Р Е Ш Е Н И Е 886/5.12.2019г.
№ 05.12.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 19.11 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1079 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Р.Г.Г. против „В.Ф. с.Б.,общ.Т. искове, с които се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 1200 лв. ,
представляваща извънреден труд положен в подробно описани периоди, сумата от
285 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане,както и присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В исковата молба и уточнението се посочва, че ищецът е
полагал труд при ответника за периода 2006- 05.07.2018 год., като съгласно
длъжностната си характеристика е давал единствено 24 – часови и 16 – часови
дежурства.След сдаване на дежурството и когато следвало да почива, на същия
било заповядано да извършва определена по вид работа , описана подробно в
исковата молба и която нямала връзка с длъжностната му характеристика. Така
положения труд, изразяващ се в :носене на дърва и нафта за периода 23.03.2016 –
31.03.2018 год., косене на трева в периода 01.04.2016 – 05.07.2018 г., ремонт
на караулни помещения за през 2017 год., копаене на канал и неговото закриване
през 2017 год., явяване на общ строй , участие в стрелби в дни след наряд или
почивни дни за периода 2016 – 2018 год., провеждане на общовойскова подготовка
за периода 21.03.2016 – 28.07.2018 год., сдаване на имущество , което се води
по щат за три работни дни 29.06.2018 – 05.07.2018 год. Иска се уважаване на
претенцията в общ размер на 1748, 71 лв.,след допуснато изменение на иска, както и присъждане на лихва за забава в размер
на общо 214, 16 лв. от посочени падежни дати до датата на исковата молба,
законна лихва върху главниците и присъждане на разноски в производството.
В закоустановения срок по
чл.131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от пълномощника на ответника ,с който иска се оспорва като
недопустим и неоснователен на подробно изложени съображения. Иска се
прекратяване на производството, респ. отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В
с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и
процесуалния му представител.
Ответникът
оспорва иска, чрез процесуален представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
между страните и видно от представените писмени доказателства е, че са били в
служебно правоотношение, прекратено със заповед
на МО от 29.06.2018 год.Приета е и връчена
на 04.12.2014 год. длъжностна характеристика, в която са изброени основните
функции за заеманата от ответника длъжност, сред които са такива, определени в
Устава за войскова служба на ВС на РБ, изпълняване на денонощен наряд, задачи
по почистване и поддържане на районите във ВФ„ умение за боравене със стрелково
оръжие и др.
Със
заповед на К. на ВФ *** год., ищецът е
отчислен от списъчния състав на ВФ, считано от 06.07.2018 год.
Представено
е удостоверение изх. № *** год. относно назначаване на ищеца на дежурства по
дати, продължителност на дежурствата и дните, в които военнослужещият ще се
компенсира с намалено служебно работно време, за периода 07.08.2015 г. –
29.05.2018 год.
Приети
са и заповеди на К. на ВФ относно отразяване на ежедневна дейност в базата.
Прието
е извлечение от книга за вписванията на ППС влезли/излезли от района на ВФ ***
, касаещо лично МПС на ищеца Р.Г.Г..
Представени
са още 33 бр. копия от постова ведомост за Патрул № *** и Караул № *** за
периода 29.09.2016 г. – 06.02.2017 год. , както и 148 бр. копия от п.в. за
Патрул №*** и Караул № *** за периода 05.04.2016 г. – 21.06.2018 год.
Видно
от приложените рапорти и ищецът е
ползвал платен годишен отпуск за следните периоди 15.02.2018 – 28.02.2018 г.,
03.04.2017 – 21.04.2017 г. и 08.02.2016 – 26.02.2016 год.
Приети
са още Заповед на К. на ВФ *** №*** год. относно осигуряване на
отоплението през периода 01.11.2015 –
15.04.2016 год.; № ***относно осигуряване на отоплението за периода 01.11.2016
– 15.04.2017 год. и №***год. относно осигуряване на отоплението за периода
01.11.2017 – 15.04.2018 год.
По
искане на ищеца, ответникът е представил и по делото са приети – Копие от
Заповед № *** год. на К.а на ВФ *** за
провеждане на стрелби със стрелково оръжие на ГУЦ – П., копие от Заповед № ***год.
на К. на БВ *** за провеждане на стрелби със стрелково оръжие на УЦ П..
По
искане на ищеца е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по
която е извършило справки при ответника, изчислило е размерът на претендирания по исковата молба от ищеца положен извънреден
труд по всеки един от седемте пункта. Посочено е още, че на ищеца е заплатено
трудово възнаграждение за 4 отработени дни за м. 07.2018 год. в размер на 196,
14 лв.Определен е размерът на дължимата върху сумите лихва за забава. При
изслушването си в с.з. вещото лице е уточнило, че изчисленията са правени,
така,както е посочено в исковата молба, като при посещението си в ответното ВФ
не е установило нарочни заповеди за полаган извънреден труд. Не било направено
изчисление за удължено работно време, т.к. такъв въпрос не бил поставен. По
отношение на о.с. , той не касаел определени лица, т.е. на него се явявал
всеки, който е на работа, тези в почивка, отпуск или в наряд не се явяват.
Ищецът бил в почивка или на дежурство на датите, на които е посочил да се е
явил на о.с.Вещото лице се запознало със заповедите за стрелби, в които били
посочени лицата , които следвало да се явят , но това не означавало, че
действително са се явили. Вещото лице не констатирало протокол за явяване на
ищеца на стрелби. Трудът, който полагал ищеца се изравнявал на 6 – месечен
период и имало данни, че това е правено. Относно трите дни за „сдаване“ при
справката се установило, че на ищеца било начислено и заплатено трудово
възнаграждение.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. И. – к. за ВФ за периода 21.11.2015 г. – 18.02.2019 год.
посочва, че служебното време се е опредяло от командира и не е делегирал
функциите си на другиго. Лично на отделните войници не бил възлагал задачи,
т.к. си имал наместници.Твърди, че не е възлагал на наместниците си да възлагат
на войниците задачи като носене на дърва. Имало МОЛ, които отговаряли за
отделните дейности, обекти и поддръжката им. За отоплителния период имало
заповед. Не бил възлагал а ищеца задачи да ремонтира котелното или да копае
канал. Имало проблем с водопровода, който бил стар. Имало двама души, които отговаряли
за текущи ремонти и аварии в поделението. Не бил уведомяван ищецът да е
извършвал подобни дейности. Ежемесечно се провеждал „общ строй“, в който
участвали всички военнослужещи и ц.с., които не са заети със съответната
дейност. Не можели да участват тези , които са в дежурство, караул, отпуск, в
почивка след дежурство и компенсация. За общия строй имало заповеди. Дървата се
носели до помещенията с камион, управляван от МОЛ. Всяко подформирование
отговаряло за определен район в
поделението. Нямали ф. г. За тях отговаряли тези, които са на работа, което
ставала и през работно време. Когато се наложело оставане след работа, се издавали
заповеди, но такива заповеди имало 3-4 пъти през периода, през който свидетелят
бил к. В поделението бил копан канал, но от фирма, спечелила обществена
поръчка. За извършван ремонт на караулните имало лица във ВФ на щат „з. – м.“.
Те нямали управленски функции и не можели да се разпореждат. Възможно било р.
или в. да каже на войниците да им помогнат. Всичко ставало в работно време.По
време на дежурство войникът не можел да бъде накаран да изпълнява задължения
различни от функционалните му.
Св.
К. посочва, че е служил в поделението и познава ищеца, който му бил подчинен и
давали заедно наряди на 16 – часови 24 – часови дежурства. След сдаване на
наряда, ако имало се поставяли задачи- носене на дърва, нафта. Ставало по устна
заповед на п.н. Дърва носели по два пъти на месец, различни хора, товарели и
разтоварвали дървата за патрулното и к., където се топлели войниците. Нафтата
се ползвала за отопление на началниците. Ищецът бил носил, или с колата на
свидетеля, или с на ищеца.Войниците я пренасяли с туби на ръка. Случвало се масово, по два пъти на
месец, отново по устна заповед на п. н.. Имало МОЛ, но на практика
отговорността за отоплението била възложена на свидетеля, който я възлагал на
войниците. През лятото били косили трева. Това ставало след дежурства. Нямало
лице с г. ф., имали даден район, за който отговаряли и трябвало да поддържат.Копали
и канал. Ищецът също. Това било мръсен канал на 2- ро
к.. Отново по устна заповед. Викали ги и в почивни дни. Било през 2017 год.,
месец март. Р. бил лепил и плочки в първо караулно.Свидетелят не бил присъствал
на общ строй, но знаел, че други са.Не бил запознат с правилата за провеждането
му.Ходенето на стрелби било задължително. Ставало със заповед на к. на
поделението. Заплащането винаги било едно и също независимо от ходенето на
стрелби, косенето и т.н.На стрелби се ходело по време на почивка и след
дежурство.Те продължавали по 2- 3 часа, но на практика отнемало целия ден. Общата
войскова поговорка включвала всички дисциплини, за които един военнослужещ
следвало да издържи изпит. Провеждала се веднъж годишно и участвали всички,
покривали се определени нормативи, като в противен случай те освобождавали. За
всички тези дейности промяна в заплатата нямало. При напускане или
освобождаване се определяли обикновено три дни за сдаване на зачисленото
имущество. За периода 2015 – 2017 год. свидетелят бил ходил на стрелби общо три
пъти.Изпълнявал устни заповеди на лица ,които били по-висшестоящи от него.
Всички допълнителни дейности се случвали след сдаване на наряда, защото нямали
право да напуснат наряда без разрешение. , т.е. след 10 часа, като свършвали
около 12-12.30 часа. За периода март – юни 2018 год. свидетелят бил
командирован и бил в поделението. Не
знаел дали през това време ищецът е носил дърва, нафта и т.н.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 194, ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ, вр. с
чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД.
Страните не спорят, че ищецът за процесния
период ищецът е полагал к. в. с. – о. в о. о. във ВФ ***, прекратена със
заповед, считано от 06.07.2018 год.Не се
спори още, че същият е полагал 24 –
часови и 16-часови смени.
Установена
задължителна практика на ВКС, приема че нормативната уредба по ЗОВСРБ отм. и
ПКВС отм. няма принципни различия от нормативната уредба по действащия ЗОВСРБ и
Наредба № *** г. на МО.Аналогично на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ отм. ,
разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ установяват, че нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 40 часа седмично и 8
часа дневно (ал. 1), както и че общата продължителност на служебното време в
денонощие не може да надвишава с повече от нормалната дневна продължителност,
т.е. – това удължено служебно (работно) време по ал. 2 не може да е повече от
12 часа.
Само при превишаване на това удължено служебно
(работно) време от 12 часа дневно, съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ отм. и
съгласно чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 214, ал. 1, т.
3 от ЗОВСРБ, на военнослужещия се дължи възнаграждение за извънреден труд. За
разлика от ЗОВСРБ отм. и ПКВС отм. , в действащия ЗОВСРБ и в Нар. ***г.
терминът „извънреден труд“ не е използван, но с идентично съдържание са
използваните там термини: „превишаване на общата продължителност на служебното
време“, „извън установеното служебно време“ и „над общата продължителност на
служебното време“.
Времето при полагане на 24-часови дежурства от
военнослужещите е удължено служебно (работно) време, а не е извънреден труд и
не се заплаща като такъв, освен когато дежурството продължава повече от 24 часа
или когато, макар и да не продължава повече от 24 часа, то не е било
компенсирано с почивка до прекратяването на служебното правоотношение с
военнослужещия.
Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд, поради
което при спор не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед,
разрешение от в.к., вписване в отчетна книга за извънреден труд и т.н.
Некомпенсираното удължено служебно време с намалено работно време до
прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което
подлежи на заплащане като извънреден труд може да бъде установявано с всички доказателствени средства.В процесния
случай за установяване горното обстоятелство по делото е назначена ССЕ,
включително разпитан свидетел. Тези доказателства според съда не водят до
единствения и безпротиворечив извод, че за сочените
от него периоди от време и след приключване на установените дежурства ищецът е
изпълнявал „възложени задачи извън установеното работно време“. В тази връзка
следва да се има предвид, че вещото лице по експертизата е работило по задачи
да изчисли размерът на дължимото се обезщетение за полагат труд така, както е
описан в исковата молба, като не са били правени справки,респ. изчисления дали
твърдения труд е компенсиран, било то с пари или удължена почивка. Разпитаният
свидетел К., който в с.з. посочва, че също е ищец по друго гражданско дело
срещу същия ответник за заплащането на извънреден труд, с показанията си също
не установява полагането и точната продължителност на твърдения труд. В показанията
на последният съдът открива противоречия с други събрани по делото
доказателства, в тази връзка твърдението, че след полагане на твърдения труд са
напускали ВФ около 12-12.30 ч., противоречи на приетата справка, според която
през 2017 год. ищецът е напускал територията на ВФ във времевия предел 09.40
-10,10 ч. По отношение участието в стрелби следва да
се има предвид, че доколкото се установи, че същите се провеждат след писмена
заповед, като след осъществяването им се изготвя протокол , при изслушването на
вещото лице се установи, че не са констатирани протоколи за действително
участие на ищеца в стрелби през твърдения период. Липсват каквито и да е
доказателства за участие на ищеца в т.нар. „о.с.“. В тази връзка св. К. сочи ,
че самият той никога не участвал в такъв.По отношение участието в обща войскова
подготовка, която в процеса беше изяснено, че представлява ежегоден изпит за
качествата на войниците, които следва да покрият различни критерии , и на които
ако не отговарят биват освобождавани от служба, съдът отново намира, че не се
представиха доказателства за участие на ищеца в такава, вкл. за задължение за
заплащането й, респ. че не е заплатена, или компенсирана с почивка.Освен
изложеното безспорно се установи по делото, че за периода 29.06.2018 –
05.07.2018 год. – за сдаване на имущество, на ищеца е било зачислено и
заплатено трудово възнаграждение, което и по размер надвишава претендираната сума за заплащане на извънреден труд от 100
лв.
В обобщение и т.к. ищецът не доказа
безспорно, че действително е изпълнявал възложени задачи след установеното
работно време, включително не доказа, колко часа над нормата е отработил през процесния период и дали
е бил компенсиран за това с намалено работно време, така предявеният иск
, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главната претенция
води до неоснователност и на акцесорната такава за
заплащане на законна лихва за забава върху главница
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сторените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК, които съдът предвид фактическата и
правна сложност на делото и големия обем писмени доказателства определя на 300
лв.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна и
разноски по делото по силата на чл. 83,ал.1,т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.Г., ЕГН ********** против В.Ф. **** с.Б. обективно съединени
искове за заплащане на положен извънреден труд за периода 2016 г. – 05.07.2018
год. в размер на 1748, 71 лв. и по чл.86 от ЗЗД за периода 31.03.2016 г. –
18.03.2019 год. в размер на 214, 16 лв.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Г.Г.,
ЕГН ********** да заплати на В.Ф. *** с.Б. разноски за настоящата инстанция в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: