Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и
секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9607 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от С.Т.Н. –
Б. против В.В.Й. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.02.2015
г. превел по банкова сметка *** *** „П.и.б.“ АД сумата от 97 000 лв., която била дадена на заем, за да
закупи Й.конкретен апартамент. Във връзка с предоставения заем ищецът и Й.сключили
и писмен договор на 28.02.2015 г. Съгласно условията на сключения договор, Й.поел
задължение да върне сумата след три години, заедно с начислените върху нея
лихви по банковата му сметка, които в уточняваща молба от 19.03.2018 г.
определя като възнаградителни лихви/л.81/. Преди да настъпи падежа обаче В.Й.починал
през м. ноември 2016 г. Съгласно чл.3 от договора, всяка от страните имала
право да прекрати договора с тридневно предизвестие. След смъртта на Й.ищецът
се свързал с дъщеря му и й обяснил
взаимоотношенията им. Тя знаела за заема. Казал й, че прекратява договора за
заем с тридневно предизвестие, тъй като бил сключил договора, с оглед личността
на баща й, а нея едва я познавал. Тя му отговорила, че ще възстанови сумата, но
не я върнала. Спряла да отговаря й на телефонните му обаждания. Нейното
поведение принудило ищеца да й връчи
нотариална покана, с която заявил, че прекратява договора за заем с тридневно
предизвестие. Поканата била връчена на 18.07.2017 г. Поради изложените доводи ищецът
моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 97 000 лв., дължима по
прекратен договор за паричен заем от 28.02.2015 г., и сумата от 23
782.22лв./възнаградителна лихва за периода 28.02.2015г.-27.07.2017г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2017г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски./петитум на исковата молба,
уточняваща молба от 19.03.2018 г. – л.81/.
Ответницата оспорва
исковете, като поддържа следните възражения: оспорва между ищеца и нейния
праводател да е бил сключен договор за заем; оспорва автентичността на договора
за заем в частта, относно положения подпис от В.Й.; оспорва датата на договора;
оспорва заемът реално да е бил предоставен на В.Й.- при превода на сумата
самият ищец посочил като основание „покупка на апартамент“, а не „заем“;
оспорва твърденията, че В.Й.се е нуждаел от пари за предстоящо закупуване на
апартамент, тъй като само 6 месеца преди заема - на 11.08.2014г. - той закупил
апартамент в жк.“Младост“ и разполагал с достатъчно средства, защото по-рано
през 2014 г. - на 14.03.2014 г. и на 25.04.2014 г. - продал два свои
апаратмента; през следващите почти две години до смъртта си не закупил никакъв
имот, което било основание да се направи извод, че през февруари 2015 г. не е
планирал предстояща покупка на жилище и не е имал нужда от заем; оспорва сумата
да е била налична по сметката на В.Й.към датата на смъртта му; оспорва
твърденията, че В.Й.е оставил неизпълнено задължение по договора за заем;
оспорва договорът за заем да е бил прекратен с предизвестие, отправено до
ответницата; оспорва претенцията за възнаградителна лихва; твърди, че дори и да
се дължи лихва, тя е в размер на натрупаната лихва по банковата сметка, която е
в по-малък размер от претендираната с исковата молба. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът,
като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за
установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове са с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или
вещи от същия
вид, количество и качество.
За да бъде уважен предявеният главен иск с правно снование чл.240, ал.1 от ГПК трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните или техните праводатели да е
сключен договор за заем; 2/заемът да е получен от заемателя; 3/ да са настъпили
условията по договора за връщане на заема.
По делото се установи, че
на 28.02.2015 г. е сключен договор за паричен заем между ищеца С.Т.Б. като заемодател и В.А.Й.като
заемополучател. В чл.1 от договора е посочено, че
заемодателят превежда в банка сумата от 97 000 лв. към партидата на В.Й.по сметка ******от
27.02.2015 г., а заемателят се задължава да върне сумата след три години,
заедно с начислената лихва и платения данък по сметка./чл.2/. Договорът се
прекратява по взаимно съгласие между двете страни с предизвестие от 3 дни./чл.3/.
Установи се от официално
заверено от „П.и.б.“ АД копие на извлечение на сметка на С.Т.Б. за периода
01.12.2014 г. 27.05.2015 г. /л.253- 254/, че на 27.02.2015г. Б. е превел от
своята банкова сметка *** № 42 ***********с титуляр В.А.Й.сумата от 97 000 лв. с посочено
основание „покупка на апартамент“.
Видно от удостоверение
за наследници от 05.02.2018 г. В.А.Й.е
починал на 16.11.2016 г., като е оставил за наследник по закон дъщеря си
В.В.Й. – ответница по делото.
С нотариална покана от 18.07.2017
г. ищецът е уведомил В.В.Й., че прекратява договора
за заем, съгласно чл.3 от договора, с изтичане на тридневно предизвестие от
датата на получаване на поканата и е поискал от ответницата да му върне сумата
от 97 000 лв., ведно с натрупаната лихва. Нотариалната покана е връчена на Й.
на 18.07.2017 г.
Спорни въпроси по делото
са дали договорът за заем е автентичен, дали посочената в него дата е
достоверна и дали действително е предоставен заем на праводателя на
ответницата.
За установяване
автентичността на договора за заем по делото е изслушано заключение на
графологическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено. От същото се установява, че договорът за заем е подписан от праводателя
на ответницата В.А.Й.в качеството на заемополучател.
С подписването на договора за заем от В.Й.същият е удостоверил и датата на
неговото сключаване – 28.02.2015 г.
По делото се установи,
че ищецът е предоставил на В.Й.договореният заем от 97 000лв. Това е станало на
27.02.2015г. /един ден преди сключване на договора за заем/ чрез превеждане на
сумата по банковата сметка на Й., посочена в договора за заем, което се
установява от извлечението от банковата сметка на С.Б.. Макар при превода на
сумата да е посочено основание „покупка на апартамент“, съдът приема, че преведената
сума от 97 000 лв. представлява заем, тъй като на следващия ден страните са сключили
договор за заем именно за сума в същия размер от 97 000 лв.,
посочили са същата банкова
сметка, *** на 27.02.2015 г. Поведението
на страните разкрива воля за сключване на договор за заем и изпълнение по
договора чрез превеждане на сумата по посочената в договора сметка, като първо
е предадена заемната сума от 97 000лв., а на следващия ден волята на страните е
обективирана в писмена форма в договора за паричен заем. При превода на сумата
ищецът е посочил „покупка на апартамент“, тъй като с такава цел В.Й.е поискал заема, за да закупи апартамент. Това
се потвърждава от показанията на св.Н., от които става ясно, че между ищеца и В.Й.са съществували отношения
на приятелство и доверие. Свидетелят е присъствал на среща, при която Й.е
поискал заем от ищеца, за да придобие апартамент, като изкупи идеалните части
на роднините си. Ищецът първоначално казал,
че ще си помисли, но след време свидетелят научил от него, че се е съгласил да
предостави заем на Й., а когато В.Й.бил в болница, ищецът се тревожел дали ще
получи парите си обратно. Така събраните доказателства установяват, че заемът е
бил предоставен на Й.с цел да закупи
апартамент и при превода на сумата е посочена целта на заема, но това не
означава, че основанието за превеждане на сумата е различно от договора за
заем. Косвено доказателство в подкрепа на този извод е обстоятелството, че на
11.08.2014 г. В.Й.е е
закупил 1/6 ид.част от апартамент в гр.София, което се установява от представената по делото
справка по лице, издадена от Агенция по вписванията, а през 2015 г. е търсел
парични средства, за да изкупи идеални части от апартамент, който е съсобствен
с негови роднини.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да се уважи изцяло.
По предявения иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно чл.240, ал.2 от ЗЗД, заемателят дължи лихва, само
ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
В чл.2 от договора за
паричен заем от 28.02.2015 г. е посочено, че заемателят трябва да върне сумата
след три години заедно с начислената лихва, т.е страните са договорили
заплащане на възнаградителна лихва, но не са посочили нейният размер. При липсата на други доказателства съдът
приема, че дължимата възнаградителна лихва следва да бъде определена в размер
на законната лихва, която за периода 28.02.2015 г. - 27.07.2017г., изчислена
чрез счетоводната програма на „Апис“, възлиза на 23 756.18 лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 23 782.22
лв., следва да се отхвърли.
По разноските:
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
8775.02 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът представи списък
на разноските в последното съдебно заседание, който включва минимално адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА; държавна такса за обезпечение на бъдещ иск
– 40 лв.; 15 лв. – такса за частна жалба; депозит за особен представител –
3945.64 лв. и държавна такса – 127 лв. От доказателствата по делото се
установи, че ищецът е направил разноски
за държавна такса в по-голям размер – 4831.28 лв., разноски за особен
представител – 3945.64 лв. Липсват доказателства да е било допуснато
обезпечение на бъдещ иск и да са направени разноски в такова производство. Определението, с което ищецът е освободен от
държавна такса, е отменено в хода на делото, тъй като е установено, че е
декларирал неверни обстоятелства относно материалното си състояние, поради
което не се дължат разноски за частна жалба от 15 лв. Така общият размер на направените от ищеца
разноски по делото е 8776.92 лв., от която сума 4831.28 лв. за държавна такса и
3945.64 лв. за особен представител. Размерът на дължимите разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, възлиза на 8775.02лв.(8776.92 лв. х 120 756.18
лв.(уважената
част от исковете), като
получената стойност е разделена на 120 782.22 лв.(общата цена на исковете).
Ответницата следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.Ю. ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 9479,24 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - за особения
представител адв.З. Х.Г., да заплати на С.Т.Н. – Б.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – Търговски дом, ет.3, кантора 308 - за
адв. И.Ю., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 97 000 лв. – дължим заем
по договор за паричен заем от 28.02.2015 г./,
ведно със законната лихва, считано от 28.07.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - за особения
представител адв.З. Х.Г., да заплати на С.Т.Н. – Б.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – Търговски дом, ет.3, кантора 308 - за
адв. И.Ю., на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД, сумата от 23 756.18 лв./възнаградителна
лихва за периода 28.02.2015 г. - 27.07.2017г., дължима по чл.2 от договор за
паричен заем от 28.02.2015 г./, като отхвърля иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 23 782.22 лв.
ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********, да заплати на С.Т.Н. –Б., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 8775.02
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
В.В.Й., ЕГН **********,
да заплати на адвокат И. В.Ю. ***,
адрес за призоваване: гр. София, бул.“*****– Търговски дом, ет.3,
кантора 308, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 9479,24 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може
да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: