Р
Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Перник, 22.03.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 34 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П.*** представлявано от управителя Р.С.М., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ***/09.01.2019 г.,
издадена от Л. Д. – началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., с която на търговското дружество е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на стопанисван от
него търговски обект: склад за продажба на дърва и въглища за огрев, находящ се
в гр. П.***, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет дни/, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят
сочи, че във връзка с извършената на дружеството проверка и констатациите от
нея, освен процесната заповед е съставен и АУАН, но все още не е издадено
наказателно постановление, поради което за него е преградена възможността за
прилагане разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно: след заплащане на
наложената имуществена санкция мярката да бъде прекратена от органа, който я е
приложил. Същият оспорва мотивите на органа, издал акта и твърди, че не са
налице изложените от него обстоятелства и не съществува опасност от осуетяване
или затрудняване изпълнението на административното наказание, както и че от
закъснението на прилагането на принудителната мярка няма да последва значителна
или трудно поправима вреда.
Жалбоподателят
посочва, че стоките в процесния обект – дърва и въглища, се съхраняват под
навеси, а преместването им ще бъде свързано, не само със значителни разходи, но
и с необходимост от тяхното транспортиране на подходящо място, при което рискът
от погиването или повреждането им е реален. От друга страна, ако за срока в
който ще се прилага мярката, извършването на търговска дейност бъде прекратено,
то ще доведе до нереализиране на облагаеми приходи и загуба за фиска, което би
засегнало интересите на държавата в по-голяма степен в сравнение с вредите от неприлагането
на мярката. Отделно се сочи, че в обекта е назначен на трудов договор един
работник, който за времето, в което ще се прилага принудителната
административна мярка ще трябва да ползва неплатен отпуск, респ. ще бъде лишен
от възможността да получава трудови доходи, но също така за него няма да бъдат
заплащани осигурителни вноски и ДДФЛ, което също рефлектира негативно върху
фиска. С тези аргументи се моли за отмяна на обжалваната заповед като
неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът в производството – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. К.***, оспорва
жалбата и я счита за неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за потвърждаване
на заповедта като издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Представя писмени бележки, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК и моли
за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес
от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ***/09.01.2019 г., издадена от Л.Д. – началник отдел „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С..
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 12.12.2018 г. проверка от
служители на орган по приходите при главна дирекция ЦУ на НАП в търговски
обект: склад за продажба на дърва и въглища за огрев, находящ се в гр. П***,
стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД – гр. П.. При извършена контролна
покупка на един чувал въглища на стойност 12,00 лв., заплатени в брой, на
купувача не бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта и работещо
фискално устройство. Сумата била платена от един от проверяващите и била приета
от Г. Т. К. с ЕГН ********** на длъжност „***“. След като органите на НАП се
легитимирали, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет /Х/
№ 001975 от 12.12.2018 г., от който било видно, че сумата от 12,00 лв. не е
маркирана на фискалното устройство чрез издаване на фискален бон. Установена
била и фактическата наличност – 20,00 лв., при служебно въведени в началото на
деня 20,00 лв. Констатациите били обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, №*** от
12.12.2018 г. /л.16 – 18/, изготвен от служители на орган по приходите при
главна дирекция ЦУ на НАП и въз основа на тях административният орган приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното
нарушение послужило и като основание за издаването на процесната Заповед за
налагане на ПАМ №***/09.01.2019 г. Съгласно мотивите в нея неспазването на реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред, осъществява състава на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за което следва
да бъде наложена принудителна административна мярка. Относно продължителността
на срока – 14 дни, административният орган посочва, че той е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца /л.2, абзац ІІ-ри от
заповедта/. Отделно в л.2, абзац ІІІ-ти, изр. 2 и изр.3 се сочи, че „Целта на
тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на
вреда за фиска. За извършване на тази промяна на дейността е необходим срок,
като считам, че определения размер е подходящ“. Изложени са мотиви, за това че
мярката се налага, за да се осигури защитата на обществения интерес, както и да
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Срокът на
наложената ПАМ е съобразен с търсената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, с цел правилно
отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на изискуемите данни
към НАП и недопускане на вреда за фиска.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
В тази връзка съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
– гр. С., на когото е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС, което е видно от Заповед № ***/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /л.59/ и Заповед № ***/30.03.2018 г. /л.60/.
Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна
мярка е чл.186, ал.1, т.1 б.„а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за
срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка, отразени
като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за извършената
контролна покупка на стока на стойност 12,00 лв., платени в брой, не е издаден
фискален касов бон от наличното, монтирано и работещо в обекта фискално
устройство.
По материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че
макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл.22 от ЗАНН, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него.
Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на
санкция и на тях не могат да бъдат възлагани функциите предупреждаване и
превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на
нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна
мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство съгласно
изричната разпоредба на чл.110, ал.2 от ДОПК и не може дори практически да
стане посредством запечатването на обекта. По тези съображения, в конкретната
хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за
нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи
на законоустановената цел на принудителната административна мярка и съставлява
превратно упражняване на власт.
По отношение на определената от административния орган продължителност на
наложената мярка, съдът намира, че органът действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е в рамките на
законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените обстоятелства
обаче са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката на казуса и не
кореспондират с направените от него правни изводи. Посочено е, че срокът на
наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, но от
данните по делото не се установява търговецът да е извършвал и друг път такова
или подобно нарушение, за да се говори за „лоша практика в обекта“, нито пък в
обекта да липсва „нормална“ или дори „нарушена“ организация за отчитане на
дейността, с оглед на което да е направена и съответна преценка за времето, необходимо
за създаване на нормална такава.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в частта от ЗПАМ, касаеща
предварителното изпълнение на принудителната административна мярка органът е
посочил, че е взел предвид данните за местоположението на търговския обект и е
направил преценка, че последният е със значителна посещаемост от хора,
постоянна клиентела, с потенциална възможност за реализиране на значителни
обороти, като е отчел „преброения до момента на проверката оборот в касата,
който е в размер на 20 лв., разчетената касова наличност от фискалното
устройство – 20,00 лв. и констатираната положителна разлика в касата в размер
на 20,00 лв. /служебно въведени/. От една страна, двете групи данни не са
логически свързани и обусловени, а от друга: не става ясно каква е и връзката
им със запечатването на обекта именно за 14 дни.
Съдът намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният
орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално
правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за основателни
доводите на жалбоподателя, че принудителната административна мярка
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи, което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавния фиск. Същевременно, изводът на административния орган за
наличие на „лоши практики в обекта“ и „липса на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца“ не почива на обективни данни и конкретни
доказателства. Според констатациите от извършената проверка на 12.12.2018 г.
/обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, №*** от 12.12.2018 г.
– л.13 - 18/, в обекта, стопанисван от жалбоподателя има монтирано и
работещо фискално устройство, но не е била издадена фискална касова бележка за
извършена в 10:45 часа продажба на стойност 12.00 лв., а разчетения оборот в
паметта на устройството в обекта е 0,00 лв., тъй като в началото на деня в
касата били въведени 20,00 лв. и установената фактическа наличност също е 20,00
лв./, поради което направеният от административния орган извод за неотразяване
на продажби в касовия апарат не е обоснован за други продажби освен за
извършената при проверката контролна покупка, а и не сочи на другия извод, че
обектът е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и следното:
с процесната заповед, на търговското дружество е указано да отстрани наличните
в търговския обект и прилежащите му складове стоки /нарязани и палетирани дърва
за огрев и пакетирани в чували въглища, които следва да се съхраняват по
определен начин/ до определената дата на запечатване на обекта и същото е
предупредено, че ако това не бъде направено органът по приходите ги отстранява
като ги разполага пред обекта без задължение да ги пази. В светлината на тези
предписания, съпоставени с тежестта на извършеното деяние, още по-ясно изпъква
несъответствието на принудителната административна мярка с вероятността от
прилагането й да бъдат причинени прекомерни и необосновано големи вреди. Всичко
това обосновава извода, че в случая прилагането на принудителна административна
мярка не само не би постигнало нито една от целите на административната
принуда, но и в голяма степен, макар и косвено би засегнало финансовите
интереси на държавата, а също така би довело до ограничаване правата на жалбоподателя
в степен, надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна
административна мярка е незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена.
От страна на жалбоподателя няма направено искане за разноски, поради които
такива не се следват.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №***/09.01.2019 г., издадена от
Л. Д. – началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., с която на „***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. П.***, представлявано от управителя Р.С.М., е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект:
склад за продажба на дърва и въглища за огрев, находящ се в гр. П.***, и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/