Решение по дело №2893/2015 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 13.04.2016 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на  седемнадесети  март, през две хиляди и шестнадесета година ,

                                                          в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2893 по описа за 2015 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е  по реда на чл. 124, ал.1  от ГПК    установителен  иск  за нищожност/ несъществуване на  валидно правоотношение/  на  облигационна уговорка от  договор за замяна на  права на собственост върху недвижими имоти  и на договор за изпълнение на строителство, поради правна невъзможност на предмета - със законова правна квалификация , изведена от нормата на чл. 26, ал.2, пр.1-во  от ЗЗД.

Фактите/ обстоятелствата/, съставляващи основанието  на предявения  иск / обосноваващи  отричаната валидност  на  договорите/ са :

1/  сключен  между страните на 20.12.2007 г. договор  за замяна  на  право на собственост върху недвижими имоти , оформен с нотариален акт  № 2680, том  XIV, рег.№ 23331, н.д.№ 2123/2007 г. , по силата на който  ответницата  П.Г.И.  прехвърля на търговското дружество- ищец "Е. Д. И." ООД-В.Търново 3/4 идеални части  от УПИ  I-566, в строителен квартал 275 по ПУП на  В.Търново, с площ от 372 кв.м., заедно с целия втори жилищен етаж от построената в него жилищна сграда,   срещу  прехвърленото й в замяна  право на собственост  върху  апартамент № 2, с площ от 82,50 кв.м.  на кота + 3.40 в секция  А, с избено помещение и 3,29 % идеални части от общите части на  жилищна и търговска сграда  със степен нва завършеност - груб строеж , построена  в УПИ  I -6269, с площ от 664 кв.м. в строителен квартал 607 по ПУП на  гр.В.Търново, заедно с 22/664 идеални части  от  същия  УПИ, както и срещу поетото задължение   на дружеството да й построи апартамент , с обща  застроена площ  не по-малко от 40 кв.м. / за чието построяване  тя си запазва правото на строеж/ , състоящо се от кухня- столова, спални, баня с тоалетна, коридор , тераса, разположен на втори етаж / откъм двора/ в жилищната част на  жилищна сграда, която  ще построи  в УПИ  I-566, в строителен квартал 275 по ПУП на  В.Търново, с площ от 372 кв.м. - предмет на сключения между тях  на същата дата  договор за строителство; 

2/  намерението на дружеството- ищец  за  построяване на триетажна сграда , попадаща в УПИ  I-566, УПИ II-567  и УПИ  III- 568 в строителен квартал 275 по ПУП на гр.В.Търново , онагледено/ установено/ с изработен към момента на сключване на договорите инвестиционен проект е  било възпрепятствано  и  се оказало  изначално  невъзможно поради  следните обстоятелства/ причини/:   а/ още през 2006 г. Община В.Търново е възложила на  ЕАД "Национален център за териториално развитие " София   изготвянето  на нов  ПУП-План за регулация и застрояване  за старата част на В.Търново, но през 2009 г. е прекратен договора  и  след провеждане на  конкурс   за  обществена поръчка,  изготвянето му е възложено на "ТПО Варна ЦПБО" ЕООД-Варна въз основа на   сключен  на 07.01.2010 г. договор; б/  според предварителните разработки  на проекта  за  нов ПУП- ПРЗ   - по северния фронт на улица Братя Миладинови / за трите УПИ/ , където е трябвало да бъде построена сградата се  предвиждало  едноетажно застрояване  осуетяващо  изграждането   на етажа, в който е  трябвало да се  намира  жилището - предмет на  договорното изпълнение - факт , удостоверен с официални писма  на Община В.Търново / изх.№ БЗНК-4988/16.07.2012 г.,  изх.№ 5300-9341/21.12.2012 г. /  и породил  отказ за  издаване на виза за проектиране  по реда на чл.140, ал.5 от ЗУТ .

Предвид  горетвърдяното ,  ищецът моли съдът да постанови решение , с което да  обяви нищожността на  договора за замяна в частта му , уреждаща   задължението  му  да построи на ответницата  жилище  с обща застроена площ  не по-малко от 40 кв.м.2, разположен на втори етаж  в жилищната част на жилищна сграда, която е следвало  да построи в УПИ  I -566,   II-567  и  III-568, в кв. 275 по ПУП на гр.В.Търново , нищожността на  договора за изпълнение на строителство  от 20.12.2007 г. поради невъзможност на предмета , както и   да му присъди направените по производството разноски.

В с.з.  ищецът не се представлява.

Ответницата   чрез пълномощника си - адвокат Г.Н. от ВТАК  оспорва     предявения иск с доводи/ възражения/, че  наведените  обстоятелства,  представени като негово основание  нямат характер на правна  пречка , съществувала към момента на сключване на договорите ,  изначално изключваща възможността за    изпълнението им  относно   построяването на  жилището- предмет на   задължението на ищеца, тъй-като към разглеждания момент,  освен че не  бил налице одобрен  нов ПУП-ПЗ , предвиждащ  едноетажно застрояване  за района,  не е била налице  и започнала    процедура по  изменение на ПУП по реда на глава  VII от ЗУТ , спираща приложението му  и  възпрепятстваща  осъществяването на  инвестиционните намерения, а  предварителните проектни разработки  в тази  насока  нямат такова  значение / не причиняват  такава невъзможност/.    Моли да претърпи санкция на отхвърляне  като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Сключването на договорите/ и тяхното изложено в исковата молба съдържание /  е  признат  и писмено документиран/ вж. фотокопия на  договорните документи на л. 6-12 от делото/  факт.  Безспорни и писмено документирани/  писмо  изх.№ БЗНК-4988/16.07.2012 г. на кмета на Община В.Търново- л.13,  писмо изх.№ 5300-325/22.01.2016 г. на главен архитект на Община В.Търново- л.46,  писмо  изх.№ 5300-9341/21.12.2012 г. на заместник кмет  на Община В.Търново- л.47 / са обстоятелствата по т.2, б."а и б."б" , посочени по-горе. Спорно е значението им за  изхода на правния спор.  Той всъщност зависи от отговора на въпроса дали  предвиденото  по  предварителните разработки на  проекта за  нов ПУП-ПРЗ за старата част на града едноетажно застрояване, отнасящо се за  трите урегулирани поземлени  имота , в които е трябвало да се построи  триетажната сграда, е обстоятелство  причиняващо изначална невъзможност  да се осъществи предмета на договора за замяна на недвижими имоти  в част 4  и  целия предмет на договора за изпълнение на строителство?

 Отговорът е отрицателен.

Общо казано  под предмет  на  договора  би следвало да се разбира   сегашен или бъдещ обект/   промяна /   в действителността , представляващ  в представите на страните онази ценност, заради която  интересите им  са мотивирали  техните съгласувани волеизявления   да създадат   права и задължения/ правоотношение/ с приложна насоченост към  постигането му-  вещ , нематериално благо , действия / бездействия и други .

Предметът  на договора за замяна в част 4 от нотариалния акт  и на  договора за изпълнение на строителство  е един и същ / разгледан от  гледище на съдържанието на задължението  на  дружеството - ищец/ - построяване  на жилищен имот / създаване на  недвижима вещ в бъдещето / на втори етаж от сграда.  

За да  бъде “невъзможен” по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, предметът на договора трябва да е бил  още в момента на сключването му / аргумент от нормата  на чл.89, изр.1-во от ЗЗД, уреждаща развалянето по право на  всеки договор като   последица от обективната му невъзможност  за изпълнение  и погасяването на задължението ,  а щом се погасява едно задължение, значи изначално е възникнало-  за разлика от нищожността, когато въобще не възниква; аргумент и от нормата на  чл.306, ал.1  от ТЗ, уреждаща  последиците от  непреодолимата сила  в търговското право като събитие, причиняващо последваща обективна невъзможност за изпълнение- ал.2 /      фактически  несъществуващ, напълно негоден/ аргумент от чл.184, ал.1 от ЗЗД/,    или  реално непостижим  с оглед  качествата на страната и/или   достъпните й съвременни технически  способи/ средства /  или пък  правно недопустим / така наречената в теорията правна невъзможност на предмета- явление, което много често/ поради липса на ясен легален  показател за разграничение /  се смесва с общото основание за нищожност- противоречие на закона/. Правно недопустим  е обаче,  не защото  противоречи на някаква изрична или косвена  нормативна забрана въобще да се уговаря такъв / тогава ще е налице основанието  за нищожност по чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД/  , а защото  не  е придружен с   влязъл в сила административен акт/ липсва/ , предвиден  по закон  да установява съответствието му  с определени   задължителни нормативни   изисквания / условия/ ограничения , с които този предмет трябва да е съобразен, без да може да се издаде след това такъв,  или  пряко и съществено се отклонява от  тях/ без да е нужен  административен акт/ , или пък макар и да е налице съответен  влязъл в сила административен акт, то  чрез него се установява  такова съществено несъответствие.   Характеристиката съществено е  неминуема, защото нищожността на  даден  гражданско правен акт  е порок,   водещ до твърде тежки последици  за заинтересуваните от неговата съдба  лица, поради което  преценката за наличието му трябва да се прави  изключително внимателно, в съответствие с особеностите на всеки конкретен случай  и със здравия разум , повеляващ, че при съмнение  за това / щом няма видимо засягане на висш обществен интерес или засилена  законодателна защита на по- слабата страна в правоотношението/ трябва да се предпочете   неговата валидност.  

Очевидно е, че  факта на последвалото   във времето/ след 2010 г./   изработване на   проект за нов ПУП-ПРЗ  , предвиждащ по предварителни идейни разработки едноетажно застрояване за тази територия  не би могъл да причини изначална правна невъзможност на  предмета на двата договора , сключени  три години по-рано.    За такава  правна невъзможност  би било мислимо да се  говори , ако към  разглеждания  момент - 20.12.2007 г.  е бил налице  влязъл в сила  административен акт на кмета на Община В.Търново , одобряващ   подробен устройствен план/ чл.129, ал.2 , вр. с чл. 132  ЗУТ/ , приложим за съответната  поземлена част от територията на града , чийто  предвиждания  за  режима на застрояване на  имотите /  височина, начин , линии,  плътност, интензивност/ дотолкова не съответстват  на  предмета на договорите , че  правят    изначално / още оттук насетне / правно недопустимо / невъзможно/  осъществяването му    чрез изграждане на строежа , така че  правото на ответницата  да получи  жилище на втори етаж  от проектираната  сграда   автоматично да се превръща  във видимо  и напълно  неудовлетворимо  от гледище на положението  , че   трябва да се   спазят  всички специални  правни  изисквания/ условия / ограничения.  Това би било така, защото предвижданията  на подробния устройствен план са   задължителни  за инвестиционното проектиране  / а оттам   те се пренасят  и  в предмета на изискванията  за  последващото   разрешаване и изпълнение /   на строителството - чл. 108, ал.1, чл.112, ал.2 ,т.3, вр. с чл.18, ал.1 , чл.137, ал.3, чл.145  от ЗУТ.

 За   правна невъзможност на предмета би било  мислимо да се говори и  ако  за съответната  поземлена част/ така наречената "Стара част"/ от територията на града към  момента на сключване на договорите  са действали  някакви приети  и обявени по надлежния  правов ред специфични устройствени правила и норми , с  които   той / предметът/  би се явил съществено несъобразен/ несъвместим , т.е. с отречена от тях негова изпълняемост.

И двата примера   в случая нямат  реално битие , т.е. не  намират опора в събраните доказателства.  Нещо повече -   сведенията , извлечени  от  Заповед  № 1440/04.11.1993 г.  на кмета на Община В.Търново за одобряване на  частичен застроителен план  и частичен  квартално- застроителен и силуетен  план за  парцели  I -566, II-567  и  III-568 , в кв. 275 по  плана на гр.В.Търново и скица  № 1228/02.04.2008 г. на главния архитект на Община В.Търново , както и     твърдението  в исковата молба, че/ във връзка с изпълнението на договорите / е бил  изработен идеен  инвестиционен проект  за  изграждане на триетажна жилищна сграда на територията на трите имота ,  логически показват  липса на   правни пречки  към момента на сключването им  да се  осъществи техния предмет,  т.е.   правото на ответницата  да получи жилище  на втори етаж    от  сграда, построена на това място,  да бъде удовлетворено.  Това  е така, защото : 1/  в самите договори никъде не е упоменато, че  престацията на  дружеството - ищец  към  ответницата  е  в непременна зависимост от   построяването  на триетажна жилищна сграда; 2/  режимът на застрояване на тези  УПИ/ парцели по терминологията на ЗТСУ- отм./ преди това е позволявал  изграждане  на жилищни сгради поне на два етажа /  сведение, извлечено от Заповед № 1440/04.11.1993 г. на кмета на Община В.Търново и   приложената към нея  графична част -извадка от  изработения  ЧЗП и ЧКЗСП/; 3/  главният архитект на  Община В.Търново на 16.04.2008 г. е допуснал  по реда на чл.150 от ЗУТ изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива  за  частично изменение  на ПУП-ПРЗ и инвестиционен проект  за  предвидената  за построяване  в трите УПИ жилищна сграда- подобно допускане е немислимо, ако е съществувала нормативна пречка от повелителен и непреодолим характер  за изграждането й в съответствие с предмета на  договорите/ аргумент от  чл. 145, изр.2-ро, вр. с чл.142, ал.2, чл.150, ал.4, вр. с  ал.2, т.2  от ЗУТ/.

  Впрочем от само себе си става ясно, че  пречките за изпълнението на  договорите , които ищецът  изтъква в исковата молба  и допълнителната молба от 22.01.2016 г./  биха могли евентуално и по принцип  да  се разглеждат  като обстоятелства  в дирене на отговор на въпроса дали  са причинили последваща обективна невъзможност  за  това / разбира се у, ако отговорът би бил положителен, поради  голямата си  забава, той не би бил освободен  от отговорност - аргумент за обратното от нормата на чл.81, ал.1 от ЗЗД /, но не и да  покажат    наличие на изначална правна невъзможност като основание за нищожност.

По тези съображения   искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан.      

  

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК  ищецът дължи  на ответницата плащане на сумата от 730 лева представляваща направени по производството разноски  във заплатено адвокатско възнаграждение  и следва да бъде осъден да го стори, тъй-като  тя е упражнила правото си да иска присъждането  им.

             Предвид горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Е. Д. И." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.Раковски № 4   против П.Г.И., с ЕГН: **********  установителен  иск  за нищожност/ несъществуване на  валидно правоотношение/  на  облигационна уговорка от сключен  между страните на 20.12.2007 г. договор  за замяна  на  право на собственост върху недвижими имоти , оформен с нотариален акт  № 2680, том  XIV, рег.№ 23331, н.д.№ 2123/2007 г., предмет на т.4  от акта , съгласно която  търговското дружество - ищец  поема  задължение   да й построи апартамент , с обща  застроена площ  не по-малко от 40 кв.м. , състоящо се от кухня- столова, спални, баня с тоалетна, коридор , тераса, разположен на втори етаж / откъм двора/ в жилищната част на  жилищна сграда, която  ще построи  в УПИ  I-566, в строителен квартал 275 по ПУП на  В.Търново, с площ от 372 кв.м., както и за нищожност на  сключения между тях в тази връзка  на същата дата  договор за изпълнение на строителство -  поради правна невъзможност на предмета/ чл.26, ал.2, пр.1-во от ЗЗД/ , като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК  "Е. Д. И." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.Раковски № 4   да заплати на  П.Г.И., с ЕГН: **********  сумата от 730 / седемстотин и тридесет/ лева ,представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: