдебно производство, докладни записки и др.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимите
Ш. и Г. следва да бъдат признат за невиновни поради следното:
Съдът
намира, че в настоящото производство от наличните по делото доказателства, не
може да се установи по изискуемия от закона несъмнен начин, че подсъдимият Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144,ал.1 НК.
Видно
от реакцията на посочената разпоредба за да са съставомерни
действията по посочения текст е необходимо от обективна страна да са били
изречени закани с престъпление против личността и/или имота на друго лице или
спрямо личността и/или имота на ближно на това лице, като едновременно с това
заканата следва да бъде от такова естество,ч е да бъде в състояние да възбуди
основателен страх за осъществяването й, т.е. във всички случаи за
съставомерността на действието е необходимо да бъде установено точното
съдържание на отправената закана, с оглед осъществяването на последващата преценка за нейното въздействие върху
психиката на пострадалия с оглед потенциалното й осъществяване.
Видно
от всичко описано до момента по-горе в настоящото изложение нито един от
разпитаните по делото свидетели не посочи съдържанието на твърдените закани
спрямо личността на Д., като повечето дори не са възприели да е имало такива,
като единствено св. П. посочва, че е чула думи на висок тон, псувни ( с
неустановено съдържание) и заплахи с бой (но отново с неустановено съдържание).
Поради това и с оглед спецификите на отношенията между св. П. и частният
тъжител, както и с оглед характеристиките на личността на самата П., съдът прие
за категорично недоказано осъществяването на закани от страна на подс. Ш. спрямо личността на св. Д..
Що
се отнася до престъплението по чл. 130, ал.2 НК по делото липсват безспорни и
недвусмислени доказателства, че посочените в съдебно-медицинската експертиза травматични
увреждания са били причинени именно от подсъдимата Г. на инкриминираната дата.
На
първо място, не се установи по категоричен начин, Г. да е нанесла удари на Д.,
като това обстоятелство се твърди единствено от тъжителя и неговата майка
(която по времето на конфликта е била в къщата) и от св. Д., който не е имал
добра видимост към мястото на инцидента, тъй като е работел в другия край на
къщата.
Описаният в тъжбата механизъм на нанасяне на
телесните увреждания, макар да не е теоритично
невъзможен, не се потвърди от нито един от разпитаните свидетели, които нямат
родствена или друга връзка с тъжителя, като едновременно с това дори тези
свидетели не са били преки и непосредствени очевидци на събитията.
Наред
с това, касателно увреждането на гърба на носа, за
което се твърди, че е било причинено при затръшването на врата експертизата е
категорична,че съобразно неговите вид и характеристика вратата е следвало да
бъде с подчертан ръб, какъвто не се установи да е имало съобразно показанията
на разпитаните свидетели, а ако Д. е бил ударен с посочения интензитет от врата
с друга повърхност, то уврежданията му щяха действително да бъдат значително
по-сериозни, а нямаше да засегнат единствено гърба на носа.
Досежно
ожулванията по лява гривнеста става по делото не се
събраха категорични доказателства същите да са били причинени именно от подс. Г., доколкото самата П. твърди, че Д. е бил държан за
ръцете от подс. Ш., но спрямо неговата личност не е
повдигнато и поддържано подобно обвинение.
Доколкото
процесуално недопустимо е съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК, присъдата
да почива на предположения, съдът не може да признае подсъдимите за виновни, при
положение, че възведените спрямо тях обвинения не са доказани по несъмнен
начин, поради което и съдът призна същите за невиновни и ги оправда по така
повдигнатите им с частната тъжба обвинения.
По гражданския иск:
С оглед изхода на наказателното производство
съдът отхвърли предявеният граждански иск единствено спрямо подс.
Г., след като прие, че същият не е доказан по основание, тъй като гражданския
ищец не установи виновно противоправно поведение на подсъдимата, свързана с
причиненото нараняване, което да е довело до възникнали за него неимуществени
вреди.
По разноските:
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът
осъди частният тъжител да заплати по сметка на ВСС сторените в производството
разноски в общ размер на 470 лева за изготвените по делото експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: